Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Genuine Fraud, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Начална корекция
sqnka (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Е. Локхарт

Заглавие: Истинска измама

Преводач: Йоана Гацова

Език, от който е преведено: английски

Издател: „Егмонт България“ ЕАД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 07.10.2017

Редактор: Ваня Петкова

Коректор: Павлина Върбанова

ISBN: 978-954-27-2097-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8180

История

  1. — Добавяне

15

Третата седмица на февруари 2017 г.

Лондон

Осем дни преди Джул да отиде в хостела, тя звънна на мобилния на Форест от апартамента в Лондон. Ръцете й се тресяха. Седеше на кухненския плот до кутията за хляб и люлееше крака във въздуха. Бе много рано сутринта. Искаше да приключи възможно най-бързо с това обаждане.

— Ехо, Джул — прозвуча гласът на Форест. — Имоджен върна ли се?

— Не.

— А — реагира той. Последва пауза. — Защо тогава ми се обаждаш?

Неприязънта в гласа му бе осезаема.

— Имам лоши новини — каза Джул. — Съжалявам.

— Какво има?

— Къде си?

— Пред вестникарската будка. Както очевидно хората тук наричат щандовете за вестници.

— Излез за малко, моля те.

— Хубаво — отговори той.

Джул го изчака.

— Какво има? — попита Форест.

— Намерих бележка. В апартамента. От Имоджен.

— Каква бележка?

— Беше в кутията за хляб. Ще ти я прочета.

Джул държеше бележката в ръка. Ето ги едрите, окръглен и букви на подписа на Ими, типичните за нея изрази и любимите й думи.

Хей, Джул. Когато прочетеш това, вече ще съм изпила фатална доза приспивателни. След това ще съм взела такси до Уестминстърския тост.

В джобовете ти ще има камъни. Много камъни. Събирам ги от цяла седмица насам. И ще съм се удавила. Реката ще те погълне и най-сетне ще изпитат някакво облекчение.

Сигурна съм, че се питаш защо. Трудно ти е да отговоря. Нищо не е така, както трябва да бъде. Не се чувстват у дома си никъде. Никога не съм се чувствала у дома си. Не мисля, че някога ще ти се случи.

Форест не би могъл да разбере. Нито пък Брук. Но ти — вярват, че ти би разбрала. Познаваш това мое АЗ, което никой друг не би могъл да обича. Ако такова нещо като „моето АЗ“ изобщо съществува.

Ими

— О, господи! О, господи! — не спираше да повтаря Форест.

Джул си мислеше за красивия Уестминстърски мост с неговите каменни арки и зелени перила, за мрачната, студена река, която течеше под него. Мислеше си за тялото на Ими, около което се дипли бялата й риза, носеща се по очи във водата сред облак от кръв. Тя наистина усещаше загубата на Имоджен Соколов остро — по-остро, отколкото Форест някога би могъл.

— Написала е бележката преди дни — каза му тя, когато той най-сетне млъкна. — Никой не я е виждал от сряда насам.

— Ти каза, че е отишла в Париж.

— Така предполагах.

— Може да не е скочила.

— Но е оставила предсмъртна бележка.

— Защо? Защо би го сторила?

— Защото никога не се чувстваше у дома си. Знаеш, че е вярно. Написала го е и в бележката — рече Джул, преглътна и добави онова, което знаеше, че Форест иска да чуе. — Какво смяташ, че трябва да направим? Аз недоумявам какво да предприемем. Ти си първият, на когото го съобщавам.

— Идвам веднага — отвърна Форест. — Обади се в полицията.

 

 

Форест пристигна в апартамента два часа по-късно. Изглеждаше някак безжизнен и размекнат. Донесе куфарите си от хотела и заяви, че ще спи на дивана, докато нещата не се изяснят. Джул можела да спи в спалнята. Никой от двама им обаче не бивало да остава сам, настоя той.

Тя не го искаше там. Усещаше се тъжна и уязвима. В присъствието на Форест предпочиташе да не сваля бронята си. И все пак той се показа някак съобразителен по време на криза. Трябваше да му го признае. Захвана се да пише съобщения и да звъни на хората, разговаряше с всички с внимание и деликатност, които тя не бе подозирала, че притежава. Соколови, приятелите им от Мартас Винярд, приятелите на Ими от университета: Форест се свърза с всички лично, като след това ги задраскваше прилежно от списъка, който си бе подготвил.

Джул се обади на лондонската полиция. Полицаите пристигнаха и се засуетиха шумно, докато Форест разговаряше с Пати по телефона. Те взеха бележката, написана с почерка на Имоджен, след което накараха Джул и Форест да дадат показания.

И двамата се съгласиха, че не изглеждаше вероятно Ими да е отпътувала нанякъде. Куфарите й бяха в гардероба, дрехите й — също. Портфейлът и кредитните й карти бяха в една от чантите, които намериха. Лаптопът й обаче не бе в апартамента. Липсваха и паспортът и шофьорската й книжка.

Форест попита единия полицай дали е възможно предсмъртната бележка да е фалшификат.

— Може някой да я е отвлякъл и да се е помъчил да насочи вниманието ни към погрешна следа — предположи той. — Или пък е била принудена да я напише? Има ли как да разберете дали не са я накарали насила?

— Форест, бележката беше в кутията за хляб — напомни му Джул меко. — Ими ми я беше оставила там.

— Защо биха отвлекли госпожица Соколов? — поинтересува се полицаят.

— За пари. Някой може би се готви да поиска откуп за нея. А може и да е била убита. От онзи, който я е принудил първо да напише бележката.

Полицаите изслушаха теориите на Форест. Изтъкнаха, че в подобен случай главен заподозрян би бил самият той: бивш приятел, който е пристигнал в града наскоро и е тръгнал да я търси. Но дадоха да се разбере, че според тях не бе вероятно да става дума за престъпление от какъвто и да било характер. Огледаха за следи от борба, ала не откриха такива.

Форест вметна, че Имоджен може да е била отвлечена, след като е излязла от апартамента, но полицаите му напомниха за кутията за хляб.

— От предсмъртната бележка нещата се изясняват — казаха те.

Попитаха дали това е почеркът на Ими и Джул потвърди, че е така. Обърнаха се и към Форест, който каза същото — или че поне така изглежда.

Джул им даде телефона, който Имоджен използваше в Обединеното кралство. Списъкът с обаждания се състоеше само от такива до местни музеи, а имейлите бяха от Форест, Вивиан Абрамовиц и още неколцина приятели, които Джул познаваше. Полицаите поискаха извлечения от банковите сметки на Ими. Джул им предостави няколко документа, принтирани от липсващия лаптоп. Бяха прибрани в едно от чекмеджетата на бюрото в хола.

Полицаите обещаха, че ще претърсят реката за трупа на Имоджен, но отбелязаха също така, че ако към тежестта на тялото й са добавени камъни, то няма да може да бъде открито лесно. Течението сигурно вече го бе отнесло далеч от Уестминстърския мост.

Ако изобщо я намереха, щеше да им отнеме дни или дори седмици.