Джо Наваро, Тони Сиара Пойнтър
Опасните личности (46) (Профайлър от ФБР учи как да разпознавате и да се защитавате от зловредни личности)

Що за човек е?

Използвайте референтните списъци за опасните личности, за да разберете по-добре с кого си имате работа. Ако не можете да го направите, поне се поровете в паметта си за списъците и се опитайте да разберете дали въпросният индивид попада в някои от тях. Като направите това, ще можете да прецените доколко е сериозна ситуацията и какви мерки можете да вземете, за да се защитите. Но никога не отлагайте, ако усещате, че сте в опасност. Ако видите в коридора въоръжен мъж, не ви трябват референтни списъци — просто бягайте. Но понякога, както отбелязах в предишните глави, нещата не са толкова очевидни — например когато разни сладкодумни измамници се доберат до информация за банковата сметка на баба ви.

Сложни ситуации

Вие може и да знаете, че съпругът ви е лъжец, измамник и насилник, но фактори като семейството и финансите могат наистина да направят нещата сложни. Да, той е опасна личност и е събрал много точки в два от референтните списъка, но може би има сериозни причини, поради които ви е трудно да го напуснете. Ако има такава ситуация на работното ви място, може би се нуждаете от заплатата си, може би противният шеф ви е роднина или може би не можете да напуснете, преди да спестите още малко пари. Често съм чувал всички тези причини и ги разбирам. Отнасяйте се реалистично към ситуацията си, за да можете да се справите с нея.

Откровено казано, колкото по-сложна е ситуацията, толкова повече се нуждаете от помощ. Освен това може да ви отнеме повече време да се измъкнете, но ако нещата ескалират, особено степента на опасност и агресивността, може да нямате избор. Всеки военен пилот, когото познавам, иска да спаси самолета си, но понякога идва момент, в който не може да направи нищо повече, освен да катапултира, за да оцелее. Същото може да се случи и с нас в живота.

Ако проблемът е на работното ви място, вижте дали не можете да се прехвърлите другаде или да работите в друга смяна. Говорете с отдел „Човешки ресурси“ или с мениджмънта и си осигурете подкрепа, но в крайна сметка може да ви се наложи и да напуснете. Между другото хора, работили за съоснователя на „Епъл“ Стив Джобс, в крайна сметка били принудени да направят някои от тези неща. Прочетете биографията „Стив Джобс“ от Уолтър Айзъксън и ще разберете, че Джобс бил визионер, но също така бил непостоянен и се държал патологично зле със собствените си подчинени, при това десетилетия наред. Причинил емоционален стрес на много от служителите си, а други се разболели физически. Дори и дългогодишният му партньор Стивън Возняк накрая се принудил да напусне — не можел повече да понася противното поведение на Джобс.^[1] На вас може да ви се наложи да направите същото, защото, както открили въпросните служители на „Епъл“ изкарването на милиони не струвало колкото тяхното психическо и физическо здраве — нищо не струва толкова.

Да напуснете работа определено е по-лесно, отколкото да се разведете, защото там са намесени деца и общи финанси. А какво да направите, ако сте тийнейджър и искате да се отделите от родителите си, защото са токсични, забъркали са се с наркотици или категорично се вписват в някое от описанията на опасните личности, които обсъдихме? Да се измъкнете може да се окаже наистина сложно, но има начини.

Ако се намирате в трудно положение, наистина ще ви е нужна помощ, при това по-сериозна, отколкото тази книга може да ви предложи. Имате нужда от специалисти, които да се намесят и да ви ръководят, да ви помогнат и да ви подадат ръка. Или може би нещата са толкова зле, че е нужно да се намесят социалните служби и полицията.

При всички положения, използвайте референтните списъци, за да потвърдите и да се убедите в естеството на това, което преживявате. После идва време да говорите с професионалист и да го въведете в случая. Никога не се колебайте да се обърнете към специалист по психично здраве или дори към полицията с тази книга в ръка и да кажете: „Моля, погледнете този референтен списък, защото моят интимен партньор, съпругът/ съпругата ми, родителите ми, приятелят ми или детето ми върши всички тези неща“. Много по-трудно е да се игнорира някой, който идва подготвен с документация.

И докато говорим за документация…

Опишете поведението

Докато бях разпределен в Пуерто Рико, имах шеф, който нападаше вербално всеки с по-нисък чин от него. Той крещеше на мен и на почти всички останали. След като избухна пред мен един-два пъти, си научих урока. Така че всеки път, когато идваше в офиса ми или ме викаше в своя, вземах със себе си личния си дневник. Веднага щом започнеше да крещи, аз започвах да пиша. Скоро той спря, защото знаеше, че записвам какво е казал и как го е казал. Научих, че при някои хора записването на думите и действията им често може да промени поведението им или да предотврати бъдещ тормоз.

Но някои хора не просто крещят — те са още по-взривоопасни или агресивни. В тези случаи препоръчвам същото. Записвайте всичко, което правят, по дата и час, особено ако случаите се повтарят. Правите услуга на себе си, която впоследствие може да ви спаси, независимо дали действието се разиграва у дома или на работа. Нещо толкова просто като изпращането на имейл с подробностите до вас самите представлява архив, който може да ви помогне в бъдеще.

Ако някой избухне срещу вас, тресне вратата в лицето ви, удари ви шамар или ви блъсне, изпусне ви гумите, следи ви или започне да ви тормози по телефона, запишете всичко (часа, деня, какво се е случило). Винаги си спомням за случая с Никол Браун Симпсън. Ако само си беше водила личен дневник за това колко пъти О Джей я е тормозил, обиждал, влизал е с взлом в апартамента й, удрял й е шамари, хвърлял я е на пода, пребивал я е и т.н.^[2] Какво щеше да стане, ако Никол беше отишла в полицията или при щатските прокурори с дневник, пълен с информация и беше казала: „Моля ви, направете нещо по този въпрос“? Иска ми се да мисля, че животът й щеше да се стече по различен начин. Никога не смятайте, че полицейските или съдебните досиета ще са достатъчни — не са, всички ние също носим отговорност за информацията по случая.

Говорил съм с много жени, които са били спасени на бракоразводното си дело, защото са дошли с дневник, пълен с информация за това как съпрузите им са ги малтретирали или са крали от тях. Помнете: писменият дневник винаги ще подкрепи спомените ни във всеки съд и при всяка формална процедура. Последното, което иска да види адвокатът на отсрещната страна, е съпруг/а, служител или бизнесмен, който надлежно е записвал всички подробности — това би сложило точка на делото.

Осигурете си подкрепа

Колкото повече черти откривате в референтния списък за опасни личности, толкова по-голяма нужда има да се свържете с други хора, за да ви подкрепят. Уверете се, че всеки от семейството ви знае колко зле се отнасят с вас или с какъв човек си имате работа. Кажете на съседите си, на бармана, говорете със спортния ви треньор или с треньора във фитнеса, уверете се, че приятелите ви знаят какво е да сте тормозени или малтретирани от този човек. Необходимо е хората, които са на ваша страна, да се обаждат, да ви проверяват, да ви посещават, да са бдителни и да потвърдят това, което преживявате. Може да дойде момент, в който действително да се наложи да се намесят, за да ви помогнат.

Спомнете си историята, която споделих с вас в Глава 1 — за жената, която беше принуждавана да седи на пода с децата си. Колкото и невероятно да звучи, думите й най-накрая бяха потвърдени, когато приятелка, която знаела за ситуацията, посетила дома й и станала свидетел на това със собствените си очи.

Не позволявайте да ви изолират

Всеки човек, който се опитва да ви изолира физически, е потенциално опасен. Ако влезете във връзка, в група, в организация или в секта и усетите, че даден човек се опитва да ви изолира от семейството, приятелите, колегите или хората, с които се чувствате добре, значи си имате работа с опасна личност.

Ако хората ги е грижа за вас, те искат да просперирате и да сте щастливи, да бъдете с приятелите си. Ако желаят да ви държат далеч от другите (и изнамират всякакви начини да постигат това, като ви карат да чувствате вина или нагрубяват приятелите и семейството ви), просто не забравяйте, че тези опасни личности използват изолацията, за да ви контролират. Всички — от Джим Джоунс до Тед Бънди — са използвали изолацията, за да контролират жертвите си. Избягвайте я, ако е възможно.

Това също така означава и да избягвате да влизате в автомобили с непознати, или с хора, чиито намерения може да са съмнителни. Веднъж щом се озовете в автомобила, опасността нараства драматично, докато шансовете ви за бягство значително намаляват. Трябва да се съпротивлявате на всеки опит да ви вкарат насила в кола, като викате, крещите, ритате, хапете и драскате с всички средства, дори и човекът да има пистолет или нож. В автомобила ви дебне още по-голяма опасност, отколкото извън него, и затова повтарям — дори и човекът да има пистолет, трябва да избегнете качването в автомобила. Като бивш полицай и специалист към ФБР ми се иска възможно най-дебело да подчертая това.

Установете граници

Баща ми години наред работеше в железарски магазин, чийто собственик беше грубиян (нарцистичен и емоционално нестабилен). Той крещеше на подчинените си, хокаше ги, хвърляше предмети в стената, крещеше дори и на клиентите. Но никога не се отнасяше така към баща ми. Когато попитах татко защо, той ми отговори: „Защото още първия ден му казах: «Никога не ми говори по този начин!».“ Хората правят това, което вие им позволявате. Установете твърди граници, които не се променят. За такива индивиди вашето „Не!“ трябва да е категорично. Подайте им пръста си и те ще ви отхапят ръката. Трябва да установите ясни граници за това какво е допустимо и какво не е, и непрестанно да ги защитавате. Интересното е, че емоционално нестабилната личност всъщност разбира от структура, правила и рутина, така че при нея границите могат да ви помогнат.

Веднъж щом сте установили такива граници, придържайте се към тях. Те са вашата червена линия, която никога не бива да се преминава. Ако човекът постоянно прекрачва тези граници, в някакъв момент ще ви се наложи да предприемете действия; в противен случай той ще продължи, както преди, да ви тормози, да изцежда енергията ви, да изпитва търпението ви, да ви разболява емоционално и физически или да ви излага на опасност.

Не позволявайте да ви манипулират

Често хората се съсредоточават върху поставяне на граници, които да предотвратят превръщането им в жертва, но не успяват да поставят такива срещу манипулациите. И въпреки това манипулацията често е предшественик на превръщането ви в жертва, тъй като тези личности постоянно вдигат залога, изтощавайки ви или изисквайки специално отношение или услуги. Ще закъсняват, ще ви карат да чакате, ще изискват да промените графика си, ще искат да се съобразявате с тях отново и отново. Не награждавайте лошото поведение. Когато нарцисистът открие, че срещата е започнала без него и останалите го игнорират, щом най-сетне благоволи да пристигне, следващият път ще дойде по-рано. Но ако всички го чакат и любезничат с него, когато се появи, той ще закъснее отново.

Някои биха казали: „Това не прилича ли на строга обич?“. Не, не е така. При истинската, алтруистична обич има здрави граници, зачитани с уважение. В нея няма нищо строго. „Строгото“ се отнася само за опасната личност, която не обича границите, която не изпитва състрадание и която не уважава другите. „Строгостта“ е нужна, защото за себичния нарцисист, емоционално нестабилната личност или хищника всичко, свързано със зачитане на чуждите граници и достойнство, е трудно.

Осигурете отдих и позитивни преживявания на децата

Тези невинни души трябва да бъдат защитавани в максимална степен от опасни личности, които понякога са им родители или партньори на родителите им. Ако децата не могат да бъдат отстранени от ситуацията, най-добрият вариант е да им създадете възможности да са далеч от вкъщи и на място, където могат да избягат от неприятната действителност, да покажат най-доброто от себе си и да бъдат щастливи и в безопасност.

Те се нуждаят от възможността да прекарват време с любящ роднина или човек, който се грижи за тях и на когото могат да имат доверие. Ако е възможно, имат нужда да им се осигури терапия, да се занимават с училищни дейности, да спортуват, да работят с животни или да се потопят в творческия свят на рисуването, книгите или музиката. Позволете им да усетят какво представлява нормалният живот — животът без непрекъснати кавги, препирни и заплахи.

Работил съм със семейство, в което децата биваха обучавани у дома и бащата притежаваше черти на хищник и нарцисист. Едва когато децата станаха на 15 години, разбраха кое е „нормално“. Това е нечестно към тях. Наша работа е да помогнем на децата да разберат, че насилието под всякаква форма (физическо или психическо) е ненормално и неприемливо.