Пол Скарон
Смешният наследник (2) (или Користната дама)

Първа сцена

 

БЕАТРИС

Госпожо, толкоз труд! Без резултат, за жалост.

 

Не мога повече, усетих в миг премала.

Да бяхте се все пак прибрала в своя дом!

Било би по-добре!

 

ЛЕОНОР

                                Тя има право, щом

5 е изморена от това, че дълго ходи.

Ала не знае мен какво ме тука води.

 

БЕАТРИС

Нима го знаете?

 

ЛЕОНОР

                                Аз да не знам? Как не?

То тъй потиска ме…

 

БЕАТРИС

                                И мене. Аз поне

си мислех, че като девойка съм такава,

10 че с мен един лакей не може се сравнява.

И вие в своя път вървите често пеш,

госпожо, като мен, ала с по-горд вървеж.

Мечтаете си, но мълчите непрестанно

и затова и аз ви схващам някак странно.

15 И все пак издържах до тоз момент, ала

по-дълго да мълча, уви, не бих могла.

За нещо с вас безспир да можех да говоря,

до края на света ще стигна без умора.

 

ЛЕОНОР

Готова съм да те изслушам, Беатрис,

20 внимателно — в ответ на твоя порив чист.

 

БЕАТРИС

Предлагам разговор да почнем за туй, дето

накара ви сама, без свита, без карета

и без приятели да тръгнете на път

единствено със мен към някой таен кът.

25 Не знам причината, не бих ви укорила,

но като виждам, че сте толкова унила,

не си представям, че хвалебствени слова

заслужила сте си, госпожо, след това.

Та вие скитате три дни извън палата,

30 за да не бъдете от други разпозната.

Дали се провали нарочният кроеж

или разстрои ви неволен, скрит копнеж?

Нима разбирате с какво сега с вас става,

какво ще кажат тез, които ви познават?

35 Друг път се питате: „Какво ще си рекат

за мене другите, дали ще одобрят

постъпките ми.“ За порядъчна ви смятат,

но няма ли да ви счетат за лековата?

Че този епитет ще бъде оправдан,

40 ако се шляете по цели дни без план.

Не се ли плашите от змийските езици,

които подло си намират мъченици?

Едни ще казват, че не ви е в ред умът,

а други — подло и със злост ще ви кълват.

45 Решат ли някои да опетнят честта ви,

авторитета ми това ще злепостави.

На калпав господар слугата не е в ред.

 

ЛЕОНОР

Щом твоят ум ще ми даде добър съвет

и виждам, че със мен говориш откровено,

50 бих искала да се държиш съвсем почтена,

за да ти доверя съществен мой проблем,

заради който вред се мъкнем, без да спрем.

Изслушай ме.

 

БЕАТРИС

                        Щом си отворите устата,

слух ставам и ще ви изслушам жумешката,

55 да мога тайната да схвана по-добре.

Друг никой никога не ще я разбере.

 

ЛЕОНОР

Обичам, Беатрис.

 

БЕАТРИС

                                Госпожо, чест ви прави,

че сте чувствителна. Приветствам любовта ви.

Представях си, че сте по-твърда от скала,

60 че вашето сърце е бучка лед, ала

понеже вече ви достатъчно познавам,

заради вас дори живота си аз давам.

 

ЛЕОНОР

В изискан кавалер така се влюбих аз,

нещастната!

 

БЕАТРИС

                А той студен ли е към вас?

 

ЛЕОНОР

65 Не, но не знае, че аз страдам безгранично

по него.

 

БЕАТРИС

                Но тогаз кажете му го лично.

 

ЛЕОНОР

Как своята любов ще му призная аз?

 

БЕАТРИС

Тогава с него ще говоря вместо вас.

Желязо се кове, дордето е горещо.

70 Бог би ме подкрепил да сторя това нещо:

не бива да таим към хората злина,

а да ги тачим, щом в тях има добрина.

Не може за любов човек да претендира,

щом гледа с хладен взор несретник как умира.

75 И като Нарцис горд да е тоз ухажор,

ще му надвия, без да видя много зор.

Но щом не срещнете сурово изпитание,

как ще получите заслужено признание?

Но кой е той? Държа да знам. Да не рече

80 с успехите си да се перчи!… Вярвам, че

такива има, щом все пак се е наложил

над качествата ви. Туй да не ви тревожи!

Уловки ползваме днес колкото си щем

и с тях ще можем да побъркаме съвсем

85 ухажващите ни. На вас ви вече стига,

че знаете кому и как да се намига.

Веднъж хвърлете му омайващ взор така,

че в миг да падне той във вашите крака.

Госпожо, тъй са ви пленителни чертите,

90 че всеки свой копнеж сте склонна да платите

със сълзи. Но копнеж и в другите души

пораждате и той и радва, и души.

Щом сте известна със добрите си прояви,

мъжът ще е щастлив и по̀ ще ви се нрави.

 

ЛЕОНОР

95 Кой, драга Беатрис, ти даде тоз урок?

Нима с тъй остър ум дарена си от Бог?

До вчера беше ти за мен слугиня проста,

а днеска виждам те схватлива и то доста.

 

БЕАТРИС

Говоря ви така, защото съм била

100 във плен на любовта, и знам, че бих могла

от полза да съм ви. Но моят мъж загина

и всяка трепетна наслада ме отмина.

Проклет да е денят, когато го видях

за първи път. Ако наказана не бях

105 от лошата Съдба, прислужница неука

аз нямаше да съм. Но Бог решава тука.

Я да се върнем пак на вашите неща.

Кой мъж любовен плам запали ви в гръдта?

 

ЛЕОНОР

Туй случи се преди със теб да се намерим

110 (ах, виж как всичко в мен започна да трепери).

Разходка предприех през жарък юлски ден

до летния ни дом. И обед бе стъкмен

от мои четири приятелки най-мили,

с които бяхме се за всичко уточнили.

115 Нахранихме се и решихме да поспим,

дордето жежкият ден стане по-търпим.

Шум силен стресна ме, навънка се показах

и от прозореца чер пушек забелязах:

небето цялото гореше в този час

120 и аз, припадайки, за миг загубих свяст

вероятно са ме взели за умряла.

Пожарът бе обзел верандата изцяло,

приятелките ми, обхванати от страх,

излязоха навън, макар че в тоз миг бях

125 в опасност, и от жал във сълзи се обляха,

и аз съм сигурна, че искрено скърбяха.

Пари предлагаха със цел да ме спасят,

но страх ги беше, че и те ще изгорят.

И докато така се вайкаха горките,

130 доведен бе при мен от Ангела хранител

един левент и той от дамите разбрал,

че аз съм във дома, а той безспир горял.

Досетих се, че тоз левент не се страхува

от нищо и че би живота си рискувал

135 за мене. Мигом от каляската си скочи,

през пламъците той стремглаво се насочи

към мен — по-точно е да кажа „полетя“.

Народът мислеше, че тича към смъртта

тоз луд, но ето че след малко край стената

140 премина, като ме държеше за ръката.

Със образ почернял и с обгорял перчем,

чак след като видя, че се съвзех съвсем,

той се отдалечи от къщата… Едва ли

се сети някой за тоз жест да го похвали,

145 пък и изглеждаше той тъй горд, че не би

очаквал в тоз момент от някого хвалби.

И Ангелът красив отлитна надалече,

а да ме види пак не бе помислил вече.

Представяш ли си как обезсърчена бях,

150 щом в миг дочух, че му живота си дължах.

Тоз случай причини това ми състояние,

той ме доведе до дълбоко отчаяние

и предизвика в мен и горък плач, и срам,

а в момъка разкри чар трижди по-голям.

155 Той е най-прелестен от всички лични хора

и затова не ми харесва никой в двора.

Той ли е толкоз мил, тъй слаба ли съм аз,

че не успявам да прогоня силом таз

любов? Той в случая е явен победител,

160 а на сърцето ми — всевластен повелител.

Щом зърнех го, във мен разпалваше той плам

и раздразнение, и ревност… Аз си знам,

че за ревнивостта не е вината в мене.

Наскоро в църквата видях го на колѐне,

165 че води разговор със непозната дама,

и моят паж чак до една врата голяма

ги проследил. Затуй те карам трети ден

тук обиколки ти да правиш редом с мен.

Виж! Най-противният и долен мъж това е.

170 Изпитвам страх, че би могъл да ни познае,

а в странностите си той е неудържим.

 

БЕАТРИС

Да влезем в къщата! Защо ли тук стоим?

Една красавица е пред вратата спряла.

 

ЛЕОНОР

Коя е ли е?

 

БЕАТРИС

                        Нали не би ви тя изяла?

175 Служете си със по-приветливи слова

и комплимент ще си спечелите с това.

Втора сцена

 

ЛЕОНОР

Госпожо, нямам аз честта да ви познавам

и въпреки това сега си позволявам

да споделя, че щом блестите с красота,

180 за вас е също тъй присъща щедростта.

Ей онзи кавалер преследва ме. Разчитам

сега на вас да ми предложите защита

от тоз досадник. Аз ще сам щастлива, щом

подслон намеря във прекрасния ви дом.

 

ЕЛЕНА

185 Макар че своя лик пред мен не сте разкрила,

аз двойна сигурност ви бих осигурила.

Не се страхувайте. Елате по-насам.

Трета сцена

 

ДОН ХУАН

Неблагодарнице, нима сте тук? Не знам

защо се криехте. Това ли заслужава

190 човекът, който ви безкрайно обожава

и който паднал би пред вас на коленѐ,

на любовта му щом отвръщате със „НЕ“.

 

ЛЕОНОР

Да, тук съм, Дон Хуан, без никакво съмнение.

Защо ме дразните? Нима за забавление?

195 Сеньор, не бихте със натрапчивост добил

туй, дето бихте си спечелил, щом сте мил.

Държала съм се с вас по начин груб, нахален?!?

От ангелче дори да сте по-идеален

и с извънреден чар да бе ви Бог дарил,

200 не бихте със това душата ми пленил.

Не питайте защо ви толкова презирам.

Във вас самия аз причината намирам

и затова, сеньор, не давайте си вид,

че поводът за вас остава вечно скрит.

205 За да дадеш любов, ти трябва да се нравиш,

не се ли нравиш, аз не знам какво ще правиш.

Предлагате да си сърцата разменим —

на мен такъв обмен не е необходим.

Но в случай че река все пак да го приема,

210 нима сте сигурен, че вашето ще взема?

Обичате ме, но ще трябва ли тогаз

на любовта с любов да отговоря аз?

Във мене влюбен сте — била съм много мила, —

но качествата ви как с мойте бих сравнила?

215 А по достойнства щом отстъпвате на мен,

то моят дар за вас ще бъде прекален.

По тоз въпрос ще се огранича с това.

 

ЕЛЕНА

Аз нищо смешно не намирам в тез слова.

По-скоро стихове мизерни съставете

220 и ги на женските недъзи посветете,

та с епиграми да втълпите нов урок

на покварения пол нежен, но жесток.

 

ДОН ХУАН

Госпожо, злостна е към мен свирепостта ви,

такава гавра със несретник не се прави.

225 Видът ви явно е странен, и студен,

но щом взор ангелски отправите към мен,

залагам си честта, че ще си спомням вечно,

че сте постъпили учтиво и човечно.

 

ЛЕОНОР

Когато, Дон Хуан, се срещнем нейде с вас,

230 каква ли радост ще изпитате тогаз?

Тоз, който гони ме, гонител мой остава.

 

ДОН ХУАН

Гонител ли съм, щом сърцето си ви давам?

 

ЛЕОНОР

                Ще чувам ли от вас все същите неща?

 

ЕЛЕНА

Във вашите очи личи мнителността,

235 но знайте, че се от най-скъпото лишава

тоз, който любовта докрай не изживява

в наслади. Той е от съдбата прокълнат,

като осъдена душа на вечен ад.

Сеньор, внимателно нещата преценете

240 и тази госпожа намира оставете.

Не подценявайте добрия ми съвет.

 

ДОН ХУАН

Не, аз обратното ще правя занапред.

Ще се харесвам ли или пък не, на тая

неблагодарница ще служа аз до края

245 на дните си. Дано си нрава промени!

 

ЛЕОНОР

Какво очаквате освен старешки дни,

зъби изгнили и глава оплешивяла?

Премного време аз със вас съм пропиляла,

пък и омръзнахте на тази дама тук.

250 Защо съдбата си от днес пред някой друг

да не проклинате?

 

ДОН ХУАН

                                До утре ще остана

с надеждата, че за ръката ще ви хвана

и до дома ви аз ще съм ви придружител.

 

ЛЕОНОР

От чакане ще се безкрайно изморите!

 

ЕЛЕНА

255 Нима дома ми ще обсаждате, сеньор?

ДОН ХУАН

А вие да не сте против мен?

 

ЕЛЕНА

                                                Да, без спор.

Та кой ли друг се е тъй грубо с мен отнесъл,

Такваз обида кой до днес ми е нанесъл?

Я, Дон Диего! Как на време идва той.

 

ЛЕОНОР, тихо:

260 За да ми наруши душевния покой…

 

ЕЛЕНА

Защо смущавате безспирно госпожата?

 

ДОН ХУАН

Как тялото да се откъсне от душата?

 

ЕЛЕНА

Та как да изтърпя такъв голям нахал?

Ах, Дон Диего, кой в момента би ви спрял

265 да отървете от тоз дебелак две дами?

Деянието му засяга и честта ми.

Четвърта сцена

 

ДОН ДИЕГО

Госпожо, кой така тормози ви в тозчас?

 

ЕЛЕНА

Ей този господин.

 

ДОН ДИЕГО

                                Как бих повярвал аз?

 

ЕЛЕНА

Пред своя дом стоях и дама непозната

270 с прислужницата си дотича до вратата

и тихо ми призна, че търсела приют,

защото този мъж я гонел като луд.

Той каза и пред мен, че я обичал страстно,

но тя не иска го и заяви му ясно,

275 че няма никога със него да дружи,

а той държи да я до вкъщи придружи.

Нима с настойчивост досадна, ядовита

все тъй той своята изгора ще зачита.

Взех със молби да го разубеждавам аз

280 и тъкмо в тоз момент пристигнахте при нас.

 

ДОН ДИЕГО

Ах, драги Дон Хуан, какви са тези сцени?

Нали да служим на жените сме родени!

 

ДОН ХУАН

Та кой е осъзнал туй по-добре от мен?

Да го приложа тук аз твърдо бях решен,

285 подадох й ръка до тях да я изпратя,

а тя отказа ми със грубост непозната.

Като от чужд човек очите си скри тя,

а две години аз горя безспир по тях.

От ярост бях обзет след дългото търпение.

 

ДОН ДИЕГО

290 Но обичта не се постига с принуждение?

Насила нивга не печели се любов.

Във случая да ви помогна съм готов,

а утре бих й аз направил посещение.

 

ДОН ХУАН

Отчаян съм съвсем.

 

ДОН ДИЕГО

                                Човек със положение

все се надява…

 

ДОН ХУАН

295                         От неблагодарен чар

жестокост чакай ти, а не заслужен дар.

Аз да я видя се заклех. Каква обида!…

 

ДОН ДИЕГО

По-важно е човек да е смирен, преди да

се врича в любовта. Не е ли тъй?

 

ДОН ХУАН

                                                                Изглежда

300 сте прав, но аз, уви, не храня хич надежда.

Пета сцена

 

ЕЛЕНА

Горкият, тръгна си сърдит и разгневен.

Нали не ще се тъй държите спрямо мен,

щом видя тез очи, които го терзаят,

защото те и мен навярно ще омаят.

 

ЛЕОНОР

305 Видът ми стига ли, за да сте възхитена

от мен? Не трябва ли да съм ви подчинена?

 

ЕЛЕНА

Не трябва той да е руган, а извинен,

щом само от пръв взор от вас е бил пленен.

Избирайте: или невидима станете,

310 или му любовта смирено приемете.

 

ЛЕОНОР

Госпожо, питам се със подигравки как

горкото ми сърце спечелихте все пак.

Ще ви се отплатя за радостта, с която

и вашият мил брат изпълни ми душата:

315 отдалечавайки тоз полудял човек,

вниманието ми спечели си навек.

 

ЕЛЕНА

Да, Дон Диего е с натура несравнима.

Ако за брат такъв човек изискан имах,

от половината имот да ме лишат,

320 доволна ще съм аз.

 

ЛЕОНОР

                                Но хората твърдят,

че ви е брат.

 

ЕЛЕНА

                        Не е. Но повече от брат е.

 

ЛЕОНОР

Нима това, че Дон Диего небогат е,

да се издигне днес причина би било?

 

ЕЛЕНА

Във него никакъв недъг не би могло

325 да се намери. Но недей да се надяваш

ти на успехи, щом имот не притежаваш.

Уви, по-беден е той и от мен дори,

а в царски двор не се живее без пари?

                Пък аз държа да е животът ми разкошен.

 

ЛЕОНОР (тихо):

330 Живот, прекаран в страх и без надежди, лош е.

 

ЕЛЕНА

Не ви разбрах.

 

ЛЕОНОР

Ако един мъж средства няма,

тогаз бедняците в тоз дом ще бъдат двама.

 

ЕЛЕНА

Диего де Мендоса — навред познат е този

човек, но трябва ли в карети да се вози?

335 Твърди, че чичо му в Перу владетел бил,

богатства имал, но… не се е тук вестил.

Надеждата не е имотно състояние,

към него аз все пак отнасям се с внимание,

но без обвързване, което да ме спре…

340 Какво ще кажете?

 

ЛЕОНОР

                                Постъпвате добре.

А толкова моми се много лесно лъжат —

оставят се мъже коварни да ги вържат.

Как искам спомен скъп да си запазя аз

за разговорите, които водя с вас,

345 че всеки е за мен дар, от Съдбата даден,

и се надявам, че не ви е бил досаден.

Отивам си.

 

ЕЛЕНА

                Нима? Аз искам да узная,

дордето е при мен, как се нарича тая

красавица, с която не мога се сравни.

 

ЛЕОНОР

350 Не виждам се сред най-красивите жени

и все пак чуйте: аз съм Леонор Гусман

и засега поне живея във Сен-Жан.

 

ЕЛЕНА

Елена дьо Торес — туй е пък мойто име:

ако потрябва ви все пак…

 

ЛЕОНОР

                                                Ощастливи ме

355 туй, че се запознах с една жена, която

с ум, с мъдрост, с красота дарена е богато.

Признателна съм ви и привечер у вас

ще дойда пак.

 

ЕЛЕНА (обръща се към прислужницата си Пакета, която се появява на сцената):

                        Пакета, при теб ще съм тозчас…

Шеста сцена

 

ПАКЕТА

Кой идва?

 

ЕЛЕНА

                Дебнеш ме, негоднице. Как може?

Дон Диего чѐте ли писмото?

 

ПАКЕТА

360                                                         Да, госпожо.

 

ЕЛЕНА

И нещо каза ли?

 

ПАКЕТА

                                Възкликна с радост той

и рече: „Слънчице! Душичко! Ангел мой!“

И изреди над сто хвалебствия такива.

В подобни случаи съм доста отстъпчива

365 и се разплаках. Мен май всеки би склонил.

И немощен да е, без труд би се сдобил

с душата ми и със каквото му се иска.

Когато виждам, че е Дон Диего близко

до вас, че нежности чаровни ви говори

370 през сълзи и, уви, не знае що да стори,

учудвам ви се аз, госпожо дьо Торес,

че не показвате изобщо интерес

към горестите му и хич не се косите…

 

ЕЛЕНА

Аз бих могла да ви накарам да мълчите,

375 негоднице. От вас съвети аз не ща,

на друг кажете тез несмислени неща.