Робърт Крейс
Ангели на разрушението (23)

20.

Марцик седеше на бюрото си. Сантос го нямаше в оперативната зала. Старки си помисли дали да каже на Марцик за разговора в кабинета на Келсо, но реши, че няма смисъл. По-късно, когато всички се успокоят, можеше да се обади.

— Довиждане, Бет.

Марцик не отговори. Дори не я погледна.

Старки изкара колата си от подземния гараж и потегли из града без ни най-малка идея какво да прави или къде да отиде. Бе очаквала Келсо да я накаже, да я понижи и да й намали заплатата, но никога не си беше помисляла, че ще я изхвърли от разследването. То значеше прекалено много за нея, прекалено много бе дала от себе си. Всъщност беше жертвала всичко за разследването. За залавянето на Червения. Като се замисли за това, почувства, че очите й се наливат със сълзи. Вероятно и Пел се бе почувствал така.

Измъкна бутилката изпод седалката, стисна я в коленете си, запали цигара и избълва дим през прозореца. Пиеше й се. „О, за бога!“

Върна бутилката под седалката.

Качи се в Грифит Парк. Тук гъмжеше от туристи. Беше горещо. Смогът бе толкова гъст, че закриваше сградите. Туристите отчаяно се опитваха да видят нещо през гъстата завеса на отровните изпарения. Вероятно видимостта не беше повече от километър-два. Все едно да гледаш разяден от рак бял дроб. „Ето още един принос“ — помисли си Старки и запали нова цигара.

Каза си да спре, да се успокои. Знаеше, че всичко е заради Бък Дагет. Каквото и да беше сторил, мисълта, че може би тя е една от причините за смъртта му, не й даваше мира. А може би беше заради Пел, защото още чувстваше нещо към проклетия глупак, дори повече, отколкото й се искаше да признае.

Купи си диетична кола и вече се качваше към обсерваторията, когато пейджърът й избръмча. Беше Мюлер. Тя набра номера му.

— Старки се обажда.

— Ще станеш любимката на ФБР.

— Нещо е излязло от албума, нали?

— И още как! Имаме пълен комплект, Осем от десетте пръста. Знаеш ли, мръсникът се вмъкнал в затвора като адвокат на Тенант. Представяш ли си каква наглост?

— Уорън, взехте ли записа на охранителната система?

— Да. И това направихме. Старки, федералните тук умират от кеф. Установихме самоличността му. Чуй това: Джон Майкъл Фоулс, двайсет и осем годишен. Без криминално досие. Има го в картотеката на ФБР, защото на осемнайсет кандидатствал за Морската пехота, но го обявили за негоден за военна служба. На няколко пъти щял да подпали казармата.

Старки дишаше тежко, като състезателен кон пред старта.

— Уорън, слушай, обади се в Криминалния отдел и им дай цялата информация, става ли? Аз вече не съм в разследването.

— Какво, по дяволите, приказваш?

— Провалих се. Аз съм си виновна. Ще ти разкажа, но сега не мога. Би ли им се обадил? Тази информация ще им трябва.

— Слушай, Старки, каквото и да си направила, трябва да са луди, за да те изхвърлят. Искам да го знаеш. Ти си велико ченге!

— Ще им се обадиш ли?

Чувстваше се, сякаш земята се изплъзва изпод краката й.

— Да. Да, разбира се, ще го направя.

— По-късно ще ти звънна.

— Старки?

— Какво?

— Пази се.

— Довиждане, сержант.

Тя затвори телефона и загледа туристите, които пъхаха монети в телескопите, за да разгледат по-ясно смога. Джон Майкъл Фоулс. Представи си Джон Майкъл приведен над компютъра си в очакване Гореща-връзка да се появи в чата. Представи си го как приготвя поредната си бомба с остатъците от модекса на Бък Дагет. Представи си го как набелязва поредния сапьор и как го чака да се приближи до бомбата, за да натисне копчето на разрушението. Искаше да се срещне с него на компютърния екран. Искаше да довърши това, което бе започнала, но Келсо я беше изхвърлил.

Не. Имаше и друг начин.

Тя отново извади клетъчния си телефон и се обади на Пел.

Пел

Пел напусна мотела. Знаеше, че в местното управление на БАТО ще се задействат веднага щом научат, че техен агент се е намесил незаконно в разследване. Предполагаше, че Старки ще издаде къде е отседнал, затова се премести. Не знаеше какво да прави или къде да иде, но в едно беше сигурен — преследването на Червения бе приключило. Сега, като го бяха разкрили, всички клонове на БАТО и всички отряди за обезвреждане на бомби на полицията в страната щяха да бъдат предупредени.

Реши да не бяга. Ретините му скоро щяха да се отлепят напълно и невъзвратимо и… край. Реши да остане в града още ден-два с надеждата Старки и лосанджелиската полиция да заловят Червения. След това щеше да се предаде. По дяволите. Няма награди за втория.

Не чувстваше разочарование, че е изпуснал Червения. Това отчасти го изненадваше. Почти две години преследването бе негова страст. Сега просто нямаше значение. Съжаляваше само, че е изгубил Старки. Съжаляваше за болката, която й бе причинил.

Той се настани в друг хотел, след това излезе и кара безцелно из града, после спря в една закусвалня в Санта Моника. Дойде, за да види океана. Реши, че може би трябва да види колкото може повече неща, докато все още притежава тази способност, но тук не се бяха сетили да сложат маси на открито. Седна на бара и се замисли, че може би не е зле да остане в Лос Анджелис. Поне докато се одобри със Старки. Може би трябваше да й се извини. Ако го направеше по подходящ начин, може би щеше да я накара да го мрази по-малко.

Когато пейджърът му завибрира и той видя номера й на екранчето, реши, че може би му се обажда, за да му каже да се предаде.

— За да ме арестуваш ли, ме търсиш? — попита той, когато тя отговори на позвъняването му.

Думите й го изненадаха.

— Не. Обаждам ти се, за да ти дам последен шанс да пипнеш този мръсник.

 

 

Старки го намери в едно долнопробно заведение, седнал в полутъмно сепаре. Сърцето й се сви при вида му, но тя потисна чувствата си.

— Не си единствен извън закона — изрече.

— Не разбирам.

Тя му разказа какво е станало. Постара се да бъде кратка. Чувстваше се неловко близо до него.

— Предлагам ти сделка, Пел, трябва да се съгласиш с условията ми. Ако хванем този човек, няма да го убиваме, а ще го арестуваме. Тук не става вече дума за личното ти отмъщение. Съгласен?

— Да.

— Като обмислим всичко, отиваме при Келсо. Аз не съм вълк единак като теб. Искам да правя нещата по всички правила и да съм сигурна, че планът ще работи.

— Искаш да спасиш работата си.

— Да, Пел, искам да спася работата си. Може така и така да ме уволнят, но искам да си тръгна като полицай, а не като някаква глупачка, която е причинила смъртта на Бък Дагет.

Пел се загледа през прозореца, сякаш се опитваше да запомни всичко, което виждаше.

— Ако дойда с теб, може да ме арестуват.

— Няма нужда да идваш. Изборът е твой. Просто ти казвам как трябва да го направим.

Пел кимна отново. Тя знаеше, че му е трудно да вземе решение.

— Защо съм ти тогава?

— Червения ме чака. Тази негова… фиксидея, можем да я използваме срещу него. Но имам нужда от компютър, за да вляза в „Клавдий“. Келсо взе моя.

— Трябваше да ти кажа какво правя. Съжалявам, че не го сторих.

— Стига. Не искам да слушам извинения.

— Много дълго време живеех само с една мисъл. Човек свиква.

— Това ли си свикнал да правиш за тези две години, Пел? Да ходиш от град на град след този човек и да проваляш другите?

Пел вдигна рамене.

— Имам значка и служебна карта. Знам какъв е редът, имам приятели. Повечето хора не задават въпроси, като им покажеш значка. Полицаите никога не задават въпроси, когато имаш значка.

— Виж, не ме интересува, не искам да говорим за това. Участваш или не?

— Участвам.

— Да тръгваме тогава.

Тя тръгна да излиза от сепарето, но той взе ръцете й в своите.

— Каръл?

— Какво? Не ме пипай така, Пел. Неприятно ми е.

— Влюбен съм в теб.

Удари го по лицето, толкова бързо, че дори не осъзна, че го прави. Хората от съседните маси ги изгледаха.

— Не го казвай повече.

— За бога, Старки, трети път ме удряш!

— Млъкни!

Напуснаха сепарето един след друг.

* * *

Отидоха в дома й.

Трудно й беше да гледа Пел. Трудно й беше дори да стои в една стая с него, но си наложи да запази самообладание. Нямаше друг начин и тя отново чувстваше същото неудобство като предишния път, когато бяха заедно.

Поставиха компютъра на масата в столовата и Старки се включи в „Клавдий“. Беше по-рано от предишните срещи с Червения, но не й се чакаше. Когато обгърнатата в пламъци глава се появи на екрана, тя се включи в чата, където нямаше никой.

— Какво ще напишеш? — поинтересува се Пел.

— Това.

Гореща-връзка: Джон Майкъл Фоулс.

— Кой е Джон Майкъл Фоулс?

— Червения. Уорън Мюлер е намерил отпечатъците му по албума на Тенант. Сетих се, че ако Червения е бил при Тенант, той го е накарал да разгледа проклетия албум.

Пел се взря в екрана. Устните му се движеха, сякаш четеше името наум и се опитваше да го запечата във всяка клетка на тялото си.

Фоулс можеше да се появи по всяко време. Можеше да се наложи да чакат. Тя запали цигара и каза на Пел, ако иска нещо от кухнята, да си вземе. Не отместваха поглед от компютъра.

Фоулс се обади почти веднага:

ЩЕ ПРИЕМЕТЕ ЛИ СЪОБЩЕНИЕ ОТ ЧЕРВЕНИЯ?

Старки се усмихна. Пел се наведе напред.

— Бърз е.

— Чака ме.

Тя отвори прозореца.

Червения: Отлично, детектив Старки. Изненадваш ме.

Гореща-връзка: Изчервявам се от комплиментите ти.

Червения: Как научи името ми?

Гореща-връзка: А… един въпрос. Истината ли искаш, или това, което очакваш да чуеш?

Червения: Много смешно, Каръл Старки. Много остроумно.

Старки не отговори.

— Защо не отговаряш? — попита Пел.

— Нека почака. Това е неговата игра.

Най-накрая на екрана се появи ново съобщение:

Червения: Истината е стока. Какво искаш в замяна?

Гореща-връзка: Ще ми отговориш на един въпрос. Съгласен ли си?

Червения: Зависи от въпроса. Няма да ти издам къде се намирам или нещо от този род. Всичко друго е разрешено.

Гореща-връзка: Съгласна.

Червения: Съгласен.

Гореща-връзка: От албума на Тенант. Когато се сетих, че си ходил при него, си спомних, че показваше албума си на всекиго.

Фоулс отново замълча. След известно време отговори:

Червения: Да ти го начукам.

Гореща-връзка: Само в сънищата ти.

— За бога, Старки, много сте се сближили!

— Млъквай.

Червения: Знаеш ли защо разглеждах този албум, Каръл Старки?

Гореща-връзка: За да прочетеш статиите за себе си?

Червения: За да прочета статиите за теб.

Пел отново се размърда. Старки загледа замислено екрана, после написа:

Гореща-връзка: Сега идва ред на моя въпрос.

Червения: Давай.

Старки се подвоуми. Пръстите й затрепериха и тя си помисли за бутилката. Запали нова цигара.

Пел забеляза, че трепери.

— Добре ли си?

Тя не му отговори.

Гореща-връзка: Пак те питам: Щеше ли да дойдеш в Лос Анджелис, ако не те бяхме подмамили?

Червения: Истината или това, което очакваш да чуеш?

Гореща-връзка: Отговори на въпроса ми.

Фоулс отново замълча.

— Какво прави?

— Мисли. Той иска нещо. Опитва се да измисли как да го получи.

— Какво иска?

— Мен.

Червения: Ще ти отговоря лично. Дай ми телефона си.

Гореща-връзка: Ти си превъртял.

Червения: АЗ СЪМ ЧЕРВЕНИЯ! РАЗБИРА СЕ, ЧЕ СЪМ ПРЕВЪРТЯЛ!

Гореща-връзка: Нямам с какво да те развъртя, Джон.

Червения: Не ме наричай Джон. Аз съм Червения.

Гореща-връзка: Няма да ти дам номера си. Не искам да стигаме толкова далеч.

Червения: Аз съм стигал и по-далеч в мечтите си за теб!

Гореща-връзка: Помни правилата. Ако започнеш с цинизмите, излизам.

Червения: Предлагам ти… истината.

Гореща-връзка: Истината боли.

Червения: Истината може и да те освободи.

Тя се облегна назад. Трябваше да помисли. Знаеше, че имат само един шанс да го хванат. Ако той усетеше целта й, шансът щеше да се провали.

— Покажи слабост — посъветва я Пел.

Старки го погледна и забеляза, че той я наблюдава.

— Той е мъж — продължи агентът. — Ако го искаш, ако имаш нужда от него, потърси закрила от него.

— Не е в мой стил.

— Преструвай се.

Тя се обърна отново към компютъра.

Гореща-връзка: Страх ме е.

Червения: От истината ли?

Гореща-връзка: Ти искаш да си в списъка на десетимата най-търсени престъпници. Страх ме е, че ще ме използваш, за да влезеш там.

Червения: Има неща, които желая повече от това, да съм в списъка.

Гореща-връзка: Какви например?

Червения: Искам да чуя гласа ти, Каръл Старки. Искам да поговорим. Не като сега. Искам да виждам изражението ти. Искам да чувам интонацията ти.

Гореща-връзка: Не е ли странно? Аз съм полицай. А ти си Червения.

Червения: И двамата ни има в албума на Тенант.

Тя не отговори.

Червения: Ние сме еднакви.

Тя отново се замисли. Знаеше какво иска, но не можеше да му го каже. Трябваше да изчака той да го предложи. Идеята трябваше да е негова, иначе никога нямаше да се хване.

Гореща-връзка: Няма да ти дам номера си.

Червения: Тогава аз ще ти дам един номер.

Гореща-връзка: Това е смешно. Ако ми дадеш номер, ще разбера къде си.

Червения: Може би това ми е целта. Може би искам да чукаш… на вратата ми.

Гореща-връзка: Без неприлични намеци.

Червения: Може да се държа неприлично, но не съм глупав. Да направим така: Включи се в „Клавдий“ по-късно днес, точно в 15 часа. Ще те чакам. Ще ти дам един номер. Ако телефонът ми не позвъни до петнайсет секунди, ще си тръгна и никога повече няма да ме видиш. Ако се обадиш, ще говорим точно пет минути и аз ще отговоря на въпроса ти. Не повече от пет минути. Ще ми се да поговорим по-дълго, но и двамата знаем каква си.

Гореща-връзка: Прав си, веднага ще засечем телефона.

Червения: Може би, но може и да те убедя, че двамата сме родени за други, по-добри неща.

Гореща-връзка: Не разчитай на това.

Червения: Няма. Знаеш ли, ще те победя в тази игра. Няма да ме хванеш.

Гореща-връзка: Ще видим.

— Хвана го, Старки.

— Може би.

Вече имаше с какво да се върне при Келсо, но всичко зависеше от Червения. Страхуваше се, че ако той излезе от чата, никога вече няма да се върне. Че няма да е там в три часа. Не й се щеше да пише това, което бе намислила, но нещо в нея искаше да знае. Каза си, че ако стигнат до този въпрос, той вече ще е неин. Няма да изчезне, няма да се скрие. Ще се върне при нея и тя ще го хване.

Въпросът беше толкова личен, че тя дори се притесни от Пел.

Гореща-връзка: Като си представяш, че си с мен, за какво си мислиш?

Той се забави толкова дълго, че тя се уплаши да не си е тръгнал. Най-накрая й отговори и тя съжали, че е попитала.

Червения: За смърт.

Старки не отговори. Излезе от „Клавдий“ и изключи компютъра.

Пел я наблюдаваше.

— Стига ме гледа така — смъмри го тя. — Имаме много работа.

Червения

Джон Майкъл Фоулс седеше в колата си на по-малко от две преки от къщата на Старки. Затвори лаптопа и се ухили:

— ДЯВОЛСКИ добър съм! Толкова съм добър, че трябва да си татуирам „Г-н Неустоимия“ на задника.

Той остави лаптопа и погали буркана с модекс. Обичаше да го носи със себе си, сивият експлозив приличаше на паста за зъби. По-добре, отколкото да си имаш аквариум със златна рибка. Няма нужда да я храниш.

Изчака Старки и Пел да излязат и се върна в хотела си, за да приготви новата си бомба. Този път бе замислил различно устройство, специално за Старки. Не му оставаше много време.