Джо Наваро, Тони Сиара Пойнтър
Опасните личности (3) (Профайлър от ФБР учи как да разпознавате и да се защитавате от зловредни личности)

На 27 юни 1975 г. млада жена на име Сюзън Къртис-Сю изчезна от района на иначе много спокоен колеж. Беше на 15 години и участваше в младежка конференция в университета „Бригам Йънг“ в Прово, Юта, където бях полицай новобранец.

Проведох първоначалното разследване за изчезването й. Разговаряхме с приятелите и семейството й за улики и научихме, че е тръгнала към стаята си, за да почисти новите си шини. Но когато претърсих стаята, четката й за зъби беше суха. Тя така и не беше успяла да стигне дотам.

Можехме да проследим част от действията й (беше използвала купона си за стола), но бяхме ограничени в цялостното им реконструиране — това беше по времето, преди навсякъде в университетите да има камери и всички да сме свързани чрез мобилните си телефони.

Разговаряхме със семейството й. Все още си спомням безмерната им болка и отчаяние. Травмата им беше опустошителна и трагична.

Сю така и не беше открита и в крайна сметка всички достоверни следи отпаднаха. Но тайната на изчезването й ме тревожеше непрестанно, защото бях дежурен през онази нощ, охранявах двора на университета и се чувствах донякъде отговорен. Пазех копие от досието по случая, в което имаше голяма нейна снимка, и много години след това оглеждах тълпите, търсейки лице, което дори далечно да наподобява нейното. Пазех и папката, за да ми напомня за провала ми да защитя тази невинна душа.

Минаха години и аз станах агент на ФБР. И тогава един ден ми се обади следовател от Солт Лейк. „Има нещо, което трябва да знаеш — каза ми той. — Така и не открихме Сю Къртис. Но знаем кой е я убил.“ Разказа ми, че през онази нощ добре изглеждащ млад мъж обикалял из двора на университета в търсене на жертва. Най-накрая този мъж си признал, че е отвлякъл и убил Сю Къртис. Името му беше Тиодор Бънди-Тед — човек, който в крайна сметка щеше да признае за убийствата на 35 млади жени в четири различни щата.

Все още ми е трудно да мисля за момичето с бадемови очи и дълги коси, чиято снимка гледах ден след ден… чийто дневник четях… по чиито дрехи търсех миризми, насочващи къде може да е била… чиито обувки оглеждах за влага или кал, докато отчаяно издирвах някаква възможна улика за това къде може да се намира.

Твърде възможно е да съм видял убиеца й онази нощ, докато обикалях из университетския комплекс. Сигурно съм огледал два пъти колата му за това, че няма студентски или факултетен стикер на университета — но тогава много коли нямаха, тъй като беше пълно с посетители. Не беше забелязана или докладвана никаква незаконна дейност. Беше ден като всеки друг, само че през въпросния ден в университета е имало опасна личност: хищник и сериен убиец, който щеше да вземе още много жертви.

Университетът „Бригам Йънг“ е един от най-безопасните в страната и въпреки това там беше извършено отвличане и беше отнет живот. Как се беше случило това и кой би извършил такова нещо? Осъзнаването, че един човек може да нанесе такива поражения — не само на жертвите, но и на близките им, — беше смразяващо. Аз бях само на 22, униформен полицай, когато за пръв път осъзнах истински, че на този свят има опасни хора и че заради тях никога не можем да бъдем в пълна безопасност. Потрепервам, когато си помисля какво е била накарана да разбере Сю Къртис, едва на 15, през онази нощ насаме с хищника, преди да умре.

Убеден съм, че тази единствена случка ме накара години по-късно да започна да работя като криминален профайлър в отдела на ФБР в Тампа и по-късно в Програмата за поведенчески анализ към елитния Отдел за национална сигурност към ФБР. Усещах неудържимо желание да проумея криминалното и патологичното поведение и тази цел доминираше до голяма степен цялата ми кариера в Бюрото. Сю Къртис изчезна по време на моята смяна. На доклада от разследването бяха написани моите думи и инициали. Този трагичен случай запали страстта ми да търся отговори от тези, които ги знаеха най-добре — самите престъпници и техните жертви.

Това, което научих от тях за четири десетилетия, е, че има определени типове личности, които най-често нараняват хората. Отново и отново те се оказват отговорни за престъпления, мъчения, нещастия, финансови загуби, както и за отнемане на живот. Книгата е именно за тези опасни личности, които причиняват толкова много болка и страдание. И вие трябва да знаете това, което съм научил аз за престъпниците, патологичното поведение и опасните личности, защото то може да ви спаси живота.