Дейвид Хеър
Кръвта на мага (26)

24.
Разцвет

Магия

Понятието „магия“ се употребява погрешно от невежите по отношение на всички проявления на гносиса. За един маг, терминът обозначава насочването на чистата енергия в огнена струя, защитни прегради или движещи се предмети. „Магическият лъч“ е ценно и често смъртоносно оръжие; защитата е от жизненоважно значение за всеки маг в застрашаваща живота му ситуация, а „телекинетичните“ приложения на „магията“ са безбройни. Овладяването на магията е първа, най-важна задача за всеки ученик.

Ардо Акциум, изследовател, Брес 518 г.

Йебусалим, Дхаса, Антиопия

тани (апрафор), 928 г.

три месеца до Лунния отлив

Домът Мийрос бе почти погълнат от празнично настроение, когато магът-лечител потвърди бременността на Рамита. Антонин Мийрос свъсен открито се просълзи от щастие и прослави съпругата си като някоя богиня апсара, изпратена му от небесата. Повтори й десетки пъти, че е най-смелата и най-прекрасна съпруга в историята на цялото човечество, а добрината му още повече смекчаваше сърцето й към него.

Но също така и удвояваше чувството на вина и срам у нея и Рамита усещаше как безпокойството я побърква. Изведнъж градът беше изправен пред страха, породен от все по-честите слухове за раздвижването на армиите на кешите, а засилените мерки за сигурност отхвърляха възможността за каквито и да е посещения. Находчивостта на Хурия обаче не стихваше и тя принуди Рамита да се помоли на Мийрос да допусне отново чейла от храма на Омпрасад, който да запали свещи в дома им за мир и сигурност. Така Джай и Казим посетиха Дома както му беше редът, отправиха няколко импровизирани молитви до омалистките богове и седнаха да пият чай във външния двор. Рамита отчаяно желаеше да говори с Казим и едва запазваше самообладание, но Казим очевидно бе изпълнен с друга, по-различна нужда. Той не спираше да хвърля погледи през рамото й към вратите, но прислугата сновеше нестихващо наоколо.

— Успокой се, Казим — изсъска му Хурия на лакхски. — Държиш се като бик в размножителния сезон.

— Че аз съм си бик! — отвърна натъртено той. След това се вгледа в Рамита и изстена: — Как си, любов моя?

— Как мислиш, че съм? Бременна от погрешния мъж, в постоянна опасност да ме разкрият и убият с камъни, в град, в който всеки момент може да избухне война! — истерията заплашваше да я пречупи всеки миг. — Трябва да говорим Каз, а не да се въргаляме в леглото.

— Но, Мита…

Рамита почувства внезапен порив да го зашлеви.

— Чуй ме! Ще родя дете, може би дори повече от едно, ако кръвта на майка ми не изневери на себе си, и когато съпругът ми разбере, че не са негови, ще му се наложи да ме предаде, за да ме убият с камъни. И грешиш, ако мислиш, че няма да тръгне да търси и теб! Може и да е стар, но той е Антонин Мийрос и без усилия ще те разкъса на парчета — гласът й се сниши до тихо съскане. — Трябва да избягаш, Каз — отиди у дома, където и да е, но просто си тръгни оттук.

— Никъде не отивам без теб, Мита. Обичам те… — гласът му отекна достатъчно високо, за да достигне до ушите на прислугата. Хурия му изшътка.

На Рамита й се прииска двамата да не се бяха появявали при тях.

— Каз, моля те, чуй ме: единственият ти шанс да оцелееш е да заминеш далеч оттук, където той няма да те намери. Моля те, върви — нямаш представа колко ужасно е тук. Той е толкова щастлив, а аз се отвращавам от себе си, че трябва да го лъжа и да се преструвам. Всеки миг някоя моя случайна мисъл би могла да ни разкрие. Едва издържам. Единственият начин да понеса всичко това е да знам, че си в безопасност. Следващия път, когато Хурия дойде при вас в храма, тръгнете и тримата. Моля те, ако наистина ме обичаш — тя беше на път да се разплаче.

Казим остана равнодушен:

— Не, Мита, ще намерим друг начин. Имам приятели, които могат да ни помогнат. Не е нужно да те оставяме сама тук.

— Не мога да дойда с вас, Каз. Вас може и да не подгонят, но след мен със сигурност ще тръгнат, без значение чии мислят, че са децата, които нося. Никой мъж не би позволил невярната му съпруга да опетни името му.

— Никой от вас не мисли разумно — обади се Джай с тих глас. — Открих жена, която може да премахне нежеланите деца от майчината утроба. Ако можем да я доведем тук, представяйки я като акушерка…

Хурия го изгледа с насмешка:

— Антонин Мийрос никога няма да допусне някаква улична дърта чанта от източните квартали да припари до Рамита и безценните му бебета, глупак такъв. Има си маг-лечител, който да я наглежда.

— Ами ако доведем жената в храма на Сивраман и Рамита също го посети?

— Да, и стражите просто ще седят и ще наблюдават как някаква си жена завира пръчка между краката на Рамита, нали? И всичко това, ако предположим, че Мийрос въобще й позволи да напусне двореца сега, когато е бременна — Хурия изгледа Джай. — А за какво въобще ти трябваше да търсиш такава жена? Да не би и твоята Кайта да е надула балона?

Джай кимна нещастно, а Рамита се почувства сякаш някой я бе ударил силно в гърлото.

— Вярно ли е, Джай? Че Кайта е бременна? О, милостива Парваси, не мислите ли с главата на раменете си, момчета? — тя се изправи. — Вървете си. Никакви мъже не сте, вие сте още деца.

Казим я хвана за ръката и се огледа. За щастие, слугите си разговаряха помежду си и не им обръщаха никакво внимание.

— Не, Мита, чуй ме. Имам план.

— Имаш план ли? Две последователни мисли, които образуват логическа последователност? Не мисля, че е възможно — какво, по дяволите, въобще видях в теб, глупак такъв? — изсъска грубо тя.

Казим се изчерви.

— Мита, правим всичко това, заради теб — обичам те, знаеш това. Имам план и познавам добри хора, които ще ни помогнат — той се наведе по-близо. — Не губи надежда. Дръж се само още няколко седмици и всичко ще се разреши.

— И как по-точно? Какъв е този твой план?

Казим се приведе по-близо до нея, изражението му беше сериозно.

— Ще го убием.

Рамита усети как пребледнява, а костите й омекват. Не, не — това не е правилно. Невъзможно е. Това е чисто зло. Не…

— Не можеш да го направиш — прошепна тя. — Не може.

Казим поклати глава, неразбрал думите й:

— Не се притеснявай, всичко ще е добре обмислено. Можем да се справим — от гласа му бликаше потиснато вълнение. — Ще го убием и ще се превърнем в герои на шихада.

В надвисващия мрак, съпругът й лежеше зад нея, притиснал тяло в гърба й и увил ръка около нея. В стаята беше топло, въпреки че слънцето бе залязло и единствено сребристият отблясък на намаляващата Майка Луна осветяваше наоколо. Изминаха три седмици, откакто бе видяла за последно Казим и Джай. Трябваше да прокърви тези дни, ако не беше бременна, но това, разбира се, не се случи. Дори отсега коремът й започваше да се подува. Всяка сутрин се събуждаше с гадене, а гърдите й станаха чувствителни. Сигурно нося две, дори три деца, както мама.

Същата вечер, за да отпразнуват, Мийрос донесе прашна бутилка вино и склони Рамита да се наслади на чаша от опияняващата бледокехлибарена течност, чийто вкус се оказа божествен — бяло „шард“, сорт от Брес, беше пояснил той.

— Да пием за зачеването на нашите деца, съпруго!

Беше толкова видимо освободен от грижите и така щастлив, че Рамита осъзна, че започва да се привързва истински към него. След това, преди да проникне нежно в нея, боравейки внимателно с пръсти, той й донесе повече удоволствие, отколкото тя някога бе изпитвала с тялото си. Въпреки вината и страха, които я изпълваха, тя се наслади на дълги мигове на блаженство в съчетаването им.

— Нали няма да нараним децата? — попита разтревожено тя, но той просто се засмя и я увери, че не е възможно.

Изведнъж той се повдигна с решителен поглед в очите:

— Съпруго, трябва да ти кажа нещо.

Тя също се поизправи.

— Какво има? — попита тя угрижено.

Той я погали по ръката.

— Не се тревожи, добри новини са. Изчаквах докато състоянието ти се установи със сигурност, но вече не мога да отлагам. Извинявай, че не ти казах по-рано, но има нещо, което трябва да знаеш, нещо, което се поражда, когато мъж маг се съчетае с жена немаг. Когато майката носи детето в утробата си, помежду им се споделят тъкани и по този начин гносисът разцъфтява в майката. Обикновено е временно и почти незначително, така че не оказва някакъв голям ефект. Но тъй като аз съм Първонаследник, а ти най-вероятно носиш две деца, мисля, че разцветът ще е силен и ще остане постоянно.

Рамита седна и прегърна коленете си.

— За какво говорите, господарю? — прошепна тя.

Не разбра напълно думите му, но изглеждаше като нещо важно за него.

Мийрос сложи ръка върху нейната, като че ли да я успокои:

— Казвам, моя добра и смела съпруго, че след няколко седмици първите проявления на разцвета ще са налице.

— „Разцвет“ ли? Какво означава това?

— Разцвет на гносиса, скъпа съпруго. Ще се сдобиеш с гносис и ще станеш маг.