Рудолф Щайнер
Ключова дума лъжа (2)

Лемурия: Покълване на желания и страсти, луциферичните духове

По време на лунната криза^[1] човекът се е развил дотолкова, че е имал своето физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз^[2]. Егото си дължал на влиянието на „духовете на формата“, астралното си тяло — на „духовете на движението“, своето етерно тяло — на „духовете на мъдростта“ и физическото си тяло на влиянието на „тхрони“-те^[3] [духове на волята]. Именно духовете на формата — „Ексузиай“ [Exusiai] или „сили“ в християнската езотерика — бяха тези, които направиха възможно зародишът на аз-а да бъде добавен към останалите три членки на посоченото множество.

Ако човекът би успял нормалното си развитие и всичките същества около него биха изпълнявали съответните им задачи, тогава някои същества щяха да действат:

върху физическото му тяло,

други върху етерното му тяло,

трети върху астралното му тяло,

и четвърти отново върху егото му.

Бихме могли да кажем, както трябва да бъде: всеки вид над участъка, към който принадлежи.

Сега обаче има същества, които са изостанали на лунно ниво — луциферичните същества. Ако можеха да въздействат правилно, тогава щяха да бъдат призвани да работят върху Егото [Его ≠ его, съответно и Аз ≠ аз]. Те обаче се бяха научили на Луната да въздействат само върху астралното тяло и това доведе до една важна последица. Ако не бяха тези луциферични духове, тогава човекът щеше да погълне [приеме] своята Азова-система в себе си, и щеше да се развие до последната трета от атлантския период по такъв начин, че щеше да бърка смътното ясновидско съзнание с възприемането на външни обекти. Но така като лъчи на сили, ефектите на луциферичните духове проникнаха в астралното му тяло…

Така, от този момент изливаха луциферичните духове в астралното тяло страсти, пориви, жажда [за алчност, сладострастие и похот], които се присъединяваха към това, което човекът по време на своето развитие приемаше в себе си. По този начин той не можеше да внимава спрямо звездите, но и в същото време запали интерес, ентусиазъм и страст, които не само следваха обожествените пориви на астралното тяло, но развиваха и лични пориви от свободата си.

Луциферичните духове бяха изляли това в астралното му тяло. Но в същото време с това те му бяха дали и нещо друго: възможността за зло, за грях.

Той не би имал това, ако беше воден стъпка по стъпка от възвишените богове. Луциферичните духове направиха човека свободен, насадиха му ентусиазъм, но в същото време му дадоха възможност за нисши желания. При нормален ход на развитие човекът би свързвал така да се каже, естествени усещания с всяко съответстващо нещо. По този начин обаче нещата от сетивния свят можаха да му харесват повече, отколкото би трябвало да му доставят удоволствие. С интереса си той можеше да се вкопчи към неща от света на сетивата. И резултатът беше, че той навлезе в това физическо втвърдяване по-рано, отколкото иначе би се случило.

Килимът на сетивния свят: воал над духовния свят

В рамките на човешкото развитие имаше това влияние на Луцифер, на когото човекът дължи възможността за грешка и зло, но на когото дължи и своята свобода. Ако не беше дошло това луциферично влияние, което току-що обсъдих пред вас, то щеше да се случи в средата на атлантския период: килимът на сетивния свят щеше да се разпростре пред човека, минералите, растителния, животинския свят — щяха станали сетивно видими; Светът на природните явления, светкавиците и гръмотевиците, облаците и въздуха, небесните явления щяха да станат напълно видими за външното око. Само че зад техните проявления несъмнено щяха да стоят божествено-духовните същества, които трябваше да проникнат в човека. Тъй като влиянието на Луцифер започна преждевременно, тъй като човекът възприел това влияние в астралното си тяло по-рано, поради това от лемурийски до атлантически времена неговото плътско тяло, което също е способно на промени, се е подготвило така, че това физическо тяло от тогава е станало косвен инструмент за килима на сетивно-физическия свят, който всъщност е трябвал да се простира по такъв начин, че духовният свят да стане видим зад него. И така човек не можеше веднага да види сетивно-физическия свят във форма, в която той би му се показал едновременно като духовен [т.е. в духовното му съответствие]. Тогава светът на трите природни царства, които стояха под човека, дойде при човека. Те се приближиха до физическия свят като воал, като дебело одеяло, изразявайки определени обстоятелства над духовния свят. По този начин човекът не можеше да прозре духовния свят; до ден-днешен той по същество все още не може да го направи.

Появата на Ахриман

От средата на Атлантическия период към човека се приближи един напълно различен противник от Луцифер. Който, така да се каже, толкова замъглява човешката възможност за възприятие и осъзнаване, че човекът спира да прилага усилията, да развива поривите да открие тайните на света на сетивата. Ако си представите, че под влиянието на Луцифер сетивният свят бе станал като воал, който скриваше духовния свят, то чрез влиянието на това второ същество физическият свят се е превърнал изцяло в една дебела кора, която изолира духовния свят, така че тук отново само посветените от Атлантида можеха да преминат чрез подготовката си, за да проникнат през този слой на сетивно-физическото.

Тези сили, които атакуваха хората, за да замъглят погледа им от другата страна на божественото съществуване, ни срещат първо в голямото учение, което е било дадено на старо-персийския народ и последователи, от значимия им учител, Заратустра.

Именно Заратустра имаше мисията да даде култура на народ, който, за разлика от древно-индийския народ, не копнееше за духовния свят чрез естественото си разположение.

Но Заратустра имаше мисията да предаде на един народ една култура с поглед за сетивния свят, за завладяване на физическо-сетивния свят чрез културни средства, които могат да бъдат произведени само чрез усилията на външни сетивно-физически човешки същества. Поради това в рамките на древната персийска култура влиянието на Луцифер е било по-слабо от влиянието на тази фигура, която се е приближила до човека от средата на атлантическия период и е накарала голяма част от посветените да пропаднат в черната магия. Защото чрез съблазняването на търсещите, те бяха накарани да злоупотребяват с това, което им бе станало достъпно от духовния свят, за служене на физическо-сетивния свят. Всяко голямо влияние на черните магически сили, което довело до евентуалното пропадане на Атлантида, води началото си чрез изкушенията от фигура, на която Заратустра трябваше да научи народа си. Фигурата Ахриман, Ангра Майнджу, която противодейства на яркия Бог на светлината в контраст, когото Заратустра провъзгласява за Велика Аура, за Ахура Мацдао.

Трябва да разграничим тези две фигури, Луцифер и Ахриман, една от друга. Защото Луцифер е същество, което се е разклонило от множеството духовно-небесни същества след слънчевата раздяла, докато Ахриман е фигура, която вече се е била отделила преди слънчевата раздяла и обединява съвсем различни сили.

Лъжа и грешка се зараждат в етерното тяло

Неговото [Човешкото] астрално, етерно и физическо тяло, които иначе биха останали по-духовни, ако не бе повлиял луциферичния дух, той е влошил, и направил по-материален. Чрез това също са дошли и злините в човешкия живот, които с времето са се развили. В хода на дълго време са се развивали.

От Лемурийския период до Мистерията на Голгота, злините са се развивали във физическото, етерното и астралното тяло. В астралното тялото се развил високо-степенен егоизъм, в етерното тяло се развили възможностите за грешка — когато се опитваме да прецени нещо, а както и възможността да лъжем.

Влиянието на Луцифер

Как действа луциферичното влияние? То се включва в астралното тяло, но по този начин засяга и трите сектора на човешкото същество: както върху астралното тяло, така и върху етерното, и физическото тяло. Днес човек може само да намеква за това влияние на Луцифер извън нашето общество. Това, което ще разбирате все повече и повече, е, че влиянието на Луцифер се утвърждава по три начина: в астралното тяло, в етерното тяло и във физическото тяло на човека.

В етерното тяло се поражда това, което става в човешкото същество: съществува като импулс на неистинността, за да се превърне в лъжа. Лъжите и неистината са нещо, което надхвърля вътрешността на човек. В астралното тяло, на чистия вътрешен на човек, аз-а е обзет от луциферичното влияние, и това се проявява по-късно като егоизъм [пристрастяване към себе си и към нагоните си] в човека. Етерното тяло е обзето отвътре със стремежа за неистинност и по този начин определя възможността за лъжата. Във физическото тяло в следствие се предизвикват болест и смърт. Това ще бъде лесно за разбиране за тези, които преминаха последния ми курс. Но тук искам още веднъж да посоча, че всичко, което се случва в човешкото физическо тяло като болест и смърт, е кармично свързано с това, което наричаме луциферично влияние. Ако обобщим всичко това накратко, Луцифер въздейства, в астралното тяло: егоизъм, в етерното тяло: лъжи и неистина, във физическото тяло: болест и смърт.

Болестта и смъртта като кармичен ефект от луциферичното влияние

Болестта и смъртта никога не биха се доближили до хората, ако не се беше случило луциферичното влияние. Това е именно кармичният ефект на луциферичното влияние, че човекът се спуска по-дълбоко във физическото, а това се балансира от друга страна от болест и смърт.

Следователно можем да кажем: Когато луциферичното влияние дойде в човека, физическото, етерното и астралното тяло бяха уловени в болест и смърт, лъжи и неистина, и егоизъм. — Искам да отбележа, че днешната материалистична наука дава същото обяснение за смъртта в животинското и растителното тяло, както и за смъртта при хората. Тези материалистично мислещи хора не могат да разберат, че една външна проява може да изглежда точно като друга и въпреки това може да има напълно различни първопричини.

Ахриман ни изкушава с лъжи

От духовно-научни наблюдения знаем, че в астралното и етерното тяло на човека действат специални сили в частите на неговото същество, за които той обикновено не осъзнава, в астралното тяло — Луциферичните сили, в етерното тяло — ахриманичните сили, са противници на човешкото развитие. Всичко, свързано с астралното тяло, като завистта, идва от изкушенията на Луцифер. Всичко, което има общо с етерното тяло, като лъжата, са изкушения на Ахриман.

В случай на завистливо дете, астралното тяло се схваща от Луцифер по определен начин и именно там луциферичните същества имат своите точки на атака. Има нещо много важно в завистта и лъжата: от най-примитивните хора до най-развитите лидери на човечеството, завистта и лъжата се считат за много осъдителни качества. Веднага щом човек забележи, че употребява завист или лъже, тогава в душата му се появява чувство за морално осъждане на тези свойства. Човек иска с всички сили да ги отучи от себе си. Особено завистта и лъжата съвсем инстинктивно биват осъждани.

Ахриман, духът на лъжата

Ахриманичният дух, е дух на лъжата. От този ахриманичен дух именно може да се прояви, да се случи така, че лъжливите духове да обяснят това, което е фалшиво за истина. Тогава е всъщност необходимо, за да може човек от дълбините на световните събития да получи пълно отвращение към лъжите. Това пълно отвращение към лъжата, човек наистина го разбира, когато може да произнесе думите в пълно съзнание: Астралното тяло, докато човек спи, става съдия на душата. Егото, докато човек спи, става жертва на себе си.

Човекът в сферата на влияние на земята, слънцето и луната

Човекът стегнат силно в земно-слънчевата сфера, в неговите подсъзнателни сили, всъщност следва силите на земята. В съзнателните си дейности той вече следва това, което слънцето изпраща на земята. Но ако човек изследва какво е тежко, онова което е свързано с всичко, кое ни дава определена гравитация когато стоим на везните, тогава това не е просто гравитацията която Нютон описа, а това всъщност е всичко онова, което като играещо навлиза в нашия морален живот и изживяваме. Слънцето наистина е такова, каквото казва поетът: свети както за добрите така и за нечестивите. За него е безразлично. Ако обаче се изследва земята чрез духовна наука, ще се открие: вие не сте еднакво-важни, а тази земя е израз на определени сили, които искат да се откроят от цялата ни планетарна система. Докато луната се е промъкнала, земята иска да се „изтласка“, иска да излезе, иска да стане независима. На нас, хората, щеше да ни липсва нещо много конкретно, ако не живеехме под влиянието на тези самостоятелно-искащи-да-се-развият сили на земята: нямаше да имаме чувството за самостоятелност. Ако можехте без земното притегляне да се задържате на земята, да фучите с елементите на земята, никога нямаше да можете да постигнете самостоятелност. Само защото винаги сте привлечени от земята, ако мога да използвам този израз, но като израз на факт, а не на теория, — се развива самостоятелност. Именно поради това е земното включване в земно-слънчевата сфера, за да ни даде самостоятелност.

Влиянието на слънцето подчинява земните инстинкти

Ако ние, хората, бяхме оставени само под влиянието на слънцето, щяхме да сме някакъв тип ангел, но глупав. Не че искам да кажа, че ангелите са глупави. Ангелите са умни; но щяхме да бъдем един вид ангел, не интелигентни като ангелите, а глупави. Защото би ни липсвало чувството за самостоятелност. Бихме били само членове на организацията на космоса. Това че сме самостоятелни, го дължим на земното съществуване. А ако бяхме само под влиянието на земното съществуване, ако слънцето не действаше върху нас, какви щяхме да бъдем?! — Зверове, хищници, същества, които развиват най-дивите си инстинкти.

Тук имате една от точките, в които наистина можете да погледнете дълбоко в конституцията на Вселената, защото можете да погледнете дълбоко, защото би трябвало да си кажете: Това което работи във Вселената, не може да работи само от една страна. Защото, ако трябваше да работи само от една страна, би трябвало да представлява радикална крайност. Ако бяхме само под земно влияние, това земно влияние би развило най-дивите инстинкти в нас. Нашите диви инстинктивни пламъци щяха да пламнат. Но ако не действаше влиянието на земята, никога нямаше да станем независими същества. Трябва да е там, иначе никога няма да станем самостоятелни същества. Трябва да имаме възможността да бъдем диви животни, за да можем да станем самостоятелни същества, но за да не станем диви животни, влиянието на слънцето трябва да противодейства на влиянието на земята, трябва да го парализира. Това се случва. И като правите това, вие гледате към източника на злото. Просто се дава от факта, че сме обвързани със съществуването на земята. Така че, от една страна, ние наистина сме изложени на радикална крайност, земна крайност, която, ако действаше само върху нас, би ни превърнала в зли същества, би ни изпълнила само с илюзии.

Лъжите и илюзиите като условия за интелект и самостоятелност

Под илюзията се крие възможността да станем интелигентни хора. Ако нямаше всичко, което ни прави илюзорни, никога нямаше да станем интелигентни хора. Казано космически: ако не бяхме създания на луната, щяхме да сме хора, неспособни на илюзии, от една страна, и човешки същества, неспособни на интелигентност, от друга. Ако не бяхме подвластни на земята и нейните сили, от една страна, нямаше да бъдем изложени на възможността за зло; но в същото време бихме били осъдени да не развиваме независимост в живота.

Виждате как човекът трябва да има възможност, за да бъде интелигентен, да има илюзии. Продължително време той имаше илюзии. Тогава дойде волята му, която се роди с течение на времето в душевната му конституция и той успя да създаде илюзията за освобождаване от отговорност на собственото си същество. Той вече можеше да стане лъжец.

Защото лъжата е обективна за човешкото същество, също като илюзията. Само че това, което не отговаря на реалността, в случай на лъжа, е произволно поставено от човека в опозиция на реалността.

Луната е лъжец

Така че това, което действа в човека от лунната сфера, е в същото време създателят, съществото на създателя на неговата интелигентност, и едновременно създателят на неговата лъжливост. В старите времена хората са виждали нещо подобно и са си правили поговорки от истини. Ние германците, когато видим луната така☽, казваме, че може да се добави към една „3“ — луната се увеличава. — Ако видим луната така: ☾, казваме, че можем да я допълним към едно „а“ — луната намалява. — Ако се върнем към френския език, тоест към последствията от романския език, трябва да кажем за намаляващата луна: La lune décroît, от décroître. Тук луната не казва как се държи; тя казва обратното. Луната именно е започнала да казва истината на германците. Оттук и латинската поговорка: Луната е лъжец. — Но тази поговорка има и своята езотерична страна; защото силите, които идват от луната, са в същото време силите на човешката лъжа и поговорката: Луната е лъжец — има много, много дълбока основа, както сега видяхте. Едва когато цивилизацията се появи през 15-ти век, тази луна започна да казва истината за определени езици във връзка с нейната външност, точно както материализмът обикновено говори истината във връзка с неговата външност. Но що се отнася до вътрешността й, луната сега е още по-лъжлива.