Катрин Тейлър
Наследството (14)

13.

— Теленцето е в неправилна позиция. Затова не излиза.

Кейт поклати глава и погали кравата по треперещите хълбоци. Животното беше вече силно изтощено и ако не се намесеше, нещата може би щяха да приключат фатално не само за теленцето. Всъщност всичко беше рутинна работа и ако беше тук, шефът на конюшнята със сигурност отдавна би взел мерки. Само че Грег и Джеймс, бащата на Айви, бяха заминали за пазара на добитък край Норич, а общият работник явно бе преценил изцяло погрешно ситуацията. Кейт го погледна с упрек.

— Трябваше да се обадиш по-рано, Кевин. Проявил си небрежност.

Младежът, който работеше отскоро в Дарингам Хол, наведе разкаяно глава.

— Знам. Ама… отначало всичко си изглеждаше съвсем нормално и си помислих, че не остава още много.

Беше блед като платно и Кейт съжали за острите си думи. Беше направил фала само поради недостатъчния си опит. И щеше да си има достатъчно ядове, ако нещо се объркаше.

— Добре, добре. Мисля, че ще се справим. Но ще ми трябва помощ.

И погледна изпитателно Кевин. Беше свикнал с физически труд, но като цяло изглеждаше по-скоро слаботелесен, особено в сравнение с Бен, който се беше облегнал на решетката на бокса и не само го превъзхождаше по ръст, но и бе значително по-широкоплещест. Ето защо Кейт възпря Кевин, който понечи да влезе при нея в бокса, и вместо него посочи Бен.

— Не, той ми трябва. — Обърна се към Бен и в очите й не се четеше молба. Случаят бе наистина спешен. — Ей там отсреща е закачена още една гумена престилка. Сложете я и елате тук.

Бен като че ли се изненада, обаче изпълни нарежданията й и тя въздъхна с облекчение. Сега трябваше да действат бързо. С обиграни движения Кейт метна въже около предните копита на теленцето, които вече се показваха, и омота единия му край около тояга. С нейна помощ щяха да издърпат малкото навън. Тикна я в ръцете на Бен, който вече беше препасал дългата престилка.

— Щом кажа, дърпайте въжето. Ще се помъча да обърна теленцето.

Бен кимна и се приготви, а Кейт нахлузи на дясната си ръка дълга пластмасова ръкавица и внимателно я пъхна в родовия канал, за да напипа къде точно е малкото.

— Сега — нареди на Бен, когато по матката усети, че кравата пак има контракции, и той задърпа тоягата, докато тя се опитваше да обърне главата на теленцето в нормална позиция. Обаче не успя.

— По дяволите!

Кейт съзнаваше, че времето им изтичаше. За друга интервенция беше вече късно, ако искаха да спасят малкото, трябваше да го извадят час по-скоро. Затова продължи да действа едва ли не ожесточено, напътстваше Бен кога да дърпа, теглеше и тя, помагаше му, колкото можеше. И в един момент нещата най-сетне потръгнаха. Сантиметър по сантиметър измъкнаха краката от родовия канал и накрая видяха муцуната, след нея и половината глава.

— Сега вече трябва да излезе — каза Кейт и застана до Бен, хвана тоягата. — Хайде, двамата заедно!

Дишаше дълбоко и следеше за следващата контракция, после започна да дърпа заедно с Бен, показа му, че трябва да променят посоката и да теглят не напред, а надолу. Всичко това им костваше неимоверни физически усилия, но най-после плешките на теленцето минаха през родовия канал и малкото се изсули навън толкова внезапно, че събори Кейт и Бен и двамата се озоваха върху сламата на пода в бокса.

Кейт тутакси се окопити и пропълзя до теленцето, обтри го със слама, за да стимулира дишането му.

— Живо е! Успяхме! — възкликна и почувства прилив на безкрайно облекчение, което я опияни.

Грейнала от щастие, се обърна към Бен, който бе коленичил плътно зад нея. И той не можеше да си поеме дъх, но отвърна на сияйната й усмивка и за миг-два сякаш на света бяха само той и тя, и теленцето, на чието спасение се радваха.

Ала след това целият свят сякаш замря и Кейт не можа да откъсне поглед от Бен, потъна в сивите му очи. Блясъкът им я привличаше, а когато той вдигна ръка и нежно отмахна кичур от лицето й, дишането й се затрудни, но вече не от физическите усилия.

— Не, ти успя — изрече тихо той и в гласа му се долови възхищение и нещо друго, дрезгаво, от което по гърба й пробягнаха тръпки на възбуда. Върховете на пръстите му все още докосваха бузата й, а Кейт бе като парализирана, само се взираше в него, видя как погледът му се плъзна по устните й, които бяха досами неговите…

— Благодаря, мис Хъкли! Беше направо страхотно!

Кевин беше коленичил до двамата и обтриваше теленцето със слама, защото Кейт беше спряла — което отново я запрати в реалността. С пламнали бузи възобнови работата си, прегледа и обгрижи първо теленцето, сетне и кравата, която лежеше в бокса и си почиваше след трудното раждане.

— Още е много слаба. Трябва да я държиш под око — нареди на Кевин, щом приключи и свали дългата ръкавица и мръсната престилка. Полагаше огромни усилия да изглежда спокойна и да не издава превъзбудата си, ала фактът, че усещаше върху себе си погледа на застаналия до нея Бен, й пречеше.

Боже господи, та тя насмалко да го целуне. Или да му позволи да я целуне, защото беше кажи-речи сигурна, че Бен би го направил, ако бяха насаме. Кожата й все още тръпнеше на мястото, където я бе докоснал с върховете на пръстите си, а предусещането за устните му върху нейните така подкоси краката й, че Кейт подири убежище при умивалника в дъното на пътеката. Изми ръцете си, направо ги протри, сякаш така щеше да се избави и от онова, което изненадващо се загнезди в главата й. Само че то, чувството, което я разтреперваше цялата, не изчезна и ситуацията се влоши още повече, когато Бен изникна до нея.

Отдръпна се встрани, за да му направи място пред умивалника, и изсуши ръцете си, докато той миеше своите.

— Благодаря — рече и подаде на Бен кърпата, вторачена в гърдите му, за да не го гледа в очите. — Без твоята помощ нямаше да успея.

Той не отвърна, затова тя все пак вдигна глава — и затаи дъх, когато погледите им се срещнаха.

Пред отворената врата отекнаха стъпки и миг по-късно в обора влязоха Джеймс и Грег. По сериозните им физиономии личеше, че вече знаят какво се е случило.

— Дойдохме възможно най-бързо — каза Джеймс и погледна Кейт със смесица от надежда и притеснение. — Добре ли мина?

Кейт кимна и му описа трудното раждане, докато вървяха към бокса, за да му покаже теленцето.

— Здрав бик ще порасне. Добре че не го загубихме — рече Джеймс и фиксира укорително все още бледия като платно Кевин.

Кейт обаче беше сигурна, че младежът не е застрашен от неприятни последици. Джеймс с неговата яркочервена коса и дълбок, едва ли не боботещ глас би могъл да мине за холерик, но в действителност беше слънчев човек — също като дъщеря си Айви, която по нрав приличаше на него. Вероятно би реагирал по-различно, ако с теленцето беше станало нещо — но всичко бе приключило добре, затова и лицето на Джеймс почти веднага се проясни и той доволно плесна с ръце.

— Тъй, а сега мисля да идем вкъщи при Клер и да вдигнем наздравица за юначето — обяви с широка усмивка. — След преживяния страх имаме нужда от нещо по-силничко от чай, нали?

Поканата включваше и Кевин, и Грег, обаче помощникът явно искаше да поправи грешката си и настоя да остане и да наглежда кравата и теленцето. Грег също я отклони с мотива, че имал още цял куп работа след пътуването до Норич.

— Но вие двамата идвате с мен! — Джеймс не прие отказа на Кейт и Бен и малко по-късно тримата тръгнаха през парка към замъка.

Джеймс досега не се беше срещал очи в очи с Бен, но, естествено, знаеше историята за това как се е озовал в дома на Кейт, затова си спести личните въпроси. Освен това дори само фактът, че е помогнал при раждането на теленцето, бе достатъчен, за да го причисли към приятелите си и да го третира като такъв. А тъй като Бен прояви интерес и взе да го разпитва за работата в имението, между двамата мъже бързо се завърза оживен разговор.

Кейт вървеше мълчаливо редом с тях и се опитваше да не мисли за желанието, което прочете в очите на Бен в обора, преди Джеймс и Грег да ги прекъснат. Или за това какво щеше да се случи следващия път, когато останеше насаме с него. Я се стегни, рече си предупредително. Не и с Бен. И през ум да не ти минава даже.

Когато заобиколиха голямата група от дървета, специално посадени, за да закриват стопанските постройки, и замъкът се появи пред тях в цялото си великолепие, Бен забави крачка. На лицето му се изписа такова изумление, че Кейт неволно се усмихна. Понеже и тя се почувства така, когато за пръв път застана на това място. Обрамчен със симетричен жив плет и с цветни лехи, Дарингам Хол представляваше внушителна гледка.

Не беше голям като близкия Сандрингам или други величествени резиденции на аристократични фамилии, ала не по-малко красив, особено сега, когато фасадата от червен камък сякаш пламтеше, озарена от ниското следобедно слънце. Кейт бе обикнала замъка от първия миг и никога нямаше да забрави усещането, когато я посрещнаха с отворени обятия в огромните красиви помещения.

Влязоха през голямата тераса и продължиха до просторната кухня, която в делнични дни служеше и за трапезария, а там с топла усмивка ги посрещна Клер, майката на Айви. Беше тъмноруса като братята си Ралф и Тимъти; късата прическа и спортните дрехи, които предпочиташе, й придаваха младежки вид. Беше заредена с енергия и не й личеше, че е почти петдесетгодишна и има три пораснали дъщери.

— Кейт! Каква приятна изненада! — възкликна Клер и се поколеба само миг-два, когато погледът й падна върху госта на Кейт. — А вие сигурно сте Бен, нали? Радвам се да се запозная с вас, аз съм Клер.

Здрависа се с него, след това посочи голямата дървена маса, която бе сърцето на кухнята.

— Но моля ви, седнете, тъкмо се канех да направя чай!

— Нуждаем се от нещо по-силно, скъпа. Имаме повод да празнуваме — заяви Джеймс, който вече се беше настанил начело на масата, и разказа на жена си какво се е случило.

— О, имам точно каквото трябва — рече Клер и извади от съседния килер зелена бутилка пенливо вино. След като гръмна тапата, напълни четири високи чаши за шампанско.

— От първата ни реколта — какво по-подходящо, за да се чукнем за новото ни теленце?

И засияла от щастие, вдигна чашата си. Кейт и Бен я последваха, само Джеймс сви недоволно устни.

— Уиски например — рече сухо и стана под неодобрителния поглед на жена си, за да си налее малцово уиски от бутилката, която бе върху бюфета в ъгъла на помещението.

След това вдигна тост.

— За най-добрата ветеринарна лекарка на света и нейния помощник! — Пресуши чашата на екс и намигна на Кейт. — Според мен трябва да кръстим теленцето Бен.

Кейт погледна уплашено към Бен, тъй като не беше сигурна как ще приеме това предложение. Та нали не бяха сигурни дали това е истинското му име. Той обаче явно го сметна за мил жест, защото се усмихна, макар да не каза нищо.

— Впрочем къде е Меган? — поинтересува се Джеймс. Кейт тъкмо се питаше същото, понеже по това време винаги заварваха готвачката в кухнята — беше изцяло отдадена на професията си, грижеше се да бъдат нахранени не само членовете на семейството, но и служителите. А точно сега имаше страшно много работа, защото консервираха набраните плодове. Клер обаче беше сама и укорително погледна мъжа си.

— Заедно с Къркби отидоха да докарат масите за дегустацията. Всъщност беше казал, че ти ще ги набавиш.

Джеймс сбърчи чело.

— Щях да го свърша.

Клер очевидно се усъмни в твърдението му.

— И кога? Празненството е само след седмица и полека-лека трябва да приключим подготовката.

— Ще я приключим — изръмжа Джеймс, а ведрото му допреди минути лице помръкна. — И тази история с виното ще я приключим.

Последната реплика бе съпроводена с пренебрежителен жест и в гласа му ясно се долови нотка на раздразнение.

Кейт беше почти сигурна, че Клер на драго сърце би свила сармите на мъжа си заради отношението му към винарския проект в Дарингам Хол. Но очевидно не искаше да го направи пред Бен, затова не задълба, а се усмихна на гостите си.

— Чай? — запита и доволно кимна, след като Кейт и Бен приеха предложението й.

Напрежението отново се разсея и разговорът продължи с безобидни теми като замъка. Бен задаваше въпроси за историята му, а Клер и Джеймс охотно отговаряха. На Кейт обаче й беше трудно да се съсредоточи върху разговора, понеже през цялото време усещаше близостта на Бен. Сърцето й се разтупкваше като на птиче, когато кракът му неволно докосваше нейния под масата; избягваше да се обърне към него, защото бе твърде опасно да го погледне в очите.

Всичко си беше наред, докато си мислеше, че той не проявява интерес към нея. Ала моментът на интимност в обора изведнъж бе пробудил помежду им нещо, което вече нямаше как да бъде обуздано.

— Кейт, защо не разведеш Бен из замъка, преди да си тръгнете? Нали познаваш всяко кътче от него — каза Клер, когато всички най-сетне станаха от местата си.

Кейт преглътна с усилие. Тази молба можеше да се очаква, а и нямаше причина да възрази срещу нея — освен може би факта, че е тотално объркана в чувствата си към своя гост. Само че това за жалост не бе достатъчно основание за отказ, ето защо кимна.

— С удоволствие. Ако… искаш?

Бен искаше, затова се сбогуваха с Джеймс и Клер и тя го отведе първо в голямото фоайе. Високото просторно помещение бе доминирано от двукрило стълбище, което приковаваше вниманието с изящните дърворезбовани фигури по перилата.

— Навремето стълбището е било в северното крило и едва в средата на XVIII в, е преместено на това място и разширено — обясни Кейт, зарадвана, че може да прикрие смущението си зад ролята на екскурзоводка. — А това тук… — посочи големия витраж над стълбищната площадка, който бе съставен от осем по-малки сегмента с религиозни мотиви — е всъщност от Германия. Нарисуван е през XVII в. в манастир в планината Айфел и е докаран в Дарингам Хол чак в началото на XIX в.

Бен не каза нищо и не спря поглед нито върху перилата, нито върху окъпаното от слънчевите лъчи стъкло. Вместо това не сваляше очи от Кейт и тя нервно продължи напред към помещението вляво от фоайето — така наречения „Китайски салон“, смятан за една от най-старите стаи в Дарингам Хол. За щастие знаеше някои факти и от неговата история, така че бе по-добре да говори, за да не се изкуши да направи нещо друго.

Колкото по-навътре навлизаха, толкова по-бързо вървеше Кейт и толкова по-малко информация за помещенията й идваше наум. Беше в състояние да мисли само за едно: че никога досега не беше чувствала толкова силно влечение към мъж както към Бен в момента. Което той, изглежда, разбираше, защото напрежението помежду им бе осезаемо. Въпреки това или точно затова тя се съпротивляваше ожесточено чрез обясненията си, в случая за библиотеката, в която току-що бяха влезли.

— Това е любимата ми стая — каза и посочи запълнилите всички стени изкусно украсени рафтове със стари книги в кожени подвързии. — Тук навремето с Айви…

Бен сключи пръсти около китката й и я привлече към себе си, толкова бързо и внезапно, че я остави без дъх. Ала това не я изненада, напротив, струваше й се, че през цялото време е очаквала само този миг. Тялото й също го бе очаквало и се притисна към неговото, сякаш това бе най-естественото нещо на света. Разумът й обаче все още се съпротивляваше, така че Кейт вкопчи пръсти в плата на ризата му и се възпротиви на онова, което изпитваше.

— Бен, недей…

Усмивката му бе неустоима смесица от решимост и лека насмешка.

— Защо не?

— Защото… — Не продължи, тъй като устните му докоснаха нейните и този допир я наелектризира, помете мисълта, която само допреди миг беше толкова логична. О, боже, трябваше да го целуне. Веднага. Трябваше…

Някой се прокашля зад Бен и я изтръгна от транса, в който я бе потопила опияняващата му ласка. Кейт плъзна уплашен поглед покрай него и го насочи към вратата, пое си дълбоко дъх. Тъй като старата дама със снежнобяла коса, която стоеше на прага, й бе отлично позната, както и неодобрителният израз, изписан на лицето й.

— Лейди Илайза!

Кейт си пожела да потъне вдън земя. Дори при нормални обстоятелства не й беше особено приятно да се среща със съпругата на сър Рупърт, която никога не криеше колко малко цени честите посещения на Кейт в имението. И именно тя да я спипа в прегръдките на мъж, си беше направо ад.

— Аз… ние изобщо не ви чухме да идвате — смотолеви Кейт. — Надявам се да не ви пречим! Искахме да поразгледаме наоколо, понеже бяхме в обора и Джеймс ни покани в къщата. А после Клер ми каза…

Спря насред изречението, защото лейди Илайза изобщо не я слушаше. Беше впила очи в Бен, който се беше обърнал с лице към нея, и изглеждаше ужасена, сякаш виждаше призрак.