Джо Наваро, Тони Сиара Пойнтър
Опасните личности (2) (Профайлър от ФБР учи как да разпознавате и да се защитавате от зловредни личности)

Благодарности

Всеки път, когато човек предприема интелектуално пътуване, има много хора, на които да благодари. Библиографията е пълна с личности, които са отделили от времето си, за да споделят знанията си — отправям към тях дълбока благодарност.

Покойният д-р Фил Куин, който ме убеди да се присъединя към помощния факултет на Криминологичния департамент на Университета в Тампа, беше мой ментор повече от десет години, докато се образовах и изучавах индивидите с дефекти в характера и личността. За мен неговата перспектива като хуманитарист, свещеник, психолог и криминолог беше наистина уникална и допринесе значително за моето разбиране на тази сложна материя.

Мишел Сен Ив от „Сюрете дю Кебек“, също автор на книги, винаги ме е удостоявал с честта да ми бъде приятел и сътрудник през годините в множество проекти в САЩ и Канада, където е истински великан в областта си. За пореден път той не ме разочарова със забележките си към тази книга.

Специална благодарност дължа на Кая Перина, главен редактор на „Сайколъджи Тудей“, която отдели време от натоварения си график, за да коментира ранните версии на ръкописа. Към д-р Ленард Терито отправям възхищение и благодарности. Докато привършваше 12-ата си книга, той отдели време от претоварената си програма да изчете щателно ръкописа заедно с мен, ред по ред. Огромният му опит в работата с опасни личности, включително и с Тед Бънди, беше от огромна помощ. Той беше изключително любезен да напише предговора към книгата ми.

Тази книга не би била възможна без Стив Рос, директор на отдела за книги към агенция „Абрамс Артистс“. Стив е от онзи тип литературни агенти, които карат нещата да се случват, и без съмнение е един от най-интересните хора, с които да споделиш обяда си.

Искам да благодаря на Алекс Постман, Дженифър Левеск и останалата част от екипа на „Родейл Букс“ които ценят високо добруването на другите — физическо и психическо — и които, след като видяха този ръкопис, веднага осъзнаха потенциала му да спасява човешки живот. Благодаря на моите редактори Майкъл Цимерман и Джеф Сатари, които поеха проекта в крачка — вие му дадохте завършен вид. Отлична работа!

Ранните версии на този труд бяха четени и препрочитани от Джанис Хилъри. Благодаря за проникновената й подкрепа и ръководство. Да можеше всички да имаме учители като нея — такива, които ги е грижа за учениците им, дори и за възрастните ученици като мен.

Благодаря и на Елизабет Лий Барън от библиотека „Макдоналд-Келси“ към Университета в Тампа, която щедро ми помогна да открия справочни материали и също като добрия ми приятел Марк Рийзър от ФБР винаги ме кара да се смея.

Към Тони Сиара Пойнтър — задължен съм ти още веднъж за това, че придаде форма на думите и мислите ми, но най-вече за това, че прояви любознателност, сподели идеи и концепции, които трансформираха всичко, и че беше така невероятно пунктуална. Ти имаш прекрасна дарба да пишеш и направи задачата ми много по-лесна. Благодаря ти, приятелко.

Дължа благодарност и на семейството си в САЩ и в Европа за това, че изтърпяха отсъствията ми, докато се борех с ръкопис, който беше три пъти по-обемист от това, което ще види читателят. На съпругата ми Трит, към която храня дълбоко уважение — благодаря ти за това, че си каквато си, за ценните ти съвети и любящата ти подкрепа, както и за търпението ти, докато работех усърдно по тази книга повече от година. Ти си благословия във всеки смисъл на тази дума; твърде често ти се налага да ме откъсваш от разни разсейващи фактори. И накрая, благодаря на родителите си за това, че ми оказват честта да ме наричат техен син и че ми осигуриха любяща среда без опасни личности.

Аз ще повторя благодарностите на Джо към Стив Рос от агенция „Абрамс Артистс“, към редакторите ни Майк Цимерман и Джеф Сатари и към екипа от „Родейл Букс“ за усилията, които положиха за тази книга.

Благодаря на Дона Мънкър за това, че е най-стабилната, любяща, грижовна приятелка и съавтор, която човек може да има.

Любов и благодарност към съпруга ми Доналд за това, че винаги е от моя отбор и пази гърба ми, и за начина, по който можем да обсъждаме най-тъмните и най-светлите страни на живота.

Към Джо Наваро — благодаря ти за съвместната ни работа и за множеството ни интервюта и задълбочени разговори относно поведението на опасните личности: особен терен, който ти за съжаление познаваш твърде добре. Благодаря за неуморната ти работа по всеки аспект на тази книга, за отдадеността ти, за чувството ти за хумор и за неутолимата радост, с която учиш и работиш. Когато ми изпратиш имейл, за да кажеш „здраво съм захапал нещата“, знам, че наистина си ги захапал здраво.

И накрая, с риск да прозвуча несериозно, съм благодарна за това, че котката ни Луси често лежеше успокояващо сгушена на една ръка разстояние върху пухкавото си легло, когато ме болеше да пиша за хора като тези.