Рудолф Щайнер
Ключова дума лъжа (8)

Конфронтацията с лъжата в отвъдното

И така е с всичко, което поглеждайки назад [във времето] виждаме. Ние преживяваме всичко онова, което сме извършили като добрите дела, които сме разпръснали из живота, с благотворни въздействия, които сме причинили в нашето обкръжение. Изживяваме това с онази душа, която се чувства сякаш излята в цялата среда. Това не е без ефект, но човекът, който преминава през всичко, носи със себе си определени маркировки и определени впечатления от всички тези ситуации на преживяване… Това, което се преживява, може да се характеризира само така: Когато човек усети болката, която е причинил на друг, когато преживее тази болка след смъртта, тогава той я усеща като пречка за развитие. Той си казва, усещайки в душата си: Какъв щях да стана, ако не бях причинил тази болка на другия? Тази болка е нещо, което държи цялото ми същество назад от степен на съвършенство, която иначе би могло да постигне. — И така си казва човекът за всичко, което е разпространил по пътя на заблудата и лъжите, на грозотата в обкръжението си: Това са пречки за развитието, нещо, което съм си поставил на пътя на своето съвършенство. — И от това в човешката душа се образува сила, която стига дотам, че човешкото същество в това състояние, в което сега живее между смъртта и новото раждане, поглъща копнежа, усвоява импулсите на волята, да разчисти тези препятствия от пътя. Това означава, че малко по малко, докато вървим назад, ние поемаме импулси, за да поправим в бъдещия живот, от своя страна, за да компенсираме препятствията, които ние самите сме поставили на пътя си.

Следователно не трябва да се отдаваме на вярата, че това, което преживяваме, е просто страдание. Страдание и лишение са със сигурност, и е болезнено когато виждаме всичко, което сме причинили да бъде натоварено върху собствените ни души; Но ние го преживяваме по такъв начин, че сме благодарни, че можем да го преживеем, защото само тогава можем да поемем силата, която ни дава възможност, за премахването на тези пречки.

Лъжата като болезнената истина

Искам да цитирам още един случай за връзката между физическия и духовния живот. Нека сега да вземем един много конкретен, индивидуален случай. Да приемем, че сме излъгали някого на физическия план. Говоря за един отделен случаи. Ако сме излъгали някого, това ще се случи в определен момент. Това, което сега ще опиша като съответстващо в духовния свят, пада отново в определен момент от време между смъртта и новото раждане. Така че, ако приемем, че сме излъгали някого в определен момент на физическия план, тогава по време на престоя ни в духовния свят, независимо дали влизаме в него чрез посвещение или чрез смърт, идва момент във времето, когато ние с нашите души в духовния свят сме напълно, изцяло изпълнени с истината, която е трябвало да кажем. Но тази истина, която ни измъчва, тази истина стои пред нас, измъчвайки ни в същата степен, както когато сме се отклонили от нея посредством лъжата. Така че човек трябва само да излъже на физическия план, за да доведе до момент във времето в духовния свят, в който сме измъчени от съответната истина, която е в противоречие с лъжата, защото тази истина живее в нас, изгаря ни, и ние можем да я издържим, да я понесем.

Животът ни там се състои предимно от това, да разбираме: Че това е истината. С тази разлика за нас, че тази истина не ни доставя нито удоволствие, нито радост, нито удовлетворение, а ни измъчва. Да бъдеш измъчван от хубавите неща, от които, за които човек знае, че би трябвало да го издигнат, е една от особеностите на преживяванията в духовния свят.

В отвъдния живот волята за компенсиране на лъжите покълва

Нека приемем отново, че сме излъгали някого. Сега е моментът, когато в духовния свят се предлага възможността да бъдем измъчени от истината, противоположна на нашата лъжа.

Измъчвани сме от това, че връзката към този човек който сме излъгали, в сега описаното време така го променя, че колкото често виждаме този човек — а ще го виждаме достатъчно често с духовното око — така че той ще стане причината в нас да възникне истината, противоположна на извършената лъжа, която ни измъчва. В резултат на това от нашите дълбини се появява тенденцията: Трябва да срещнете този човек отново на земята и трябва да направите нещо, което да компенсира несправедливостта, която сте извършили чрез извършената лъжа. Тъй като тук, в духовния свят, това, което е създадено от вашата лъжа, не може да бъде компенсирано. Там, в космоса, можете само да получите пълна яснота относно ефекта на лъжата. Това, което е създадено на земята в този вид, от своя страна трябва да бъде компенсирано на земята. Човек знае, че има нужда от сили в себе си, за да компенсира, и това може да стане само ако отново получи земно тяло. Това създава тенденцията в нашата душа: Вие трябва да се свържете със земно тяло, което предлага възможност за извършване на такова действие, при което несъвършенствата, които сте причинили на земята, се компенсират. В противен случай, когато преминете през следващата смърт, този човек ще ви се появи на свой ред и ще предизвика агонията на истината. Виждате цялата духовна техника, как в духовния свят в нас се създава стремежът да създадем кармична компенсация за това или онова.

Дали истината е казана само от конвенция или от любов, има далечно-простиращи се последици

Е, има хора — които не успяват да обичат. Но тъй като те не могат да кажат на другия истината от любов — човек казва на друг човек, ако има любов към него, истината, а не лъжата — но тъй като не могат да обичат, те казват истината от чувство за задължение; тъй като не съумяват да обичат, от чувство на дълг избягват да нападнат другия човек веднага или да му ударят плесница в лицето, да се блъскат с него и други подобни, ако другият човек прави нещо, което на тях не им харесва. Има значи разлика между действието от твърда концепция за дълг, която е абсолютно необходима в социалния живот и е необходима за много неща, и между действията от любов.

Делата, които се извършват от твърда концепция за дълг или по конвенция, „защото така е подходящо“, не предизвикват радост в следващия земен живот. А точно както го описах, чрез това размишление, преминаващо през души, в следващия земен живот те предизвикват нещо, което човек би могъл да нарече: човек чувства, че е за хората малко или много еднакво безразличен. И това, което някои хора носят през живота, че са безразлични за хората и поради това човек страда с право, когато другите хора са безразлични към него, защото хората са един за друг и хората зависят от това, другите хора не са безразлични — това, което човек страда, е резултат от липсата на любов в предишен земен живот, където се е държал като достоен човек, защото упоритият дълг е надвиснал над него като меча на Дамокъл [Damocles], не искам да кажа като стоманен обект, това би било обезпокоително за повечето послушни хора на задължението, а именно като дървен.

Сега обаче да разгледаме втория, друг земен живот на прераждане. Това, което идва като радост от любовта, ще живее в третия земен живот на прераждане, както видяхме, отворено, свободно сърце, което доближава света до нас, което ни дава всичко красиво, истинско, добро в свобода, и проницателен смисъл. Това, което ни се стича като безразличие от страна на другите хора и това, което преживяваме като резултат в един земен живот, това ни прави за третия, т.е. за следващия земен живот, човек, който не знае какво да прави със себе си. Когато идва на училище, той не знае какво да прави с това, което учителите правят с него. Като порасне малко, не знае дали да стане шлосер [ключар] или съветник. Той не знае какво да прави със себе си в живота. Той всъщност отива там без посока, безпосочно в живота. В отношението на погледа му към външния свят той не е точно затъпял. Например може да разбира музика, но не му е приятно. В крайна сметка за него няма значение дали е повече или по-малко добра или повече или по-малко лоша музика. Той също усеща красотата на някоя живопис или друго произведение, но винаги го [сърби и] драска в душата: За какво всъщност е всичко това? и така нататък.

Това са неща, които от своя страна възникват в третия земен живот на прераждане в кармичен контекст.