Жан Расин
Береника (5) (Трагедия)

Първа сцена

БЕРЕНИКА, сама.

Феника бави се. Да чакам? Докога?

Тъй тромаво текат минутите сега!

955 Търча, припирам аз, все тъй нетърпелива,

безспирно губя мощ, покоят ме убива.

Феника бави се… Ленивият вървеж,

бездействието е за мене знак зловещ.

Жесток е Тит — не е склонил да я изслуша.

960 Той бяга, крие се. Ах, идва ми до гуша.

Какво могла би тя на мен да съобщи?

Втора сцена

 

БЕРЕНИКА

При императора, Феника, все пак ти

отиде ли?

 

ФЕНИКА

                О, да. И с него, аз, госпожо,

говорих за това, което ви тревожи.

965 И той се просълзи. С очите си видях.

 

БЕРЕНИКА

Ще дойде ли?

 

ФЕНИКА

                        Да, той се врече твърдо… Ах,

какъв ви е видът, какви са ви чертите!

Не можете пред Тит така да се явите!

Ще вдигна тоз воал, че зле се е подвил,

970 и кичура коса, че взора ви е скрил.

И тез следи от плач ще трябва да избърша.

 

БЕРЕНИКА

Недей! Та нека Тит да види що е свършил!

Воали, труфила! Какво са те за мен,

когато с плач, с тъга запълвам всеки ден?

975 Стенания, сълзи!… Ако умра, кой знае

дали ще дойде Тит за мен да заридае.

За красотата ми загрижена си ти,

но хич внимание не й обръща Тит.

 

ФЕНИКА

Той тези упреци едва ли заслужава,

980 госпожо. Чувам шум — Тит вече приближава.

Отивайте сега в покоите си — там

ще разговаряте… Той явно ще е сам.

Трета сцена

 

ТИТ

Полин, царицата иди да утешаваш,

но с нея дълго ти не бива да оставаш,

985 че идвам…

 

ПОЛИН

                О, Небе, пази му любовта,

но тъй, че без на Рим да накърниш честта!

Четвърта сцена

ТИТ, сам.

Е, императоре, кажи какво ще сториш?

Как имаш наглостта със нея да говориш?

В тоз случай как ще си суровост придадеш

990 и „Сбогом!“ би ли ти могъл да изречеш?

Борба ти предстои: кураж и постоянство

не са достатъчни — ще трябва грубиянство.

Не знам как моите очи ще издържат

на чудния й взор, открил свой собствен път

995 накъм сърцето ми? Нали ще ме срази

тоз поглед, замъглен от бликнали сълзи!

Дали аз своя дълг злощастен ще забравя,

как бих й съобщил, че днес я изоставям?

Ще ида да сразя едно сърце… Защо?

1000 Кой кара ме? Нали тъй мило ми е то!

Та обясни ли ми Рим свойто намерение,

в двореца против мен дочу ли се брожение?

Над страшна бездна ли държавата виси,

таз жертва как ли би могла да я спаси?

1005 Тук всичко днес мълчи. Аз само се терзая.

Защо не се реша сам да отблъсна тая

измислена беда? Дали в тоз случай Рим

не ще покаже, че не е непримирим,

и моя избор той все пак да оправдае.

1010 Припряност проявих, а всъщност вредна тя е.

Рим, спазвайки реда, ще сложи на кантар

въздишките, плача, сърдечната ни жар

и с нас ще бъде. Тит, отваряй си очите!

Ти не живееш ли в палати, във които,

1015 ако се крал роди, той всмуква плачешката

омразата ведно на майката с кърмата

и ни любов, ни страх не ще я заличат.

Затуй придворните царицата не щат.

Нали все пак си чул от първенци в сената

1020 какъв е твоят дълг към трона, към войската?

Когато в Рим дойде със Береника ти,

кой упреците си към теб тогаз спести?

Нали излишно е повторно да ги чуваш?

Ти зарад любовта със Рим ще се сбогуваш

1025 и ще се подслониш далече в някой кът,

та по-достойни на тоз трон да се качат.

Нима по този път ще си спечеля слава

и нивга тя не ще потъне във забрава?

От седем дена съм на трона… За честта

1030 на Рим нехаех — бях във плен на любовта.

За тези ценни дни какъв отчет бих дал?

Защо щастлив живот аз бях й обещал?

Кой плач аз пресуших, в чии очи видях

доволство и дали бях щедър аз към тях?

1035 С какво ли промених на хората съдбите

и колко дни живот отреждат ми звездите?

И колко от тез дни, които имам в дар,

прахосах, като че погълна ги пожар?

Защо бездействам? Днес честта ми ме заставя

1040 да скъсам вече със…

Пета сцена

 

БЕРЕНИКА, към Феника, излизайки от покоите си.

                        Не бива да се бавя.

За днес достатъчно ми давахте акъл.

Държа да срещна Тит. Ах, вие сте дошъл!

Та истина ли е, че бил сте заповядал

аз да напусна Рим? Това ли ми се пада?

 

ТИТ

1045 Смилете се над мен, владетеля триклет!

Налага се да сме по-твърди занапред.

И мен ужасен смут ме мъчи, без да спира,

а горкият ви плач душата ми раздира.

Сърцето ви аз тъй ценя — то всеки път

1050 подкрепяше ме, щом зовеше ме дългът.

Госпожо, свойта страст изпърво заглушете,

та с поглед прозорлив и трезв да отчетете,

че към държавата дълг важен имам аз

и че сърцето ми нуждае се от вас,

1055 та с още твърдина да бъде то снабдено

и от самата вас да бъде защитено,

да секне моят плач. Ако ни липсва власт

над нашите сълзи, за болките тогаз

чрез славни подвизи да търсим облекчение,

1060 пък нека знае Рим за нашето мъчение.

Изправени сме пред раздяла… Няма как!

 

БЕРЕНИКА

Жестокост! Значи съм сега пред свършен факт?

А мислех си, уви, че бяхте влюбен в мене,

и досега живях с мечти по вас и денем

1065 и нощем. Принципи в Рим имало… За тях

нима не знаехте, когато ви признах

страстта си, та чрез вас достигна тя до крайност?

Щом всичко туй ви е било отдавна знайно,

защо не рекохте тогаз: „Царице клета,

1070 на римлянин не си отдавайте сърцето.“

А аз ви го дарих, за да науча днес,

че то заплашвало имперската ви чест.

Щом многократно Рим застана срещу нас,

защо, защо не ми го казахте тогаз?

1075 По-лесно щях да си намеря утешение,

да мисля, че на мен не гледате с презрение,

а че ме мрази тоз враждебен, долен свят:

баща ви, и градът, и римският сенат.

Злостта им спрямо мен се беше проявила

1080 отдавна, но с това аз бях се примирила.

Не бих получила днес удар тъй жесток…

Нали надявах се, че вие в кратък срок

ще ме зарадвате. Нали пред любовта ви

прегради няма веч: отиде си баща ви,

1085 мълчи си Рим, пред вас трепери в транс светът…

Единствено от вас ми идва днес страхът.

 

ТИТ

Но и на себе си злини аз причинявах.

Преди това на ред съблазни се поддавах,

не гледах в бъдното, не питах се дали

1090 могло би нещо нас навек да раздели.

Аз не търпях пред мен препятствия да има,

и невъзможното за мен бе постижимо;

дори бих предпочел да ме убие Бог,

а не да нанеса тоз удар тъй жесток

1095 на вас. Преградите разпалваха страстта ми,

Рим ме одумваше. Обаче не подмами

стремежът към възход сърцето ми тогаз,

в мен императорът все още бе без глас.

Знам, че на куп беди тоз брак ще ме изложи,

1100 че мойте бъдни дни без вас не са възможни.

Обаче пред друг дълг изправям се днес аз:

не просто да съм жив, а да налагам власт.

 

БЕРЕНИКА

Деспоте, властвайте! Кичете се със слава.

Но да не водим спор! Изглежда, че бях права,

1105 когато мислех си, че вашите уста,

които клеха се, че скоро любовта

ще свърже двама ни чрез брак, за да живеем

в неземно щастие, дордето остареем,

тез същите уста сега пред мен твърдят,

1110 че пътищата ни ще се раздалечат.

Навеки! Цезарю, не е ли свръх жестока

таз дума за човек, изпитващ страст дълбока?

А как ще страдаме след месец, след години!

Тогаз ще ни делят морета и пустини,

1115 звездите все така ще следват своя път,

а Береника с Тит не ще се съберат.

Уви, завинаги ще бъдем разделени.

Погрешни ходове и грижи пропилени…

Неблагодарникът не ще е натъжен

1120 и няма да брои той дните си без мен:

тъй дълги — спрямо мен, тъй кратки — спрямо вас.

 

ТИТ

Царице, дни таквиз не ще отбройвам аз.

Ще разберете, чрез печална новина

от Рим, че сте била обичана жена,

1125 че е издъхнал Тит от скръб непреболяла.

 

БЕРЕНИКА

Защо тогава днес говорим за раздяла?

Ако щастлив брак с вас не е осъществим,

защо в изгнание ще ме изпраща Рим?

Та кой би забранил тоз въздух аз да дишам?

 

ТИТ

1130 Госпожо, стойте тук. Туй право идва свише.

Че как ще съм против? Ако по-силен бях,

щях да се боря с вас, без да изпитвам страх,

стремежа си към вас аз щях да позабавя,

макар че чарът ви покой не ми оставя.

1135 Горкото ми сърце сега е във несвяст

и все пак помни, че обича само вас.

 

БЕРЕНИКА

Щом тъй е, цезарю, след туй какво ще стане?

Допускате ли, че Рим може да въстане?

 

ТИТ

Та кой предвидил би в тоз град с какво око

1140 на нас ще гледат? Днес мълчат си, но ако

започнат да крещят, да се заканват вече,

тоз избор трябва ли да защитя със меча?

Ако се примирят, с какво благоволение

след туй ще заплатя за тяхното търпение?

1145 От мене всичко би поискал Рим тогаз.

Кой спазвал би реда, щом наруша го аз?

 

БЕРЕНИКА

Сълзите ми за вас не чинят пет пари.

 

ТИТ

Несправедлива сте, язвителна дори.

 

БЕРЕНИКА

Несправедлив ви е законът. Отменете

1150 тоз ред и всякакви несгоди избегнете.

Кодексът, който е във Рим установен,

от нашите права нима е по-свещен?

Кажете…

 

ТИТ

                Вашите нападки ме убиват.

 

БЕРЕНИКА

Как? Император Тит въздиша и унива!

 

ТИТ

1155 Въздишам — вярно е; разплаквам се дори.

Нали когато Рим ми трона повери,

пред всички се заклех законите да спазвам

и стародавния свят ред да не погазвам.

Рим помни множество монарси преди мен,

1160 които този ред са считали свещен.

Един отишъл сам при своя враг в изгнание

и му платили там със смъртно наказание;

друг синовете си в злодейство уличил,

наказал ги със смърт и жал не проявил;

1165 друг своя син убил, а той бил в бой спечелил

победа. А от тях мнозина пример взели.

Горките! И това все в името на Рим —

най-скъпо им било отечеството им.

Щом Тит отпраща ви във вашата родина,

1170 той по жестокост май би всички тях надминал,

и тоз залог ще ви изглежда по-голям.

Не смятате ли, че способен съм да дам

на хората след нас един достоен пример,

какъвто само с чест и доблест постижим е?

 

БЕРЕНИКА

1175 Разбрах, че с варварски заложби сте дарен;

мизернико! Чрез тях ще свършите със мен.

Какво съм аз за вас? Сега това ми стана

известно и затуй в Рим няма да остана.

Народът в този град ме мрази и аз знам,

1180 че тука бих била за присмех и за срам.

Видях накрая, че тоз отказ заслужавам,

и с нищо отсега не ще ви застрашавам.

От мен не чакайте обиди, ругатни,

не призовавам за всевишни правдини.

1185 Ако със скръб и плач смут във небето всях,

дано след мойта смърт забрави то за тях.

Ако се възмутих от вашта непочтеност,

ако желала бих да бъде отмъстено

за мен след мойта смърт, сърцето ви тогаз

1190 за отмъстител мой бих предпочела аз.

Знам, че такваз любов се трудно заличава,

че таз скръб, дето ме гризе и задушава,

че добрината ми, че мойта кръв, с която,

умирайки, ще ви обагря аз палата,

1195 са ваши врагове — те с мен не ще умрат

и се надявам, че за мен ще отмъстят.

Е, сбогом…

Шеста сцена

 

ПОЛИН

                Цезарю, какво ли тя планува?

Дали решила е оттук да отпътува?

 

ТИТ

Животът ми, Полин, е вече нетърпим.

1200 Тя иска да умре. Но как да я спасим?

Да тръгваме!…

 

ПОЛИН

                        Нали от вас бе наредено

държанието й да бъде проследено.

Придворните й щом са с нея по цял ден,

то всеки ход нелеп ще е предотвратен.

1205 Не се страхувайте. Та вие напоследък

вървите устремно към сигурна победа.

Съчувствено сте я изслушвал всеки път,

сълзите й сега и мен безпокоят.

Но гледайте напред. От славни дни безчетни

1210 ще бъдат следвани тез мъки мимолетни.

Какви победи ще пожъне вашта власт

на този трон велик!

 

ТИТ

                                        Не! Варварин съм аз.

Сам себе си презрях. Жестокост чак такава

и подлият Нерон не си е позволявал.

1215 Ще я спася! Туй е мой дълг неотменим

и хич не ща да знам какво ще каже Рим.

 

ПОЛИН

Какво изрекохте? Дали добре ви чувам?

 

ТИТ

Полин, от болката изглежда, че бълнувам.

 

ПОЛИН

Но вие по тоз път вървите към провал.

1220 Рим целият гъмжи. Той вече е разбрал,

че се разделяте, и затова ликува

и всички храмове във ваша чест празнуват.

Народът слави ви като голям герой

и статуите ви със лаври кичи той.

 

ТИТ

1225 Рим, Береника… Тит — принц жалък, принц загубен.

Защо ли цезар съм? Защо съм толкоз влюбен?

Седма сцена

 

АНТИОХ

Какво направихте? Горката Береника

от мъка ще умре в ръцете на Феника.

От никого съвет не ще да чуе тя

1230 и избавление ще търси във смъртта.

Избийте й тозчас таз мисъл юродива!

Щом само чуе „Тит“, надежда тя добива,

към вашите врати поглежда час по час

и аз съм сигурен, че търси тъкмо вас.

1235 Не бих го изтърпял. Та аз ще полудея.

Защо се бавите? Срещнете се със нея.

Спасете й честта, престижа, хубостта

или пък скъсайте навек с човечността.

 

ТИТ

Какво ли би могла да чуе днес от мен тя,

1240 като не знам дали аз дишам във момента?

Осма сцена

 

РУТИЛ

Трибуни, консули, сенатори в тозчас,

владетелю, държат да имат среща с вас.

След тях върви народ, горящ от нетърпение

по много важен пункт да каже свойто мнение.

 

ТИТ

1245 Всесилни богове, от своя звезден свод

пазете моето сърце от грешен ход.

 

ПОЛИН

Предлагам, цезарю, да минете оттатък.

Сенатът чака.

 

АНТИОХ

                        И царицата ви чака…

 

ПОЛИН

Но как тъй, цезарю! Ще стъпчете ли днес

1250 в краката си на Рим безпримерната чест?

 

ТИТ

Достатъчно, Полин. В сената да вървим.

Аз никога не ще обърна гръб на Рим.

В туй време вие при царицата идете

и в мойта искрена любов я уверете.