Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (87)

85.

ЕКСТЕРИОР. РЕКА ХЪДСЪН, НЮ ЙОРК. СВЕЧЕРЯВАНЕ

Кадър от хеликоптер показва яхтата на ШЕЛИ ТРЕГЪР, която спокойно плава по реката. На заден план се вижда гордо изправената на фона на залязващото слънце СТАТУЯ НА СВОБОДАТА.

МУЗИКА: Чува се накъсаното РА-ТА-ТА на БАРАБАНИ, последвано от ДУХОВИ ИНСТРУМЕНТИ, след което музиката се разлива в безпогрешно разпознаваемия саунд на най-големия музикален гений на всички времена РЕЙ ЧАРЛС, който запява най-страхотната версия на „ПРЕКРАСНАТА АМЕРИКА“, записвана някога.

РЕЙ ЧАРЛС (МУЗИКАЛЕН ФОН):

 

О, прекрасна, със своите герои,

доказали се в бой,

които обичат страната повече от себе си,

а справедливостта ценят повече от живота си.

Камерата се отмества и показва яхтата в близък план. Виждаме как задната рампа се спуска бавно, подобно на огромна опашка. Доближаваме се още и виждаме Хамелеона, който се приготвя да слезе от яхтата в движение.

РЕЙ ЧАРЛС:

 

Америка, Америка,

нека Бог те благослови,

нека зад всеки успех блести благородство

и всяка награда бъде свещена.

Камерата се задържа върху Хамелеона, който развързва една от лодките „Зодиак Бейрънър“ — петнайсетметрови понтонни лодки, които Трегър използва, когато спусне котва.

РЕЙ ЧАРЛС:

 

О, прекрасна, със своето синьо небе,

със златните си океани от жита…

Хамелеона плъзва една от лодките „Зодиак“ по рампата и тя достига водата. Той скача вътре и потегля.

РЕЙ ЧАРЛС:

 

С твоите пурпурни величествени планини,

извисяващи се над благодатната шир…

„Зодиак“ бавно се отдалечава от яхтата.

РЕЙ ЧАРЛС:

 

Америка, Америка,

Бог те е дарил със Своята Благодат.

Общ план, в който „Зодиак“ се намира на значителна дистанция от обречената яхта.

РЕЙ ЧАРЛС:

 

Той те е надарил богато

с братство

от бряг до друг сияен бряг.

Близък план със Статуята на Свободата, която сякаш наблюдава с одобрение сцената.

РЕЙ ЧАРЛС:

Знаете ли, ще ми се някой да ми помогне да изпеем това…

Включва се ХОР и изпълнението става още по-емоционално и въздействащо.

ХОР: Америка, Америка!

РЕЙ ЧАРЛС: Америка, обичам те, Америка!

ХОР: Бог те е дарил със Своята Благодат.

Кадърът показва Хамелеона в близък план, който изважда МОБИЛЕН ТЕЛЕФОН от джоба си.

РЕЙ ЧАРЛС Бог те е дарил със Своята Благодат.

Общ план. „Зодиакът“ бавно излиза извън кадър.

РЕЙ ЧАРЛС

 

Той те е надарил богато с братство…

Близък план на Хамелеона, който набира номер на телефона си.

РЕЙ ЧАРЛС

 

… от бряг до друг сияен бряг.

Общ план. Статуята на Свободата, този могъщ маяк на свободата, доминира в кадъра. Яхтата, символ на алчността, парите и несправедливостта, изглежда незначителна на този фон.

ХОР (ВЕЛИЧЕСТВЕН ФИНАЛ): … до друг сияен бряг.

Музикалният фон се изпълва с гръм на тимпани и чинели, музиката достига кресчендо. В същия миг яхтата ИЗБУХВА в адски пламъци.

— Е, какво мислиш, Чарлс? — попита Гейбриъл, все още беше коленичил до Конър.

— Знаех, че можеш да се измъкнеш от кораба с един от „Зодиаците“ — отвърна Конър. — Просто не предполагах, че и ти го знаеш.

Гейбриъл се изправи и се поклони леко.

— Добро предварително проучване — каза той. — Но какво мислиш за всичко това със Статуята на Свободата и „Прекрасната Америка“, на чийто фон героят взривява сто души?

— Щеше да ми хареса много повече, ако не бях сред тези сто души — отвърна Конър.

— Чарлс, ти ме попита дали можеш да го прочетеш. Наруших правилата и ти го показах. Можеше да забравиш конфликта на интереси и да ми дадеш по-професионално мнение от това: „Не искам да умра“.

— Добре — отвърна Конър. — Прав ли съм да мисля, че имаш нещо общо с бомбата, която уби Брад Чък в „Радио Сити“?

— Прав си — каза Гейбриъл.

— Гледах видеозаписа. Беше добро — попадението, измъкването от ченгетата, всичко мина добре. Но сценарият ми се струва аматьорска работа. Статуята на Свободата била „маяк на свободата“, яхтата — „символ на алчността, парите и несправедливостта“. Изглежда така, сякаш си взел голямата торба с клишета и се опитваш да ги използваш всичките.

— Това са само ремарки — отвърна Гейбриъл. — Публиката никога няма да ги види. Тяхното предназначение е да помогнат на продуцента да разбере какво е имал предвид сценаристът.

— И звучи така, сякаш продуцентът ти е тъп или си бил толкова несигурен, че е трябвало да му напишеш посланието буквално, защото не си могъл да решиш дали това ще е касов филм с ефектни експлозии и разкъсани тела, или сериозна арт продукция, която заклеймява злините на Холивуд.

— Човече, наистина ти стиска! — подсвирна изненадан Гейбриъл. — Можех да се обзаложа, че ще се съгласяваш с мен за всичко и ще се опитваш да ме накараш да те пусна.

— Ти не си такъв. От километър надушваш измамата. Единственият начин, по който можеш да ме разбереш, е да говоря с теб директно и открито.

— Благодаря. Казах ти го от самото начало — ти определено си готин. В друго време и при други обстоятелства бихме могли да бъдем най-добри приятели. А Лекси… тя просто щеше да те обожава — каза Гейбриъл.

— И въпреки това смяташ да ме убиеш.

— Чарлс, вече говорихме за това. Проявих достатъчно гъвкавост при заснемането на филма, но тази сцена е критично важна. Ще проваля сценария. С вързани ръце съм.

— В действителност моите ръце са вързани, но няма да правим драма от това — каза Конър.

Гейбриъл се усмихна и пъхна листовете със сценария обратно в джоба си.

— Никога няма да те забравя, Чарлс Конър — тържествено каза той.

— И аз — отвърна Конър. — Отговори ми само на един последен въпрос.

— Питай каквото искаш — заяви Гейбриъл.

— Твоят герой във филма е Хамелеона. А какво е истинското ти име?

— Гейбриъл. Гейбриъл Беноа. Защо питаш?

— Защото все някой ден ще се озовеш в ада, Гейбриъл. Смятам да те открия веднага щом се появиш и да ти хвърля такъв бой, че да ти държи влага цяла вечност.