Димитър Цолов
Проклятието на Белиал (18)

2

Приседнал на висок еднокрак стол, с лакти, опрени върху извит в полудъга плот, смучех бира на пестеливи глътки. Бях платил кувертите и на останалите места, за да не ми досаждат разни навлеци. Плотът се намираше на едно от изградените стъпаловидно междинни нива в залата на еротичния клуб.

Наблюдавах момичето, танцуващо край пилона на сцената под мен. Въпреки че бе съвършено голо, изпълнението му не ми се струваше пошло. Осветителят разбираше от работата си и успяваше повече да загатне, отколкото да разкрие формите на тялото с падащите под различен ъгъл цветни лъчи на прожекторите.

Това определено действаше възбуждащо на публиката.

Бях дегизиран с дълга сребриста перука, завършваща с тлъста плитка, преметната отляво на врата, очила с масивни рогови рамки, графитеносив костюм и лъснати до огледален ефект черни чепици. Просто един застаряващ развратник, дошъл да вкуси от сладостите на нощния живот в Паралел.

През няколко минути плъзгах явно отегчен поглед към масите от най-долното ниво при сцената. На една от тях приятелят ми Динко запиваше с компания.

Бях разбрал, че младокът ще се весели тук, на сутрешната среща с Ванчо в ресторанта, където ежедневно се виждахме. Той пък го бе дочул предната вечер по време на сбирка на кукерите, започнали подготовката за Събора.

Брат, заслужил кафяв елек, щял да дава почерпка в „Револвери и Рози“.

Групичката наистина включваше само мъже, пременени в този цвят. Вдигаха шум, дюдюкаха, лигавеха се, оскотели от погълнатите количества алкохол. Предполагах, че анатомичните подробности на танцьорката се разкриват доста по-ясно от местата им, но пък и кувертите за тях трябва да са били в пъти по-големи от сумата, с която резервирах моя плот.

Към момента едрите охранители на клуба, трамбоващи по пътечката между масите и сцената, успяваха да респектират гуляйджиите, за да не се стигне до някакви по-брутални изстъпления. Надявах се и до края на вечерта положението да остане такова, защото кръчмарският бой не влизаше в поредния ни набързо стъкмен план. Същевременно се опитвах да контролирам гнева, който подобно на леко задрямал дракон, изпускащ струйки дим през ноздрите, заплашваше да се събуди в гърдите ми.

Тания седеше на плот като моя, разположен три нива по-надолу. И неговите места бяха предплатени с цел да се отблъснат досадни компаньони. Не че външният и вид предполагаше голяма вероятност да се завъртят такива, но искахме да я превърнем в нищожна.

Върколачката носеше обикновена рокля в избеляло синьо, спускаща се до средата на бедрата й. Косата и бе оформена в стегнат кок, а бялата пластмасова пръчица, която го придържаше, представляваше единственото украшение по главата й. Очилата с квадратни стъкла без диоптър, кацнали на върха на носа й, добавяха най-малко десетилетие към действителната и възраст. Приличаше на стара мома, решила поне веднъж в живота си да направи нещо шантаво.

В редките секунди на отпускане си позволявах да метна някой бърз поглед към нея.

При поредния такъв обаче усетих, че се разсейвам. Осъзнавах, че моментът е крайно неподходящ, но напрежението от изминалите часове явно се опитваше да избие навън под формата на сексуална възбуда.

Имах представа какво се крие под семплото облекло. В ума си се видях как слагам ръце върху раменете на Тания и бавно започвам да свалям презрамките на роклята й…

С периферното си зрение улових раздвижване край масата на Динко.

Наложих си първо да отпия глътка бира и под прикритието на чашата да погледна натам. Болезнените пулсации в слабините ми, причинени от оказалия се на твърде тясно за него място малък Ачи, започнаха да отслабват.

Равно подстриганата като паница коса заплува над насядалите мъже. Олюляващият се Динко явно полагаше усилия да следва тясната пътека към левия от двата странични изхода пред сцената.

Вече бяхме проучили, че той води към санитарните помещения на заведението, докато през десния се стигаше до гримьорните на момичетата.

Динко тръгна да се разминава с един от гардовете, залитна и почти се свлече в скута му, в следващия миг обаче успя да се съвземе и троснато се отблъсна с ръце, за да продължи в избраната посока.

Няколко секунди по-късно Тания стана от мястото си. Без да създава впечатление за особена припряност, тръгна по пътечките, свързващи отделните нива на клуба. Случаен посетител би решил, че отива да се освежи, но аз знаех, че планът ни е влязъл в действие.

Преброих до петнадесет и също се надигнах.

3

Дилърите наричат това вещество „сирена“.

Анестезиологът Робърт Дойл, добър мой приятел и колега в Клиниката за митологични създания, преди време ми бе обяснил, че се извлича от жлезите на рядък вид дървесна жаба. Преработен и смесен с няколко други вещества, се разпространява предимно като прах за смъркане, но същият може да се разтвори и да се въведе инжекционно. Коктейлът действа стимулиращо, а в по-ударни дози води даже до състояния на хиперагресия. Затова през последните години бе предпочитан от редовите бойци в бандитските групировки, изнасящи на гърба си войните за преразпределение на територии из цялата Многополисна Общност.

Не тази обаче бе причината да го кръстят така. Съвсем малки дози от чистия му екстракт, особено в комбинация с алкохол, имат ефект на мощен афродизиак, който кара приелия го буквално да оглупее от похот.

Точно за такива персони се казваше: „Чул е гласа на сирената“.

Динко бе порядъчно наквасен и се надявах петте милилитра вещество в спринцовката на Тания, хитро включена в прическата й, да са достатъчни за търсеното действие.

Видях как малко преди да потъне в отвора към тоалетните върколачката разпусна косата си. Сега оставаше само да съедини пластмасовата тръбичка с иглата, забита в подгъва на роклята й, после да настигне Динко в тесния коридор и да го инжектира.

На думи звучеше лесно, но именно тази манипулация можеше да провали целия план. Всичко опираше до ловкостта на Тания, а не биваше да се забравя и факторът случайност — липсата или наличието на други посетители около тях двамата в конкретния момент.

Не мисли най-лошото!, повтарях си като заклинание, спускайки се по пътечките, не мисли най-лошото, за да не предизвикаш съдбата!

Изведнъж ме обзе необяснима увереност, че всичко ще се нареди, и една мисъл се завъртя в главата ми, карайки ме широко да се усмихна.

Къде, ако не в кенеф, най-лесно може да се улови лайно?

4

Охранителят, изправил се пред олющената метална врата, отваряща се към гърба на клуба, не ни обърна почти никакво внимание. Беше прекалено зает да чисти едрите си зъби с кибритена клечка, дълга като църковна свещ, и изсумтя от досада, когато фиксира клатушкащата се тройка. Едва ли бяхме първите за вечерта клиенти, напускащи безславно веселбата през задния изход.

Коридорът, извел ни насам, бе доста по-неугледен от онзи, през който се влизаше в санитарните помещения — с цветна мозайка на пода и остъклени стени.

Мляскащите звуци, долитащи от Динко, ме влудяваха. Младокът, влачещ се между мен и Тания, пускаше лиги като пес, хванал бяс, и извиваше глава към нея в опит да я целуне. За миг си представих колко конфузно щеше да се получи, ако сексуалните му предпочитания бяха, хм, нестандартни, но бързо потиснах тази мисъл.

Очите на Динко се въртяха с доста изместен фокус в орбитите, а от устата му излизаше нечленоразделно бърборене. Бяхме го оставили само по ризата от бежово кадифе, с вдигната яка, за да скрием дупчицата от убождането на врата му, макар че едва ли някой можеше да я забележи на оскъдната светлина. Кожения му елек изхвърлихме в кошче за боклук в тоалетните, с оглед максимално да затрудним останалите кукери, които скоро щяха да започнат да го издирват.

— Приятелят ми има нужда от дълга почивка — обясних, но охранителят вече се отместваше и дърпаше встрани тежкото резе.

Острото стържене, разнесло се при това му действие, накара косъмчетата по ушите ми да настръхнат.

Озовахме се на тясна уличка с редица от контейнери, преливащи от боклук, а резето отново изпили зад нас.

В топлата вечер се разнасяше воня на гнилоч. Въпреки това вдишах с пълни гърди. Усещането за лекота, изпитано от мен преди малко, се завърна.

Отмъщението е блюдо, казвали са древните, което трябва да се сервира студено.

Бих могъл да се съглася с тях, ако разполагах с време.

Но времето ме притискаше и щях да започна своя пир на Отмъщението с едно горещо блюдо.