Брад Мелцър
Смъртоносно реми (20)

Глава двайсета

Тълпата пред „Уейн и Портной“ бе много по-спокойна, отколкото Сара очакваше, но и много упорита. Изведените навън служители отказваха да се разотидат, трупаха се около вратата и се бутаха и блъскаха, за да виждат по-добре.

— В този проклет град всяко нещастие се превръща в зрелище — изръмжа полицаят, докато полицейската кола бавно си пробиваше път през нарастващата тълпа.

Още преди колата да спре, полицаят отвори вратата от своята страна. Щом се приближиха на около половин пресечка от сградата, той изскочи навън. Гъф бързо го последва. Сара не помръдна.

Гъф се обърна и спря.

— Хайде.

— Но ако той…

— Сара, рано или късно това трябва да стане. Само така ще разбереш.

Тя кимна, знаеше, че Гъф има право. Докато излизаше от колата, Гъф се затича след полицая, който си пробиваше път към сградата Сара тръгна след тях. Но след няколко секунди загуби от поглед Гъф, които беше твърде нисък.

— Гъф, чакай! — извика тя. Вече беше късно. Сара подскочи и успя да види полицая. Той бе вдигнал високо значката си и почти беше стигнал главния вход. Но тъкмо, когато започна да се приближава към него, тя видя някой, който се отдалечаваше бързешком от сградата, някъде на около трийсетина метра от нея. Сара замръзна на мястото си.

— Джаред? — извика тя.

Дори и да я беше чул, мъжът нямаше намерение да спира. Сара изви врат, за да го види по-добре, но тълпата бе прекалено голяма.

— Джаред! — извика отново тя. Той продължаваше да тича. Сара започна да разблъсква хората около себе си и тръгна в посока към мъжа. Остави, каза си по едно време. Това не е той. Но не можеше да отрече приликата, докато виждаше как грижливо сресаната му кестенява коса изчезва между групите хора. С всички сили тя отново изкрещя:

— ДЖАРЕД! АЗ СЪМ!

Изведнъж мъжът се обърна и устата на Сара пресъхна. Очите им се срещнаха. Само това й трябваше. Беше той. Нямаше съмнение, това бе съпругът й. Преди Сара да успее да реагира, Джаред се обърна и побягна.

— Джаред, чакай! — извика тя, докато тълпата го поглъщаше.

Сара се опита да го настигне, като си проправяше път с разперени ръце през морето от хора. Той криволичеше във всички посоки и се възползваше от тълпите.

— Джаред! — изкрещя тя, като почти го губеше от поглед. — Моля те, недей!

Но той не спираше. Сара отчаяно се блъскаше в зяпачите и разбра, че започва да го губи. Тълпата изглеждаше безкрайна, а Джаред бягаше бързо.

Когато той се спусна по Седмо авеню, тя напълно го изгуби от поглед. Паникьоса се, извади значката си и я размаха.

— Полиция! — извика. — Спрете този мъж! — Никой не се втурна да спира Джаред, но й направиха път и Сара започна да тича по-бързо.

Спря, щом стигна до Четирийсет и девета улица. Джаред го нямаше. Погледна по Седмо авеню, но никой не тичаше по него. Може би е завил по Четирийсет и девета, помисли си тя. След това чу някой да крещи: „Внимавай, тъпанар такъв!“ и видя, че един мъж, който излизаше от спирката на метрото, и разгневено гледаше през рамо. Ето го. Сара се спусна по бетонните стъпала и се вряза в друго множество от хора. Като съдеше по размерите на тълпата, тя реши, че всички, които не се тълпяха пред входа на „Уейн и Портной“, бяха решили да се возят на метрото. Тя се затича покрай редицата автомати за билети и скочи над един от тях.

Спря я един от служителите на метрото.

— Съжалявам, но без билет не може — хвана я за ръката той.

— Пуснете ме — задърпа се Сара. — Мъжът ми…

— Госпожо, все ми е тая кой е мъжът ви, няма да…

Тя завря значката в лицето му.

— Искате ли да говорите с шефа ми?

— Съжалявам, не разбрах, че…

Но Сара вече тичаше по спирката. Още трийсет секунди минаха, преди да види Джаред. Той си пробиваше път през тълпата към края на платформата. Тъй като повечето от хората стояха на едно място и чакаха мотрисата, Сара видя, че с Джаред бягаха още двама души. Когато ги наближи, тя позна кои са. И когато разбра кои са, й стана ясно защо Джаред бяга.

— Не се отказваш, нали? — Рафърти стоеше зад Джаред и се обърна, за да може Сара да види, че е забил пистолет в гърба му. Клеър стоеше до Рафърти и изглеждаше ужасно.

— Добре ли си? — обърна се Сара към Джаред.

— Да. — Той се обърна към Рафърти и добави: — Пусни Сара.

— В никакъв случай, сега си имам още един за…

— Той има пистолет! — изкрещя някой и хаос обгърна тълпата. След броени секунди хората около тях започнаха да се разпръскват.

Сара използва объркването и посегна за пистолета в десния джоб на панталона си.

— Не прави това — предупреди я Рафърти. Той блъсна Джаред и насочи пистолета си към Сара. — Ще украся стените с теб. — Беше раздърпан, потеше се.

Джаред се задържа на ръба на платформата, а Сара замръзна. Той видя, че пистолетът е насочен към жена му.

— Сега го дай на Клеър — нареди Рафърти, докато хората около тях продължаваха да се разбягват.

Клеър посегна за пистолета, но Сара спря.

— Не си длъжна да правиш това — каза тя.

— Млъквай — солна й се Клеър. Взе пистолета и заведе Сара до края на платформата, близо до Джаред.

Докато Сара и Клеър вървяха към Джаред, Сара му хвърли отчаян поглед. Трябваше да направят нещо.

Той бе решен да спаси жена си, но не виждаше ясно Рафърти. Точно когато Клеър мина покрай него, той я ритна отзад в колената и я събори. Тя падна на пода и изпусна пистолета. Без да губи време. Сара се хвърли към Рафърти, чийто пистолет бе насочен към Джаред.

Рафърти стреля веднъж, след това обърна пистолета си към Сара. Но преди да натисне спусъка, тя го удари с крак в слабините. Пистолетът излетя от ръцете му, но беше твърде късно. Вече бе стрелял в Джаред. И докато Рафърти се превиваше от болка. Сара чу вика на съпруга си.

— Джаред! — изкрещя тя. Обърна се, но него го нямаше. Изтича до края на платформата. Видя го, че лежи на релсите. От рамото му течеше кръв.

— Джаред, добре ли си? Чуваш ли ме?

Той не отговори. Лицето му беше безизразно, бе изпаднал в шок.

Сара се обърна и забеляза, че Клеър помага на Рафърти да се изправи. Отдясно, близо до ръба на платформата, се намираше пистолетът на Рафърти. Тя погледна отново съпруга си. Той започваше да се опомня. Вземи пистолета, помисли си. Джаред ще се оправи. Но като понечи да грабне пистолета, Сара чу звънеца, които сигнализираше за идването на мотрисата. Тя се наведе и видя светлините в тунела. Нямаше много време. Джаред още лежеше долу. Пистолетът беше на платформата. Трябваше да избере едно от двете неща, а изборът беше лесен.

Сара приклекна на ръба на платформата и се приготви да скочи долу, но Рафърти я сграбчи за косата и я дръпна назад. Тя се обърна и замахна.

— Пусни ме или ще те убия!

Заби нокти в ръцете му, в лицето му — където и да е, само да я пусне. Изненадан от яростта й, Рафърти я блъсна и се наведе да вземе пистолета. Сара знаеше, че трябва да действа бързо. Мотрисата бавно се приближаваше. Нямаше време да слиза долу.

— Джаред! Изправи се! — изкрещя тя.

Джаред я послуша и колебливо се изправи. Имаше чувството, че краката му са направени от гумени ластичета, но тогава го прониза болката, а от миризмата на собствената му кръв му призля.

— Ще се оправиш — каза Сара. — Хвани ми ръката. — Тя легна по корем и протегна ръка към Джаред. Земята вибрираше от приближаването на мотрисата, шумът се усилваше, а плъховете наоколо се разбягаха.

Джаред се протегна и хвана ръката й. Но преди да го издърпа, Сара видя, че той гледа зад рамото й. Някой беше зад нея. Тя се обърна.

Рафърти се прицели в нея. След това с леден поглед се обърна към Джаред.

— Пусни я.

— Не прави това — замоли се Сара.

Рафърти не отговори. Виждаше ярките светлини на мотрисата, която излизаше от тунела.

— Поздрави родителите на Сара от мен.

Влакът беше съвсем близо. Това бе последната възможност на Джаред да се изкачи. Но той нямаше да рискува живота на жена си. Пусна ръката й и се отдръпна.

— Какво правиш? — Сара едва чуваше гласа си от боботенето на мотрисата.

— Той ще те убие! — извика Джаред.

— Не ми пука! — Тя отново протегна ръка. — Хвани се за мен!

Мотрисата бе почти до него. Джаред започна да оглежда мястото под платформата и Сара разбра, че той няма да успее да се измъкне. Времето им бе изтекло. Нищо друго не се чуваше, освен писъка от колелата, но въпреки това Сара изкрещя:

— Обичам те! ДЖАРЕД! — замоли се тя. — ДЖААААРЕД! — В последната секунда Сара издърпа ръка и се претърколи на платформата. Докато наблюдаваше как влакът поглъща Джаред, Рафърти отстъпи назад и се усмихна.

Когато влакът спря, Клеър се втурна към вратите.

— Хайде! — извика тя към Рафърти.

— Не.

— Как така не? Хайде да се махаме!

— Искам да видя тялото!

— Какво… Оскар, това е единствената ни възможност! Хайде!

— Няма да се кача! Това е по-важно.

— Престани да се занимаваш с тях! Можем…

— Ако искаш тръгвай, но аз оставам. Няма да зарежа работата недовършена.

Вратите на мотрисата се затвориха и Клеър колебливо застана до Рафърти.

— Проверяваш и тръгваме, нали? — попита тя.

Без да каже нищо, Рафърти се приближи към края на платформата, докато мотрисата се изтегляше от спирката. Наведе се и видя само кръвта от рамото на Джаред. Може би мотрисата го е блъснала към другата страна… Преди Рафърти да завърши мисълта си, Сара се впусна към него.

— Ти го уби! — изкрещя тя. Блъсна се в него, той изпусна пистолета си, загуби равновесие и падна от платформата, но успя да се хване за палтото на Сара. И двамата се стовариха върху релсите, преди да успеят да разберат какво става. Рафърти падна пръв, а Сара се строполи върху него. Изправи се веднага, изпълнена с ярост. Докато Рафърти се мъчеше да стане на крака, тя го сграбчи за косата и заби коляно в лицето му.

— Психясало лайно такова! — изкрещя — За кого се мислиш?

Вместо отговор, Рафърти удари Сара с опакото на ръката си през лицето и я запрати на земята. Вдигна ръка да я удари отново, но не видя юмрука на Джаред.

— Не. Пипай. Жена. Ми! — изръмжа той и кокалчетата му се забиха в челюстта на Рафърти. Сара видя тясното пространство, което бе спасило живота му — малка издатина на платформата, под която се образуваше тясна ниша.

Джаред замахна с дясната си ръка и удари Рафърти в стомаха. И отново в лицето. За всеки неспокоен час, за всяка минута страх, който бяха преживели той и Сара, Джаред удряше отново и отново. Накрая грабна Рафърти за яката и се загледа в размазаното му лице. Последва един-единствен изстрел и Джаред се свлече на релсите.

Сара видя, че от гърба му потече кръв. Обърна се. Клеър стоеше на платформата с пистолета на Рафърти в ръце.

— Джаред! — втурна се към него Сара.

— Оскар, добре ли си? — попита Клеър.

Рафърти кимна, като се мъчеше да си поеме дъх. Пресегна се и взе пистолета от Клеър.

— Джаред, кажи ми нещо — проплака Сара. — Моля те, кажи нещо!

Джаред мълчеше. Приведена над него, Сара зърна кожения кобур на глезена му. Внимателно се пресегна за малкия пистолет.

— Никой да не мърда! — Към платформата тичаше полицай. Той спря и насочи пистолет към Рафърти. След него се появи и Гъф.

Рафърти се прицели в Джаред и Сара. Клеър вдигна пистолета на Сара и направи същото.

— Изведете ни оттук или ще ги убием и двамата! — изкрещя отдолу Рафърти. — Кълна се!

— Няма да преговарям — заяви полицаят и продължи да се цели в него. — Не сте в положение да поставяте условия.

— Така ли? — извика Рафърти. — Вие имате един пистолет, а ние — два. Ако застреляте един от нас, другият ще убие тези двамата. Бих казал, че това положение е много добро.

Гъф погледна надолу към Сара и Джаред и видя, че Сара крие малкия пистолет зад рамото на Джаред.

— Не го слушай — каза Гъф.

— Не се шегувам — предупреди ги Рафърти.

— Прави каквото искаш — обади се уверено Гъф — Но ако им сториш нещо, той ще ви отнесе главите. Първо нейната и после твоята.

Клеър се разтрепери, но пистолетът и остана насочен към Сара и Джаред.

Гъф се обърна към полицая.

— Ще стреляш ли?

— Да — отвърна той.

— Предупреждавам ви, че говоря сериозно — извика Рафърти. — Имате три секунди да решите. Едно…

Никой не помръдна.

— Две…

И отново нищо.

— Тр…

— Нейният пистолет е празен! — извика Сара.

— Какво? — обърка се Клеър.

— Празен е. Изпразних го, преди да изляза.

— Лъже — каза Рафърти.

— Не лъжа — настоя Сара. — Не ми позволяваха да го взема, затова го изпразних.

Клеър погледна пистолета си. Ръцете и трепереха.

— Клеър, стреляй в мен — предложи Сара. — Нищо няма да стане.

— Не й вярвай, Клеър! — изкрещя Рафърти — Тя лъже!

Сълзите се спуснаха по бузите на Клеър и тя отпусна пистолета.

Гъф се усмихна на Рафърти.

— И какво разправяше за единия пистолет срещу двата?

Рафърти продължаваше да се прицелва в Сара, а полицаят се целеше в него.

— Няма да отида в затвора заяви Рафърти.

— Напротив — отвърна Гъф. — Но ще трябва да решиш дали ще го сториш в полицейска кола, или в линейка.

— Не е вярно. Ще наема най-добрите адвокати в града.

Сара знаеше, не Рафърти е прав. Щеше да го направи. А те щяха да използват ръкавиците с отпечатъците и да го измъкнат. Тя погледна Джаред, който кървеше в скута й. Не, каза си. Не можеше да пусне Рафърти.

— Наеми си колкото искаш адвокати — каза Гъф. — Само ни дай пистолета. Ако го направиш, ще си улесниш положението. Знаеш, че съм прав. Така е най-умно — добави Гъф, като разбра, че Рафърти го слуша.

— Няма да е лесно дело. — Рафърти свали пръст от спусъка. — С подходящите адвокати ще се отърва. Ще ме пуснат под гаранция след…

— Мислиш, че ще те пуснат под гаранция? — изсъска Сара. — Гаранция за това, че уби Конрад?

— Не бях аз! — Рафърти отново вдигна пистолета.

— И убийствата на Елиът и Козлоу, и Арнолд.

— Тя само се опитва да те разстрои — обади се Гъф.

— Не го слушай. — Сара все още криеше пистолета на Джаред. Той дишаше на пресекулки. Нямаше много време. — Хванем ли те, слънце вече няма да видиш.

— Разбрах те — отсече Рафърти. — Мислиш, че ако ме вбесиш достатъчно, ще се опитам да те застрелям и онова ченге там ще ми пръсне мозъка. — Той поклати глава. — Махам се оттук, имам право на едно обаждане и довечера ще си спя в собственото легло.

— Няма начин — извиси глас Сара. Джаред беше започнал да трепери. — Никога няма да те пуснат.

— Сара, млъкни! — изкрещя Гъф.

— Ще те осъдят на смърт! — извика тя.

— Довиждане, Сара — каза Рафърти и наведе пистолета. — Радвам се, че се запознахме. — Той се приближи до края на платформата и подаде пистолета си на полицая. Мъжът се пресегна да го вземе, но в този момент Рафърти натисна спусъка и го простреля в стомаха. След това отново се прицели в Сара.

С бързо движение Сара извади пистолета и стреля. Три куршума се забиха в Рафърти. Два в гърдите му. Един в рамото. Той се запрепъва назад и Сара стреля отново. И отново. И отново. Дръпна пак спусъка, но чу само глухо прищракване. Рафърти продължаваше да се препъва. Оплете крака в релсите, залитна назад и тялото му се строполи на земята. Сара пое дълбоко дъх.

Джаред изстена, тя изпусна пистолета и залюля главата му в ръцете си.

— Трябва ми линейка! — изкрещя. — Моля ви!

Той отвори бавно очи.

— Спечелихме ли?

Очите й се напълниха със сълзи.

— Оставаш състезател до края.

— Просто ми отговори.

Сара си помисли за Конрад.

— Да — проплака тя. — Спечелихме.

— Страхотно — прошепна Джаред.

— Ти добре ли си? — попита Сара.

— Не знам Не си чувствам краката.