Жан Расин
Береника (3) (Трагедия)

Първа сцена

 

ТИТ

Полин, открихте ли на Комагена царя?

Защо се бави тъй?

 

ПОЛИН

                                Не смогнах да го сваря.

Бил при царицата, но е излязъл. Аз

330 предадох вашето нареждане тозчас

при вас да се яви.

 

ТИТ

                                Да чакам ми остава.

Ами царицата с какво се занимава?

 

ПОЛИН

Затрогната е тя от ваште добрини

и моли се на бог със светли бъднини

335 да ви дари.

 

ТИТ

                        Нима? Ах, тя е толкоз мила!

Уви!

 

ПОЛИН

Защо тъга във вас се е вселила?

Щом Ориента тя успя да подчини,

не я жалете!

 

ТИТ

                        Сам със мене остани!

Втора сцена

 

ТИТ

За плановете ми все още Рим не знае

340 и за съдбата на царицата гадае,

а всичко живо днес с наострени уши

обсъжда тайните на нашите души.

Пък аз държа да знам общественото мнение

за двама ни, че то за мен е от значение.

 

ПОЛИН

345 Навсякъде сега ви славят доблестта,

а на царицата възхвалят хубостта.

 

ТИТ

Как гледат на това, че аз безспир въздишам

по нея? Таз любов как в бъдното ще впишат?

 

ПОЛИН

Тревогите ви са напразни. Според мен,

350 от двора ви ще сте изцяло подкрепен.

 

ТИТ

В искреността му аз май малко се съмнявам.

Към всеки господар той грижи проявява,

нали приветствал бе злосторника Нерон,

престъпно поругал и нрави, и закон.

355 Кому повярвал бих във тоз двор раболепен?

Бих предпочел да съм в театър достолепен.

Полин, ласкатели, не ща да слушам аз.

От доста време знам, че само твоят глас

би правилно предал какво за мен говорят.

360 Респектът и страхът едва ли път ще сторят

на този, който с мен не би се съгласил.

Като приятел, аз те бях предупредил

да гледаш, да слухтиш, да знаеш какво става

във Рим и всеки път да ме уведомяваш.

365 Държа да разбереш и то в най-кратък срок

какъв ще бъде Рим — добър или жесток —

към Береника, как ще бъде от Сената

приета таз жена със хубост всепризната.

На нещо може ли да се надява тя?

 

ПОЛИН

370 Макар че Бог я е дарил със красота,

сенатът в случая е непоколебим —

        не би търпял такваз императрица в Рим.

С достойнства тя била! Това не означава,

че може чужденка във Рим да управлява.

375 От туй, че римлянка била тя по сърце,

не следва, че градът във нейните ръце

        ще иде — не могло във Рим, според закона,

владетел с чужда кръв да се качи на трона.

Сенатът, верен на един завет свещен,

380 не иска плодове от брак непозволен.

Градът гордее се със благородно име,

но бракът с чужденци, уви, недопустим е.

Към него родова ненавист той питае,

за всеки римлянин дори достойнство тя е,

385 каквото са честта, куражът, свободата,

и всички носят си туй чувство във сърцата.

Гай Юлий, който с таз ненавист побеждавал

(макар че някой път закона нарушавал),

изгарял от любов по Клеопатра, но

390 във Ориента той оставил я, дано,

въздишайки, да го забрави тя след време.

Антоний не посмял риск смъртен да поеме —

презрял той своя сан и своята страна,

ала не казал в Рим, че тя му е жена.

395 С деянието си те всички възмутили

и със живота си накрая заплатили.

Години след това зает бил този трон

от две чудовища — Калигула, Нерон.

И тези изверги, макар с лица човешки,

400 извършили във Рим злодейства много тежки,

но този стар закон зачели те все пак

и не допуснали такъв омразен брак.

Бидейки искрен с вас, ще продължа нататък

и ще напомня, че Антоний Феликс, братът

405 на роба Палас, бил със две царици спал.

Към всичко туй, царю, сега аз бих додал,

че Береника им била роднина близка.

Как някой цезар би такваз жена поискал?

Царици уж, а пък да спят били готови

410 със мъж, освободен от робските окови!

На вашата любов тъй гледа този град

и аз не знам дали днес римският сенат,

съгласно волята на цялата държава,

не ще ви извести, че той не одобрява

415 тоз брак, отправяйки към вас настойчив зов

мадона друга да дарите със любов,

която, цезарю, да е добре приета

и в Рим. Тогаз какъв ответ ще им дадете?

Моментът според мен решаващ е за вас.

 

ТИТ

420 Как от такваз любов да се откажа аз?

 

ПОЛИН

Да, пламенна е тя. В това не се съмнявам.

 

ТИТ

… Дотолкова, че ти си нямаш и представа…

За мене обичта бе истинска отрада,

в двореца срещите ни носеха наслада,

425 от нашата любов безмерно се опих

и на небето аз, Полин, благодарих

от все сърце, че то баща ми бе избрало

Леванта^[1] и Едом^[2] да подчини изцяло

на кралската си власт и да наложи в Рим

430 такъв ред, че на вси врази да устоим.

При все че трона му аз пожелал бих даже,

напълно съм готов, ако съдбата каже

баща ми да дари със дълги старини,

на него да отдам младежките си дни,

435 все със надеждата, че би могла да стане

императрица тя (възлюбеният храни

какви ли не мечти!) и този град свещен

пред нейните нозе да падне редом с мен.

Макар че ме плени тя с красота сияйна,

440 че й се клех през плач във вярност всеотдайна,

сега, когато бих й чара увенчал

с корона и без таз любов не бих живял,

когато брак щастлив и благодат всевишна

предлагат ни се в дар за обич петгодишна,

445 о, богове, та как изрекъл бих на глас?…

 

ПОЛИН

Какво?

 

ТИТ

        Че любовта ще си пожертвам аз…

Сърцето ми не би приело отстъпление.

Ако държах все пак да чуя твойто мнение,

то бе в очакване, че твойта прямота,

450 Полин, ще заглуши във мене любовта.

Затуй се колеба царицата, горката!

Ако се подчиня днес сляпо на Съдбата,

стремейки се към мощ, величие и слава,

в ущърб на любовта, сърцето ми тогава

455 ще страда и сълзи ще роня аз безспир.

Обичах и все пак в душата ми бе мир —

аз бях си господар, въздишах си на воля

и всичко вършех сам, без някого да моля.

Но щом за оня свят бе татко призован

460 и щом очите му аз склопих разридан,

един голям товар ми падна въз плещите,

разбрах, че трябваше да скъсам със мечтите,

да жертвам любовта, която в мен гори,

и да се отрека от себе си дори.

465 Така, по волята на боговете вече

животът ми, уви, бе на света обречен,

Рим непрестанно в мен е вперил остър взор

и аз със сигурност ще стана за позор,

ако законите превърна в пух и прах

470 и щастието си издигна върху тях.

Щом тази жертва аз се съгласих да сторя,

със Береника съм принуден да говоря,

но разговора как могъл бих да начена?

По два-три пъти аз от седем-осем дена

475 наканвах се, ала напразно — просто в миг

замлъквах, сякаш че оставах без език.

Надявах се, че тя по моето държание

ще предусети, че ни чака изпитание.

И стана точно тъй — тя, без да ме кори,

480 със своята ръка сълзите ми изтри;

навярно в тоз момент бе вече провидяла

във моя мрачен вид, че чака ни раздяла.

Полин, във името на мойта кралска чест,

със нея длъжен съм да разговарям днес.

485 Очаквам Антиох — на него подир час

ще поверя това съкровище, че аз

не смогнах да си го запазя тука… Нека

я утре отведе на Изток, надалеко!…

Не виждам избор друг — настъпил е денят

490 за среща с нея тук, уви, за сетен път.

 

ПОЛИН

Аз вече, цезарю, видях как любовта ви

към славата можа герой да ви направи.

Юдея ваша е, там крепости димят

и вечни спомени за вас ще съхранят.

495 Затуй съм убеден, че никога не бихте

пожертвали туй, що с геройство придобихте.

Тоз, който е безброй народи победил,

и страстите си би заради Рим надвил.

 

ТИТ

Помпозни думи! Те жестока слава скриват.

500 За моя клет взор тя била би по-красива,

ако грозеше ме единствено смъртта.

Но Береника в мен възпламени страстта

към славата. На теб, Полин, известно беше,

че името ми в Рим със нищо не блестеше.

505 Понеже възмъжах във двора на Нерон,

към удоволствия аз придобих уклон:

от млад поведох се по неговия пример,

а той оказа се в ущърб на мойто име.

Но Береника ме плени… Кой мъж, Полин,

510 не се прекланя пред подобен властелин?

С готовност жертвал бих във боя със вразите

живота си, ала кръвта ми и сълзите

не стигаха — с това не я задоволих.

Тогаз над хиляди нещастни се смилих

515 и добрини навред започнах да раздавам.

А колко бях щастлив ти нямаш и представа:

на хиляди сърца спечелих любовта,

а от делата ми се възхити и тя.

Полин, на нея аз дължа това, обаче

520 налага се да й платя по подъл начин.

Чрез нея придобих таз слава и не бива

сега да й река от Рим да си отива.

 

ПОЛИН

За изненада и на римския сенат,

мощта й стигна чак до Тигър и Ефрат

525 и с толкоз почести тук бе се обградила,

че в непризнателност как би ви обвинила?

Над сто народа тя простира си властта.

 

ТИТ

Обаче туй не й намаля горестта.

Познавам я добре и знам какво желае

530 сърцето й — то днес от мойто се нуждае.

Обикнах я. И тя тогаз се влюби в мен

(дали бе този ден проклет или блажен?).

Изгаряща любов обхвана ни сърцата,

но в двора и във Рим тя беше непозната,

535 прекарваше сама досадни, тежки дни

в очакване със мен да се уедини.

Когато случва се, Полин, да изживея

моменти паметни в интимна близост с нея,

начесто виждам я разплакана така,

540 че дълго бърша й сълзите със ръка.

Това, с което ни обвързва любовта —

престорени сръдни, капризи на страстта,

въображаем страх, копнеж да си обичан,

чест, слава, красота — тя всичко ми обрича.

545 От пет години аз я виждам в този кът

и всяка среща е като за първи път.

Но стига толкоз! Май премного разсъждавам

и имам чувството, че се разколебавам.

Нов удар ли ще е туй, Боже? Каква вест

550 аз трябва да предам на Береника днес?

Аз кралския си дълг ще следвам — той свещен е.

Защо ми е да знам какво ще стане с мене?

Трета сцена

 

РУТИЛ

Днес Береника би желала среща с вас…

 

ТИТ

Ела, Полин!

 

ПОЛИН

                        Нима отказвате? Цял час

555 за туй говорехте със мен. Я си спомнете

какво ми казахте.

 

ТИТ

                                Тогаз я въведете!

Четвърта сцена

 

БЕРЕНИКА

Навярно наруших с туй дръзко поведение

спокойствието ви и моля извинение.

Дордето слушам как тоз двор, тъй оживен,

560 възхваля вашите добри дела към мен,

се питам, цезарю, дали е справедливо

да си стоя встрани пасивно, мълчаливо.

Приятелят ви е в тез тайни посветен,

затуй пред него аз със тон най-откровен

565 ще кажа, че към мен студено се държите,

макар че свършиха на траура ви дните.

Та диадема ли сте тези дни решил

да ми дарите? С мен не сте го споделил.

За вашата любов се знае и в сената,

570 а туй не би могло за редно да се смята.

Сенаторите ви надменни са — от тях

изпитва любовта неимоверен страх.

Нима все тоз стремеж преследва любовта ви —

над нови кралства власт на мен да предостави?

575 Не за величие сега жадувам аз,

а за въздишка и за поглед мил от вас.

Постъпвайте така, че често да ви срещам,

и аз за дарове не ще се нивга сещам.

Знам, всеки ваш момент на Рим бе посветен

580 и нищо осем дни не споделихте с мен.

Утеха би било за мене вашто слово

и затова ви бих попитала отново

дали при среща с друг за мен се споменава,

във мислите ви аз дали се появявам.

 

ТИТ

585 Не се съмнявайте, царице, всеки миг

пред моите очи е вашият мил лик.

Кълна се в Господ, че, каквото и да става,

сърцето ми ще ви безспирно обожава.

 

БЕРЕНИКА

Кълнете ми се, че изгаряте по мен,

590 а взорът ви сега е като лед студен.

Защо намесвате божествените сили?

Не мисля, че чрез тях ме бихте убедили.

Сърцето ми не ще да спори с вас. Защо

въздишките ви днес, уви, не чува то?

 

ТИТ

595 Госпожо…

 

БЕРЕНИКА

Но защо внезапно замълчахте

и сведохте очи? Защо тъй пребледняхте?

Показвате се все с разстроено лице…

Не бе ли надживян от вашето сърце

тоз траур? Нищо ли не би ви ободрило?

 

ТИТ

600 Ако смъртта не бе баща ми покосила,

щях тъй да съм щастлив!

 

БЕРЕНИКА

                                                Но вашата тъга

бе тъй естествена, затуй и досега

не ви пресекваха сълзите по баща ви.

Но нещо и за Рим ще трябва да се прави

605 (за своя интерес не ви говоря аз).

По-рано чувствах, че ме слушате в захлас…

Веднъж ли зарад вас съм страдала, обаче

гласа ви чуех ли, преставах в миг да плача.

Баща си жалите — да, скръб е то все пак,

610 но аз изтръпвам, щом като си спомня как

ми бе отнето туй, което обожавах.

А знаете ли как аз тежко преживявах

отсъствието ви, макар и за момент.

Тогава мислех, че е свършено със мен.

615 Умряла бих, ако ми някой забранява

да ви…

 

ТИТ

Госпожо, туй какво пък означава?

По-точно за кога говорите? Уви,

неблагодарен бях към добрините ви.

 

БЕРЕНИКА

Неблагодарен? Май тоз белег ви приляга,

620 щом мойте добрини ви видимо дотягат.

 

ТИТ

Не съм съгласен с вас. Аз най-добре си знам,

че нивга в мен не е горял подобен плам.

Но…

 

БЕРЕНИКА

        Казвайте.

 

ТИТ

                        Уви!

 

БЕРЕНИКА

                                Какво?

 

ТИТ

                                        Сенатът… Рим…

 

БЕРЕНИКА

Е?

 

ТИТ

Нищо!… Хей, Полин, ще трябва да вървим.

Пета сцена

 

БЕРЕНИКА

625 Замина си, уви, без нищо да ми каже.

А разговорът бе гнетящ, злокобен даже.

Какво ли иска той? В какво виновна бях?

 

ФЕНИКА

От туй, което чух, аз нищо не разбрах.

Госпожо, да не би неволно провинение

630 да го подтиква към такова отношение?

Не си ли спомняте?

 

БЕРЕНИКА

                                В главата ми е ад,

но ще те уверя, поглеждайки назад,

че аз обичах Тит с любов все по-гореща

от първия ни ден до тази тъжна среща.

635 Феника, моля те, кажи дали сгреших

при разговори с Тит, дали не оцених

достойно някой дар… Изглежда не бях права,

упреквайки го, че на скърби се отдава.

Навярно го е страх, че ще си навлече

640 омразата на Рим, ако се обрече

на чужденка… Но той стократно се закле, че

на брака ни закон не може да попречи.

Стократно!… А защо не ме днес утеши?

Туй неведение направо ме души.

645 Но да си мисля ли, че той ме подценява,

или пък че съм му нанесла чак такава

обида, че да го измъчва дълго тя?

Феника, и друг факт ми идва в мисълта:

дали не е разбрал от хора доверени,

650 че Антиох сега е също влюбен в мене.

Навярно от това е бил Тит възмутен,

та среща с Антиох очаква в тоз момент.

Но стига вайкане! Май моето мъчение

ще се окаже плод на голо подозрение.

655 И аз със сигурност ще го надмогна, Тит.

Но представи си, че съперник именит

намислил е да ме със нещо съблазнява

(но без да опетни безспорната ти слава)

и е решил безброй царства да ми предложи,

660 а ти единствено душата си ще можеш

да ми дариш, тогаз ще бъдеш убеден,

че твоето сърце безценно е за мен.

Феника, вярвам, че ще може Тит отново

да се зарадва от едничко мое слово,

665 а пък и аз се бих почувствала чудесно.

Защо в тоз случай се отчаях толкоз лесно?