Кристина Лорен
Красива сексбомба (7)

Седем
Бенет Райън

В асансьора гласът на Уил наруши тишината.

— Трябва ли да се притесняваме за Хенри на онази маса с големите залози?

Бръкнах в джоба си и извадих кредитната карта на брат ми — единствената, с която Мина му позволи да излезе от тях. И я беше дала на мен. — Нямам идея какво играе, но или ще продължава да печели, или ще му свършат парите, а единствената карта в портфейла му е тази, с която може да си отвори вратата на хотелската стая.

— Страхотно — промърмори сънливо Макс и се облегна на стената на асансьора. — Майчице, смазан съм.

Уил въздъхна и се загледа в дисплея, където се сменяха цифрите на етажите.

— За двама пълни задници като вас, всъщност успяхте да направите доста яка вечер.

— Нуди клуб, язва, бягане по спешност до аптеката, страхотна вечеря, кражба на кола, проститутка травестит, Клоуи печели няколко хилядарки, и за малко един евнух и пич на име Ким да ни счупят пръстите — каза Макс и изпъчи гордо гърди. — Не беше никак зле, нали?

Уил се обърна към него и го изгледа буквално шокиран.

— Как можа? Как можа да забравиш Майк Ястреба? Все още считам, че Майк Ястреба просто стои няколко стъпала по класа и финес, особено в сравнение с вас двамата — каза той и хлъцна. — Бих казал, че жените ви плющят яко с камшика, но няма да го кажа. Защото е далеч по-зле.

Гледах как усмивката на Макс леко преминава от задоволство към злорадо очакване.

— Уил, скъпи мой, любими мой — Макс сложи тежката си ръка на бузата му и започна да цъка с език. — Не знаеш с какво нетърпение очаквам да се появи онова момиче, което ще те удари през кокалчетата на краката и ще паднеш на задника си. Мислиш си, че всичко в живота ти е организирано, мислиш си, че си щастлив с онзи малък апартамент, с твоите триатлони и график за чукане. Но когато това момиче се появи, ще ти кажа „Аз нали ти казвах“ и няма да проявя грам съчувствие към теб, когато се превърнеш в кръвясало лайно. — После леко го потупа по бузата, засмя се и тръгна по коридора. — Мамка му, нямам търпение да се случи.

Уил го гледаше как се отдалечава с тежка, олюляваща се походка и се обърна към мен в очакване аз да продължа лекцията.

— Не, нямам какво друго да кажа. Когато намериш това момиче, разбира се, ние ще се радваме за теб, но най-вече ще се радваме на възможността да те храним с лайна всеки ден, до края на света.

— Ето защо сте ми приятели — каза и ме удари в гърдите, след което се обърна и тръгна в обратната посока.

Извиках му лека нощ и влязох в стаята си. Искаше ми се да знам къде е отседнала Клоуи. Колкото и да бях изморен и полупиян, ако знаех къде е, бих хукнал по стълбите, бих чакал за такси и бих отишъл при нея, независимо къде е.

* * *

Спрях пред гардероба да закача сакото си и застинах. От една дървена закачалка висеше бельото, което Клоуи бе облякла в клуба. На слабата светлина, която идваше от прозореца на спалнята, камъчета светеха в зелено и бяло. Влязох в стаята да се уверя, че пулсът ми не подскача като обезумял напразно и че подозренията ми са верни.

Тя беше там, в леглото ми. И ме чакаше. Нямаше съмнение, че тялото, увито в планина от завивки и възглавници в средата на огромния матрак, беше Клоуи.

Съблякох се и пуснах всички дрехи на пода, качих се при нея, но не исках да я докосвам. Все още не. Исках само да я гледам. Пръснатите й рошави тъмни къдрици се открояваха върху бялото спално бельо. Очите й бяха затворени, но клепачите й леко помръдваха в съня й. Устните й бяха толкова меки, сочни, червени. Чакаха да бъдат целунати. Всичко под брадичката й беше скрито под масив от одеяла.

Докато я гледах как спи и виждах стабилния, спокоен пулс на вената на врата й, изведнъж се почувствах като хищник. Нищо не се бе променило за последните две години. Беше точно като онази нощ, когато останахме за първи път в хотелската стая в Сан Диего.

Повдигнах леко завивките. Видях, че бе облякла само моята риза. Под нея беше гола. Това беше един от най-нежните и най-любимите ми моменти с Клоуи. Краката и ръцете й бяха отпуснати, звуците й гърлени и по-несвързани и освободени.

Мушнах се леко под завивките едва когато ме усети, че съм в леглото при нея. Беше се изкъпала и не миришеше на онзи непознат парфюм, не миришеше на чужда жена, а на нейния сапун с аромат на цитрус и пролет. Целунах извивката на гърдите й през ризата и прокарах език от пъпчето към таза й. Търсещите й пръсти се заровиха в косата ми, другата й ръка се вдигна към лицето ми и връхчетата на пръстите й опипаха линията на устните ми.

— Помислих, че сънувам — прошепна и бавно започна да изплува от съня.

— Не сънуваш.

Ръцете й нетърпеливо се върнаха в косата ми, бедрата й се разтвориха, защото знаеше, че сега, когато съм вече тук, ще й дам това, което обичаше може би най-много на света. Преместих се надолу и легнах между краката й. Беше гореща, готова. Подухах леко и прокарах хладна струя въздух между краката й. Тялото й се изопна и опъна като дъга над леглото. Чувах накъсаните звуци на удоволствието й. Обичах да танцуваме така: да целувам бедрата й, да издишвам съвсем близо до кожата й.

В стаята беше хладно, но кожата й вече лъщеше от пот. Пръстът ми проби влажната топлина на влагалището й. Моята Клоуи извика и във вика й усетих облекчение и потребност. От мен.

Не ме накара да бързам, защото знаеше, че ако започне да ме пришпорва, щях да го направя много бавно. Беше в стаята ми, в леглото ми, почти моя съпруга и нямах никакво намерение да бързам, след като цял ден бях копнял за този миг. Нямаше за къде да бързаме сутринта… която почти настъпваше. Единственото, което ми предстоеше, беше да остана в леглото. С нея.

Оставих я да се наслади на пръстите ми, на дъха ми върху кожата й, на целувките ми по корема й. Господи колко беше красива! Ръцете й бяха изпънати нагоре и сляпо търсеше за какво да се хване. Бедрата й се мърдаха нетърпеливо пред очите ми, търсеха ме, и накрая не можех повече да издържа на изкушението, на сладостта, на топлината. Целунах я само веднъж, много нежно, затворих очи, за да почувствам интензивността на допира с нея.

Исках повече. Както винаги исках да мога едновременно да я вкусвам и чукам и в секундата, в която върхът на езика ми докосна малкото възвишение на клитора й… до там бях. Засмуках я с отворена уста, исках да я погълна. Тя извика и зарови пръсти в косата ми, бедрата й трепереха, движеха се в ритъм с мен, посрещаха ме. Перфектен ритъм. Без усилие. Беше сладка и мокра. Краката й се вдигнаха на раменете ми, плъзнаха се по гърба ми, и се затвориха около мен, докато единствените звуци, които можех да чувам, бяха приглушените й викове и шумът на чаршафите, когато се изтласкваше напред към мен.

Тялото й сякаш не знаеше какво по-напред да вземе от мен — езика ми или натиска на устните ми, затова аз взех решението вместо нея. Озверял и гладен след цяла нощ потаен секс из клубове и тоалетни, я покрих с устата си и засмуках. Движенията ми й казваха: Ето такава те обичам, нежна и дива. Изгубен съм в теб, изгубен съм без теб.

Познавах тялото й толкова добре. Всяка гънка, всяка вдлъбнатина, аромата й, когато беше сънлива, аромата й, когато беше готова и подивяла. И макар че го бях замислил само като начин да я раздразня, тя ме изпревари. Свърши толкова неочаквано бързо. Краката й се отпуснаха настрани, гръбнакът й се изви, виковете й кънтяха. И после бедрата й спряха да треперят и тя се надигна, облегна се на лакът и ме погледна. Целунах пъпа й, после голите й пълни, тежки гърди.

— Здравейте красавици.

— Добре ли прекара тази вечер? — попита тя. Гласът й все още бе натежал от съня и удоволствието.

— Определено беше много интересно.

Зъбите ми леко минаха по извивката на гърдата й и захапах зърното й.

— Бенет?

Усетих несигурност в гласа й и веднага спрях нежната си атака и вдигнах глава да я погледна.

— Ммм?

— Наистина ли няма проблем, че направихме това? Че се намъкнах на ергенското ти парти? Искам да кажа… аз те откъснах от приятелите ти. Цялата нощ.

— А ти мислиш ли, че бях изненадан, когато реши да вземеш нещата в свои ръце в клуба?

Тя затвори очи и се усмихна, но усмивката й беше съвсем мъничка.

— Да не си изненадан е едно, а да провалиш цяла планирана вечер, което направих аз, е съвсем друго.

Издърпах ризата нагоре по ръцете й, увих я около китките й я вързах.

— С момчетата можем да празнуваме, имаме цял уикенд. Не е проблем, че го направи. — Наведох се и засмуках шията й. — Всъщност, ако някога спреш с глупостите и дивотиите, които знам, че правиш, защото ме обичаш, това може леко да ме поразтърси.

— Леко? — усетих усмивката в гласа й.

Погледнах лицето й. Косата й бе пръсната като ветрило по възглавницата, очите й бяха натежали от желание и удовлетворение в равни количества.

Имах чувството, че някой ме дърпаше назад във времето. Как се стигна до тук? Тази жена под мен беше същата жена, която бях презирал месеци наред, жената, която бях чукал с такова отчаяно желание и омраза, а тогава дори не разбирах кое е по-силното. Сега беше в моята стая, в моето легло, на ергенското ми парти, пръстенът на баба грееше на пръста й, ръцете й бяха завързани с любимата ми риза, същата, която тя си присвои преди месеци.

Клоуи наклони глава и ме накара да я погледна в очите.

— Къде си?

Затворих очи и преглътнах.

— Тук съм, просто си спомнях.

Тя ме гледаше и чакаше да й кажа. Очите й ме изучаваха.

— Спомних си всичко и…

— И?

— Спомних си как започнахме и какво беше преди. Опитах се да си спомня последната жена, с която спах преди теб… Май не съм ти казвал за онази нощ.

— Този разговор започна някак романтично, а сега какво стана? — засмя се, размърда се под мен и потърка хлъзгавата си кожа в пениса ми.

— Просто ме изслушай — казах и я целунах. — Трябваше да изляза с това момиче за набирането на средства за „Милениум Органикс“. И ти беше там…

— Спомням си — прошепна.

— И беше облечена в онази рокля. — Въздъхнах. — Мамка му? Мамка му! Онази рокля. Беше…

— Червена.

— Да, но не просто червена, а като червеното на пожарните коли. Изглеждаше като самия дявол, което е съвсем удачно сравнение за ситуацията между нас тогава… но… Както и да е, Амбър ми беше гаджето за вечерта. И…

— Руса, висока с изкуствени цици? — попита. Очевидно я помнеше добре. Стана ми хубаво да разбера, че дори тогава, преди две години, при цялата омраза между нас, е обърнала толкова голямо внимание и е запомнила всяка подробност за момичето, с което бях онази нощ.

— Да, същата. И тя беше… — Въздъхнах, като си спомних тоталната ми апатия онази вечер. — Е, тя беше мило момиче. Но не беше ти. Бях тотално обсебен от теб. Но по някакъв перверзен, болен начин. Обичах да изнамирам нови и нови начини да те тормозя, само да видя как ще реагираш. Обичах да те взривявам, защото знаех, че поне докато си ми ядосана и ме мразиш, вниманието ти ще бъде фокусирано върху мен, макар и с омраза.

Тя пак се засмя и се надигна да целуне врата ми и засмука леко кожата ми.

— Психопат.

— Онази нощ — продължих — ти си вземаше напитка от бара и аз дойдох при теб и казах нещо, направих някакъв коментар, не помня какъв, но съм сигурен, че беше гадно и напълно излишно. — Затворих очи и си спомних лицето й, как ме гледаше с празен поглед, без грам интерес, все едно не бях там. — После ме погледна, изсмя се и просто си замина. Направо ме разби. Предположих, че си разбрала коментара ми много по-късно, защото те бях виждал да реагираш на просташките ми шеги с гняв, с наранено достойнство, с ярост дори, но когато видях пълното ти безразличие… мамка му, това ме довърши.

— И аз не помня какво ми каза — призна тя. — Но помня, че трябваше да положа огромни усилия да не ми личи колко ме обиди.

— Тръгнахме си много скоро след това, аз и Амбър. — Прокарах ръце по тялото на Клоуи, от гърдите до лицето. Погледнах я в очите. — И я чуках. Но беше ужасно. Защото през цялото време виждах теб. Затварях очи, за да не я гледам, но тогава виждах теб и си представях какво би направила ти. Опитвах се да си представя какви звуци издаваш, когато свършваш, какво ли би било да те докосна. И точно тогава свърших. Наложи се да захапя възглавницата, за да не извикам името ти.

Тя издиша и едва сега разбрах, че е слушала със затаен дъх.

— В нейния апартамент ли бяхте, или в твоя?

Откъснах очи от линията на брадичката й и пак я погледнах в очите. Какво значение имаше?

— В нейния. Защо?

— Просто ми беше любопитно — прошепна.

Гледах лицето й и изучавах изражението й. Знаех, че мисли нещо, че нещо не й дава мира. Наведох се да я целуна и попитах:

— За какво мислиш, дяволче?

Тя ми се усмихна като хваната на местопрестъплението.

— Чудех се… в каква поза бяхте.

Лед се спусна по вените ми.

— Защо питаш? Харесва ти да си представяш мен с друга жена?

Тя веднага поклати глава и очите й потъмняха. Ръцете й се свиха в юмруци около възела на ризата около китките й.

— Искам да чуя как си мислил за мен, само това искам да чувам. — Бях върху нея — казах предпазливо. — Това беше първият и последен път, когато правихме секс. Убеден съм, че ме мисли за пълен мухльо в леглото. Едва ли съм успял да я впечатля.

Тя се размърда и се опита да нагласи ръцете си, стиснати във възела. Гледаше ме и мислеше, мислеше, мислеше.

— Преди да правите секс, тя прави ли ти свирка? — попита, без да откъсва очи от устата ми.

— Да, малко — признах.

— А ти?

— Дали съм бил между краката й? — Тя кимна. — Не, категорично.

— Беше ли с презерватив?

— Винаги съм слагал презерватив — казах и се засмях. — Винаги преди теб.

Тя се засмя и завъртя очи.

— Да. — Краката й се плъзнаха около кръста ми. — Преди мен.

Трябваше само да помръдна леко таза си и щях да съм в нея. Но да си говорим така голи, да усещам близостта й… беше толкова хубаво. Исках да задържа мига. Нямахме никакви тайни.

— Тя свърши ли? — попита Клоуи.

Въздъхнах и си признах.

— Не, но се престори.

Клоуи се засмя, притисна глава във възглавницата, за да ме вижда по-добре и попита.

— Сигурен ли си?

— Сто процента. Момичето се постара, дори се престара.

— Горката. Не е осъзнавала какво изпуска.

— Беше само няколко дни преди това, което се случи в залата за конференции — прошепнах и целунах ъгълчето на устата й. — Вероятно вече съм бил влюбен в теб. Но сега, когато си спомням за онази нощ с Амбър, ми се струва, че съм те предал. Може би затова ти разказвам тези неща.

Чертите й се изгладиха, очите й се разшириха. Бяха открити и честни.

— Не, не е така, не си ми изневерил тогава.

— Не бих го направил. Не бих могъл да го направя — казах. Гласът ми беше напрегнат. Пресегнах се, развързах възела около ръцете й и внимателно разтрих китките й.

Тя кимна, а аз целунах шията й и плъзнах език към сочните й подпухнали устни. Подпухнали от това, което направих с нея по-рано.

Мамка му, вероятно я болеше навсякъде.

Въпреки това тя плъзна ръка надолу, хвана пениса ми и го прокара между краката си.

Когато ме целуна, тя тихичко каза:

— Устните ти имат вкус на… мен.

— Как ли е станало? — попитах и захапах долната й устна.

Клоуи разтвори бедрата си и се плъзна по мен. Изведнъж нежността й отстъпи на глада и потребността й.

— Леко, не бързай — казах, излязох бавно от нея и със стон се плъзнах обратно. — Толкова е хубаво, Кло, винаги е толкова хубаво, мамка му.

— Как разбра?

Спрях за момент и се опитах да разбера какво ме пита.

— Как разбрах, че те боли ли?

Тя кимна. Това беше любимата й игра — питаше, а аз трябваше да й казвам всеки малък детайл, защото така разбираше, че й обръщам внимание, че забелязвам всичко, което се случва с нея. Обожаваше тази игра.

— Понеже чука пръстите ми доста бързо в началото на вечерта.

Тя затвори очи и прокара ръце по гръбнака ми.

— И не бях особено нежен с теб в банята — добавих.

— Наистина не беше — прошепна тя и захапа рамото ми.

Започнах да се движа в нея. Ритмично и стабилно.

— И когато опрях устни в твоите, не бях изненадан, че са леко подути.

— Близо съм, по-бързо, моля те.

Молеше ме, но аз не изпълних молбата й.

— Няма да е по-бързо — казах с устни до ухото й. — Бавният секс ме побърква. Тогава мога да те усетя най-добре, да чуя всеки твой звук. Мога да си представям как изглеждаме под завивките, как влизам в теб, мога да си мисля колко пъти ще те докарам до оргазъм. А когато те чукам бързо, не мога да изпитам всички тези неща. Не и в банята на някое казино, дори не и тук в леглото.

Дишаше учестено, тихо ме умоляваше да я заведа до така бленуваното място. Ръцете й се плъзгаха по гърба ми, около врата, по лицето. Усетих хладината от допира на годежния й пръстен.

Мили боже, тази жена ще бъде моя съпруга, ще роди моите деца, ще вижда как остарявам и полудявам по нея. Последното е сигурно. И ще ми обещае да ме обича през цялото време, докато минаваме заедно през всичко това.

Повдигнах се на длани, за да види какво изпитвам. Ръцете й обвиха лицето ми като шушулка и ме накара да я погледна в очите. Опитах се да успокоя дишането си. Една капка пот капна от челото ми върху гърдите й. Тя облиза устните си и преглътна.

— Толкова те обичам — казах. Палецът й се плъзна в устата ми, захапах го силно и тя простена. — И каквото и да се случи извън това, което… сме ние… извън нас двамата… когато сме така, както сега…

— Знам.

Гледахме се отчаяно. Това беше нашето мълчаливо съгласие, че никога няма да ни стига, че може би животът в пълното си съвършенство беше именно това: ние двамата, сами, един в друг. Но не можехме да останем само и единствено в тази реалност. Не можехме да живеем капсулирани. Може би затова Клоуи се появи на ергенското ми парти, но щеше да си тръгне след няколко часа. И може би затова не можах да стоя далеч от нея, особено когато разбрах, че е в същия град. Тя беше тук, под мен, моя. Тя винаги щеше да ми принадлежи. У дома, на работа, в леглото. И след тази мисъл оргазмът ми започна да се спуска по гръбнака с бясна скорост.

Тя беше близо, много близо до края, но за нещастие, аз бях по-близо.

— Моля те, Клоуи… не мога… не мога…

Ръцете й хванаха здраво таза ми, главата й се притискаше надолу във възглавницата.

— Моля те, Бен.

Тялото ми се сковава, държах се на косъм от края.

— Милс, свършвай! Сега! Моля те. Мамка му.

Рядко си позволявах да използвам този тон, защото не исках да изгубя ефекта си върху нея. Клоуи на секундата изви тялото си като арка, сви бедрата си нагоре и така влязох още по-дълбоко. Устните й се разтвориха, извика силно, рязко, и се отдаде на първите конвулсии.

Никога нямаше да се наситя да я гледам, докато свършва. Зачервената й кожа, потъмнелите й очи, почти като на дрогирана или пияна и начинът, по който се извиваха устните й, докато произнасяше името ми… това бяха нещата, които винаги, абсолютно винаги ми напомняха, че аз съм единственият мъж, който е в състояние да й достави такова удоволствие.

Ръцете й се отпуснаха тежко с изтощение и езикът й навлажни устните й.

— Мамка му — прошепна. Все още трепереше.

Облекчението ме заля, ослепях за всичко друго, освен за сладостта й, за влагата й, за мекотата на тялото й… Гърбът ми се изпъна назад като лък и някъде в далечината чух собствения си вик и кънтежа от гласа ми в тихата стая.

Когато паднах върху нея, ехото от вика ми се стовари върху мен. Исках да заровя лице в сладката мекота на шията й и да спя поне три дни. Тя се засмя и простена под тежестта ми:

— Махай се от мен, Хълк Хоган.

Претърколих се настрани, буквално се размазах на матрака до нея.

— По дяволите, Кло. Това беше…

Тя се сви на топка до мен и каза:

— Много, много добре. Ще ми трябват поне десет минути, преди да го направим пак.

Засмях се, но когато осъзнах какво ми казва, започнах да се давя и да кашлям.

— За бога, жено! Ще ми е нужно малко повече време. Гушни ме поне за малко.

Тя ме целуна по врата й прошепна:

— Нямам търпение да станеш господин Бенет Милс.

Очите ми се отвориха с такава скорост, сякаш някой ми пусна ток.

— Моля?

Усетих дрезгавия й плътен смях върху кожата си.

— Чу ме много добре.