Николай Теллалов
Момичето и драконът (4)

2

Няколко часа след това тя получи първата в живота си отлична оценка по география. Преподавателят я гледаше недоверчиво.

— Мдааа, Балевска, понякога е полезно да погледаш Клуб Кинопътешествия, но занапред намери време да попоглеждаш и в учебника — каза той, поразен от невероятно убедителния разказ за климата и природата на Малайзия, поднесен от устата на изцяло безнадеждна ученичка.

Наташа сияеше с бележника в ръка и ако беше жив, Леонардо да Винчи щеше да изрисува още една Джоконда, този път на фона на тополи и секретен завод.

* * *

Вечерта драконът отново долетя. Провря шареникава глава през перденцето и дружелюбно се усмихна.

На следващата вечер отново дойде.

И отново.

Наташа заобича още по-силно залезите. След тях се появяваше нейното момче-змей. За да я отнася на ръце всяка нощ над заспалата планета, да пътешестват в неугасналия някъде ден.

— Ти Змей Огнен Вълк ли си? — разпитваше го Наташа, изслушаше подробните обяснения на Нуми и въздишаше: — Колко много неща са объркани в приказките! „Страшен триглав змей, със седем опашки, през ноздрите си пламък издишва, от ушите му дим се стели, на краката му медни нокти блестят. Върху рамото на Тугарин Змеевич черен гарван магьосник на човешки език бърбори, шестокрилият му черен кон като свиреп вълк вие.“

В отговор Нумихразор се смееше.

Някъде след седмица Наташа възхитено възкликна:

— Какъв си умник, колко много неща знаеш за всичко!

За миг драконът изгуби дар слово. Както бе забелязала, той малко се различаваше от обикновено човешко момче и се смущаваше не по-различно от юноша, получил за пръв път комплимент от хубавичко момиче.

На две хиляди метра под тях зазоряваха n-ските острови.

— Ние драконите постоянно се учим, оправдаваме приписваната ни мъдрост…

— Тогава излиза, че в приказките има само глупотевинки за вас, така ли?

— Хм — неохотно призна Нумихразор. — Не съвсем. Най-ярък пример е Зилантрахор XIV. Прободе го римски центурион. Никой от нас и не помисли за възмездие. Този змей бе позор за драконовото племе. Човекът, който го уби, ами, той беше обикновен войник, прям като копието си. Освен това, този римлянин, вместо да граби след битките и да насилва между тях, предпочиташе да се моли и… между другото, молеше се тъкмо на Този, чийто образ ти носиш на верижката си.

Наташа инстинктивно прикри гърдите си с ръка, макар че мъничката иконка се криеше под блузката й. После, осъзнала, че не е в училище, виновно и срамежливо се усмихна. И мигом се изчерви, досещайки се какво именно можеха да означават думите на дракона.

— Ти виждаш ли през…

— Не мога да се сдържам — избъбри драконовият юноша. — Очите ми са си такива. И освен това… ти си толкова красива…

Руменината се отдръпна от момичешкото лице. Е, и какво толкова? — трезво, както никога, си помисли тя. — Та нали ми е приятел. В погледа му няма и грам от оня безсрамен блясък, с който гледат някои момчета в училище и на улицата. Очевидно той я гледаше така, както неуспял художник платното на майстора — с благоговение.

— Обидих ли те? — сдържано попита драконът.

— Не — усмихна се Наташа. — Случайно да си потомък на Змей Змиулан?

Тънещ в догадки, Нумихразор поклати глава.

— Не съм го чувал. Но по-рано на Земята е имало същества… някои са ги приемали за нас. Та какво питаш?

— Нищо — сега пък тя се изчерви от собствената си недомислена ясно мисъл и каза, за да прикрие смущението си: — Виж колко е красиво.

Слънцето избухна над намачкани станиолени вълни. Океанът посрещаше новия ден с китови фонтани и жизнерадостни скокове на делфини.