Рудолф Щайнер
Ключова дума лъжа (4)

Завистта и лъжливостта

В днешната ни среща на клона искаме да вземем отправната точка на някои житейски въпроси, които засягат непосредствения човешки живот. Тогава искаме да се издигнем малко до по-високи духовни гледни точки. Бих искал да започна от две човешки характеристики, две човешки грешки или не-добродетели [пороци], които се възприемат като нещо не-симпатично, като нещо, което намалява стойността на човека. Искаме да поговорим за това, което се нарича завист и лъжливост.

Ако се огледате в живота, лесно ще откриете, че има една естествена антипатия към тези две човешки качества. И дори когато се взираме в хора, които са лидери за други хора в живота, виждаме, че за тях е важно да нямат тези два порока. Например Гьоте, който беше зает с практикуването на душевните познания, мислейки за грешките си, споменава: Имам тази или онази грешка, това или онова предимство, но най-важното ми се струва, че действителната завист не може да се причисли към моите пороци. — И великият Бенвенуто Челини казва, че се радва, че не му се налага да лъже себе си. — Така виждаме, че тези велики личности са усетили важността на борбата с тези две човешки характеристики. И най-простият, най-наивният човек е съгласен относно оценката или относно антипатията на тези пороци към лидерите на човечеството.

Завистта и лъжата като признаци на егоизма

Когато се запитаме защо тези две качества се осъждат доста инстинктивно, осъзнаваме че едва ли нещо отговаря толкова малко на едни от най-важните земни качества като завист и лъжливост. Те малко отговарят на това, което наричаме съчувствие към другите хора. Защото, ако завиждаме на някого, ние не сме склонни да се отдадем на тази добродетел, която се спуска до най-дълбокото, най-вътрешното ядро, която влиза в Божественото на отсрещното същество. Защото емпатията [съпричастието] е ценна, не само когато имаме емпатия, но и когато можем да оценим ядрото, духовното същество на другия човек. Човешката признателност, като основа на съчувствието, предполага, че ние приемаме предимствата на другия човек и можем да се наслаждаваме на успехите, етапите на развитие на други хора. И всичко това изключва завистта. Завистта се проявява като качество, което е тясно свързано с най-силния егоизъм на хората.

Същото можем да кажем и за лъжата. Когато изричаме неистина, ние нарушаваме закона относно истината за установяване на връзка, който обхваща всички хора. Това, което е истината, е истина за всички хора и в нищо не можем да практикуваме развиване на съзнание, което обхваща всички хора, освен в истината. Казвайки неистина, извършваме злодеяние против връзката, която трябва да се простира от човешки гърди към човешки гърди. Така изглеждат нещата, когато ги гледаме като човешки същества. И ако ги погледнем от духовна научна гледна точка, ние знаем, че предишните ни въплъщения имат ефект в този живот и че сме изложени на различни влияния. Две големи влияния трябва да се случват отново и отново: двете влияния, които наричаме луциферично и ахриманско влияние…

Когато имаме нотка [пристъп] на завист, Луцифер ни грабва чрез инстинктите ни в нашето астрално тяло.

Ахриман, от друга страна, оказва влияние върху нашето етерно тяло и всичко, свързано с нарушенията на преценката, може да се проследи до него. Както непроизволно [неволно], когато правим грешна преценка, така и произволното, когато [съзнателно] казваме лъжа.

Интересно е, че ние, хората, чувстваме тези влияния толкова силно, имаме толкова силна антипатия при проявата им, и че хората правят всичко, за да се борят с тези две черти — лъжата и завистта. Не е лесно да си признаят: искам да съм завистлив. — В немския език се е промъкнала езиковата употреба на: завиждам ти. — Но това не е толкова лошо замислено.

Човекът няма предвид истинската завист тук. Във всеки случай, щом разберем, че сме завистливи, че лъжем, направим всичко възможно, за да се преборим с тях. С това ние започваме борбата срещу Луцифер и Ахриман в тази област.

Маските на завистта и лъжливостта

Често се появява нещо, на което трябва да обърнем внимание, когато се посветим на духовната наука. Можем да се борим с индивидуалните пристъпи на завист и лъжа, но когато тези качества седнат в душата ни, ако сме ги придобили в предишни инкарнации и сега се борим с тях, тогава те се появяват като други качества. Когато се опитваме да се борим със склонността към завист от предишни инкарнации, завистта придобива маска. Луцифер казва: Човек се бори срещу мен, осъзнал е чувствата си на завист. Предавам тези хора на брат ми Ахриман. — И се получава друг ефект, който е резултат от борбата със завистта. Победените качества се появяват в маски. И завистта, с която се борим, често се появява в живота по такъв начин, че получаваме желание да търсим грешките на другите хора и да упрекваме много. Срещаме в живота много хора, които сякаш с определена ясновидска сила винаги откриват грешките и тъмните страни на другите хора. И ако стигнем до дъното на този феномен, там лежи факта, че завистта се е превърнала в порицание и това изглежда като много добро качество за засегнатия човек. Добре е, казват те, да бъдем предупредени за наличието на тези лоши качества. Но зад такава пристрастеност към вината не стои нищо повече от трансформирана, маскирана завист. И трябва да се научим да разпознаваме дали тези свойства са оригинални, или са трансформирани от други. Трябва да помислим дали някой е проявявал завист, когато е бил млад. Може би като прогоним тази завист от него, той се превръща в по-скоро заядлив човек.

Лъжата също се променя много често в живота и се показва с друга маска. Лъжливостта може да доведе то там, да се срамуваме от нея. Ако ние не я изкореним изцяло, се превръща често в една известна повърхностност спрямо истината. Важно е да познаваме такова нещо, тогава обръщаме внимание на това, изправяйки се пред друг човек. Такива хора се задоволяват с един отговор, за който ние се питаме: Как може той да се задоволи с такъв отговор? — Ти лесно казваш: Да, да, така е, така е! — Това много често е продукт на трансформация на действителната лъжа. Трябва да проверим закона на кармата, особено спрямо такива качества. Хората не обръщат внимание, защото те са най-забравящата раса от всички останали, които се утвърждават по различните сфери [слоеве] на съществуването.

Въздействието на лъжливостта върху живота

Лъжливостта е свойство на етерното тяло и идва от Ахриман. Ако на определена възраст човек по навик лъже за себе си, или ако лъже много поради лошо възпитание, то по-късно в живота винаги се проявява известна срамежливост, невъзможност да се отварят очите пред хората. Известни пословични правила в моралната област отговарят много добре на правилното тук. Ако кажете: Този човек не може да ме гледа в очите — така тук се проявява лъжливостта. А срамежливостта и липсата на себе-отговорност [самостоятелност] се появяват като емоционални характеристики в същия живот. Ако някой иска да наблюдава живота точно както физикът наблюдава външния ход на света, тогава може да наблюдава такива неща. Чрез това животът се изпълва със светлина.

Злото в нас са неправилно приложени сили за трансформация.

Тогава човек постепенно се издига до такава фаза; такова състояние на развитие, в което става възможно — ако ясновидството бъде развито — да се трансформира в съществата отвън. Човек забелязва, че има силата да се трансформира в съществата отвън. Човек може да се трансформира във всички други хора. Човекът е способен на безкрайни метаморфози в това отношение, но трябва да се практикува по описания начин.

Ако човек наистина постигне чувството за способност да се променя, това не може да го направи арогантен; защото всяка една трансформация ви казва, че не струвате толкова, колкото съществото, в което трябва да се трансформирате. Чувството за трансформация прави човек смирен. Чувството на най-дълбоко религиозно смирение е свързано с усещането за способност за промяна.

Но можем да повдигнем един друг въпрос: Ние извикваме тези сили на трансформация отвътре в себе си; не са ли те постоянно в нас? Да, силите са винаги в нас? Точно както силите на въображението винаги са в нас, но ние трябва да ги извикаме, за да възприемаме духовните същества, така и силите на себе-трансформацията винаги са в нас. Само че, за да ги имаме съзнателно, трябва да ги развием по описания начин. Ние сме във всеки момент не само себе си, но и всяко друго същество. Само че не се развиваме в това, защото не разширяваме съзнанието си към другото същество. Защо е това така? Най-добре можем да разберем това, когато разгледаме един от случаите в живота, когато човекът се трансформира в друго същество на обикновената физическа сфера.

Така изглежда, че на физическия свят се използват силите, които иначе са силите на трансформацията. Човек ги използва, без да знае нищо за тях. Те се използват всеки път, когато човек извършва несправедливост спрямо ближните си, като налага собствената си воля по неоправдан начин над другите. Това започва да речем, когато излъгва другия. Чрез лъжата, му добавяте нещо неправилно. Единият придобива известна власт над него, защото лъжата продължава да действа в другия.

Същото е и когато човек прави нещо лошо. Силите, с които човек прави нещо лошо в света, това са силите на трансформацията, само че приложени на грешното място. Цялото зло в света е неправилното използване на тези трансформиращи сили. Това наистина позволява на човек да надникне дълбоко в мистерията на съществуването, когато знае откъде идват несправедливостта, злото, престъпността и бедствията, които се случват в света. Ето как се случва човекът да използва най-добрите, най-свещените сили, които съществуват, а именно силите на трансформацията, по погрешен начин. Нямаше да има зло в света, ако не бяха най-свещените сили на трансформацията. Дори веднъж посочих тази особеност в една публична лекция, че злото е неправилно приложение на сили, които, ако бъдат приложени на тяхно място, биха довели до върховно добро.