Робърт Крейс
Ангели на разрушението (3)

2.

Криминалният отдел, в който работеше Старки, се намира на петия етаж на една осеметажна сграда на Спринг Стрийт, само на няколко преки от централното управление на лосанджелиската полиция, Паркър сентър. Тук се помещават също отдел „Бягства“ и отдел „Вътрешно разследване“, съответно на четвъртия и шестия етаж. Сградата е известна с най-претъпкания паркинг от всички държавни учреждения в града, налага се детективите да спират колите си толкова близо една до друга, че едва успяват да отварят вратите си. Служителите, които работят тук, наричат сградата „Код три“, защото при спешни повиквания най-бързо стигат на местопрестъплението с такси.

След десет минути обикаляме на покрития паркинг Старки най-сетне си намери място, после се качи по стълбите на петия етаж. Когато влезе в отдела, Марцик я изгледа изпитателно. Старки реши да провери дали колежката й ще продължи да се заяжда за миризмата на „Бинака“, приближи се до бюрото й и се изправи пред нея.

— Какво има? — попита.

Марцик я погледна в очите:

— Взех наемните договори, както искаше. Предполагам, че днес повечето от хората ще се приберат по къщите си, можем да разговаряме първо с тях. Ако някой не се появи, ще го издирваме по договорите.

— Нещо друго?

— Какво например?

— Нещо друго да искаш да ми кажеш?

— Не.

Старки си отдъхна. Ако Марцик я попита за пиенето, трябваше да излъже.

— Добре. Получих записа от обаждането. Хукър тук ли е?

— Да. Видях го някъде.

— Да прослушаме записа, после ще ида в Глендейл. Чен трябва да е готов с резултатите от хроматографията, а искам да видя и докъде са стигнали с реконструкцията на бомбата.

— Току-що са започнали. Докъде искаш да са стигнали?

— Достатъчно далеч, за да знаят някои от компонентите на устройството, Бет. Ще научим някои от производителите, ще получим хроматограмата, така ще има с какво да се занимаваме.

— Нали трябва да разпитваме хората от квартала!

Марцик я дразнеше. Ама че начало на работния ден!

— Ще започнете, докато съм при Чен. Намери Хорхе и елате при мен.

— Мисля, че е в кенефа.

— Ами почукай, за бога!

Старки взе касетофон от главния сержант на отделението Леон Тули и го занесе на бюрото си. Всеки детектив от Криминалния отдел разполага с бюро в малка кабина в общата оперативна зала. Така се създава илюзия, че си сам, но стените на кабинките са много ниски, така че всички те наблюдават. Разговаряха шепнешком, освен ако не викаха на Келсо, който през повечето време се криеше в кабинета си. Носеха се слухове, че прекарва по-голямата част от работния ден, търгувайки с ценни книжа по Интернет.

Марцик и Сантос се появиха след малко с чаши кафе.

— Говори ли с Келсо? — попита Сантос.

— Не. Трябва ли?

— Търсеше те.

Старки погледна Марцик, но по лицето й не можа да отгатне нищо.

— Е, Хорхе, добре, че някой се сети да ми каже. Вижте, хайде преди това да изслушаме записа.

Сантос и Марцик си донесоха столове, Старки пусна касетофона. Първо се чу гласът на чернокожата операторка от 911, последва я мъжки глас с испански акцент.

Операторката: 911. Мога ли да ви помогна?

Мъжът: Ало?

Операторката: Номер 911. С какво можем да ви помогнем, господине?

Мъжът: Ъ… se habla español?

Операторката: Можем да ви свържем с испаноговоряща телефонистка.

Мъжът: Ъ… не, няма нужда. Вижте, по-добре да пратите някого да погледне едно нещо.

Сантос се пресегна и спря касетофона.

— Какво е това, дето се чува в слушалката? — попита.

— Прилича на бръмчене на камион или автобус — предположи Старки. — Обажда се от телефонен автомат от Сънсет, на една пряка от търговския център.

Марцик скръсти ръце:

— Нямаше ли телефон пред кубинския ресторант?

— Има, има и от другата страна на улицата, пред онова гватемалско магазинче. Той обаче е предпочел да се обади от другата пряка.

Сантос я погледна изненадано:

— Откъде знаеш?

— От Служба 911 ми дадоха адреса. Ходих на местопрестъплението отново тази сутрин.

Марцик изръмжа. Само неудачник без личен живот може да направи такова нещо.

Старки отново пусна записа.

Операторката: Какво да погледнем, господине?

Мъжът: Ъ… Аз погледнал в този кашон и мисля, че има бомба.

Операторката: Бомба ли?

Мъжът: Тези тръби, разбирате ли? Не знам. Плашат ме.

Операторката: Бихте ли си казали името, господине?

Мъжът: Тук при боклука е, разбирате ли? При голямата кофа.

Операторката: Бихте ли си казали името, господине?

Мъжът: По-добре да дойдат и да видят.

Последва изщракване, мъжът затвори. Записът свърши. Старки изключи касетофона.

Марцик се намръщи:

— Ако не е престъпник, защо не иска да си каже името?

Сантос вдигна рамене:

— Нали ги знаеш? Може да е нелегален емигрант. А може да е просто някой кибик от квартала.

Старки потърси нещо за писане. Най-подходящото, което намери, бе брой на „Блулайн“, местния полицейски вестник. Начерта груб план на улицата, отбеляза търговския комплекс и телефоните.

— Казва, че погледнал в плика. Добре. Минал е оттук, покрай търговския комплекс. Казва, че се уплашил, защо тогава не се е обадил от първия телефон, онзи при ресторанта, или от другия, на отсрещния тротоар? Защо да върви чак до следващата пряка?

Марцик отново скръсти ръце. Всеки път, когато нещо не й харесваше, скръстваше ръце. Старки четеше жестовете й като вестник.

— Може би не е бил сигурен, че е бомба, и се е страхувал да се обади. Някои хора трябва предварително да съберат кураж, преди да направят нещо. По-дяволите, понякога ми се налага да събирам кураж за едно просто дрискане!

Сантос се намръщи, после посочи телефона до перачницата:

— Ако аз намеря нещо, което прилича на бомба, първо ще се постарая да се отдалеча на порядъчно разстояние. Няма да се мотая наоколо. Може би се е опасявал, че ще избухне.

Старки се замисли над това и кимна. Имаше логика. Хвърли вестника в коша и каза:

— Добре, както и да е. Знаем кога е направено обаждането. Може някой от близките магазини да е видял нещо.

Сантос кимна:

— Добре. Ще се заемеш ли с това, докато разпитваме съседите?

— Някой от вас ще се заеме, става ли, Хукър? Аз трябва да се видя с Чен в Глендейл.

Старки им даде адресите и влезе при Келсо, без да чука:

— Хукър каза, че си искал да ме видиш.

Келсо се отдръпна като ужилен от компютъра си и се завъртя към нея. Беше се отказал да й напомня да чука по вратите още преди година.

— Би ли затворила вратата, Каръл? Седни.

Тя затвори, след това мина тържествено през кабинета и се изправи пред бюрото му. Онази крава, Марцик, май наистина я беше натопила. Остана права.

Келсо се размърда неловко зад бюрото.

— Исках само да се уверя, че всичко е наред — започна.

— Наред с какво, Бари?

— Снощи изглеждаше малко… ъ… напрегната. И… исках да се уверя, че се справяш с разследването.

— Да не смяташ да ме отстраниш от случая?

Той се заклати напред-назад. Очевидно точно това си мислеше.

— Не, Каръл, неее… Но приемаш инцидента доста лично, пък и… — Замълча, не знаеше как да продължи.

Старки усети, че се разтреперва, но се овладя. Беше бясна на Марцик и се страхуваше, че Келсо ще преразгледа решението си за изпращането й в Банката.

— Марцик ти е казала, че пия, нали?

Келсо вдигна ръце:

— Да оставим Марцик на мира.

— Видя ме как работя на местопрестъплението, Бари. Имах ли вид на пияна?

— Не за това искам да говорим. Този случай е много тежък за теб, Каръл. И двамата го знаем, защото сме разговаряли по въпроса. Вчера се сблъскахме със ситуация, подобна на онази, при която едва не загина. Може би това те е разстроило.

— Искаш да ме смениш!

— Снощи ми се стори, че миришеш на джин. Така ли беше?

Старки го погледна в очите:

— Не. Миришех на „Бинака“. Ядох в кубински ресторант на обяд и цял ден смърдях на чесън. Това сте подушили с Марцик.

Той отново вдигна ръце:

— Да не се занимаваме с това. Марцик нищо не ми е казвала.

Старки знаеше, че лъже. Ако Келсо е усетил миризма на джин, щеше да й го каже веднага. Марцик му се бе оплакала.

Много внимаваше как се държи. Знаеше, че лейтенантът може да чете жестовете й също толкова добре, колкото тя неговите. Веднага щеше да усети всеки израз на слабост.

Бари Келсо се облегна назад, облекчен, че е казал това, което е трябвало да каже, че се е проявил като отговорен началник.

— Добре, Каръл, случаят е твой. Исках само да ти кажа, че можеш да разчиташ на мен.

— Трябва да отида в Глендейл, лейтенант. Колкото по-бързо получа сведения за устройството, толкова по-бързо ще излезем от тази помия.

— Добре. Ако ти трябва нещо, аз съм насреща. Случаят е много важен, Каръл. Загинал е човек. Нещо повече, загинал е полицай, което ме кара да го приемам много лично.

— Аз също го приемам лично, както и момчетата от отряда, лейтенант. Повярвай ми.

— Сигурен съм, че е така. Само по-спокойно, Каръл, и всичко ще се нареди.

Старки се върна в оперативната зала, потърси Марцик, но двамата със Сантос вече бяха излезли. Събра си нещата, след това с мъка изкара колата от мястото си за паркиране, което веднага бе заето от един дебел детектив от „Вътрешно разследване“ на име Марли. Бяха й необходими почти петнайсет минути, докато излезе от покрития паркинг. Щом излезе на улицата, веднага отби встрани.

Толкова беше ядосана на Марцик, че ръцете й трепереха.

Джинът беше под седалката, но тя не го докосна. Замисли се дали да не пийне, но се овладя.

Запали цигара.

Подкара бясно, бълвайки дим като комин.

* * *

Когато Старки спря на паркинга на полицейско управление Глендейл, часът бе осем и половина. Чен беше казал, че резултатите от хроматографския анализ ще излязат към девет, но тя предполагаше, че е включил и времето за отстраняване на евентуални технически проблеми и подготовка на документацията.

Попуши пет минути в колата, след това телефонира в Криминологичния отдел.

— Джон, Старки се обажда. На паркинга съм. Готови ли са резултатите?

— Тук ли си вече?

— Да. Ще мина първо да видя Лийтън.

Вместо да я затрупа с куп оправдания, Чен каза:

— Изчакай две минутки, сега слизам. Имам нещо, което много ще ти хареса.

Отрядът за обезвреждане на взривни устройства на лосанджелиската полиция се помещава в ниска съвременна постройка до участък Глендейл, пред сградата на Криминологичния отдел. Тухлената й фасада е скрита зад група каучукови дървета и повечето хора биха я взели за стоматологична клиника, ако не беше триметровата ограда с бодлива тел на върха. Из целия паркинг се виждат тъмносините микробуси на сапьорите.

Старки влезе във фоайето и попита за лейтенант Лийтън. Предната вечер бе останал на местопрестъплението, докато траеше огледът. Под очите му имаше тъмни петна, които го правеха да изглежда по-стар от всякога, дори от дните след смъртта за Шугър Будро.

Старки му подаде плик:

— Върнах се на местопрестъплението тази сутрин и намерих тези неща. Някой заел ли се е вече с реконструкцията на устройството?

Лийтън отвори плика. Трите метални парчета щяха да бъдат каталогизирани и изследвани, за да се разбере дали наистина са части от бомбата.

— Ръс Дейл — отвърна лейтенантът. — Дойде рано и веднага се зае с описа на намереното снощи.

— Чен ще се появи след малко с резултатите от хроматографията. Искам да разбера кои са производителите на съставките на бомбата, за да започна да ги проверявам.

— Разбира се. Нека първо да видим какво е получил.

Влязоха в оперативната зала. Тя не изглеждаше като никоя друга оперативна зала в управлението, приличаше по-скоро на училищна лаборатория с малките си изтъркани бюра и черни работни маси.

Всяка незаета с друго площ в залата бе затрупана е обезвредени бомби или макети на бомби, от обикновени самоцелни устройства до тежко военно въоръжение. От тавана висеше ракета въздух-въздух. Там, където нямаше бомби, бяха натрупани списания и справочна литература. По стените бяха разлепени обяви за издирвани престъпници.

Ръс Дейл седеше приведен над една от работните маси и подреждаше метални парчета. Той бе един от тримата главни сержанти на отряда и беше с най-дълъг стаж тук. Бе нисък, як мъж с гъсти сиви мустаци и дебели пръсти. Сега носеше гумени ръкавици.

Чу ги, че приближават, и вдигна глава. Кимна към компютъра в края на работната маса:

— Получихме снимките. Искате ли да ги видите?

— И още как.

Старки застана зад него, за да вижда по-добре монитора.

— Заден и страничен изглед. Имаме и други, но тези са най-добрите. Класическа скапана бомба от тръба. Обзалагам се, че някой извратеняк я е сглобил в гаража си.

Екранът показваше дигиталните снимки на устройството, направени от Риджо. Виждаха се две тръби, закрепени една за друга и свързани с една намотка от кабел, разположена помежду им. И четирите им края бяха запушени. Старки разгледа снимките, после ръбестите черни метални парчета, поставени на лист амбалажна хартия върху масата. Една от запушалките на тръбите беше здрава. Дейл бе разделил парчетата по размер и форма, като частите на детска мозайка. Вече беше сглобил по-голямата част на четирите запушалки и имаше напредък с тръбите, но все още четирийсет-петдесет процента от парчетата липсваха.

— Какво има тук, сержант? Прилича на обикновена поцинкована тръба, пет сантиметра в диаметър, а?

Той вдигна парче от едната запушалка и посочи буквата, изрязана в метала:

— Да. Виждаш ли В-то? Фирма за водопроводни тръби „Вангард“. Могат да се купят из цялата страна.

Старки си го записа в бележника. Щеше да направи списък на компонентите на бомбата и характеристиките им и да ги изпрати по Националната полицейска телекомуникационна система в Информационния център на ФБР по взривовете и Националния архив на БАТО — Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия, във Вашингтон. Там тези сведения щяха да бъдат сравнени с данните от всички получени за момента доклади за обезвредени бомби.

Дейл прокара пръст от долната страна на запушалката и посочи нещо бяло и чупливо:

— Виждаш ли това? Водопроводна изолационна лента. Имаме си голям чистник. Работил е много прецизно. Омотал е дори мястото на свързване. Това какво ти говори?

Старки знаеше, че старият сержант вече има мнение по въпроса и сега я изпитва. Беше го правил стотици пъти, когато тя все още работеше в отряда.

— Когато си оправяш умивалника — отвърна тя, — естествено, че ще залепиш мястото на свързване, но при бомбите това не е необходимо.

Дейл се усмихна, доволен, че се е сетила:

— Точно така. Няма нужда да се лепи, значи вероятно го прави по навик, сещаш ли се? Може да е водопроводчик.

Старки записа в бележника си.

— И двете тръби са с еднакъв размер, доколкото мога да преценя от снимките. Отрязал ги е много прецизно. Виждаш ли сянката на лентата тук, колко внимателно я е увил? Нашият човек работи много грижливо и сръчно. Много грижливо!

Старки вече имаше някаква представа за бомбаджията. Може би беше опитен майстор или хобито му бе да конструира разни неща, например модели на самолети, и се гордееше с точността на изработката.

— Чен показа ли ти цифрата?

— Каква цифра?

Дейл постави едно метално парче под увеличителното стъкло. Беше парчето с буквата С, което Чен бе извадил от костюма на Риджо.

— Повече прилича на буквата С.

— Не сме сигурни дали е буква, цифра, или някакъв символ — обади се Лийтън.

Дейл се взря в парчето:

— Каквото и да е, издълбано е с високоскоростен гравиращ инструмент.

Докато обсъждаха парчетата, се появи и Чен. Както на останалите, и на него му личеше, че не е спал много, но беше възбуден. Подаде на Старки резултатите от хроматографията:

— Веднага да ти кажа, че съм пуснал втора проба за потвърждение, но експлозивът със сигурност е модекс-хибрид. Не се намира под път и над път.

Останалите трима го изгледаха с недоумение.

— Военните го използват за артилерийски снаряди и ракети въздух-въздух — продължи той. — Гори със скорост девет хиляди метра в секунда.

Дейл изръмжа. Скоростта на горене е мярка за това, колко бързо експлозивът отделя енергията си. Колкото по-мощен е експлозивът, толкова по-голяма е скоростта на горене.

— Тротилът гори… с колко беше… около шест хиляди и петстотин?

— Седем хиляди, седем хиляди и петстотин — потвърди Старки.

Лийтън кимна:

— Щом е военен експлозив, това е добре за нас. Така ще стесним границите на издирването. Ще видим от кое поделение е изчезнал и кой е имал достъп до склада.

Чен се изкашля:

— Е, няма да е толкова лесно. От хроматограмата личи, че има много примеси, затова се обадих на производителя в Пенсилвания. Модекс се произвежда в три форми: за военни цели по поръчка на правителството; за търговски цели, само за износ — Агенцията за опазване на околната среда не позволява да се ползва на територията на страната; и в домашни условия.

Дейл се намръщи:

— Какво значи „в домашни условия“?

— Представителят на компанията смята, че всеки с малко познания по химия може да си направи. Не е толкова сложно, стига само да имаш нужните съставки и апарат, който да осигурява необходимото налягане. Човекът каза, че не е по-трудно, отколкото да си свариш ракия.

Старки погледна хроматограмата, но там не пишеше това, което искаше да знае.

— Добре. Щом може да се направи в домашни условия, искам списък на компонентите.

— Представителят на фирмата обеща да го направи и да го изпрати по факса. Помолих го да изпрати и списък на производителите. Щом ги получа, ще ти ги дам.

Старки сгъна хроматограмата и я прибра в бележника си. Това, че експлозивът е рядък, беше хубаво, но изводите, които се налагаха от това, не й харесваха.

— Щом експлозивът е откраднат от военно поделение или е изработен при специални лабораторни условия, трябва да променим представата си за бомбаджията. Явно не е направил устройството само за да види дали може да гръмне. Това е сериозна бомба.

Лийтън се намръщи и се наведе над масата:

— Не е задължително. Ако модексът е откраднат, тогава си права — не всеки откачалник има достъп до такива складове. Ако обаче сам си го е направил, може да е изтеглил „рецептата“ от Интернет. Може би приема използването на толкова мощен експлозив като предизвикателство.

Дейл обаче не беше съгласен:

— Старки е права, бомбата е сериозна. Отговорете ми сега на друг въпрос: защо му е да прави мощна бомба и да я оставя до контейнер за боклук? Такова устройство заслужава по-добра съдба.

— Говорихме със собствениците на всички магазини. Никой не е бил заплашван. Пък и бомбата не нанесе никакви повреди на сградата.

— Някой от тези негодници лъже! — изръмжа Дейл. — Никой няма да направи толкова мощна бомба само за чест и слава. Сещате ли се какво имам предвид? Някой някого е прецакал и сега прецаканият си отмъщава.

Старки вдигна рамене. Помисли, че Дейл може би е прав.

— Гледам това чудо и все не виждам детонатор — каза. — Няма батерии. Няма източник на захранване. Как се е взривила?

Дейл стана от стола, протегна се и потропа с пръст по екрана:

— Имам теория. Експлозивът е в едната тръба, а детонаторът — в другата. Вижте тук.

Вдигна две от по-големите парчета от тръбата и ги показа на Лийтън и Старки:

— Виждате ли белия налеп по вътрешната страна?

— Да. Това са остатъци от експлозива.

— Точно така. Сега вижте другото парче. Тук няма нищо. Чисто е. Това ме кара да мисля, че детонаторът и батериите, или каквото там друго е сложил, са били във втората тръба.

— Мислиш ли, че е имало часовников механизъм?

Дейл я погледна скептично:

— И часовниковият механизъм се е задействал точно когато Риджо е бил там? Никак не ми се вярва. Няма още доказателства, но предполагам, че Риджо е задействал някакъв балансов механизъм.

— Бък каза, че Чарли дори не е докосвал кашона.

— Е, това е видял Бък, но Чарли трябва да е направил нещо непредпазливо. Бомбите не избухват ей така, когато им скимне.

Изведнъж всички се умълчаха, Дейл почервеня. Старки си даде сметка, че е заради нея и също се изчерви.

— За бога, Каръл, не исках да прозвучи така.

— Няма за какво да се извиняваш. Тогава имаше причина да избухне. Земетресението.

Спомни си за изкривения диск, който беше намерила, извади го от плика и го показа на останалите:

— Намерих го на местопрестъплението тази сутрин. Не съм сигурна, че е от бомбата, но е много вероятно. Може да е част от детонатора.

Дейл постави парчето под увеличителното стъкло, прехапа долната си устна, присви очи и се замисли:

— Нещо електрическо е. Май е някакъв превключвател.

Чен разбута останалите и погледна. Извади чифт гумени ръкавици от кутията на масата, после си избра тънка отвертка и отвори диска като мида.

— Мамка му! Знам какво е! — възкликна.

На вътрешната страна на диска бе отпечатана дума, която всички знаеха и която беше толкова не на място тук, че изглеждаше абсурдна: МАТЕЛ.

Чен остави диска и се отдръпна. Другите се скупчиха, за да го огледат по-добре, само Старки продължаваше да наблюдава Чен.

— Какво е това, Джон? — попита напрегнато.

— Приемник на радиовълни, като тези, които поставят в играчките с дистанционно управление.

Всички вдигнаха погледи към него. Това, което каза, преобърна представите им за бомбата.

Старки първа изказа гласно мислите на всички:

— Не Чарли Риджо е предизвикал експлозията, нито бомбата е избухнала от само себе си. Била е задействана с предавател. Извергът, който е направил бомбата, е бил там. Изчакал е Чарли да се приближи, за да я задейства.

Джон Чен си пое дълбоко въздух.

— Да. Искал е да гледа как някой умира.