Жан Расин
Береника (6) (Трагедия)

Първа сцена

АРСАК, сам.

1255 Небе, във този час тъй важен подкрепи ме

и при най-верния любящ цар заведи ме,

за да го известя със пет-шест думи само,

че ще се радва той на щастие голямо.

Втора сцена

 

АРСАК

Какъв щастлив късмет, царю, при мен ви прати!

 

АНТИОХ

1260 Ако на този факт дължи се радостта ти,

знай, че пристигам тук съвсем обезверен.

 

АРСАК

Тя тръгва си.

 

АНТИОХ

                        Нима?

 

АРСАК

                                Да, още този ден.

Подготвя се за път. Обижда я това, че

предълго време Тит оставил я да плаче.

1265 Обзета е от яд така неудържим,

че се отказва и от него, и от Рим.

Говори се, че тя държи туй да се случи,

преди градът да е за разрива научил.

Тя писала на Тит.

 

АНТИОХ

                                Той как го е приел?

 

АРСАК

1270 Дори със сетен взор не я е Тит зачел.

Но цял град днеска го приветства, възхитен,

че от Сената е с висш ранг удостоен.

Във отговор на тез всеобщи възхваления

ще се нагърби той със тежки задължения.

1275 На Береника те печал ще причинят,

но Тит с имперски дълг ще тръгне по нов път

и ще отиде той по него тъй далече,

че със царицата не ще се види вече.

 

АНТИОХ

Признавам ти, Арсак, че съм обнадежден,

1280 ала Съдбата все жестока е към мен,

надеждите ми тя погреба много пъти,

затуй, треперейки, се вслушвам във гласа ти.

Сърцето ми ще се със нови обнови,

но злата си Съдба то пак ще разгневи.

1285 Я виж, самият Тит към нас се приближава.

Трета сцена

 

ТИТ, към свитата си.

Тук стойте. Ни един не ще ме придружава.

Царю, да изясним нещата най-подир.

Зарад царицата измъчвам се безспир,

аз идвам вашите сърца да утешавам,

1290 а мойто вече се от мъка задушава.

Елате с мен, царю, да видите дали

все тъй обичам я и колко ме боли.

Четвърта сцена

 

АНТИОХ

Какво ще ми даде днес новата надежда,

Арсак, какъв късмет животът ми отрежда?

1295 Е, разгневена ли ще си замине тя?

С раздяла ли ще им приключи любовта?

О, богове, какви ми грехове открихте,

та моята съдба дотолкоз утежнихте?

А дните ми текат в коритото си старо —

1300 от страх към светъл лъч, от светъл лъч към ярост.

Все още дишам… Но у Тит и Береника

        едва ли моят плач пак присмех ще извика.

Пета сцена

 

БЕРЕНИКА, отпуска се в едно кресло.

Не ме придумвайте. Аз още този ден

напускам Рим. Нима дойдохте тук при мен,

1305 за да ме хвърлите в горчиво отчаяние?

Не ви ли стига, че понасям туй страдание?

 

ТИТ

Но чуйте, моля ви.

 

БЕРЕНИКА

                                Не! Бяхте вече чут.

 

ТИТ

Едничка дума.

 

БЕРЕНИКА

                        Не.

 

ТИТ

                                Какъв ужасен смут,

царице, ме обзе. Защо е таз промяна?

 

БЕРЕНИКА

1310 Щом казвате, че аз не бива да остана

във Рим, решена съм да си вървя и то

след малко.

 

ТИТ

                        Стойте тук.

 

БЕРЕНИКА

                                                Изменнико, защо?

Да слушам как тоз град със клюки разгласява

нещастието ми, как с мен се подиграва,

1315 как с присмеха си той показва се жесток?

Какво ли срещу мен сбра всички в кратък срок?

Аз днес единствена в сълзи и скръб се давя,

но своята любов не мога да сподавя.

 

ТИТ

Защо се вслушвате във таз безумна сган?

 

БЕРЕНИКА

1320 Защото всеки е със злоба в мене взрян.

Тез зали, тоз палат, уредбата прекрасна,

о, тез свидетели на мойта обич страстна,

получени от вас като най-свиден дар

в ответ на моята неугасима жар,

1325 ковьорът с нашите две имена втъкани —

превърнаха се те за мене в люти рани.

Феника, хайде.

 

ТИТ

                        Пак в мен търсите вина…

 

БЕРЕНИКА

Защо не идете във римския Сенат?

Нали възхвалена бе там жестокостта ви

1330 и удоволствие това на вас достави.

Е, бяхте ли от тоз триумф ощастливен,

поехте ли обет да скъсате със мен,

да ме забравите и, ако туй е малко,

да ме намразите навеки?

 

ТИТ

                                                Колко жалко,

1335 че тъй се случва с нас! Как бих забравил вас?

Нима възможно е да ви намразя аз?

Кога обзе ви туй погрешно подозрение?

Защо подлага то духа ми на мъчение?

Я припомнете си, госпожо, че за пет

1340 години имахме с вас мигове безчет,

в които пламенно, с въздишки, с възклицания

си изразявах аз сърдечните желания.

И днеска таз любов гори във мойта гръд,

но много повече от всеки минал път.

 

БЕРЕНИКА

1345 Обичали сте ме. И днес ми го твърдите,

а искате от Рим да ме отдалечите.

Та радвате ли се на моите сълзи

и ако не скърбя, нима ви туй грози?

Предишната любов не трябва ми, ей богу!

1350 Не, аз не ща да съм обичана тъй много.

Не си служете пак с подкупващи слова,

държа да тръгна днес уверена в това,

че от душата ви навеки съм изгнана

и че изменникът далеч ще е останал.

1355 А, ето, в туй писмо ви писах преди час

какво бих искала от любовта си аз.

Четете, че на мен път предстои далечен.

 

ТИТ

Как тъй ще тръгнете? Та аз ще ви попреча!

Че ако търсите спасение в смъртта,

1360 тогава в скръб ще се превърне любовта

и в спомен тягостен… Я по-добре Феника

веднага Антиох при мене да извика.

Шеста сцена

 

ТИТ

Едно признание съм длъжен този ден

да ви направя. В най-критичния момент,

1365 когато казах ви, че моят дълг към Рим

налага ми, уви, с вас да се разделим,

бях вече провидял и свойте страхове,

и укорите ви, и ваште плачове

и се приготвях за страдание голямо,

1370 каквото влюбени сърца изпитват само.

Приготвях се, но как предвидил бих тогаз,

че тъй болезнено ще страдам в този час?

Все пак уверен бях в душевната си сила

и днес изпитвам срам, че тя се е сломила.

1375 Пред моите очи Рим беше се събрал,

Сенатът бе се на закона позовал,

аз слушах, ала без да чувам, и с мълчание

отвръщах на това досадно назидание.

А Рим нехае днес за бъдещето ви.

1380 Признавам си, че аз сега не знам, уви,

дали съм римлянин, дали съм император.

Дойдох при вас без цел, със смут голям в душата.

На своята любов аз бях се подчинил

с надеждата, че тук бих себе си открил.

1385 Но ето, че открих във погледа ви тъжен

смъртта… Не знам защо стремите се по-бърже

да я приемете… В момента степента

на болката ми е с пределна острота.

Едва понасям аз таз мъка нетърпима,

1390 но още вярвам, че приемлив изход има,

царице. Но не се надявайте все пак,

че вашите сълзи ще пресуша със брак.

Усещам аз, че мощ почти не ми остава,

но все по-силна е мечтата ми за слава

1395 и на душата ми подсказва тя, че в Рим

законен брак със вас не ще е съвместим

с империята. Щом към трона аз поема,

изключено е за съпруга да ви взема.

Очаквате ли, че един ден бих ви казал,

1400 че аз заради вас бих трона си зарязал?

И да вървя след вас, доволен от това, че,

въздишайки безспир, веригите ви влача…

Ако ме видите опозорен дотам,

не ще ли чувствате самата вие срам

1405 от мен — от цезаря без трон, без двор, без свита,

на безразсъдна страст отрепка жаловита?

Но за да се спасим от тоз душевен ад,

по-благороден път на мен ми е познат —

научил съм го аз от римляни достойни,

1410 а често пъти и от героични войни.

Когато от безброй нещастия били

те сполетявани и никакви беди

не превъзмогвали, безсилни пред съдбата,

приемали смъртта накрая мълчешката.

1415 Ако в най-кратък срок сълзите ви не спрат,

ако все тъй ще ми говорите за смърт,

ако безспир за вас ще трябва да треперя

и изход никакъв не мога да намеря,

тогава повод друг за плач ще ви предложа…

1420 Така се чувствам, че от мене всичко може

да се очаква днес, не би ме никой спрял:

за сетно сбогом аз бих свойта кръв пролял.

 

БЕРЕНИКА

Нима?

 

ТИТ

        Кой би могъл да ми го забрани?

Единствено от вас зависят мойте дни.

1425 Ако милеете за мен… Сама решете!

Последна сцена

 

ТИТ

По спешност тук, царю, извиках ви. Бъдете

на моята любов свидетел откровен,

кажете ми любов гори ли още в мен.

 

АНТИОХ

Познавам ви добре от месеци наред…

1430 Известен ли ви е човек, от мен по-клет?

Аз радвах се весден на вашто уважение

и смея да твърдя без капка притеснение,

че бях приет от вас в най-близкия ви кръг,

но пък заради вас проливах свойта кръв

1435 и бях възнаграден затуй с най-откровена

любов от вас и от царицата почтена.

Тя може и сега пред вас да потвърди,

че най-възторжено ви хвалех заради

престижа ви. Затуй напълно споделен е

1440 респектът, с който се отнасяхте към мене.

Но изненада ли ще е за вас вестта,

че всъщност аз съм ваш съперник в любовта?

 

ТИТ

Съперник?

 

АНТИОХ

                Време е най-сетне да призная,

че силна обич към царицата питая.

1445 Опитвах неведнъж, обаче не успях

таз страст да потуша… И затова мълчах.

Когато гледах как нещата се подреждат

при вас, се породи в мен някаква надежда,

но изгасена бе от нейните сълзи.

1450 А горкият й плач по вас се разрази

дотолкоз, че и аз реших да ви извикам…

Безпримерна любов ви свързва с Береника

и затова сте тук. А аз за сетен път

във тоз решаващ час се питам по кой път

1455 ще трябва да вървя. И пак на изпитание

подлагам своя дух и своето съзнание,

но си оставам все тъй влюбен. Изход друг

аз знам и съм решен да го използвам тук.

На земните си дни ще трябва край да сложа

1460 и аз държах да сте предупреден. Госпожо,

направих нужното, та ви със Тит събрах.

Не съжалявам. Ех, поне в това успях.

Дано Небето ви със благодат дарява

и вашия съюз дано ощастливява.

1465 Ако все още гняв таи към вас Небето,

аз настоятелно ще моля боговете

да бъде този гняв насочен срещу мен,

че моят клет живот на вас е посветен.

 

БЕРЕНИКА

Ах, моля ви, царе великодушни, спрете!

1470 Туй изпитание ужасно ми спестете!

Откакто съм със вас тук всеки ден и час

пред отчаяние изправена съм аз.

И виждам само плач, и чувам всеки път

да ми говорите за ужаси, са смърт.

1475 Вам, цезарю, нали добре ви е познато

сърцето ми — не ще то нито трон, ни злато.

Ни със разкоша си, ни с пищния си двор

не е привлякъл Рим до днеска моя взор.

Обичах… От любов до болка бях ранена

1480 и исках любовта да бъде споделена.

Ала за вашата любов изпитвах страх

да не пресекне. Но разубедена бях

едва сега, щом плач ви взора замъглява,

а Береника чак сълзи не заслужава.

1485 Не бива на тоз свят злочест, изнемощял,

измъчени очи във вас с надежда взрял,

очакващ цялостно да му се посветите,

заради таз любов да му изневерите.

Разбрахте, сигурно, за тези пет лета,

1490 че аз съм предана и вярна в любовта,

и затова държа да сторя още днес

тук, цезарю, пред вас един достоен жест.

Зачитам вашата повеля и тозчас

аз ще напусна Рим със сетен взор към вас.

1495 Свидетел сте, царю, че тежка жертва правя,

и затова във вас не искам да оставя

съмнение, че днес на по-добър късмет

надявам се. Дано на моя жест в ответ

към мене и към Тит респект да проявите

1500 и все тъй доблестно към нас да се държите.

Отправям ви апел, напускайки тоз град,

да бъдем тримата за пример в този свят

със нашата любов тъй тъжна и нещастна,

та той да я вплете във фабула прекрасна.

1505 Оставям ви… Че мен ме чака път далечен.

Последно сбогом, Тит!

 

АНТИОХ

                                        Ех, всичко свърши вече!