Алекс Кош
Примамка за призраци (21)

Епилог

— Това е, край. Чакай там, ще изпратя такси за теб.

Джеймс изключи телефона си и се облегна назад в стола.

— Браво на момчето. Оцеля и успя да избяга. Не го очаквах.

Миси се изкиска.

— Няма да е за дълго.

— О, стига така — намръщи се медиумът. — По-малко песимизъм.

— Това е реализъм — съгласи се Хухлик с нея. — Малкият Ро, колкото и да не го харесвам, е ходещ труп.

Зеленото джудже седеше точно в средата на масата и жадно гледаше чашата с уиски в ръката на Джеймс.

— Не разбирам какво имате предвид — каза медиумът, демонстративно бавно отпивайки от чашата.

Миси стана от масата, наля още една чаша уиски и я подаде на радостно усмихващият се Хухлик.

— За това, че тази Садако не е от нашето ниво.

Джеймс погледна недоволно помощничката си, явно го болеше за скъпото дванадесетгодишно уиски.

— Не се притеснявай, имаме още цели три дни.

— И какво ще се промени за това време?

Джеймс тайнствено се усмихна.

— Може би ще извикам някой да ни помогне.

— Не-е! — ужасено възкликна Хухлик, задавяйки се с уискито си. — Нали не е този, за когото се опитвам дори да не мисля?!

Джеймс Харнет сви рамене.

— А кой друг може да се справи със същество от първи клас на опасност за няколко дни? Не знам за вас, но на мен ми е жал за момчето. И абсолютно не искам да се карам с Михайлови заради смъртта на техен роднина.

— Да — съгласи се Миси и добави лукаво. — А и неустойка ще трябва да се плаща…

Хухлик изпи чашата с уиски на един дъх и скочи на крака.

— Така, аз отивам след хлапето, за да се уверя, че е още живо, и изчезвам в друг град. И ще ви моля дори да не споменавате името ми на глас пред онзи ужасен човек.

Джуджето изчезна.

— Наистина ли нямаме други варианти? — обречено попита Миси. — Дори аз бих предпочела да не го срещам.

— Повярвай ми, ако имаше, щях да се възползвам от тях — увери я медиумът. — Така че ще звънна на моя учител.