Жан Расин
Береника (4) (Трагедия)

Първа сцена

 

ТИТ

Как изведнъж, царю, поемате на път?

Какви дела у вас тъй спешно ви зоват,

та заминавате, без сбогом да си вземем?

670 Обидихме ли ви, та тръгвате без време?

Какво ще кажат Рим и нашият сенат,

нима засегнах ви със акт неосъзнат?

С отворено сърце приемах ви, когато

баща ми беше жив. Дали след туй в палата

675 неволно спрямо вас постъпих недобре,

без да ви различа в тълпата от царе?

Защо внезапно ни напускате страната?

Тъй щедра ще ми е към вас, царю, ръката…

Не съм забравил аз отминалия ден

680 и само към триумф не съм бил устремен.

Приятелите ми не ще ми станат чужди

и безразлични. Аз от тях все имам нужда.

Помнете, моля ви, че тръгвайки в тозчас,

оставяте тук мъж, нуждаещ се от вас.

 

АНТИОХ

685 От мен?

 

ТИТ

                От вас.

 

АНТИОХ

                                Нима един човек, осъден

на вечна тегоба, от полза ще ви бъде?

 

ТИТ

Царю, навремето триумф спечелих в бой,

но не забравям, че постигнат беше той

чрез подвизите ви, че бяха в Рим събрани

690 куп пленници, от вас във пранги оковани.

На Капитолия се виждат и сега

еврейски трупове, от вашата ръка

съсечени… Не туй очаквам днес от вас,

а вашия открит, чистосърдечен глас.

695 Знам, Береника ви цени искреността,

другар незаменим във вас намира тя,

със вас се среща в Рим, на вас се доверява.

Царю, приятелство отдавна ни сближава

и тъкмо затова ви моля този ден

700 да поговорите със нея зарад мен.

 

АНТИОХ

Да разговарям днес с царицата?… Не мога.

Та аз завинаги със нея взех си сбогом.

 

ТИТ

И все пак зарад мен, срещнете се.

 

АНТИОХ

                                                                Но тя

е също като вас във плен на любовта

705 и е безсмислено туй ваше въздържание.

Защо не сторите сам своето признание?

Нетърпеливо тя го чака в тоз момент —

аз вярвам, че не се съмнявате във мен

Тя каза, че денят на брака наближава

710 и че на вашата активност се надява.

 

ТИТ

Ах, как бих бил щастлив да стигнем до това

и как ме радват тез пленителни слова!

Решението си аз щях да й представя,

но длъжен съм, уви, тоз план да изоставя.

 

АНТИОХ

715 Раздяла ли? Защо?

 

ТИТ

                                Зла участ… Няма как…

Със нея аз не бих могъл да сключа брак.

Мечтите ми, царю, пропаднаха без време.

Тя трябва утре с вас на Изток да поеме.

 

АНТИОХ

Нима?

 

ТИТ

        Оплаквайте един владетел клет.

720 Аз ще господствам над всемира занапред,

на царските глави короните ще слагам

и свалям, но не бих могъл да разполагам

със своето сърце. Рим втренчил е зъл взор

в една красавица, израсла в пищен двор,

725 потомка на царе със слава всепризната,

че щяла да срами града ни и сената.

Без страх от упреци, сърцето ми дори

могло би по жена най-проста да гори

и Рим би я приел, щом римска кръв тя има.

730 Все пак нали ми е жена необходима.

И Цезар на такъв порой не устоял.

Народът в този град би утре побеснял,

ако остане в Рим, и той ще настоява

дори пред нея тя оттук да заминава.

735 Ще й спестя това. На волята му аз

по-скоро свойта чест пожертвал бих тогаз.

Дано от моето мълчание до днес

да е подготвена за тази тъжна вест.

Тя във момента е в ужасно напрежение

740 и чака моето надлежно обяснение,

но тъй съм затруднен, че сам не бих успял…

О, милост за един нещастно влюбен крал!

Кажете й, че дълг жесток ме угнетява

и че за среща с мен е зле да настоява.

745 Предайте й, царю, тез тягостни слова,

знам, че и тя ще се разплаче от това,

но нека бягаме от тоз зловещ спектакъл,

че множество беди на нас би той навлякъл.

Щом над сърцето ми склони да властва тя

750 и ако туй ще я спаси от тегота,

то нека знае, че ще съм й верен вечно

и че по нея аз ще страдам безконечно

като изгнаник клет във този пищен двор.

Ще царствам с чувството, че съм до гроб в затвор,

755 ако нарочно Бог от нея отдели ме

и с много дълги дни случайно той дари ме.

Понеже с нея сте приятели добри,

не позволявайте беда да я мори.

Идете в Изтока и там на вас ще гледат

760 така, като че сте спечелили победа.

Приятелството ви да ви крепи весден

и в разговорите си спомняйте за мен.

Ефрат ще приюти тъй вашите държави,

че те ще стават все по-близки и по здрави.

765 Сенатът, който ви познава отпреди,

без колебание тоз дар ще потвърди,

а и Силиция под ваша власт отива.

Но моята любов, царицата, не бива

да я забравяте: тъй мила ми е тя,

770 че ще ни раздели единствено смъртта.

Втора сцена

 

АРСАК

Царю мой, щедростта небесна е велика —

ще отпътувате наскоро с Береника.

Добър бе цезарят, отстъпи я все пак.

 

АНТИОХ

Как искал бих да си поема дъх, Арсак!

775 Промяната при Тит е тъй необяснима!

Как тъй отстъпва ми той своята любима?!

Това, което чух, о, богове, дали

е вярно? Ако е, да се зарадвам ли?

 

АРСАК

Съвсем объркан съм. Нима се пак представи

780 препятствие и то възпира радостта ви?

Нали, излизайки от тука преди час,

треперещ като лист, със развълнуван глас,

признахте си пред мен, че сте се осмелили

да й говорите, че вече сте решили

785 на дръзка стъпка! Вас ви плашеше тоз брак,

сега осуетен е той, а вие пак

сте клюмнал. Следвайте на любовта подема.

 

АНТИОХ

След като грижи аз за нея днес поемам,

ще водим може би беседи по цял ден

790 и Береника все ще се заглежда в мен.

Надявам се, че тя ще разбере тогава,

че император Тит от мен се отличава:

той със студенина, а с постоянство — аз.

Макар и в Азия да водят до екстаз

795 геройствата на Тит и те не се забравят,

все пак ще чуе тя и мене да прославят.

 

АРСАК

Тук всичко случва се във интерес на вас.

 

АНТИОХ

Изглежда лъжем се, Арсак, и ти, и аз.

 

АРСАК

Защо тъй мислите?

 

АНТИОХ

                                С какво й бих харесал?

800 Към моите мечти как би се тя отнесла

и ще откликне ли на мойте теглила?

В нещастието си дали би тя могла

от моите сълзи да бъде впечатлена,

когато чувства се от всички уязвена?

805 Как би отвърнала на грижите ми тя?

Към мен по-мила ли я прави любовта?

 

АРСАК

Кой по-добре от вас дал би й утешение?

В съдбата й, царю, ще има изменение,

щом я отблъсква Тит.

 

АНТИОХ

                                        Но от това, нали,

810 ще се измъчвам пак, дори ще ме боли,

като я чувам как по него горко стене,

как плаче… Този плач ще натъжи и мене,

ще ме накара той, потиснат, жаловит,

да бърша със ръка сълзите й по Тит.

 

АРСАК

815 Допада ви май туй безспирно притеснение…

Сърце на мъж велик в таквоз обезверение!

Та вижте сам, царю, с отворени очи,

че тя е ваша… Туй по всичко си личи.

И бракът с вас ще е за нея избавление,

820 след като Тит не е с подобно намерение.

 

АНТИОХ

Брак с мен?

 

АРСАК

                        Добре ще е да си поплаче тя,

плачът дордето й заглъхне във гръдта.

Царю, във интерес на вас ще са тогава

страданията й, страстта да отмъщава

825 и туй, че ще е с вас, а Тит ще бъде в Рим.

Царствата ви ще са в съюз неразрушим,

почиващ на любов, на дружбата ви стара.

 

АНТИОХ

Отдъхнах си, Арсак, ти върна мойта вяра

в живота. Този шанс чудесен е за мен.

830 Ще сторя всичко, що е нужно в тоз момент,

при нея ще вървя, хич няма да се бавя,

за да я известя, че Тит я изоставя.

Почакай! Но какво намислил съм? Как днес,

Арсак, ще й предам аз тази тежка вест?

835 Любов ли, чест ли? Туй сърце се все терзае…

От мен да чуе тя, че Тит не я желае!…

Ах, Береника, кой би предположил, че

тез думи някой би могъл да изрече

пред вас?

 

АРСАК

                Омразата ще е към Тит тогава;

840 нали самият Тит за тоз ход настоява.

 

АНТИОХ

Не! Нека уважим днес нейната тъга.

Със дертовете си ред римляни сега

досаждат й. Но тя и без туй се терзае,

защото вижда, че за нея Тит нехае,

845 а пък накара мен, съперника му, сам

на Береника тоз жесток факт да предам.

Да бягаме, аз туй не мога й го каза,

че ще си навлека за цял живот омраза.

 

АРСАК

Ах, тя задава се, царю. Решете сам.

 

АНТИОХ

850 О, Небеса!

Трета сцена

 

БЕРЕНИКА

                Защо не тръгнахте натам,

царю?

 

АНТИОХ

        Учудване във взора ви личи,

госпожо. Нали Тит тук търсите с очи?

Но той виновен е, че се във Рим намирам,

присъствието ми навярно ви шокира,

855 щях в Остия^[1] да съм пристигнал в тоз момент,

ако тук изходът не бе ми забранен.

 

БЕРЕНИКА

Но той вас търси, пък отбягва всички нас.

 

АНТИОХ

Да, Тит ме задържа, но само зарад вас.

 

БЕРЕНИКА

Нима?

 

АНТИОХ

        Да, да.

 

БЕРЕНИКА

                        Какво си беше наумил?

 

АНТИОХ

860 Друг по-добре от мен пред вас би го разкрил.

 

БЕРЕНИКА

Царю, бъдете прям със мен!

 

АНТИОХ

                                                        Не се гневете,

повярвайте, от друг това ще разберете:

не ще ви кара той да чакате — дори

със удоволствие ще ви го довери.

865 А аз, треперейки, ви казвам, че зачитам

спокойствието ви, затуй и предпочитам

да ми отвърнете с отявлен гняв в гласа,

а не горчивина на вас да поднеса.

В словата ми ще се днес още уверите.

870 Е, сбогом.

 

БЕРЕНИКА

                Но, царю, защо не се смилите

над мен? Защо от вас скрих своята тъга?

Една обречена царица съм сега.

Навярно искрено твърдяхте, че щадите

спокойствието ми, ала ще утроите,

875 мълчейки, мойта скръб, кипящия в мен гняв,

яда ми. О, не си мислете, че сте прав.

Ако на моето спокойствие държите

и щом като съм ви тъй скъпа за очите,

разсейте моя смут… Какво ви каза Тит?

 

АНТИОХ

880 О, богове, та как да бъда по-открит?

 

БЕРЕНИКА

Какво ви пречи пет слова да изречете?

 

АНТИОХ

Ще трябва да склоня, със риск да ме презрете.

 

БЕРЕНИКА

Е, хайде, слушам ви.

 

АНТИОХ

                                        Принуда е това,

но ще ви заболи от чутите слова.

 

БЕРЕНИКА

885 Ако молбата ми не срещне уважение,

ще чувствам цял живот към вас, царю, презрение.

 

АНТИОХ

Щом проявявате такъв чак интерес,

с мълчанието си не ще ви мъча днес.

Но не ликувайте, защото туй, което

890 ще чуете, ще ви опечали сърцето.

А аз отдавна го познавам. Трябва ли

да ви засегна там, където най-боли?

Тит каза ми да ви предам, че се налага,

за Палестина да заминете веднага.

 

БЕРЕНИКА

895 И да се разделим завинаги? Нима?

 

АНТИОХ

Не е виновен той — ще видите сама.

За мен е видно как една любов нещастна

безспир подлага на страдание ужасно

доброто му сърце. Той ви боготвори,

900 но перспективите пред вас не са добри.

В царица от друг двор как вяра Рим да има?

Раздялата ви е, уви, неотменима.

 

БЕРЕНИКА

Феника, чуваш ли?

 

ФЕНИКА

                                Госпожо, трябва с чест

великодушие да проявите днес.

905 Ужасен удар! Той ви изумява даже!…

 

БЕРЕНИКА

След толкоз клетви Тит от мен да се откаже!

Не вярвам, че той би се с мене разделил,

че свойто име би така опозорил.

Не е виновен той. Днес други в Рим целят

910 нас двамата да ни навеки разделят.

Но Тит обича ме и зло не ще ми стори.

Ще идем още днес със него да говорим.

Да тръгваме!

 

АНТИОХ

                        Нали, тъй притеснена бяхте?

 

БЕРЕНИКА

Щом за раздялата току-що споменахте…

915 Не вярвам ви. Затуй от днес насетне аз

не искам никъде да имам срещи с вас.

Феника, с мен ела. Виж колко трудно става!

Дали сама не се неволно заблуждавам?

Четвърта сцена

 

АНТИОХ

Да вярвам ли на туй, което чух, Арсак?

920 Да се не среща тя с мен никъде!… Все пак

това възможно бе — аз щях да бъда вече

на път, обаче Тит ме спря и ми попречи.

Ще отпътуваме — най-късно подир ден!

Омразата й цяр добър ще е за мен.

925 Та аз до тоз момент вървях като замаян,

бях влюбен, бях ревнив, объркан и отчаян,

но ще си тръгна, щом такваз забрана чух,

със безразличие и със свободен дух.

 

АРСАК

Не, господарю, тук ще трябва да стоите.

 

АНТИОХ

930 За да ме гледа тя с омраза във очите?

Да страдам аз, че Тит към нея бил студен,

за неговия грях да бъда аз винен?

Защо безчестие към мен тя проявява

и в мойта искреност защо се усъмнява?

935 Неблагодарница! Тит я обичал бил,

пък аз, аз бил съм й коварно изменил!

Кога? Когато със открито състрадание

й казвах, че Тит бил изпаднал в отчаяние

и че във нея той безумно влюбен бил,

940 надявайки се, че с туй бих я утешил.

 

АРСАК

И моят господар с какво ще се заеме?

Изчакайте, царю, да мине малко време:

неделя, месец, два… Постойте още в Рим.

 

АНТИОХ

Не, най-добре за мен е да се разделим.

945 Аз ще изпитвам тук съчувствие към нея,

а мен ми трябва с чест спокойно да живея.

Тя бе жестока с мен — затуй ще отпътувам

далеч, та нищичко за нея да не чувам.

Какво ни предстои? Аз ще отида сам

950 сега в двореца си и ще те чакам там,

а пък ти виж дали по нещо тя более

и ще потеглим, щом със здравето добре е.