Арналдур Индридасон
Стъклен град (32)

30

Около девет часа на следващата сутрин следователите и екипите на Криминалната служба се събраха в дома на Холберг. Денят бе мрачен и потискащ, а небето бе навъсено и продължаваше да вали. По радиото съобщиха, че нивото на валежите в Рейкявик се приближава до рекорда от октомври хиляда деветстотин двайсет и шеста година.

Тръбата за канала бе почистена и всичко в основите бе изтребено. Дупката в основната плоча бе разширена достатъчно, за да могат двама мъже да се проврат едновременно през нея. Собствениците на горните апартаменти се бяха събрали пред вратата на мазето. Бяха повикали водопроводчик, за да поправи тръбата, и чакаха да му дадат знак, веднага щом полицията им разрешеше.

Скоро се разбра, че кухината около тръбата е относително малка. Не надхвърляше три квадратни метра и бе запълнена, защото почвата не бе потънала навсякъде под основната плоча. Тръбата беше спукана на същото място като преди. Виждаше се мястото на стария ремонт и чакълът отдолу бе различен от този около спукването. Техниците обсъдиха дали да разширят още дупката, да изровят чакъла от основите и да я опразнят изцяло, ала след кратък диспут решиха, че плочата може да се счупи, ако онова под нея се премести изцяло. Ето защо избраха по-безопасен и технически издържан метод — да пробият дупки в пода на няколко места и да спуснат миниатюрни камери в основите.

Сигурдур Оли гледаше как пробиват пода и поставят два монитора, свързани с камерите, които следователите ползваха. Камерите бяха малко по-големи от тръбички, с лампи отпред и можеха да бъдат спуснати през дупките и да се управляват дистанционно. Дупките бяха направени там, където предполагаха, че има кухини. Спуснаха камерите долу и включиха двата монитора. Появи се черно-бяла картина с много лошо качество… според мнението на Сигурдур Оли, който имаше немска телевизионна система, струваща половин милион крони.

Ерлендур пристигна, когато започнаха да изследват с камерите, а малко след това се появи и Елинборг. Детективът забеляза, че колегата му се е избръснал и носи чисти дрехи, които дори бяха изгладени.

— Има ли нещо? — попита инспекторът и запали цигара за разочарование на Сигурдур Оли.

— Започват да проучват с камерите — отвърна детективът. — Ние можем да гледаме на монитора.

— Няма нищо в канала, така ли? — попита Ерлендур, гълтайки дима.

— Буболечки и плъхове, нищо друго.

— Това място вони — обади се Елинборг и извади ароматизирана носна кърпичка от чантата си. Инспекторът й предложи цигара, но тя отказа.

— Холберг може да е използвал дупката, която водопроводчикът е направил, за да скрие трупа на Гретар — обясни Ерлендур. — Със сигурност е видял, че има кухина под основната плоча, следователно е можел да зарови Гретар където си пожелае, и да го зарие с чакъл отгоре.

Тримата се струпаха пред монитора, но гледката им се стори доста неясна. Малък лъч светлина се местеше напред-назад, нагоре-надолу и встрани. На няколко пъти им се стори, че виждат очертанията на основната плоча, а друг път сякаш различаваха чакъл. Почвата бе потънала на различни нива. На някои места се издигаше чак до плочата, ала на други имаше празно пространство от около метър.

Известно време стояха и гледаха камерите. В мазето беше шумно, защото екипът на следователите пробиваше нови дупки и Ерлендур скоро изгуби търпение и излезе навън. Елинборг го последва, а след нея дойде и Сигурдур Оли. И тримата влязоха в колата на инспектора. Предната вечер им беше казал защо бе тръгнал тъй внезапно за Кефлавик, но все още не бяха имали възможност да го обсъдят по-подробно.

— Разбира се, това се връзва с бележката, която бе оставена в Нордурмири. И ако мъжът, когото е видяла Елин, наистина прилича толкова на Холберг, това подкрепя теорията за второ дете.

— Холберг може и да не е имал син от изнасилването — възрази Сигурдур Оли. — Нямаме никакви доказателства, освен това, че Елиди знае за друга жена. Това е всичко. А Елиди е идиот.

— Никой, с когото разговаряхме, не е чувал Холберг да споменава, че има син — добави Елинборг.

— Никой от хората, с които разговаряхме досега, не е познавал Холберг добре — отбеляза детективът. — Това е лошото. Бил е самотник, общувал е само с няколко колеги, свалял е порно от Интернет и се е мотаел със смотаняци като Елиди и Гретар. Никой не знае нищо за него.

— Чудя се… — започна полицайката, — ако синът на Холберг съществува, откъде може да знае за Елин, лелята на Аудур? Това не значи ли, че той знае и за Аудур, своята сестра? А ако знае за Елин, предполагам, че знае и за Колбрун и изнасилването, а не мога да си обясня откъде би могъл да го разбере. В медиите не бяха изнесени никакви подробности по разследването. Откъде тогава е почерпил информация?

— Дали не я е изтръгнал от Холберг, преди да го убие? — предположи Сигурдур Оли. — Възможно ли е?

— Може би го е измъчвал, за да си признае — каза Елинборг.

— Първо, още не знаем със сигурност дали този мъж съществува — отвърна Ерлендур. — Елин е била много разстроена, когато го е видяла. Дори да приемем, че съществува, нямаме представа дали той е убил Холберг. Нито дали изобщо е знаел за съществуването на баща си, като се има предвид това, че е бил роден след изнасилване. Елиди каза, че е имало и друга жена преди Колбрун, към която Холберг се е отнесъл по същия начин или даже по-лошо. Ако е забременяла, съмнявам се, че е искала да спомене името на бащата. Все пак не се е оплакала в полицията за случилото се и нямаме сведения за други изнасилвания на Холберг в архивите. Налага се да намерим жената, ако тя изобщо съществува…

— И разбиваме основите на къща, за да търсим човек, който вероятно няма нищо общо със случая — подхвърли детективът.

— Може би Гретар не лежи под тези основи — каза Елинборг.

— Какво имаш предвид? — попита инспекторът.

— Да не искаш да кажеш, че още е жив? — предположи Сигурдур Оли.

— Доколкото мога да предположа, той е знаел всичко за Холберг — започна полицайката. — Знаел е за дъщерята, защото в противен случай нямаше да снима гроба й. Определено е знаел как се е появила на бял свят. Ако Холберг е имал и друго дете — син — той би трябвало да е знаел и за него.

Колегите й я гледаха с интерес.

— Може би Гретар е все още сред нас — продължи тя — и поддържа връзка със сина. Според мен това обяснява откъде синът знае за Елин и Аудур.

— Но Гретар е изчезнал преди цели двайсет и пет години и оттогава никой не е чувал нищо за него — изтъкна Сигурдур Оли.

— Това, че е изчезнал, не означава, че е мъртъв — отвърна Елинборг.

— И… — започна инспекторът, но колежката му го прекъсна.

— Според мен не трябва да го изключваме напълно. Защо не разгледаме възможността Гретар да е още жив? Не сме намерили тяло. Може да е напуснал страната. Достатъчно е да се е преместил в провинцията. На никого не му е пукало за него. На никого не е липсвал.

— Не си спомням такъв случай — каза Ерлендур.

— Какъв? — попита детективът.

— Изчезнал човек да се появи отново цяло поколение по-късно. Когато хората в Исландия изчезват, те изчезват завинаги. Никой не се завръща след повече от четвъртвековно отсъствие. Никой.