Пол Скарон
Смешният наследник (5) (или Користната дама)

Втора сцена

 

ЕЛЕНА

Та вижте как ценя възможността да имам

980 честта да бъда с вас.

 

ЛЕОНОР

                                        Не бе необходимо.

Старанието ви изглежда прекалено.

Вниманието ви, красавице Елено,

към мене упрек е и сладко задължение

и аз би трябвало, но първа, с дръзновение

985 да засвидетелствам респекта си към вас.

На снизходителност ще се надявам аз.

През идващите дни дано се разбере,

че след тез пропуски ще действам по-добре.

Но добрината ви в мен болка и дълг става.

 

ЕЛЕНА

990 Човек поема дълг, щом радост получава.

Не сторих нищо и във тази благодарност

по-скоро долових твърдение невярно.

В друг случай повече да сторя бих могла.

 

ЛЕОНОР

Тълкуването ви обижда ме сега.

995 Интелигентна сте — по тоз проблем спор няма,

Във разговора ни показахте голяма

култура онзи ден. Кой би могъл с такава

начетена жена по ум да се сравнява?

 

БЕАТРИС

Госпожо, търсят ви.

 

ЛЕОНОР (на ухото на Беатрис):

                                Нима е вече тук?

 

БЕАТРИС

1000 О, да, Госпожо, да.

 

ЛЕОНОР

                                        Но аз очаквах друг.

Ще ми простите, че голяма грешка сторих…

Един настойник с мен желае да говори.

 

ЕЛЕНА

Нали на вашите услуги сме все пак.

 

ЛЕОНОР

Позор заслужих аз със тоз обиден акт.

1005 Но вие сте добра. Нали ще ни простите?

Налагаше ми се.

 

ЕЛЕНА

                        Чудесно се държите.

Ах, тази Леонор!

 

ПАКЕТА

                        Салонът й блести.

 

ЕЛЕНА

И всички хвалят я.

 

ПАКЕТА

                        Тя нищо не пести

за мебелите си.

 

ЕЛЕНА

                        Я погледни, Пакета

1010 какъв красив килим е сложен на паркета.

Ами картините по нейните стени.

 

ПАКЕТА

По пищност тоз салон не може се сравни

със никой друг.

 

ЕЛЕНА

                        Я виж! Че кой ли приближава?

 

ПАКЕТА

Как кой? Та според мен той ви добре познава.

 

ЕЛЕНА

1015 Мендоса?

 

ПАКЕТА

                Той е. Да.

 

ЕЛЕНА

                        Мъж подъл, непочтен!

Но кой допуснал би?

 

ПАКЕТА

                                Излизайки тоз ден

изглеждаше сърдит. И знаете защо.

 

ЛЕОНОР

А, да. Наставникът за нещо молел. То…

Май времето си зле прекарахте…

 

ЕЛЕНА

                                                        Грешите.

1020 Аз наслаждавах си така добре очите

        във тоз блестящ салон, с картини пребогат.

 

ЛЕОНОР

И мойте не стоят по хубост по-назад.

 

ЕЛЕНА

Италиански ли? Нима оригинални?

У вас видях портрет със краски свръх банални.

1025 Той беше мой, ала опротивя ми много.

Таз лоша сделка как направихте, ей Богу?

 

ЛЕОНОР

Че как я схванахте?

 

ЕЛЕНА

                                        Във ред ми е умът.

 

ЛЕОНОР

Напротив. И не се лъжете втори път.

Портретът хубав е, той струва си цената,

1030 а щедрата душа не действа слепешката.

Дори да беше тоз портрет несъвършен,

обичам го, щом той принадлежи на мен,

а търсенето на изгода е продажно.

 

ЕЛЕНА

        А в чужди сметки да се вреш ли е по-важно?

 

ЛЕОНОР

1035 Та по-добре ли е да трупаш свой трезор?

 

ЕЛЕНА

        Щом си с изискан вкус…

 

ЛЕОНОР

                                                Ти си с повреден взор,

        предмета щом цениш, а формата презираш.

 

ЕЛЕНА

        Аз нищо хубаво в портрета не намирам.

 

ЛЕОНОР

        Опитвахте ли го на вкус, че чак така

1040 безцеремонно го осъждате сега?

 

ЕЛЕНА

Аз нивга лошите неща не ще опитам.

 

ЛЕОНОР

Изтънчена сте. Пък аз лично предпочитам,

напук на моя вкус, да вярвам във честта:

тя носи щастие ведно със честността.

 

ЕЛЕНА

1045 Да, съвършена сте.

 

ЛЕОНОР

                                Все пак в мен алчност няма.

 

ЕЛЕНА

Не ми се хич стои при тази рядка дама.

Пакета, следвай ме.

 

ЛЕОНОР

                                Да дойда ли у вас?

 

ЕЛЕНА

Поразходете се навън.

 

ЛЕОНОР

                                        Добре тогаз.

Но още три слова.

 

ЕЛЕНА

                                По-бързо говорете.

 

ЛЕОНОР

1050 Стареят бързо зле рисувани портрети.

Преди да купите един такъв портрет,

добре ще е да се обели най-напред.

 

ЕЛЕНА

А вие скривайте туй, дето сте добили.

 

ЛЕОНОР

Ала защо сте се, госпожо, изчервили?

 

ЕЛЕНА

1055 От гняв към вас.

 

ЛЕОНОР

                                Тъй ли? С насмешка трябва аз

да ви отвърна, та да нямам дълг към вас.

 

БЕАТРИС

Тя явно се гневи.

 

ЛЕОНОР

                                А аз пък ще ликувам,

защото туй за мен е знак, че съществувам.

За жалост бил е Дон Диего зле прикрит.

 

БЕАТРИС

1060 По-важно бе да е засмян, а не сърдит.

 

ЛЕОНОР

Ха, Дон Диего!

 

ДОН ДИЕГО

                        Да, госпожо.

 

БЕАТРИС

                                                Тръгна вече.

Засегна се от туй, че госпожата рече,

че й изменяте.

 

ДОН ДИЕГО

                        Нима?

 

БЕАТРИС

                                Видели ви.

 

ДОН ДИЕГО

Най-ненадейно бях аз там открит. Уви!

1065 А за вратата хич тогава не се сетих

и се в алкова скрих.

 

ЛЕОНОР

                                Сеньор, не се косете.

Сега ще ви предам какво ми каза тя:

не доверявам се на нейните уста

а се стремя и аз така да й отвръщам.

1070 Защо такова зло се вмъкна в мойта къща!

Тя е в салона си. И аз си тръгвам.

Трета сцена

 

ДОН ХУАН

                                                        Спрете!…

Защо към мене са все лоши ветровете,

а пък към другите са благосклонни те?

Но нека си втълпи, че никога не ще

1075 ме види тя да й прегръщам колената.

 

ДОН ДИЕГО

Аз тъкмо бях дошъл за вас със госпожата

да разговарям, но тя е непоправима

и не разбрах защо на вас тя зъб ви има.

 

ДОН ХУАН

О, все ми е едно каква ми се представя.

1080 И името й аз бих искал да забравя,

но не пристигнах тук, за да й правя сцена.

Желая отсега да служа на Елена,

която току-що към своя дом завлече

неблагодарната — онази, дето рече,

1085 че ме разлюбила. Реших се този ден

да взема дама със нрав уравновесен,

от благороден род и твърдо се надявам

достойнствата ми тя добре да оценява.

 

ДОН ДИЕГО

Но този ваш стремеж ще е осуетен.

1090 От красотата й Дон Педро е пленен.

Роднина ми е той, пристигна тук наскоро.

 

ДОН ХУАН

Това аз зная, но за мене е безспорно,

че тоз Дон Педро е един голям глупак.

 

ДОН ДИЕГО

Съгласен съм със вас, но нейният мерак

1095 е в зла̀тото му и това тя одобрява,

а не достойнствата.

 

ДОН ХУАН

                                Аз все пак се съмнявам.

Дон Педро в тоз момент й готви серенада,

ала хей онзи мъж устройва му засада:

ще му покажа аз, че никак не е лек

1100 коравият юмрук на предан мой човек.

Ще видим тя кому ще си дари душата.

 

ДОН ДИЕГО

Защо да будите от сън дълбок жената?

И псета, и народ ще стреснете тогаз,

дървета, камъни ще полетят по вас!

1105 Я вслушайте се в мен: Дон Педро зарежете,

за тази работа на мен се доверете

и утре сигурно ще бъде ваша тя.

В Дон Педро отдалеч личи си глупостта,

със всяко действие за срам и смях той става,

1110 но във селото си за Херкулес минава.

 

ДОН ХУАН

Щом той е Херкулес, аз двойник ще му стана,

ала избрания път няма да престана

да следвам. Щом не се откаже от Елена,

със смърт ще го дари мъстта във мен стаена.

 

ДОН ДИЕГО

1115 Тоз случай, Дон Хуан, навява ми съмнение.

Защо не чуем и донпедровото мнение?

За някакъв си слух не се разваля брак.

 

ДОН ХУАН

И аз да чакам тук като страхлив глупак?

 

ДОН ДИЕГО

Но моят братовчед се много ловко бие.

 

ДОН ХУАН

1120 А аз нима?…

 

ДОН ДИЕГО

                        Какво добили бихте вие?

 

ДОН ХУАН

Ще се сдобия с чест и с благородна дама.

Нима е нищо туй? Е, хайде, време нямам,

а трябва да сбера другарите завчес.

 

ДОН ДИЕГО

О, ти се зъбиш, но ще те начеша аз.

 

ЛЕОНОР (влизайки):

1125 Сеньор, не чухте ли какво на мен той рече?

 

ДОН ХУАН

Да, всичко чух.

 

ДОН ДИЕГО

                        Личи, че пийнал си е вече

порядъчно, но в мен той предизвиква гняв

с хвалбата си, че бил юнак с юмрук корав.

А с Филипен ако се скара, ще му свия

1130 такъв пестник, че ще му зъбите избия.

Признавам си, че е лакеят ми бъзлив,

ала и Дон Хуан не е по-куражлив.

Ха, ето Рокеспин.

                                Пристигаш тук на време.

Иди най-острия, най-лъскав меч да вземеш,

1135 и ризницата ми, и щита и тозчас

с туй снаряжение се завърни при нас.

 

РОКЕСПИН

И мен ли включвате?

 

ДОН ДИЕГО

                                Защо пък не? Не стой,

а бързо се върни, че ще започва бой.

 

РОКЕСПИН

Добре! Ще бъда тук аз само подир миг.

 

ЛЕОНОР (на Дон Диего):

1140 Обичате ли ме?

 

ДОН ДИЕГО

                                Не вярвате ли ми?

 

ЛЕОНОР

Ах, колко сте лукав! Не ще ме убедите,

щом планове таквиз и то пред мен кроите.

Сеньор, нима това е обич според вас?

 

ДОН ДИЕГО

И все пак знайте, че ви обожавам аз.

1145 Да бях страхлив, от вас не бих бил уважаван.

 

ЛЕОНОР

Защо от любовта речта ми странна става?

Ах, как се изчервих! Не взирайте се в мен.

От мъжкия ви чар е моят дух пленен.

С три думи казано: обичам ви премного.

1150 Но… трябва да вървя. Налага ми се. Сбогом.

 

ДОН ДИЕГО

Доизкажете си, госпожо, мисълта.

Аз в нея долових съществени неща,

за кратко време ми съдбата променихте

и моето сърце дотолкова пленихте,

1155 че секне ли за вас то да се бори днес,

ще се обезвери, оставайки без чест.

Не се страхувам аз от среща със тигрица,

а от раздори със любима хубавица.

Защо от вашта реч за нашите съдби

1160 чух обещание, но нищо не добих?

 

ЛЕОНОР

Туй обещание не ще ме злепостави,

по-малкото любов по-силна ще ме прави.

Щом вашта смелост ми засилва любовта,

щом не рискувате, доволна ще е тя.

 

ДОН ДИЕГО

1165 Рече ли Дон Хуан лакея ми да бие,

тогава моят як пестник ще му надвие

и ще попречи на стремежа му лукав.

 

ЛЕОНОР

Не би могъл да е разсъдъкът ви здрав,

когато влюбен сте — куражът побеждава

1170 ума, ала дали добре се получава.

 

ДОН ДИЕГО

Мен плаши ме смъртта, щом толкоз съм ви мил.

Ако случайно бих ви с нещо нагрубил,

не ми прощавайте! Ах, Рокеспин дойде.

 

ЛЕОНОР

С това оръжие! Досещам се къде

1175 ще ходите сега. Е, сбогом! Заминавам,

защото се от вас, злодею, ужасявам.

 

ДОН ДИЕГО

Госпожо, спрете! Не! Аз няма да се спра.

Ако остана с вас, от мъка ще умра.

Четвърта сцена

 

ДОН ДИЕГО (въоръжавайки се):

Напредва ли часът?

 

РОКЕСПИН

                                О, да.

 

ДОН ДИЕГО

                                        Не се бави!

1180 Аз бих ги удрял с кеф по лудите глави.

 

РОКЕСПИН

Знам, че единият за бой не го хич бива.

 

ДОН ДИЕГО

И вторият не ще окаже съпротива.

 

РОКЕСПИН

Май някой идва.

 

ДОН ДИЕГО

                        Да. Това е Дон Хуан.

Къде ли пък ще се укрие тоз хайван?

1185 Ами защо е сам?

 

РОКЕСПИН

                                Защото не желае

по неговия гръб тояга да играе

и сигурно държи да бъде тук прост зрител.

 

ДОН ДИЕГО

А се представяше за ангел изтребител.

Шшт! Чувам музика. Върви без шум след мен.

1190 Как смешно Филипен е днес въоръжен!

Пета сцена

ФИЛИПЕН

Рондаш до Морион по-близо да застане,

за да го ползваме, когато нужда стане.

Изглежда почнахме във твърде ранен час,

отеква музика злокобно покрай нас

1195 и мене ме е страх, че град ще ни удари

или пък че беда въз нас ще се стовари.

Аз чувам в себе си пророчески слова:

„Спри тази музика! Прокоба е това!“

Но знам, че в тоз квартал заспиват късно нощем

1200 и будни врагове намират се все още.

Ах, Бог дано е с нас!

 

ДОН ДИЕГО

                                        Чуй, Рокеспин, как кряскат:

„Убиват ни! Мъст! Мъст!“ и спящите тъй стряскат.

Подкрепяй Филипен — нали е наш другар,

пък аз на Дон Хуан ще дам чудесен цяр —

1205 върху гърба му пет тояги за награда.

 

РОКЕСПИН

Аз пък на дамите ще правя серенада.

 

ФИЛИПЕН

Да почваме ли?

 

ДОН ДИЕГО

                        Не! Ще трябва да мълчим,

дордето почнат те, а ние тук ще бдим.

СЕРЕНАДА

Фатална хубост, тя

със своя дивен взор сърцето ми напада,

1210 а нейната лампада

ума ми се завъртя.

Уви, заради нея ден и нощ

измъчвам се, останал съм без мощ.

Зорнице лъчовита,

1215 ти тъй си знаменита,

че будиш в мен възхита.

Или се покажи пред мене, или знай,

че днес ще бъде моят край.

За да предотвратим туй зло,

1220 яви ми се, пленителна Комето,

със кърпа за глава или пък със бонето.

Защото би могло,

ако все тъй я караш,

и до агония да ме докараш.

1225 Със крак ще тропам,

със юмрук ще клопам

дори ще ти се сопам,

а утре заранта, щом слънцето засвети,

ръката ми ще сетиш.

1230 Кълна ти се най-чинно,

че моята ръка не е железен свредел,

че твоя нос не съм повредил,

защото действах най-невинно.

Друг глас във мене се обади:

1235 „Та аз съм твоят мил Амадис^[1],

а ти си моята царица,

красивата ми гълъбица,

прекрасната ми пойна птица.

Добра ли или зла ще си след този ден,

1240 това ще бъде все добре за мен.“

 

ФИЛИПЕН

Къде си в тоз момент ти, гълъбице чудна,

по-дъхава дори от роза ранобудна?

Със блуза ли си днес или си със пластрон?

А чу ли своя мил и храбър Амфион^[2]?

 

ДОН ХУАН

1245 Ах, как да издържа?

 

ДОН ДИЕГО

                                Стой тук, че те убивам!

 

ФИЛИПЕН

Шум чувам!… И човек пред себе си откривам.

 

РОКЕСПИН

Дай бързо меча си!

 

ФИЛИПЕН

                                А каската, а щита?

И ние готвим се за бой и за защита.

Ала куражът ни избяга. Ще го погнем,

1250 че нужен ни е той.

 

ДОН ХУАН

                                Дано ми Бог помогне

в борбата с тоз злодей! Ах, ето го, уви!

 

ФИЛИПЕН

За мен говореше… Но накъде ли сви?

Не биваше оттук да мърдам, но сгреших.

 

ДОН ХУАН

На смелостта си се премного доверих.

 

ДОН ДИЕГО

1255 Обърнаха си гръб, не ще си нищо сторят.

 

РОКЕСПИН

Те толкоз са добри, че май ще се сговорят.

 

ФИЛИПЕН

Ах, как се провалих!

 

ДОН ХУАН

                                        Безсмислена засада!…

 

РОКЕСПИН

Защо на курвите да правя серенада!

 

ДОН ХУАН

Аз съм против смъртта.

 

ФИЛИПЕН

                                        А този меч защо е?

1260 Приятелю, недей!

 

ДОН ДИЕГО

                                Юнаци, туй какво е?

Ще се погубите!

 

ФИЛИПЕН

                                Грешите. Един друг

спасяваме се.

 

ДОН ДИЕГО

                        Бой не ща да гледам тук.

 

ФИЛИПЕН

О, братовчед, привет!

 

ДОН ДИЕГО

                                        Здравей!

 

ФИЛИПЕН

                                                        Един убиец

мен, братовчеда ти, решил бе да затрие.

1265 Но мъжеството ми е непрестанно с мен,

на кон или пешком, подкрепя ме везден,

в полето и в града. То тоз разбойник стресна

и мигом хукна той в посока неизвестна.

Да можех да прозра във тайната му аз!…

 

ДОН ХУАН

1270 Спокойно! Аз ще я разкрия тук тогаз:

Дук някакъв решил туй долно покушение

да стори — бил ревнив или пък под давление.

Та този дук, с душа като на заек плах,

ме мразеше и аз, на свой ред, го презрях.

1275 Бях на един концерт и беше ми забавно,

за беззащитен той ме взе и незабавно

на мен нахвърли се ведно със други трима,

но аз отвърнах им със сила несравнима

и ги разгоних, без да бъда наранен.

1280 Та ето със какво ще помня този ден.

 

ФИЛИПЕН

Лъжец! Не казвай, че изпрати ги в каторги?

 

ДОН ДИЕГО

Щом има храбростта на Сид, на свети Георги…

 

ДОН ХУАН

Приятели сме с вас, държа на свойта чест,

с разпалени слова говорих ви аз днес,

1285 обаче прецених след туй, че добротата

е най-добрият път, и с радост във душата

възбудата си ще потискам занапред

и ще се водя все по вашия съвет.

Но си спомнете, че се врекохте пред мен

1290 с любимата ми да говорите след ден.

Кажете й, че съм и умен, и имотен,

че гарантирам й щастлив брак доживотен,

че вдъхвам в хората и страх, и почитание,

че съм испанец, но със ясното съзнание,

1295 че нося в себе си ред качества вродени,

с каквито древните герои са дарени,

накратко казано, че съм с престиж огромен.

Но имам и недъг и той е, че съм скромен.

Е, сбогом. Доста се шегувах тази вечер,

1300 а крайно време е да си изтегля меча.

Щом не накарах ни един за друг да жали,

очите ми бе по-добре да бяха спали.

 

ФИЛИПЕН

Ако аз можех да не мисля за ковчег,

воювал бих безспир, та даже и цял век.

1305 Но щом след всеки бой се иска погребение,

нелепост е това, без всякакво съмнение.

 

ДОН ДИЕГО

Ще го извърши ли?

 

РОКЕСПИН

                                Не вярвам. Не се бой.

За тялото си е сега загрижен той.

 

ДОН ДИЕГО

Ах, колко ми се ще със отривист пестник

1310 да дам урок на тоз надменен хубостник!

 

ФИЛИПЕН

Та той е по-страхлив…

 

ДОН ДИЕГО

                                        … от теб ли? Колко пъти?

 

ФИЛИПЕН

Стотици.

 

ДОН ДИЕГО

Вярвам, щом така твърди умът ти.

Аз за Елена бих желал да поговорим.

 

ФИЛИПЕН

След ден е бракът.

 

ДОН ДИЕГО

                                Как?

 

ФИЛИПЕН

                                        Излишно е да спорим.

1315 Поръчахме дори каляска, облекло,

обслужващи…

 

ДОН ДИЕГО

                        О, не! Това не би могло

да бъде истина.

 

ФИЛИПЕН

                                Повярвайте. Така е.

 

ДОН ДИЕГО

Ще кажеш пътьом таз история каква е.