Крис Картър
Смъртоносно обаждане (65)

65.

Гарсия тъкмо приключваше разговора си по телефона с отдел „Киберпрестъпления“, когато Хънтър се върна в кабинета им.

— Робърт, трябва да видиш нещо.

Тонът на Карлос заинтригува Хънтър. Той се приближи до бюрото на партньора си.

— Ще призная, че направих огромна грешка — обясни Гарсия. — Дълго преглеждах страниците в социалните мрежи на Касандра и Джон Дженкинсън, четох постинги, гледах снимки… всичко.

— Това грешка ли е?

— Същата грешка, която направих и първия път, Робърт. Прегледах всичко в личните страници на Карън Уорд и Таня Кейтлин, помниш ли? Но не открих абсолютно нищо. Пробивът дойде, когато погледнах страницата на приятеля им Пит Харис. И после изведнъж се сетих нещо много важно за втората жертва. Тя има син, Патрик Дженкинсън, който е двайсетгодишен и учи в колеж в Бостън. За неговото поколение социалните медии са като кислород. Те не могат да дишат без тях.

— И ти провери страницата му.

— Страниците — поправи го Карлос.

— Той има повече от една?

— Не точно, но е член на няколко групи — обясни Гарсия. — Всяка има своя страница, затова цяла сутрин ги преглеждах и четох постинги и отговори, всичко, което можах да намеря, докато попаднах на това. — Той зареди страницата на търсачката и превъртя надолу, докато намери текста, който търсеше. — Виж това — рече Карлос и почука с пръст по екрана.

Хънтър се наведе над лявото рамо на партньора си.

— Трябва да прочетеш само до четвъртия отговор, за да разбереш за какво говоря.

Темата беше подета на групова страница, не от Патрик Дженкинсън, а от друг член — жена на име Изабел.

Изабел: О, баща ми яко загази пред мама след снощи. Един месец ще спи в дневната.

Първият въпрос беше от друга жена, Марта:

Защо? Какво се случи? Кажи. Кажи. Кажи.

Изабел: Той забрави годишнината от сватбата им. Дойде си от работа без нищо — нито цвета, торта, вино или дори някаква лайняна картичка от бензиностанция. Не спомена нищо. Мама беше :-( но също не каза нищо. Мълча и сутринта на закуска. Татко попита: „Добре ли си, скъпа?“. И тогава играта загрубя. И нека ви кажа, че още хвърчат искри. Голям смях!

Марта: Лошо. Много лошо. Моят татко е страхотен в това отношение. С мама са женени от двайсет и три години и той не е забравил нито веднъж.

Следващият коментар беше от Патрик Дженкинсън:

Много добре знам за какво говориш, Изабел. И моят татко вече не помни годишнината от сватбата с мама. От няколко години я забравя. Мама му я напомняше, но не и без да му се скара. Отказа се преди няколко години. Щом той самият не може да си я спомни, какъв е смисълът?

Хънтър погледна Гарсия.

— Ти пак беше прав — рече Карлос. — Убиецът е знаел предварително, че господин Дженкинсън няма да знае отговора на въпроса.