Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Bérénice, 1670 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Паисий Христов, 2022 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
-
- @От преводача
- @Публикувано първо в Читанка
- Античност
- Барок и класицизъм
- Векът на Краля Слънце (XVII в.)
- Древен Рим
- Европейска литература
- Ново време (XVII-XIX в.)
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- NomaD (2023)
Издание:
Заглавие: Театър на френския класицизъм
Преводач: Паисий Христов
Година на превод: 2021-2022
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо и второ
Издател: Читанка
Година на издаване: 2023
Тип: сборник
Националност: френска
Редактор: Весела Генова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19309
История
- — Добавяне
Първо действие
Първа сцена
Антиох, Арсак
АНТИОХ
Арсак, да спрем за миг. По твоя вид личи,
че този лукс е нов за твоите очи.
Какъв спокоен кът, какъв декор чудесен —
на тайните на Тит свидетел безсловесен.
5 Щом той свободен е, оттегля се тук сам
и пред царицата разкрива своя плам.
Покоите на Тит са от портала вляво,
а вдясно — нейните. Отивай там направо
и й предай, че бих желал да ме приеме,
10 дори тя мене за досаден да ме вземе.
АРСАК
Чак за досаден ли? Във Рим кой друг тогава
към нея имал би привързаност такава?
Как тъй прочутият във Ориента цар,
как влюбеният мъж със покоряващ чар
15 се плаши, че на брак със Тит тя би склонила
и би се след това от вас отдалечила!
АНТИОХ
Спри най-подир! Държа при нея да вървиш
и тайна среща днес за мен да уредиш.
Втора сцена
АНТИОХ, сам.
Ах, как да изрека с уверен, ласкав глас
20 „Обичам ви“? Защо се разтреперих аз?
Защо сърцето ми се толкова вълнува,
от тоз момент желан защо се то страхува?
Дотам отнела бе надеждите ми тя,
че турила бе ключ на моята уста,
25 и пет години аз, осъден на мълчание,
прикривах любовта с приятелско държание.
Ако тя в Рим при Тит ще има нов статут,
дали пък по-добре тогаз ще бъда чут?
Ще следва брак… Нима дочаках този час,
30 за да изкажа пак пред нея свойта страст?
Какво спечелил бих с туй дързостно признание?
Ще предизвикам ли в ответ негодувание?
Не е ли по-добре далеч от този кът
да бягам — и без туй днес предстои ми път.
35 Забрава или смърт! Но мен ще ме терзае
туй чувство, ще скърбя все тъй, без тя да знае.
Страхувам се сега, че бих я разгневил.
Царице, но с какво ли бих ви уязвил?
Аз вече не държа, щом случаят решен е,
40 да ме обикнете, да тръгнете със мене.
Да, Тит всесилен е. А мислех си все пак,
че нещо ще възпре планирания брак.
Уви! Аз цели пет години ви обичах
и на химери сам сърцето си обричах.
45 Днес се разделя с вас обезверен човек,
но ще ви носи той в сърцето си вовек.
Ще се обиди ли или пък съжаление
ще сети тя към мен — това е без значение.
Какво заплашва мъж с несбъдната любов,
50 щом за раздялата той вече е готов?
Трета сцена
Антиох, Арсак
АНТИОХ
Да влезем ли?
АРСАК
Царю, наскоро Береника
чрез новия си сан ще стане тъй велика,
че куп народ се е събрал. Аз я видях,
но през тълпата с труд до нея се добрах.
55 Уви, Веспасиан на оня свят е вече,
покрусен беше Тит, но траурът изтече;
след осем дни на скръб и той ще си отвори
сърцето за любов. Във двора се говори
със убеденост, че щастливата царица,
60 преди да падне нощ, ще е императрица.
АНТИОХ
Уви!
АРСАК
Царю, защо изглеждате смутен?
АНТИОХ
Ще ме приеме ли? Така съм притеснен.
АРСАК
Но аз предадох й току-що, че държите
тук нещо насаме сега да споделите.
65 Царицата, в ответ, ме с поглед увери,
че вашата молба ще удовлетвори,
но подходящ момент ще чака — Береника
не иска в този двор сплетни да предизвика.
АНТИОХ
Да се надявам, че добре си доловил
70 това, което аз ти бях разпоредил.
АРСАК
Нима съм повод дал за някакво съмнение?
Пристанищният флот е в пълно снаряжение
и котва е готов да вдигне всеки час,
ала очакваме нареждане от вас.
75 Кога предвиждате тоз курс към Комагена?
АНТИОХ
След срещата — подир най-много два три-дена.
АРСАК
Кой ще пътува?
АНТИОХ
Аз.
АРСАК
Защо?
АНТИОХ
Напускам Рим
завинаги — за мен тоз двор е нетърпим.
АРСАК
Учудвам се. Нали царицата отдавна
80 така привлече ви със свойта прелест явна,
че си напуснахте подвластните страни.
От три години тя във Рим се настани,
наложи се със чар във тоз двор всеизвестен,
ще призове и вас на празник най-тържествен
85 да видите сам как щастливият съпруг
безпримерен разкош ще й предложи тук.
АНТИОХ
Да си се радва тя на блясък и на слава…
Да спрем тоз разговор, че вече ми додява.
АРСАК
Разбирам ви, царю. Зарад помпозността
90 към вас показва се неблагодарна тя.
Омраза идва, щом се близостта изгуби.
АНТИОХ
Арсак, дори сега аз все така я любя.
АРСАК
Нима е Тит дотам опиянен от власт,
че със презрение отнася се към вас?
95 Показвал ли се е суров и безсърдечен,
та искате от Рим да бягате далече?
АНТИОХ
Тит нивга спрямо мен не се е провинил.
Не го упреквам.
АРСАК
Да, обаче сте решил
да тръгвате. Защо? От чист каприз ли гонен?
100 Та император Тит към вас е благосклонен,
видя ви как с кураж участвате във бой,
на подвизите ви свидетел беше той,
чрез вас осъществи и своята идея
със огън и със меч да покори Юдея.
105 Зад тройните стени, успокоен, врагът
ни наблюдаваше как всуе всеки път
нападахме. Уви, безсилен бе таранът.
Качен на стълбата, въз крепостта опряна,
започнахте със меч да сеете смърт там.
110 От явна гибел се избавихте едвам,
Тит взе ви за умрял, прегърна ви прощално
и станът през сълзи с вас взе си сбогом жално.
Тъй ще запомним тоз велик, но тежък ден,
във който в славен бой врагът бе победен.
115 Сега ви чака тук реколта пребогата
от топла вража кръв, със меч от вас пролята.
А вие сте, царю, от всичко отегчен
и към страната си сте вече устремен.
Нима ще стигнете безславно до Ефрата?
120 Изчакайте, та Тит сам там да ви изпрати
като велик герой, с престиж неоспорим,
със почести безброй удостоен от Рим.
Ах, как да се възпре това ви намерение?
Не отговаряте.
АНТИОХ
Горя от нетърпение
125 царицата, Арсак, да срещна този ден.
АРСАК
Защо?
АНТИОХ
Съдбата й тъй важна е за мен.
АРСАК
Нима?
АНТИОХ
Държа да знам със брака що ще става;
дочувам, че слухът се вече потвърждава.
Ако получи тя от Тит и трон, и власт,
130 какво ще правя тук? Напускам Рим тогаз.
АРСАК
Защо тоз брак за вас е толкова злокобен?
АНТИОХ
Да тръгнем, пък по път ще бъда по-подробен.
АРСАК
Царю, туй, дето чух, ужасно ме смути.
АНТИОХ
Ах, ето я. Иди. Заръка имаш ти.
Четвърта сцена
Береника, Антиох, Феника
БЕРЕНИКА
135 Избягах най-подир от радостта досадна
на дворцовия кръг, във който аз попаднах.
Привидният респект омръзна ми така,
че сетих нужда от приятелска ръка.
Очаквах този миг с такова нетърпение,
140 че ви заподозрях дори в пренебрежение.
Повтарях си: „Нима тоз Антиох, чиято
привързаност към мен е даже в Рим позната
и край Ефрат дори, нехае този път
за мойте съдбини, за моя бъдещ път?
145 Дали, ощастливен, ще сподели с мен днес
това, че ме дари Небето с висша чест?
Или към друга той ще си насочи взора,
оставяйки ме сред тълпа от чужди хора?“
АНТИОХ
О, истина било. Оказва се все пак,
150 че дългата любов ще се скрепи със брак.
БЕРЕНИКА
Царю, обзета съм от толкова тревога,
че идва ми до плач. Не искам и не мога
да крия туй от вас. През тези скръбни дни
сърцето му, уви, към мен се вледени.
155 и в крайна сметка днес едно е ясно само —
че траурът на Тит прекъсна любовта му.
Все беше мълчалив, загрижен, просълзен,
като че трябваше да се прости и с мен.
Копнея за сърце любящо, всеотдайно,
160 а не за слава, не за власт главозамайна.
Споделям го със вас — съдете сам дали
от случващото се душата ме боли.
АНТИОХ
Но вие сте все тъй обичана, желана!
БЕРЕНИКА
Нали видяхте туй, което снощи стана:
165 от Римския Сенат щом бе обожествен
баща му, затова че своя дълг свещен
изпълнил беше, Тит, щастлив от туй признание,
обърна и на мен дължимото внимание.
След туй си тръгна, без да ме предупреди,
170 че във Сената щял да се разпореди
Арабия ведно със Сирия да минат
във много кратък срок към царство Палестина.
Пред свои близки той бил казал отнапред,
а пък и насаме пред мен пое обет,
175 че щял да ме дари със златна дипленица
и че на ред страни ще съм императрица.
За да ме увери, ще дойде тук след час.
АНТИОХ
А аз дойдох, за да си взема сбогом с вас.
БЕРЕНИКА
Какво сбогуване? Какъв език? Как може!
180 Но вие сте смутен! И пребледнял! Ах, Боже!
АНТИОХ
Госпожо, тръгвам си.
БЕРЕНИКА
Бих искала да знам
защо?
АНТИОХ
Защо дойдох? Виновен съм си сам.
БЕРЕНИКА
Какво ви плаши тук? Защо така мълчите?
Нима мечтите си във тайна ще държите?
АНТИОХ
185 Добре. Отстъпвам, но да знаете, че аз
днес за последен път ще разговарям с вас.
Във тоз двор от разкош сега сте обградена,
но помните ли, че в страната ви рождена,
от вашите очи аз първата стрела
190 получих… Влюбих се… Фатална тя била.
Агрипа, брат ви, бе добре предразположен
към мен и сметна, че годежът е възможен.
Очаквах моят плам да бъде споделен.
Тогава Тит, от власт и слава окрилен,
195 се появи пред вас във целия си блясък
и явно ви плени. А той със гръм трясък
настъпваше с войски и вся в Юдея страх.
Сред победените и аз, за жалост, бях.
А вие, при все че бях в тежко изпитание,
200 на мен наложихте безропотно мълчание.
Задавяйки се в плач и със размътен взор,
опитах, без успех, със вас да вляза в спор,
но ме принудихте, в това ми състояние,
да си мълча или да ида във изгнание.
205 Държахте, освен туй, дори да дам обет
напълно да съм ви покорен занапред,
обаче докато обета си изричах,
закле се моето сърце да ви обича.
БЕРЕНИКА
Нима е истина?
АНТИОХ
Мълчах до този ден
210 и щях да си мълча задълго, примирен
да придружавам Тит във битки и да лея
сълзи, в очакване кръвта си да пролея.
Или, ако във бой си името прославя,
аз спомен мил във вас навеки да оставя.
215 Но ето че веднъж разнесла се мълва,
че паднал съм убит. Би свършило с това
теглото ми и край добър би бил намерен.
Оплакали сте ме, но бил слухът неверен.
В туй време със врага сражаваше се Тит,
220 самоотвержен, смел, внушителен на вид,
със лаври и от Рим, и от света обкичен,
щастлив при мисълта, че е от вас обичан.
Подире му вървях, във плен на ревността,
аз — неговия клет съперник в любовта.
225 Разбирам, че сега ме слушате с внимание
и че изпитвате към мене състрадание,
че благосклонно тоз мой разказ тъговит
приемате. Не съм настроен срещу Тит:
нали подир една обсада дълготрайна
230 той на бунтарите наложи мярка крайна
чрез огън и чрез глад и всички покори,
а крепостите им събори и покри
със пепел. После в Рим заведе ви, царице,
и Изтокът за мен превърна се в тъмница.
235 В Кесария, там где, се разтуптя по вас
сърцето ми, без път самин се лутах аз
и ту дворците ви за вас, отчаян, питах,
ту по следите ви, през плач, печален скитах.
Макар да знаех, че, уви, не съм любим,
240 унил, обезсърчен отправих се към Рим.
С последен удар там ме чакаше съдбата:
самият Тит при вас заведе ме в палата,
там чувствата си аз към двама ви прикрих
с обноски дружески и тъй ви заблудих,
245 че вие своята любов ми доверихте.
И все пак моите надежди не убихте:
баща му бе умрял. Но как Рим ще приеме
царица чужденка Тит за жена да вземе?
Но вече всичко е във неговата власт.
250 Защо стоях? Защо не тръгнах си тогаз?
Дотук бе моят път. А вас ви чака слава,
мнозина хора в Рим ще ви възвеличават
и ще празнуват с вас със песни и със смях.
Та как, облян в сълзи, стоял бих редом с тях
255 аз, жалка жертва на любов непостижима?
Щастлив, че в своята беда неизразима
аз споделих със вас какво гнети ме днес,
ще си замина сам, по-влюбен, по-злочест.
БЕРЕНИКА
Царю, не мислех, че във този ден, когато
260 ще сключа с Цезар брак по воля на Съдбата,
прост смъртен дръзнал би пред мен да се яви
и безнаказано, без срам да обяви,
че мой любовник бил. Обидното признание
аз подминавам със приятелско мълчание.
265 Засегнахте ме, но изслушах вашта реч
и съжалявам, че отивате далеч
от Рим. Надявах се да станете свидетел
на щастието ми, дарено от небето.
Престижът ви от мен високо бе ценен,
270 с Тит свързва ви респект взаимен, несъмнен;
стократно влизах аз във диалог открит
със вас, но с чувството, че разговарям с Тит.
АНТИОХ
Нима това не е жестоко? Ако двама
говорят си, при тях за мене място няма.
275 Самото име Тит ми носи тегота,
а то е винаги на вашите уста.
Очи с разсеян взор до болка ме обиждат —
уж гледат ме безспир, а всъщност не ме виждат.
Със образа ви мил във своето сърце
280 аз тръгвам и дано с разтворени ръце
посрещне ме смъртта. След толкова страдания
не ще изпълня аз стъгдите със стенания.
И нека мисълта за смърт, за рай и ад
ви спомня, че и аз съм бил на този свят.
285 Е, сбогом!
Пета сцена
Береника, Феника
ФЕНИКА
Колко е нещастен, мили Боже!
Нима не трогна ви таз преданост, госпожо?
Не заслужава ли тя повече?…
БЕРЕНИКА
О, знай,
че туй сбогуване ме натъжи безкрай.
ФЕНИКА
Аз бих го спряла.
БЕРЕНИКА
Как? Да го държа насила?
290 За него спомена дори бих заличила…
Че как ще поощря тоз плам безсмислен аз?
ФЕНИКА
Но волята на Тит загадка е за нас,
а Рим посреща ви със неприкрита завист.
При тез закони аз се плаша за честта ви:
295 редът във този град е устроен така,
че Тит не може брак да сключи с чужденка.
БЕРЕНИКА
Отмина времето на мойто притеснение,
щом Тит обича ме, ще вземе той решение,
а римският Сенат ще ми окаже чест
300 и хората с цветя ще ни обсипят днес.
Не те ли възхити теб тази нощ сияйна,
не те ли заслепи със светлина омайна?
Тез факли, тез орли, тез пламъци в нощта,
войската, тоз народ със „Аве!“ на уста,
305 и тези консули, придворните, царете…
С благословията върховна на небето,
възправя се днес Тит на римския престол,
и озарява ги със своя ореол,
с разкош, със лаврите от битките победни.
310 Със злато и сребро, с украси ненагледни,
с осанка горда той е всички удивил
и взора на безброй очи е запленил.
И му отвръщат те със вяра всеотдайна.
Да бе роден в страна затънтена, незнайна,
315 светът пак би видял във него своя цар.
Как аз да устоя на неговия чар?
Защо ли споменът за прежното обзе ме,
Феника? Знаеш ли, че цял Рим по туй време
приветства моя Тит като от свят амвон
320 с огньове жертвени пред неговия трон.
Защо ли в приказки все още тук се бавим,
защо и ние към небето не отправим
молитви за успех на император Тит?
Аз искам със възторг спонтанен, неприкрит
325 сърцата ни сега, пред всичко възжелано,
да споделят туй, що било е премълчано.