Крис Картър
Смъртоносно обаждане (48)

48.

Гарсия пристъпи по-близо, за да огледа по-добре главата на жертвата, но също като Хънтър и доктор Слейтър не видя нищо през гъстия, лепкав пласт от кръв и коса.

— Перфорации на черепа? — недоверчиво попита той. — С какво? Малка дрелка? — Погледът му бързо обходи стаята, сякаш търсеше инструмента.

Хънтър поклати глава.

— Не, не с дрелка. Косата й би се завъртяла и усукала от скоростта на дрелката. — Той описа кръг с показалеца си. — Това би създало дебели възли в основата на раната и би сплъстило косата й, а тук няма такова нещо.

Измина секунда мълчание и после Карлос изкриви лице, сякаш почувства болката.

— Чук и гвоздей.

Този път Робърт кимна.

— Или нещо много подобно.

Доктор Слейтър също кимна.

— И този извод ни довежда до единствената друга прилика в метода на действие дотук между тази жертва и убитата жена пред три нощи. Както си спомняте, първото е трапезният стол.

— Изтезания — рече Карлос.

— Точно така — потвърди доктор Слейтър. — Убиецът малко по малко е разкъсал лицето на първата жертва, а на тази е пробил черепа… по една дупка всеки път.

Хънтър реши, че е време да даде на доктор Слейтър малко повече информация.

— Има и трета прилика между двете убийства, докторе.

Тя се обърна с лице към него.

— Видеообаждането — обясни Робърт. — Също като при първото убийство извършителят е предал цялото изпитание по видеовръзка. Този път на съпруга на жертвата.

— Все още нищо не е сто процента сигурно — намеси се Гарсия, — защото не сме разговаряли с господин Дженкинсън.

— Къде е той? — попита доктор Слейтър.

— Сигурно в момента пътува насам, но е бил във Фресно, когато е получил обаждането.

— Фресно?

Гарсия кимна.

— Той е бизнес консултант. Бил е там по работа.

— Пак ли е имало игра с въпроси? — попита тя.

Карлос леко наклони глава настрана.

— Очевидно е имало и ако правилата са били същите като първия път, след всеки грешен отговор жертвата е била наказвана.

— Блъскане на лицето в контейнер със стъкла — замислено каза доктор Слейтър. — Дупки, пробити в черепа.

— Веднага щом играта е свършила, съпругът се е обадил на 911 — каза Хънтър.

— Това обяснява защо всички дойдохме тук толкова бързо — каза доктор Слейтър. — Кръвта на жертвата още е топла. Вкочаняването още не е започнало. Бих казала, че тя е мъртва от два часа, може би по-малко.

— Колко пробождания в черепа й са били необходими, преди да свърши играта, докторе? — попита Гарсия.

— Трудно е да се каже, детектив. — Доктор Слейтър насочи към жертвата изпълнените си с жал очи. — Зависи от различни фактори — диаметър на използвания гвоздей, мястото на перфорацията, колко дълбоко е бил забит гвоздеят в черепа и дали е засегнал мозъка. В зависимост от точността на убиеца и какви поражения е искал да нанесе, играта може да е приключила с един грешен отговор или с десет. Убиецът е контролирал всичко.

Хънтър отстъпи няколко крачки назад, когато най-после успя да откъсне вниманието си от жертвата. Той забеляза, че също като в преддверието на семейство Дженкинсън, и в дневната не е пипано или преместено нищо. Вече беше огледал пръстите и ръцете на Касандра. Нямаше охлузвания, нито драскотини или следи от някакви наранявания при самозащита. Тя беше сравнително висока жена — метър седемдесет и два-три сантиметра, слаба и стройна, с добре оформени мускули, и това предполагаше, че най-малко веднъж седмично е ходела на фитнес. Хънтър беше сигурен, че ако не е била изненадана или заплашена с пистолет, госпожа Дженкинсън би оказала съпротива, при това доста силна, но въпреки това нямаше следи от борба никъде — нито по тялото й, нито в дома й.

— Намерили ли са мобилния й телефон? — попита Робърт.

— Да — отговори доктор Слейтър. — Искате ли да познаете къде го намерихме?

— В микровълновата фурна — отговори Гарсия.

Доктор Слейтър кимна.

— А компютър? Лаптоп? Таблет?

— Още не сме проверили цялата къща, но на плота в кухнята има лаптоп. — Тя посочи с показалец.

Нова играчка за отдел „Информационни технологии“, с която да се забавляват, помисли си Карлос.

Доктор Слейтър отново оглеждаше тялото на жертвата.

— Няма логика — каза тя и откъсна вниманието на Хънтър от мислите му.

— Имаш предвид очевидните вариации в метода на действие ли? — попита той.

Доктор Слейтър първо кимна, а после се замисли върху думите му.

— Очевидни? Току-що описах четири главни разлики.

— И всичките са правилни и добре обосновани — отвърна Робърт, — но може би забравяме нещо.

— Какво? — попита тя.

— Ако наистина говорим за същия убиец отпреди три нощи, това е второто му убийство. В момента не е съвсем ясно какъв точно е методът му на действие и почеркът, защото имаме само един пример за сравнение.

Доктор Слейтър се замисли и след това повдигна вежди, приемайки довода му.

Хънтър се приближи до камината и взе от полицата сватбената фотография в рамка. Снимката показваше жертвата и съпруга й, които стояха на стъпалата пред църква. Робърт позна катедралата „Дева Мария на ангелите“ в центъра на Лос Анджелис. Усмивките на лицата им бяха красноречиви.

— Да — каза той. — Много неща показват какъв е методът на действие на убиеца. Има и много разлики, но истината е, че в момента той може би само експериментира.

Доктор Слейтър приклекна пред Касандра, за да огледа очите й.

— Почакай — каза тя, когато схвана смисъла на думите на Хънтър. — Ако си прав и извършителят все още експериментира, тогава знаем какво означава това, нали? Това няма да свърши дотук. Той ще убие отново.

Хънтър и Гарсия не отговориха.

Не беше необходимо.