Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (35)

33.

— Мик, ти сериозно ли? — попита Гейб.

— Сериозен съм като смъртта — безизразно заяви Мики.

— Какво, по дяволите, става? Защо искаш да ме взривиш?

— Не искам да те взривявам — отвърна Пелц. — По-скоро ми се ще да си поговорим по работа.

— Няма проблеми — каза Гейб, — говори.

— За начало, освободи се от пистолета. Където и да го криеш, извади го и го остави на пода. Ако ме гръмнеш, ще си мъртъв половин секунда след мен.

— Добре, само се успокой — отвърна Гейб. — Искам да кажа, недей да се успокояваш чак толкова. Просто продължавай да натискаш здраво този бутон.

Посегна към вътрешния джоб на якето си и извади валтера, след което го плъзна по пода към Мики. Пелц го вдигна и го сложи върху тезгяха пред себе си.

— Всичко наред ли е вече? — попита Гейб.

— Засега да.

— Добре, нека поговорим по работа тогава.

— Не ти се обадих, за да те изнудвам, Гейб. Сигурно това си помислил отначало, но то не е в стила ми — започна Пелц.

Хамелеона само кимна.

— Паметта ми е желязна — продължи Пелц. — Преди осем години направихме заедно няколко епизода от „Семейство Сопрано“ Помня, че бяхме на снимки в Джърси, размотавахме се заедно и ти ми спомена, че имаш идея за филм: човек, който избива куп задници от филмовия бизнес.

— Половината от хората, работещи в този бизнес, рано или късно стигат до същата идея — отбеляза Гейб.

— В затвора може и да не ми е достигало слънце, Гейб, но не съм оглупял. В онзи ден двамата с теб си говорихме за начините, по които можеш да убиеш разни хора. Един от тях беше да се подменят халосни патрони с истински. Интересно съвпадение е, че си бил на снимачната площадка днес, когато Иън Стюарт е бил убит тъкмо по този начин.

— Но това не значи, че имам нещо общо — отбеляза Гейб.

Пелц само изръмжа неопределено и продължи:

— Интересно е и това, че коктейлът „Молотов“, хвърлен тази вечер по Брад Чък, беше без фитил — същият, който баща ми ме научи да правя. Същият, който аз ти показах. Освен това на ръст изглеждаш досущ еднакъв с човека, който го хвърли.

— Имам среден ръст и средно тегло, подобно на милион други мъже — отбеляза Гейб.

— Но се обзалагам, че точно ти стоиш зад затриването на тези нещастници днес.

— Не съм аз, Мик, кълна се.

— Тогава защо дотича толкова бързо тук, и то посред нощ? И защо си донесъл пистолет? — попита Пелц. — Нали ти казах, целта ми не е да те изнудвам.

— А тогава защо ме извика? — попита Гейб.

— Защото искам и аз да се включа — каза Пелц. — Помниш ли финала, който ти предложих за филмовия ти проект? Да събереш стотина от онези задници на едно място и да ги вдигнеш във въздуха? На теб ти хареса. Мислиш ли да го направиш?

— Дори и да стоях зад всички тези убийства, никога не бих си позволил да направя нещо такова. Ти най-добре от всички би трябвало да го знаеш, Мики. Експлозивите струват майка си и баща си — отбеляза Гейб.

— Майка си и баща си, казваш… Ето, затова те харесвам, Гейб. Под топките ти има бомба, но не се страхуваш да се правиш на умник пред човека, който държи копчето на детонатора.

— Шегата настрана, Мики, но С4 е евтин, ако имаш правото да го купуваш легално. Веднъж щом се озовеш на черния пазар обаче, той става труден за намиране, а дори и да откриеш, цените са безбожно високи.

— Не и ако знаеш откъде да пазаруваш — отвърна Мики. — Чуй ме, Гейб, ако търсиш средства за голямо бум-бум, аз съм твоят човек. Не само че знам откъде да се снабдиш, с каквото ти трябва, но и знам как да ти го доставя, както и къде да сложа взрива, така че броят на жертвите да е максимално висок.

Гейбриъл не отделяше очи от стоманения цилиндър в ръката на Пелц. По лицето му изби пот. Мики можеше и да го убие, но изглежда, действително не целеше да го изнудва.

— За какво ти е въобще да се замесваш? — попита Гейб. — Защо рискуваш да се върнеш обратно в затвора?

— Защото мога да ти купя материала евтино, да го приготвя, да спечеля някой долар и все пак да ти спестя доста. А и защото съм прекарал последните хиляда двеста осемдесет и три нощи в килия, обмисляйки как мога да си го върна на системата, която ме вкара там. Затова или ми кажи какво точно искаш, така че да ти помогна да се случи, или ставай и си тръгвай. Няма да те издам. Ще стоя като закован пред телевизора и ще викам за теб.

Гейб бръкна в джоба си, извади сгънат лист хартия и го постави в свободната ръка на Мики.

Пелц го прочете за по-малко от трийсет секунди и добави:

— Е, аз бих направил някои подобрения, но като за аматьор не е никак зле. Май съм те обучил доста добре.

— Колко ще ми трябват? — попита Гейбриъл.

— Около двайсет и седем килограма С4 трябва да ти свършат работа — отвърна Мики. — Достатъчно, за да ти стигне, и не твърде много, за да може да се сложи в раница.

— Можеш ли да го вземеш? — попита Гейб.

— Лесна работа.

— Бързо? — уточни Гейбриъл.

Мики избухна в дрезгав смях.

— Искаш да е евтино и бързо? Сигурно, ако ставаше въпрос за френска любов пред тунела „Линкълн“. Но ние живеем в света след 11 септември, Гейб. Бързата доставка качва цената — каза той.

— Колко ще излезе, ако искам да го получа до утре?

Мики замълча за момент.

— Двайсет и пет хиляди, плюс още пет заради моите връзки и експертно съдействие — отвърна делово той.

— Значи общо трийсет — пресметна Гейб.

— Ако ставаше въпрос за истински филм, цената на двайсет и седем килограма, плюс цената на моите услуги, щеше да бъде двойна, може би дори тройна — отбеляза Мики. — Трийсет хиляди е цена като за близки и приятели.

— Погледни пак схемата, която ти показах. Смислена ли е? Зарядите поставени ли са на най-подходящите места, така че да нанесат най-големи щети? — попита Гейб.

— Както казах, ще трябва да поогладя нещата, но затова ти поисках допълнителните пет хиляди. Плащат ми, за да взривявам разни неща, не за да изнудвам. Цената е трийсет хиляди. Ако искаш пластичния експлозив до утре, парите ми трябват в брой днес. Имаш ли ги? — попита Пелц.

— Не — призна Хамелеона. — Но знам откъде да ги взема.

— Тогава отивай да ги вземеш — отвърна Мики.

— Работата е за двама — каза Хамелеона. — Ти можеш ли да се включиш?

— Ще се наложи да сме аз и моят пробационен служител — отвърна Пелц. — Копелето ме следи денонощно седем дни в седмицата. Можеш ли да намериш някой друг?

— Вероятно.

— Тогава го направи. Аз ще съм тук и ще те чакам.

— Пистолетът също ще ми трябва — допълни Гейб.

— Ще ме гръмнеш ли с него? — попита Пелц.

— Не, по дяволите. Но никак не ми се ще да вървя пеш по Скилман авеню без него.

Мики взе валтера и го подаде на Гейб.

— Виж как ти се доверявам — отбеляза той.

— Може би не е зле вече да си махнеш палеца от копчето на детонатора — каза Гейб.

— Това ли имаш предвид? — попита Мики и вдигна пръста си от сребристия бутон. Той изщрака.

Гейбриъл скочи нервно на крака.

— БУМ! — каза Мики.

— Ах ти, копеле! Всичко е било измама! — извика Гейб.

— За теб може да е измама — засмя се отново с хриптящия си смях Мики, — аз обаче го наричам „специални ефекти“.