Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Genuine Fraud, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Йоана Гацова, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2020)
- Начална корекция
- sqnka (2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Е. Локхарт
Заглавие: Истинска измама
Преводач: Йоана Гацова
Език, от който е преведено: английски
Издател: „Егмонт България“ ЕАД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Излязла от печат: 07.10.2017
Редактор: Ваня Петкова
Коректор: Павлина Върбанова
ISBN: 978-954-27-2097-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8180
История
- — Добавяне
15
Третата седмица на февруари 2017 г.
Лондон
Осем дни преди Джул да отиде в хостела, тя звънна на мобилния на Форест от апартамента в Лондон. Ръцете й се тресяха. Седеше на кухненския плот до кутията за хляб и люлееше крака във въздуха. Бе много рано сутринта. Искаше да приключи възможно най-бързо с това обаждане.
— Ехо, Джул — прозвуча гласът на Форест. — Имоджен върна ли се?
— Не.
— А — реагира той. Последва пауза. — Защо тогава ми се обаждаш?
Неприязънта в гласа му бе осезаема.
— Имам лоши новини — каза Джул. — Съжалявам.
— Какво има?
— Къде си?
— Пред вестникарската будка. Както очевидно хората тук наричат щандовете за вестници.
— Излез за малко, моля те.
— Хубаво — отговори той.
Джул го изчака.
— Какво има? — попита Форест.
— Намерих бележка. В апартамента. От Имоджен.
— Каква бележка?
— Беше в кутията за хляб. Ще ти я прочета.
Джул държеше бележката в ръка. Ето ги едрите, окръглен и букви на подписа на Ими, типичните за нея изрази и любимите й думи.
Хей, Джул. Когато прочетеш това, вече ще съм изпила фатална доза приспивателни. След това ще съм взела такси до Уестминстърския тост.
В джобовете ти ще има камъни. Много камъни. Събирам ги от цяла седмица насам. И ще съм се удавила. Реката ще те погълне и най-сетне ще изпитат някакво облекчение.
Сигурна съм, че се питаш защо. Трудно ти е да отговоря. Нищо не е така, както трябва да бъде. Не се чувстват у дома си никъде. Никога не съм се чувствала у дома си. Не мисля, че някога ще ти се случи.
Форест не би могъл да разбере. Нито пък Брук. Но ти — вярват, че ти би разбрала. Познаваш това мое АЗ, което никой друг не би могъл да обича. Ако такова нещо като „моето АЗ“ изобщо съществува.
— О, господи! О, господи! — не спираше да повтаря Форест.
Джул си мислеше за красивия Уестминстърски мост с неговите каменни арки и зелени перила, за мрачната, студена река, която течеше под него. Мислеше си за тялото на Ими, около което се дипли бялата й риза, носеща се по очи във водата сред облак от кръв. Тя наистина усещаше загубата на Имоджен Соколов остро — по-остро, отколкото Форест някога би могъл.
— Написала е бележката преди дни — каза му тя, когато той най-сетне млъкна. — Никой не я е виждал от сряда насам.
— Ти каза, че е отишла в Париж.
— Така предполагах.
— Може да не е скочила.
— Но е оставила предсмъртна бележка.
— Защо? Защо би го сторила?
— Защото никога не се чувстваше у дома си. Знаеш, че е вярно. Написала го е и в бележката — рече Джул, преглътна и добави онова, което знаеше, че Форест иска да чуе. — Какво смяташ, че трябва да направим? Аз недоумявам какво да предприемем. Ти си първият, на когото го съобщавам.
— Идвам веднага — отвърна Форест. — Обади се в полицията.
Форест пристигна в апартамента два часа по-късно. Изглеждаше някак безжизнен и размекнат. Донесе куфарите си от хотела и заяви, че ще спи на дивана, докато нещата не се изяснят. Джул можела да спи в спалнята. Никой от двама им обаче не бивало да остава сам, настоя той.
Тя не го искаше там. Усещаше се тъжна и уязвима. В присъствието на Форест предпочиташе да не сваля бронята си. И все пак той се показа някак съобразителен по време на криза. Трябваше да му го признае. Захвана се да пише съобщения и да звъни на хората, разговаряше с всички с внимание и деликатност, които тя не бе подозирала, че притежава. Соколови, приятелите им от Мартас Винярд, приятелите на Ими от университета: Форест се свърза с всички лично, като след това ги задраскваше прилежно от списъка, който си бе подготвил.
Джул се обади на лондонската полиция. Полицаите пристигнаха и се засуетиха шумно, докато Форест разговаряше с Пати по телефона. Те взеха бележката, написана с почерка на Имоджен, след което накараха Джул и Форест да дадат показания.
И двамата се съгласиха, че не изглеждаше вероятно Ими да е отпътувала нанякъде. Куфарите й бяха в гардероба, дрехите й — също. Портфейлът и кредитните й карти бяха в една от чантите, които намериха. Лаптопът й обаче не бе в апартамента. Липсваха и паспортът и шофьорската й книжка.
Форест попита единия полицай дали е възможно предсмъртната бележка да е фалшификат.
— Може някой да я е отвлякъл и да се е помъчил да насочи вниманието ни към погрешна следа — предположи той. — Или пък е била принудена да я напише? Има ли как да разберете дали не са я накарали насила?
— Форест, бележката беше в кутията за хляб — напомни му Джул меко. — Ими ми я беше оставила там.
— Защо биха отвлекли госпожица Соколов? — поинтересува се полицаят.
— За пари. Някой може би се готви да поиска откуп за нея. А може и да е била убита. От онзи, който я е принудил първо да напише бележката.
Полицаите изслушаха теориите на Форест. Изтъкнаха, че в подобен случай главен заподозрян би бил самият той: бивш приятел, който е пристигнал в града наскоро и е тръгнал да я търси. Но дадоха да се разбере, че според тях не бе вероятно да става дума за престъпление от какъвто и да било характер. Огледаха за следи от борба, ала не откриха такива.
Форест вметна, че Имоджен може да е била отвлечена, след като е излязла от апартамента, но полицаите му напомниха за кутията за хляб.
— От предсмъртната бележка нещата се изясняват — казаха те.
Попитаха дали това е почеркът на Ими и Джул потвърди, че е така. Обърнаха се и към Форест, който каза същото — или че поне така изглежда.
Джул им даде телефона, който Имоджен използваше в Обединеното кралство. Списъкът с обаждания се състоеше само от такива до местни музеи, а имейлите бяха от Форест, Вивиан Абрамовиц и още неколцина приятели, които Джул познаваше. Полицаите поискаха извлечения от банковите сметки на Ими. Джул им предостави няколко документа, принтирани от липсващия лаптоп. Бяха прибрани в едно от чекмеджетата на бюрото в хола.
Полицаите обещаха, че ще претърсят реката за трупа на Имоджен, но отбелязаха също така, че ако към тежестта на тялото й са добавени камъни, то няма да може да бъде открито лесно. Течението сигурно вече го бе отнесло далеч от Уестминстърския мост.
Ако изобщо я намереха, щеше да им отнеме дни или дори седмици.