Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Девушка И Дракон, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

Информация

Форматиране
cattiva2511 (2023)

Издание:

Автор: Николай Теллалов

Заглавие: Момичето и драконът

Преводач: Атанас Славов

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2023

Тип: повест

Националност: руска

Редактор: Лора Бранева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18537

История

  1. — Добавяне

Речник на приказните и другите термини

Дракон — митично същество, свързано с огъня, но и с водата, пещерите, подземните царства. Типичен представител в приказките е опустошаващият руските земи Змей Горянин, знаещ отговора на много тайни, трупащ съкровища и отвличащ в плен девици. На Балканите съществува образът на дракон-покровител на градове, общини… но и той има влечение към красавици!

Сирин — райската птица на радостта, успеха и славата, нейните песни пленяват човек, то е способен да ги слуша само този, който е щастлив и радостен; в легендите Сирин е родствен на Гамаюн — птица вестител, пророкува късмет.

Змей Огнен Вълк — син на дракон и човешка жена, общославянски митичен герой, считан за непобедим и неуловим; превръщайки се във вълк или птица извършва подвизи и помага на хората.

Двоедушник — същество, съвместяващо в себе си две души — човешка и демонска. Денем се държи като всеки друг човек, но заспивайки непробуден сън, освобождава втория си лик.

Вампир — споменат тук изключително по причина на вярванията, че се превръща в огромна летяща мишка.

Горски и речни самодиви — приказни същества, които по-скоро пазят, отколкото да вредят на хората.

Смърт — макар в руските, пък и в много други приказки, персонажът да е в женски род, Авторът е съгласен с Т. Пратчет, че мъжете далеч по-често посягат към оръжие (за което и ТОЙ самият споменава). Друго наименование — Морена.

Лунна Богиня Числобог (ж.р.) — богиня на Луната, по която отмерват времето много народи. Съзерцателен образ, равнодушна към тъмните сили.

Ярило — божество на пробуждащата се природа, покровител на растителното царство.

Нечисти — всеобщо източно славянско наименование на нисши демонични персонажи, дяволи, бесове, бродещи мъртъвци и т.н. Многолики, с една дума разнообразна сган, която към хората може да прояви и добрина.

Нечовеци — нямат ни душа, ни плът, ни човешки образ. Това не са мъртъвци или привидения, а особен род природни духове. Шегуват се с хората, пакостят, но и на тях се случва да са добри.

Еднорог — съгласно западноевропейската средновековна традиция може да го оседлае само девица.

Желя и Карна — славянски богини-оплаквачки, които скърбят за загиналите в бой…

Василиск — свръхестествено същество, полузмей-полуптица, убива с поглед.

Финист Ясен Сокол — образ на чудесния съпруг в руските народни приказки; денем в лика на пернат хищник, нощем — прекрасен юнак. По сюжет завист и интриги го прогонват от дома и на неговата възлюбена й се налага да премине през тежки изпитания, за да го намери на края на света и да се съберат отново.

Алконост — още една птица от апокрифите и преданията. Изобразява скръбта и тъгата. Който чуе песните й, забравя за всичко на света.

Морена — тук, по каприз на Автора, сестра на Смърт.

Тацуко — дракон.

Аригато — благодаря.

Мусуме — момиче, дъщеря.

Бушидо — самураски код на честта.

Сан — господин, госпожа.

Бандзай — буквално „десет хиляди години“.

Край