Кристина Лорен
Красива сексбомба (3)

Три
Бенет Райън

Не можех да преценя как следва да се чувствам. Току-що докарах годеницата си до оргазъм за около три минути в някаква задна стаичка на сексклуб, което беше страхотно наистина. Фантастично. От друга страна бях толкова ядосан и напрегнат. Не си спомням скоро да ми се е случвало да изпадам в такова състояние на неконтролируем гняв. Шибана кучка. Начинът, по който го направи… сякаш ме наказваше, че съм във Вегас и то на Свети Валентин. Но мамка му, ако изобщо познавах годеницата си, независимо от това, което рекламирахме в света на маркетинга, тя съвсем откровено намираше цялата концепция за романтична предварително нагласена екскурзия за абсурдно смешна. Очевидно беше решила да играе малката си игричка: да ме остави в състоянието, в което винаги искаше да бъда: бесен до пръсване.

И Макс. И той да го духа. Дали знаеше, че Клоуи ще постъпи така? А ако знаеше, не беше редно, не беше нормално, защото това са наши неща и започвах да се плаша, че личният ми живот се вее като знаме на пилон. Или трябваше да му наритам задника, или да му сипя приспивателно в уискито и после да напиша с перманентен маркер на челото му „Аз съм чикиджия“.

Но отмъщението ми трябваше да почака. Когато се върнах, Макс беше изчезнал някъде и Уил, и Хенри гледаха с оцъклени очи. Така става, като дадеш на един мъж много пиене и огромни количества голи женски задници.

— Как върви тук? — попитах, седнах и установих, че някой ми беше донесъл поредната водка, а чинията с храната ми допълнена с нови количества. Улових погледа на Гия и вдигнах чаша към нея да й благодаря. Персоналът тук беше на ниво, няма спор. Особено като се има предвид, че се грижеха и за съмнителните дейности в задните стаички. Гия ми кимна с усмивка и изчезна зад бара. Не можех да не забележа, че в периода на моето отсъствие бе успяла да махне всичко от себе си и сега се разхождаше и сервираше напълно гола. За нейно добро, се надявах работата да й доставя удоволствие.

— Как беше танцьорката? — попита Хенри, без дори да откъсне поглед от сцената. Можех да му запаля стола и най-вероятно и нямаше изобщо да забележи, докато пламъците в косата му не започнат да пречат на гледката му. Огледах го и се опитах да разбера дали и той участва в конспирацията с Клоуи, но той не се усмихна многозначително, не се усмихна изобщо, всъщност отговорът ми не го интересуваше. Никак. Същото можеше да се каже и за Уил.

— Добре — казах.

— Бързичко свърши — отбеляза Уил.

Усмихнах се. Да, мамка му, бързичко я довърших. Искаше ми се поне единият да знае за номера, който ми погоди Клоуи, за да получа потупване по рамото за бързо свършената работа.

— Леле, тук има изумителни жени, човече — каза Хенри. — Мога да седя и да гледам цяла нощ.

Уил се протегна и погледна часовника си.

— Умирам от глад. Нали имаме резервации за вечеря. Почти десет е.

— Къде е английското копеле? — попитах и огледах помещението. Беше невъзможно да го открия, освен ако не тръгнех да проверявам всеки бар и ъгъл на заведението.

— Не знам — каза Уил и изпи остатъка от скоча си. — Изчезна веднага след теб. Изведнъж мозъкът ми започна да щрака и като събрах две и две, не беше трудно да се сетя, че и Сара е тук. Клоуи не ми каза дали е сама, но не можех да си представя, че ще дойде във Вегас съвсем сама само за тези три минути. Почти изключвах вероятността да се върне в хотелската си стая и да си вземе вана с много пяна. Сигурен бях, че има и други планове. Щом Макс бе уредил стая за мен и Клоуи, значи сега беше някъде тук със Сара и се забавляваше. Копеле мръсно.

След още едно уиски и няколко песни, Макс се появи някъде зад масата, дори не видях откъде излезе, не го видях и да се приближава.

— Момчета! — потупа ме по рамото. — Как ви се отразява видът на толкова много голи цици?

Всички казахме колко било страхотно, а той се засмя така ведро и от сърце, което веднага ме наведа на мисълта, че ми изглежда прекалено спокоен и отпуснат в сравнение с напрежението, което долових, преди да се разделим. Макс се настани на стола до мен.

— Как беше танцът? — попита с грейнали очи. — В крайна сметка не се оказа чак толкова зле, нали?

Свих рамене и се загледах в пияната му усмивка. Беше точно толкова отпуснат и спокоен, колко аз бях на ръба на нервна криза.

— Току-що си прибрал пениса си в гащите, нали, копеле. Досега си чукал, нали бе, задник?

Очите му се разшириха от изненада и се наведе да прошепне в ухото ми?

— А ти не чука ли?

— Не, мамка му, не съм — поклатих глава, а той избухна в нечовешки смях. — Просто тя се погрижи за себе си и си тръгна.

Той подсвирна с уста и въздъхна.

— Предполагам това означава, че трябва да чакаш да се приберете у дома и да й го върнеш.

Тоя сериозно ли ми ги разправя такива? Наистина ли очакваше да я пусна да си развява задника цяла нощ? Или цял уикенд? И то след като направи това с мен?

— Къде ще ходят? — попитах тихо.

Макс сви рамене, сложи малко хайвер върху хлебчето си. Разбира се от моята чиния.

— Всъщност нямам никаква представа. Мисля, че утре сутринта тръгват.

— Къде са отседнали?

— И това не знам. Сара се погрижи за всичко.

Изглеждаше толкова спокоен от ситуацията, а аз се потях от нерви… Ама как няма да е спокоен! Нали сега го бяха чукали в някоя от задните стаички, докато аз имах привилегията да гледам как Клоуи мастурбира. Върху пръстите ми.

Обърнах поглед към най-далечната стена точно навреме да видя как Клоуи и Сара излизаха от черния коридор. Смееха се и се държаха ръка за ръка. Макс проследи погледа ми и въздъхна.

— Господи, прекрасни са.

— Чудя се къде отиват — промърморих.

Макс ме погледна и сякаш прочел мислите ми, вече клатеше неодобрително глава.

— Планирал съм цялата нощ, пич.

— Сигурен съм.

— И те си вървят по техния план.

— Сигурен съм, че си вървят по техния план.

Макс не откъсваше очи от Сара. Тя го видя и го погледна продължително. Сякаш му каза нещо с този поглед. Нещо тежко, като гореща молба. Клоуи се спря да рови за нещо в чантата си, вдигна поглед и ме видя. Устните й се разтвориха и притисна длан към гърдите си. В очите й видях загриженост, неподправена, чиста и като че ли чувство на вина.

— Добре ли си? — каза само с устни.

Бих бил безкрайно щастлив, ако изпитваше чувство за вина след това, което направи. Засмях се щастлив, че сега се измъчва.

— Не — отвърнах с устни. И точно тогава всяка следа от вина в погледа й се стопи, усмихна се зловещо и ми прати въздушна целувка. После хвана Сара под ръка и с Макс наблюдавахме как излизат през големите, тежки метални врати.

— Мамка му — прошепна Макс. — Не сме ли късметлии?

— Да — въздъхнах.

Погледнах го. Знаех, че е планирал цялата вечер, знаех, че беше претрупана програма. Но честно, нали щяхме да останем чак до вторник? А беше едва петък. Какво толкова, ако се измъкнем за час? Той обаче се наведе към мен, засмя се с цяло гърло и каза:

— Дори не си го помисляй, Бенет.

* * *

Когато излязохме на улицата, имах чувството, че ще ослепея от потоците светлини. След часовете, прекарани в клуба, където осветлението беше слабо и атмосферата напомняше на зората на човешката цивилизация, когато хората са живели в пещери, уличното осветление ми се стори по-ярко и от слънцето. Високите хотели се извисяваха над нас и закриваха небето. От всяко казино, бар, стрийп бар и сграда се изливаха реки неонови светлини. И… Господи, колко беше шумно. Движението беше като в Ню Йорк в пиков час. Застанахме и зачакахме шофьора си. На ъгъла срещу нас всяка секунда спираха таксита, хората излизаха и колите се пълнеха в същата секунда. Из улиците се бутаха най-различни хора — млади, стари, слаби, дебели. Клаксони свиреха от всички страни, полицейски коли и линейки летяха във всички посоки.

И навсякъде имаше вода. Навсякъде. От големите хотели се спускаха цели водопади, имаше огромни фонтани, в които почти всеки турист мяташе по някоя монета за късмет. А дори не бяхме близо до големите и най-лъскави казина. Сякаш прочел мислите ми, Хенри се приближи до един фонтан на три нива, надникна и метна един жетон за покер.

— Кой да си помисли, че в средата на пустинята ще има толкова много вода?

Уил вървеше зад нас и събличаше палтото си, макар че беше студено.

— Водата е първото условие за съществуването на живота — каза той. — За да оцелее едно общество, то има нужда от вода. Такова разточителство на вода доказва само, че това общество процъфтява. А когато хората се почувстват като част от едно процъфтяващо общество, изведнъж започват да пружинират от щастие и оптимизъм и да харчат всичките си пари, за да може обществото да изглежда още по-процъфтяващо. — Сви рамене и напъха една дъвка в устата си. — Освен това е красиво.

Хенри го гледаше с отворена уста.

— Ти мислиш ли за друго освен за наука?

— Такъв ми е той, ученолюбив — каза Макс и се усмихна топло.

Уил вдигна брадичка и погледна Хенри.

— Не аз съм малоумникът, който току-що хвърли чип за сто долара във фонтана, просто защото всички правят така или атмосферата ми е замаяла главата до такава степен, че да храня рибките с пари. Така че преди минута ти нагледно демонстрира теорията ми. За което ти благодаря.

Очите на Хенри станаха като тигани, стрелна се към ръба на фонтана и извика:

— Кучи син!

Уил се облегна на тухлената фасада с ръце в джобовете и преметнато през ръката палто.

— И как ще продължим тази развратна нощ и луди празненства? Вечеря и после? Скачане с парашут? Ще пренесем в жертва някоя девственица? Ще си направим еднакви татуировки за спомен от времето, когато Бенет имаше топки?

Засмях се. Уил бе станал част от живота ни, след като Сара и Макс се сдобриха. Петимата се виждахме няколко пъти в седмицата за обяд, вечеря или за някое шоу. Уил беше единственият отдаден и предан до край на ергенските си убеждения и с радост ни напомняше, че жените ни плющят по гърба с камшиците и са ни смазали топките и сме се превърнали в НЕмъже.

— Това, което не можеш да разбереш Уил, е, че когато чукаш само една жена, можеш да я научиш да прави точно това, което искаш, и да го прави както го искаш. С огромна радост съм сложил топките си в ръцете на Клоуи.

Когато чу това, Хенри тръгна към Уил и каза:

— Освен това стоте долара означават, че на това място не можеш да намериш девственица.

Уил погледна към ръката на Хенри, който бе вдигнал палец да се обзаложи.

— Няма и пет минути откакто излязохме от онзи бар, а ти вече успя да хвърлиш сто долара във фонтана и да предложиш още сто за облог. Изгарям от нетърпение да видя какво ще правиш в истинско казино.

— Ще печеля пари — каза Хенри и започна да блъска по гърдите си като маймуна.

Прокарах ръце по лицето си и казах:

— После как да ви заведе човек някъде? Само да се излага?

— Току-що ти танцуваха на оная работа, Бени — каза Хенри и ми се усмихна. — Защо си такъв киселяк? След подобно изживяване трябва да си усмихнат като селски идиот.

Макс избухна в гръмотевичен смях.

— Не му обръщайте внимание — каза на другите. — Нашият Бен е малко поизнервен, но ще му мине.

Шибаният Макс. Буквално шибан. Заровил ръце в джобовете и с тая ленива, доволна усмивка изглеждаше толкова безгрижен и спокоен. Точно така, както не се чувствах аз.

В момента ми идеше да удуша Клоуи. Вече бях свикнал с това чувство, беше ми станало навик. Появи се в първия ден, в който се запознахме, и продължи да расте и да се натрупва в системата ми като отрова. До този момент не се бе намерил човек, който да успее да ме взриви така, както го правеше тя. И ако трябва да съм честен, не знам кой от двама ни беше по-прецакан: тя че успя да свърши и ме остави така, или аз, че ми хареса толкова много.

— И така… планове? — попита Уил и се оттласна от сградата. — Цяла нощ ще седим тук и ще чакаме Бенет да изпадне в нервна криза или…?

Макс си погледна часовника:

— Вечеря — каза. — Майка ми ни е запазила маса в Крафтсверк, в MGM. Очаква се мястото да е супер яко.

Започнах пак да се оглеждам за шофьора ни и под една зелена неонова лампа на отсрещния ъгъл видях Клоуи. Последно я видях в клуба със Сара, с дяволитата й усмивка и блесналите й очи, когато ме заряза за втори път тази вечер. Сега стояха на тротоара и се опитваха да хванат такси. Обърнах се бързо към Макс, който беше зает да води дебат с Уил и Хенри дали е възможно човек да изяде седемстотин грама печено месо за по-малко от петнадесет минути.

Перфектно.

Забелязах колата ни да завива покрай ъгъла. Трябваше да действам много бързо. Нямах план, не знаех как да го изиграя, но реших да действам както дойде. Свих се на две и притиснах ръка към стомаха си.

— Добре ли си, Бен? — попита Уил и ми се стори леко разтревожен.

— Добре съм. Няма нищо — казах и махнах с ръка. — Стомахът ми е малко… Мисля, че язвата ми се е раздразнила.

— Имаш язва? — попита Макс с недоверие.

— Да — казах и за повече драматичен ефект поех дълбоко въздух.

— Ти? И язва?

Изправих се леко и го попитах:

— Проблем ли е, че имам язва?

Той се почеса по веждата и каза скептично:

— Предполагам ми е малко трудно да разбера как великият и мощен Бенет, чието кръвно е непоклатимо дори и по време на инфарктни събрания и ситуации, чийто интерес към мнението на другите е точно нула, в това число влизат и нашите мнения разбира се, та точно този човек има язва?

Колата ни спря до тротоара точно когато едно такси спря пред Сара и Клоуи.

— Е, имам — казах и го погледнах право в очите. Шофьорът излезе, отвори ни вратите и зачака. Хенри и Уил също чакаха и местеха очи между Макс и мен.

— Защо едва сега чувам за тая работа с язвата? — попита Хенри.

— Защото не си ми лекар, не си ми и майка — казах. Всички ме гледаха загрижено, с изключение на Макс, който ме наблюдаваше с открито недоверие.

— Защо не вземете колата и да тръгнете към ресторанта, а аз ще изтичам до аптеката. Когато идвахме насам видях една наблизо.

Макс не откъсваше очи от мен.

— Защо не влезем всички в колата и да спрем на аптеката на път за ресторанта?

— Няма нужда, може да се наложи да чакам, а не искам да ви задържам. Ще си взема лекарствата и ще се видим направо там.

— За мен няма проблем — каза Хенри и седна в колата.

— Не знам как ще те дочакаме — съгласи се Уил, но знам, че не му се искаше да ме оставят. Само Макс не искаше да пусне човек да отиде да си купи лекарства за проклетата язва.

— Не, остави го — каза Макс и се засмя с дяволската си усмивка. — Предполагам горкичкият Бен го е избило на диария и се страхува да не се оака в ресторанта. — После се обърна към мен и каза: — Е, ще се видим направо там.

Макс имаше късмет, че нямах време да споря. Имаше късмет, че нямах време дори да отида до него и да му забия един в зъбите.

— Да, направо там.

* * *

Изчаках колата им да завие и веднага се обърнах и хукнах да търся такси. Таксито на Клоуи и Сара чакаше на светофара и ако побързах, щях да имам време да ги настигна. Когато едно такси спря до мен, предложих на таксиджията почти цяло състояние да ме закара там, където отиваха. По най-бързия начин. Нямах идея какво щях да правя и как щях да я измъкна насаме, но действах на автопилот: да стигна до нея, да я заведа някъде сама и да я изчукам този път за мое удоволствие.

Годеницата ми ме изненада в задната стаичка на сексклуб, сега вече имаше и преследване с коли. Да, ергенското ми парти във Вегас официално започна.

* * *

Таксито спря пред един стрийп бар. Платих на шофьора, но не слязох, изчаках да слязат. Очевидно обсъждаха къде да отидат, защото всяка сочеше в различна посока. Сара към „Планета Холивуд“, а Клоуи към „Космополитън“. Когато достигнаха до някакво съгласие, се целунаха по бузата и тръгнаха в различни посоки.

Абсолютно перфектно.

Излязох от таксито и последвах Клоуи сред нощните тълпи, които влизаха и излизаха от сградата. В сравнение с яркото осветление навън, в казиното беше тъмно. Очите ми бавно се адаптираха. Огледах залата. Отвсякъде блестяха и мигаха светлини, шумът на ролетките тежеше във въздуха.

Видях я точно когато завиваше да се катери по спираловидно стълбище. От тавана, който беше няколко етажа над мен, висяха кристални блещукащи лампи като тънки дълги ресни, и опасваха огромното стълбище. От мястото, където стоях, имах чувството, че Клоуи изчезва в масивния полилей. Последвах я, но се постарах да остана на достатъчно голямо разстояние, за да се възхитя на задника й, но през цялото време се питах какво, по дяволите, прави тук. Да не би да има среща с някого? Никога не бе споменавала да има приятели тук, но не беше напълно изключено. Или може би чакаше Сара да свърши… каквато работа имаше от другата страна на улицата. Усещах как кръвта ми рязко нахлува в главата ми, защото ние живеехме заедно, работехме заедно, бяхме заедно във всичко, което правехме, бяхме като вплетени един в друг, но дълбоко ценях факта, че тя винаги си оставаше една мистерия, винаги ме изненадваше и винаги ме караше да се чудя и да гадая. Дори когато стана напълно и само моя, тя си остана загадка и предизвикателство.

Когато приближихме третия етаж на спираловидното стълбище, посоката в която бе тръгнала си остана пълна мистерия. Играта започна да загрубява. И сега вече знаех, че това е нейната игра. Изпитах силна болка в стомаха и се предадох. Исках да я догоня — това вече беше рутина в отношенията ни, да заситя глада си с тялото й. По моя начин. Застигнах я с няколко големи крачки и я хванах за ръка.

— Този път вече много загази — изръмжах в косата й.

Тя застина за секунда под пръстите ми, после тялото й се отпусна и се облегна на гърдите ми.

— Чудех се колко време щеше да ти отнеме да ме намериш.

— Ти! — казах, докато продължавахме да се изкачваме по витите стълби. — Ти приключи с говоренето за тази вечер.

Висящите от тавана въжета от лампи бяха навсякъде около нас, сякаш бяхме влезли в светлинна завеса.

— Време е да затвориш хубавата си уста, освен ако не ми се прииска да я ползвам.

На третия етаж имаше голям бар. Бутилки блещукаха с ярки цветове, като скъпоценни камъни, и отразяваха още по-яркия светлинен поток, който се изсипваше над главите ни. Продължихме напред към най-тъмния ъгъл. Огледах се и се усмихнах. Исках да съм насаме с нея и честно казано тоалетните бяха един от специалитетите ни.

Когато влязохме в мъжката, един възрастен джентълмен с боядисана в черно коса ни огледа изненадано. Протегнах ръка да се здрависам с него и мушнах в дланта му сгъната банкнота.

— Толкова е шумно навън — казах и посочих с глава към вратата, зад която говорът и музиката от казиното се чуваха като тътен. — Бихте ли проявили разбиране да ни дадете няколко минутки да поговорим?

Той погледна банкнотата в ръката си и каза:

— Да поговорите?

— Да, господине.

Очите му бавно се преместиха към Клоуи.

— Имате ли проблем с желанието на господина, госпожице? Може вече да не ми личи, но на младини можех да повалям такива красавци още преди да разберат какво ги е ударило.

Клоуи се засмя.

— Нещо ми подсказва, че все още можете — каза и му намигна. — Повярвайте ми, мога и сама да поваля това красиво момче.

— Не се и съмнявам. — Белите му зъби лъснаха с широката му усмивка. После погледна часовника си и каза: — Май е време за почивката ми.

Пресегна да вземе шапката си от закачалката, смигна ни и когато отвори вратата да излиза, сложи табелка ЗАТВОРЕНО ЗА ПОЧИСТВАНЕ.

Докато вратата се затваряше зад нас, не откъсвах очи от Клоуи. После се върнах до вратата и я заключих. Тя се набра на ръце и седна на широкия мраморен плот. Кръстоса крака и погледна в очите ми. Банята беше супер луксозна с повече кабинки от обикновена тоалетна в заведение. Подът беше покрит в същите черно-златисти плочки като в останалата част на казиното. До стената имаше три кресла и между тях пейка, облицована в синя кожа. От тавана висеше огромен полилей. Светлината се отразяваше в кристалите, те я трансформираха в най-различни цветове, които багреха стените.

— Загазила ли съм? — попита почти с надежда в очите.

— Яко. — Направих крачка към нея.

— Това започва да се превръща в постоянно повтарящ се тематичен мотив.

— Нали?

— Ще ми кажеш ли какво съм сгрешила и какво съм направила? — Тя ме погледна с широко отворените си очи, а бузите й руменееха палаво. Мамка му колко беше красива! — Може би трябваше да използвам собствената си ръка? — добави.

— Не е смешно, Клоуи.

Сърцето ми блъскаше в ребрата ми. Стабилният ритъм на изливащия се във вените ми адреналин ме караше да се чувствам като пиян. Дори не мигна, когато прекосих помещението, застанах пред нея, разтворих краката й и застанах между тях. Прокарах пръст по прасеца й и обхванах глезена й.

— Тези обувки не ми се струват много разумно средство за придвижване — казах и прокарах пръст по меката кожа.

Тя ме гледаше все така изкусителна, съблазнителна и тези влажни червени устни…

— Може би не искам да съм разумна този уикенд. Затова ли съм загазила?

— Проблемът е, че си непоносима.

— Уча се от най-добрия.

Сложих краката й на кръста си и пръстите ми прокараха пътечка нагоре по вътрешната страна на бедрата й под полата. И тогава се сетих как ме остави в клуба. Повали ме нова вълна гняв. Стиснах зъби. И колко беше горда, че ме остави така: надървен и без надежда за облекчение. И как деветдесет процента от споровете ни се свеждаха като цяло до това един от двамата да се опита да измъкне някаква реакция от другия. Сериозно, положението беше супер шибано.

Все още.

Ето защо, единственото, за което можех да мисля сега, бе как да изравня резултата.

Хванах задника й с две ръце и без да обръщам внимание на изненадания й вик, я нагласих на ръба на плота.

— Ти… — започна да протестира, но притиснах пръст към устните й и я накарах да млъкне. Все още миришеше странно, непознато — на цветя, а не на цитрус, но под тежкия грим и новия парфюм, в очите й видях познатата мекота, видях моята Клоуи. Можеше да се облича в каквото си иска, но жената която принадлежеше на мен, винаги щеше да е там, в очите й.

В мига, в който осъзнах това, имах чувството, че се давя. Наведох се към нея и замених пръста с устните си. И от там нататък започнах бързо и безвъзвратно да се изгубвам в тихите й стонове, които с всяко мое движение ставаха все по-накъсани и забързани. Целувката й беше като наркотик, който се излизваше в кръвоносната ми система. Зарових ръка в косата й и опънах главата й назад.

Опрях длан върху гърдите й и я натиснах да легне върху плота, нагласих я така, както аз я исках и никак не бях нежен. Но тя легна с готовност. Очите й бяха широко отворени — вероятно вече разбираше каква е играта. Меките й устни се разтвориха, облегна се на лакти и ме погледна с очакване и любопитство. Прозрачната материя на полата й беше толкова лека и ефирна, сякаш не държах нищо в ръцете си. Вдигнах я над бедрата й и се загледах в безсрамно дългите й крака. Беше обула други бикини — сатенени. Пръстите ми притиснаха кожата й. Исках да я държа притисната надолу, да я накарам да моли, да стене, докато ми каже какво иска да направя.

— Ще те чукам с уста — казах и клекнах пред нея. Устните ми едва докоснаха сатена. — Ще те чукам с език, докато започнеш да молиш за пениса ми. И може да ти го дам. Може пък и да не ти го дам.

Тя рязко пое въздух, зарови пръсти в косата ми и се опита да ме придърпа напред.

— Не ме дразни, Бенет — каза.

Засмях се и махнах ръцете й от косата си.

— Ти нямаш право да вземаш повече решения тази вечер, Клоуи. Не и след шибаните ти игрички в клуба. — Дишах между бедрата й и бързо завъртях език върху клитора й през бикините, докато усетя как се мокрят. — Целуваше ме, позволи ми да усетя вкуса на гърдите ти, свърши на ръката ми и ме остави! С ужасна ерекция. Не, това никак не беше възпитано. И никак не ми хареса.

— Аз… какво? — Погледна ме с размътените си очи. По врата й бяха избили червени петна. Наведох се напред, заковах я на място и продължих да я целувам и дразня между краката със зъби и език. Сатенът подгизна. Тя отпусна глава назад и простена. Нашепваше името ми.

— По-силно — казах. — Искам да те чуя.

— Събуй ги. Смучи ме.

Потребността и отчаянието в гласа й ме удариха като ток. Увих тънката лента на бикините й в юмрука си и дръпнах силно. Не исках нищо да застава между устата ми и кожата й. Тя извика силно и когато езикът ми допря кожата й, тялото й се изопна като лък. Пръстите й се заровиха в косата ми, звуците й звъняха навсякъде около нас.

Да, странно място за секс, но нямаше значение. Освен това, когато погледнах встрани, видях, че гледа отраженията ни в огледалото. Беше захапала долната си устна. Точно прокарвах език между устните й, когато погледите ни се срещнаха в огледалото. Вкарах пръст и после още един и гледах как се движат в нея. Беше толкова мокра. Знаех колко ме иска. Тя разтвори краката си по-широко, повтаряше името ми, но вече не като шепот, а високо. Молеше ме за още и още. Токът на обувката й дращеше по плота. Усещах горещината на тялото й навсякъде около мен. Трепереше и знаех, че е близо до края.

— Харесва ли ти? — попитах така, че да усети вибрациите на гласа ми върху клитора си.

Тя кимна задъхано, вдигна ръце и ги зарови в косата си.

— Толкова е хубаво. О, мамка му, Бенет. Близо съм.

Боже, какво изтезание беше това! Исках да я гледам как се разпада и губи контрол и исках да изпитам същото. Исках да я усетя.

Опитах се да прикрия отчаянието си, стиснах я за бедрата и я метнах на синята пейка. С език покарах линия между пъпа и малкото парче дантела, което жените наричат сутиен. Седнах и разкопчах ризата си, сляпо опипвах да намеря колана си и да разкопчея панталоните си. Когато видя пениса ми, тя веднага посегна да го хване, а аз едва не превъртях, но запазих контрол.

— Не — казах и я обърнах по корем на колене и застанах зад нея. — Имаше време да си играеш. Това време сега е за мен.

Вдигнах дупето й нагоре и я плеснах. Тя се обърна и ме погледна с изненада.

Усмихнах се мрачно и прокарах ръка по кожата й, за да я успокоя.

— Искаш ли да спра?

Тя ме изгледа като озверяла лъвица.

— Когато пожелаеш, само ми кажи и ще спра — казах тихо. — Предполагам, че това е истинско мъчение за теб.

Прокарах връхчето на пениса си по влагата между краката й, по клитора й, правех малки кръгчета, дразнех я.

— Задник — успя да каже най-сетне и аз пак я плеснах по дупето, още по-силно. Но този път, когато извика, не беше от изненада. Това беше гладен, умоляващ вик. И после единственото, което виждах и чувах, бяха звуците й и умоляващия й глас да я чукам. И когато влязох с все сила в нея, пак я ударих по задника, а тя молеше за още. Но дори когато си взех от нея това, което исках, пак не ми стигаше. Никога не ми стигаше. Никога нямаше да ми стигне. Любовта ми към нея, постоянната ми потребност да я докосвам, да я гледам, да я чувствам беше като оловна гореща тежест в стомаха ми.

Завъртях пръсти около материята на блузата й и я дръпнах надолу, за да виждам гърдите й, докато я чукам, да гледам как се движат с тласъците ми. Косата й се бе разпиляла на гърба. Плъзнах ръце под нея. Усещах хладните кичури между пръстите си. Гледах как се притиска назад към мен, увитата около кръста й пола, розовото й дупе.

— Това ми липсва — казах и сложих пръст върху червеното петно, което бях направил. — Липсва ми през цялото време.

Тя само кимна и прошепна името ми. Усещах гнева в гласа й дори докато се опитваше да се хване за нещо, а другата й ръка се плъзна между краката й.

— Точно така — казах. Гледах как се докосва и я окуражавах да не спира. — Помогни си да свършиш.

И вероятно точно тези думи са й били нужни. Извика силно, гръбнакът й се изви и се изтласка рязко назад към мен. Бях близо, почти не можех да мисля, едва дишах. Краката ми горяха, мускулите ми се напрягаха с последни сили, но продължавах да влизам в нея. Столът скърцаше по каменния под, кожата се огъваше и пукаше под нас.

— Бенет. Мамка му. Бенет!

Топлината се изля в стомаха ми, натрупваше се, преливаше и пулсираше. Очите ми потъмняха, зрението ми се замъгли, не виждах нищо и след секунди свърших.

Всяка частичка от тялото ми се огъна под изтощението. Почти паднах. Задъхан и омаломощен, стиснах пейката за опора.

— Майчице!

Стаята се люлееше около мен, беше толкова тихо, че гласът ми и дори дишането ми отекваха и ехото се удряше в мрамора. Зачудих се колко шумни сме били преди секунди.

Тя стана, краката й трепереха, но стоически оправи дрехите си и отиде да се почисти.

— И знаеше, че цяла вечер трябва да се разхождам така, нали? С течности между краката.

— Разбира се — усмихнах се широко.

— И го направи нарочно, нали?

Обърнах се по гръб и се загледах в блещукащия полилей.

— Може би.

Знаех, че трябва да стана, да си оправя дрехите и да отида при момчетата, но единственото, което исках, бе да спя. Тя застана над мен, наведе се и притисна устни към моите.

— Трябва да ядеш нещо, защото до полунощ ще си пиян.

Изръмжах и се опитах да я притегля върху мен, но тя заби пръсти в ребрата ми и се изплъзна.

— Е, и? Нали това е целта?

— Сигурно се чудят къде си.

— Казах им, че имам язва и ги убедих да тръгнат без мен.

— И те ти повярваха?

— Знам ли?

— Е, заминавай да ги убедиш, че си се възстановил като по чудо от несъществуващото си заболяване, а аз отивам да се срещна със Сара.

— Добре — казах и се изправих да обуя панталоните си. Наблюдавах я как се навежда напред и приглажда косата си.

— А къде е Сара?

— Има среща с приятелка, която живее тук. Танцьорка е мисля. Или в кабаре, или е в стрийп бар в „Планета Холивуд“.

— Това вече звучи интересно.

Тя ме погледна в огледалото, повдигна въпросително вежди и каза:

— Както и да е. Имах чувството, че някой върви след мен, затова й казах да отиде сама.

— Имала си чувство?

Тя сви безразлично рамене, погледна ме, сложи си червило и каза:

— Е, добре де, не чувство, а надежда.

После сложи капачето на червилото си, затвори чантата си и я последвах в коридора.

Вдигнах ръка към лицето й и казах:

— Все пак те обичам.

— Все пак, и аз те обичам — каза тя и се надигна на пръсти да ме целуне, след което ме изплющя по задника. Силно.

Чувах смеха й дълго след като изчезна по коридора.