Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (40)

38.

В продължение на три секунди тримата просто стояха и се гледаха в слисано мълчание. Гейб чакаше Лекси да каже нещо, Лекси беше забравила, че трябва да каже нещо, а Джими Фицхю се опитваше да сглоби парченцата от пъзела и да разбере какво става. Накрая той се обади пръв:

— Yo tengo dinero^[1] — започна той. — Cinco^[2], Cinco стотин долара. No habla español^[3], но имам петстотин долара.

Гейб посочи с оръжието към Фицхю, след което му направи знак към стола зад бюрото.

— Искаш да седна? — досети се Фицхю.

Гейб кимна и Фицхю седна на стола си.

Джими беше на четиресет и няколко години, но имаше атлетично телосложение, за разлика от стокилограмовите мотористи, които човек можеше да срещне по околовръстното. Остаряваше достолепно и се гордееше с това — беше пристрастен към фитнеса, играеше тенис и скуош, беше член и на бродуейската лига по софтбол. Гейб не се и съмняваше, че ако му се удадеше този шанс, Фицхю спокойно можеше да го смаже с няколко удара.

Все още държейки валтера насочен към Фицхю, Гейб пристъпи към мястото, където стоеше Лекси, и приближи глава до ухото й.

— Кажи си репликите — прошепна й той.

— Ох, мамка му! Извинявай! — отвърна тя, след което се обърна към Фицхю и заяви: — Искаме парите.

— Говорите английски? — учуди се той.

— Естествено, че говоря английски, що за тъп въпрос! — отвърна Лекси — Повтарям, искаме… парите. Сега!

— Имам петстотин в портфейла. Всичките са ваши. Трябва само да бръкна в джоба си и…

— Да не мислиш, че сме били път до тук само за да ти вземем портфейла? — отвърна Лекси. — Искаме парите за дрога. Отвори сейфа.

Гейб усети как затаява дъх. Репликата „отвори сейфа“ беше в сценария, но „искаме парите за дрога“ не беше.

— Кои, по дяволите, сте вие? — изкрещя Фицхю. — За Монте ли работите? Той ли ви прати?

— Работим за себе си! — изкрещя в отговор Лекси. — Сега отвори сейфа!

— Не знам комбинацията и не знам нищо за никакви пари за дрога — отвърна Джими и се изправи. — А ако искате да знаете…

Гейб го удари през лицето с плоската част на валтера. Фицхю падна назад в стола и притисна с две ръце окървавената си буза.

— Отвори сейфа веднага или умри! — изкрещя Гейб, размахвайки пистолета към него с надеждата, че болката и страха ще попречат на Фицхю да разпознае гласа му.

— Окей, окей — изпъшка той, — моля, не стреляйте… имам две деца.

Джими падна на колене и избърса кървавите си длани в ризата.

— Наблюдавай го! — изкрещя Гейб на Лекси, надявайки се, че още две думи така или иначе нямат никакво значение. Тя отиде до прозореца на караваната и раздели щората с пръсти.

— Навън има хора, побързай! — съобщи тя.

Фицхю отвори сейфа и отстъпи назад. Гейб погледна вътре. Нямаше оръжия, нямаше нищо друго, освен сива метална кутия с ключалка.

— Ключът е в чекмеджето на бюрото ми — каза Фицхю.

Гейб му направи знак с пистолета да отиде натам.

— По-бързо! — извика Лекси и затропа нервно с крака. — Мисля, че някой идва.

Фицхю отвори най-горното чекмедже на бюрото и взе малък ключ, след което извади металната кутия от сейфа.

— Тук има достатъчно за три отделни поръчки — каза той. — Нека обаче да ви дам един съвет — ако вземете няколко пачки, никой няма да тръгне да ви гони, гарантирам ви. Ако вземете всичко, Монте ще ви залови, ще изнасили приятелката ти, ще й пререже гърлото и ще я сложи в ковчег. Мога да ти кажа, че тя ще е щастливката, защото ти ще влезеш в ковчега веднага след нея и все още ще дишаш. След това ще ви зарови някъде и ще забрави къде точно.

— Отвори я! — изръмжа Гейб, който вече сериозно започваше да се притеснява да не бъде разпознат.

Фицхю отключи кутията и вдигна капака.

Вътре имаше три спретнати пачки с банкноти, а най-отгоре се виждаше по една стотачка. Не бяха много дебели, но парите за дрога така или иначе не трябваше да са много обемни, вероятно всичките бяха само стотачки.

— Повярвайте ми — продължи Фицхю, — наистина не искате да ги вземете всичките.

Хамелеона взе едната от пачките, след което се поколеба.

— Не се шегувам, Гейб, побързай! — извика нервно Лекси от мястото си край прозореца. — Кълна се, някои наистина идва насам.

— Гейб? Статистът? — изправи се Фицхю. — Онзи с мотора „Кавазаки Нинджа“? Ти да не си полудял? Наистина ли мислиш, че ще се измъкнете от тук?

Хамелеона нямаше друг избор. Насочи валтера към гърдите на Фицхю и натисна спусъка.

— Мамка му! Мамка му! Мамка му! — повтаряше той. Фицхю се свлече в стола зад бюрото.

Ако до този момент Лекси беше успяла да запази поне капка здрав разум, сега и тя се изпари.

— Луд ли си? — изкрещя тя. — Хората отвън те чуха. Той ти даде парите, защо го застреля?

— Ти каза името ми! — изкрещя Гейб в отговор.

— Не съм. Заклевам се! — отвърна тя.

Гейбриъл грабна останалите две пачки банкноти и натъпка всичко във вътрешния джоб на якето си. Дръпна Лекси за ръката и я повлече навън.

— Маската — изкомандва той.

Двамата едновременно свалиха ски маските си и излязоха от караваната.

Тръгнаха на изток по „Бродуей“ и десет минути по-късно вече седяха в последния вагон на влак Д, потеглил към покрайнините на града.

— Съжалявам, Гейб, съжалявам — плачеше Лекси и сълзите й се стичаха по бузите.

— Направи ми една услуга — процеди през зъби той. — Просто млъкни, мамка му!