Робърт Блох
Психо II (19)

Деветнадесет

Клейборн бутна количката си настрана и се втурна по пътеката към изхода на магазина, като се движеше на зигзаг, за да не се блъска в рояка влизащи купувачи, те го изпращаха с недоволни погледи, когато профучаваше покрай тях.

Той почти не обръщаше внимание на раздразнението им; образът на Норман го тласкаше към касата, където само за трийсет секунди се бе образувала опашка от колички и купувачи.

Но Норман беше изчезнал.

Клейборн се спря, огледа непознатите лица, след това си проправи път през опашката и застана пред дъвчещата дъвка пипкава руса касиерка.

— Къде е той?

Преживяването спря, когато русокосата го погледна.

— Последният ви купувач, беше тук само преди една минута…

Тя повдигна рамене и автоматично погледна към най-близкия изход. Без да дочака отговора й, той мина край касата и закрачи бързо към вратата.

Сега паркингът беше почти запълнен; колите влизаха и излизаха, а собствениците им правеха маневри по откритите площи. Клейборн се огледа, търсейки познатата фигура. Тръгна през паркинга, опитвайки се да определи кои коли се канят да потеглят.

Те бяха три, не — четири, и още една в отдалечения десен край. Хукна натам, когато колата бързо излезе на заден ход на празната пътека и потегли напред. На светлината на прожекторите той зърна зад волана женско лице и валчестия силует на една детска глава.

Обърна се и тръгна да се връща към средата на паркинга, когато подскочи стреснат от един клаксон, който изрева точно зад гърба му. Отмести се тъкмо навреме, за да направи път на един джип, който профуча край него. Ръмженето на двигателя му се смеси с псувните на мустакатия шофьор, който промуши ръка навън, за да му покаже среден пръст.

Запъхтян, Клейборн продължи да се озърта наоколо, макар да знаеше, че си губи времето. Норман беше изчезнал.

Но къде ли беше отишъл?

Щом е дошъл тук, това означава, че се е сврял някъде наблизо, може би в някой от мотелите от двете страни на булеварда.

Могат ли да бъдат проверени те? Мотелите бяха няколко дузини, като не се броят големите хотели, а Норман надали се е регистрирал под собственото си име, ако изобщо се е регистрирал. Установяването на самоличността на всички сами мъже, отседнали в мотелските стаи през последните три дена, би било много трудна задача дори за специалните полицейски подразделения. Задача, с която те не биха се нагърбили, докато Клейборн не им предяви нещо по-осезаемо, освен своите думи.

Да, съзнавам, че този човек се брои за мъртъв, но аз го видях в супермаркета. Не, не разговарях с него, той беше в единия край на магазина, а аз — в другия. Не пряко, видях го в едно от горните огледала, но съм съвсем сигурен…

Загубена работа. Клейборн въздъхна. Не му оставаше нищо друго, освен да се върне в магазина, да намери изоставената си количка и да си плати сметката.

Докато се прибираше в хотела с торбичката с покупките, той се оглеждаше внимателно наоколо, взирайки се в осветените и тъмните участъци от улицата. Той видя Норман, но дали Норман го е видял? Проследил ли го е Норман до магазина, следи ли го сега?

Нищо не шаваше в тъмнината.

Въпреки това почувства облекчение, когато стигна до стаята си. Отключи вратата, запали лампата и не откри никакво чуждо присъствие, нито следи от нечие влизане, докато го е нямало.

Ако Норман не знаеше местопребиваването му, тук Клейборн щеше да е в безопасност, поне засега. Освен това не беше изключено да е сгрешил. Шумът, ярката светлина, умората и напрежението — всичко това, взето заедно, би могло да го накара да се припознае. Тъкмо това щяха да му кажат в полицията; тъкмо това и той самият вероятно би казал, ако някой негов пациент му разкаже подобна случка.

При това положение безполезно беше да говори с Дрискол и останалите. Ако им разкаже какво е видял или смята, че е видял, само би отслабил позициите си, докато не предяви доказателства.

В момента от него се иска да бъде предпазлив, да наблюдава и да изчаква, да продължи да настоява, че са необходими предпазни мерки. Ако Норман е тук, присъствието му ще проличи много скоро.

Ако Норман е тук.

Клейборн разопакова покупките си, прибра ги, съблече се, навлече пижамата си и се тръшна на леглото. Климатичната инсталация му зашепна.

Норман. Тук. Крои нещо. Къде? Какво?

Слава богу, че не си замина. Поне ще бъде нащрек, ще стане нещо като ангел хранител на останалите.

Но когато вече задрямваше, нов въпрос изникна в съзнанието му.

Кой ще пази самия него, ако Норман реши да действа?

Нямаше отговор на този въпрос. Единственото, което знаеше, беше, че ако ще става нещо, то ще стане скоро.