Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Stichwort Lüge, ???? (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Александър Димов, 2023 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция и форматиране
- zelenkroki (2023 г.)
Издание:
Автор: Рудолф Щайнер
Заглавие: Ключова дума лъжа
Преводач: Александър Димов
Година на превод: 2023
Език, от който е преведено: немски
Издание: първо
Издател: Читанка
Година на издаване: 2023
Тип: сборник
Националност: австрийска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19212
История
- — Добавяне
Различни форми на лъжата
Лъжите от учтивост или от установени норми също действат като груби сетивни неистини
От особено значение са онези ефекти, които се упражняват върху нашето физическо тяло чрез всичко, което човек има в душата си под формата на лъжа, клевета, лицемерие. Материалистичният смисъл вярва, че лъжата, клеветата, лицемерието са нещо, което е толкова вредно, колкото може да бъде наблюдавано отвън. Това не е така, а са много фини ефекти, които обаче са незабележими за микроскопичен апарат и се простират до физическото тяло. Ако тогава душата излезе от сън, ефектите във физическото тяло остават вътре и те се намират от съществата. И при това се вземат предвид не само онези душевни преживявания, които в грубия смисъл се наричат лъжа, клевета, лицемерие, но и фините, конвенционални лъжи, например тези, които социалният ред прави необходими днес. Лъжи от учтивост или форми на общуването, и цялата гама, която може да се използва от неискреност, лицемерие и дребна клевета — дори само в мисли — всичко това се изразява в ефектите върху физическото тяло и те се намират от тези низходящи същества.
Съзнателната лъжа може да бъде коригирана от мен, но несъзнателната лъжа унищожава космоса
От една страна може да се каже, че земята се движи по елипса около слънцето и се е развила в смисъла на теорията на Кант-Лаплас и това може да се подпише; и тогава може да се каже, че в началото на нашата ера това и онова се е случило в Палестина. Вземат се тези две неща, без да се свързват, приемат се и човек си мисли, че това остава без последици. Не е без последствия, защото ако лъжата се разбира съзнателно, тогава тя е по-малко лоша, отколкото ако лъжата фигурира несъзнателно и сваля хората, варваризира ги. Защото ако наблюдавате лъжата такава, каквато е в съзнанието, тя съпровожда съзнанието всеки път когато физическото и етерното тяло заспиват, и присъства в безпространственото, в безвремевото, и във вечното битие — тогава лъжата стои в съзнанието. Всичко онова, което може да стане от лъжата в бъдеще, е подготвено, тоест всичко, което може да подобри лъжата, когато лъжата е в съзнанието, е подготвено. Когато лъжата е в несъзнаваното, тогава тя остава в леглото с физическото и етерното тяло. Тя принадлежи тук, докато човекът не изпълни своето физическо или етерно тяло, а то принадлежи на космоса, не само на земния космос, но на целия космос. Там тя работи върху унищожаването на космоса, преди всичко върху унищожаването на цялото човечество, защото оттам започва унищожението в самото човечество.
Лъжа по принуда[1]
Премълчаването от любов, лъжата от необходимост, винаги е много сложен акт. Една бяла лъжа от любов може да е необходимост, в началото може да изглежда като добро дело, но по много комплексен начин тя вързва. Чрез бялата лъжа сме се свързали кармично със съответния човек и то сме се свързали с неговата слабост. По-късно отново ще имаме нещо да правим с него. Ще трябва да му кажем истината по-късно. По-късно ще трябва да компенсираме това като фактор за развитие с една доста несимпатична истина, която трябва да му кажем. Добре е, че е така. Защото ако сме принудени към бяла лъжа, то това вече е кармично, т.е. егоистично, защото бялата лъжа дори като лъжа от необходимост е егоистичен акт, и няма нищо общо с истинската постъпка от любов. Защото едно парченце интелигентност винаги принадлежи към бялата лъжа. Това не се случва само в любовни изяви. Духовната наука сияе и към най-малкото и най-финото човешко сърце.
Логическото мислене не е реалистично мислене и води до лъжа
Ще трябва да преглеждате все повече и повече от това, което предстои да намерите в новата книга: разликата между просто правилни, логически правилни определения и реалистични определения. Логически правилното определение не нужно да е реалистично. И това именно се опитвам особено да разработя, какво е реалистичен начин на мислене. В нашия духовен живот има безбройно много нещастия от това, че хората вярват, че ако могат да мислят нещо логично, то също е реалистично. Но мисленето в съответствие с реалността е нещо различно от простото, правилното мислене. Ако видите ствол на дърво да лежи тук: Това е външна реалност. Ако се замислите, този ствол на дървото, той не е реалност, защото не може да съществува като такъв. Той трябва да има в себе си разклоненията, които се развиват в клони, листа и цветове. Той е истинска лъжа, една „реална нереалност“ е той — стволът на дървото. Защото образът, който ви предлага, не може да бъде там. Реално погледнато, само този, който чувства, като мисли за ствола на дърво, мисли, че мисли за нещо нереално. И така повечето от днешните науки се състоят от идеи за нереалности. Геологията днес обмисля земята в чисто минерални определения. Но тази минерална част от земята изобщо не съществува, тя не съществува сама за себе си, също толкова малко, колкото стволът на дървото съществува сам по себе си; тъй като минералното царство на земята вече съдържа растения, животни и хора, и само когато човек мисли, че последните се комбинират с минерала, човек мисли за реалност. Геологията е напълно нереална наука.