Кристина Лорен
Красива сексбомба (2)

Две
Макс Стела

Бенет Райън изглеждаше сякаш всеки миг ще повърне обяда си на масата.

— Мисля да пропусна офертата. Не си падам.

Брат му Хенри се наведе напред и го погледнах с ужас:

— Как е възможно да не оцениш предимствата на такова нещо — непозната жена да ти танцува в скута? Няма такова преживяване! Ти сигурен ли си, че си топлокръвно животно?

Бенет започна да мрънка и да вади някакви куци обяснения, но мамка му, не можех да го виня. Аз самият не исках някаква непозната да се катери по гениталиите ми. Разбира се, Бенет нямаше никаква представа какво го чака и се налагаше да го накарам да си вдигне задника от стола и да отиде в стаята, която му бях запазил, за да може вечерта да започне по правилния и възможно най-подходящ начин.

— Глупости — казах и махнах на Джони, който стоеше до входа за служебни лица. — Това е първата нощ от ергенския ни уикенд и едно дупе в скута е задължително.

Джони вдигна брадичка да ми покаже, че ме е видял, довърши разговора си с охранителя и тръгна към масата ни. Баси колко бавно вървеше. Започнах да се изнервям. Ако продължаваше да върви като мравка, Бен щеше съвсем да се откаже и после щеше да ми отнеме един век да го накарам да се държи като мъж, докато накрая му изритам задника да отива, а това значеше само едно — че губя ценно време, време за моето момиче, което вече ме чакаше.

Когато най-сетне си довлече задника, Джони ми се усмихна конспиративно и каза:

— Здрасти, Макс. С какво мога да ти помогна?

— Мисля, че е крайно време празненствата да започнат.

Джони пъхна ръце в джобовете на панталоните си, кимна и каза:

— Клоуи е Нептун. Надолу по коридора вляво от голямата сцена.

Кимнах и зачаках, но той не каза нищо повече и най-сетне попитах:

— А Сара?

— Тя е в Зелената стая по зеления коридор. Вдясно от сцената — каза Джони, наведе се към мен и добави тихо: — Нагласена е както тя пожела.

Направих крачка към него и усетих как ръцете ми се свиват в юмруци.

— Помолила ви е да я нагласите? Не мога да разбера какво, по дяволите, се опитваш да ми кажеш. Какво значи в случая „нагласям“?

— О, само някоя и друга панделка тук-там. — Погледна ме изпитателно и леката му усмивка идеше да покаже колко смешна е била реакцията ми и как се забавляваше да ме гледа обезумял от ревност.

Огледах се из помещението. Хората си седяха по масите, други си пиеха на черния лъскав гранитен бар, а моят пулс блъскаше в челюстта ми — толкова силно стисках зъби. Осъзнавах, че лицето ми е необичайно навъсено и изглеждам нервен. Чувствата ми бяха доста противоречиви. От една страна бях любопитен, но от друга страна не знаех дали мога да им имам пълно доверие. Трябваше да знам къде я е докосвал. Всеки път когато Сара е била връзвана в Червената Луна, това е било мое задължение.

— Позволила ти е да я докоснеш?

Джони се усмихна още по-широко и се залюля на пети.

— Аха.

Пламналият ми поглед изобщо не го притесни. Просто ме остави да яздя горещата вълна на ревността, защото каквото и да бе станало, основното чувство, което изпитвах към този мъж, беше благодарност. През последните девет месеца Джони направи толкова много за нас. И дори и размътеният ми от ревност мозък отчиташе, че това е много повече от услуга, при положение че Клоуи и Сара заемаха две от стаите му в тази натоварена вечер и той можеше да изкарва пари, а не да прави услуги. Погледнах го и се усмихнах.

— Така да е. Благодаря.

Джони ме потупа по рамото, кимна на някого зад мен и каза:

— Забавлявай се, Макс. Имаш един час, преди да започне следващото шоу. В Зелената стая.

После се обърна и влезе в черния коридор, където трябваше да отида и аз. Веднага. Зелената стая, където щях да я намеря нагласена с панделки.

Започвах да губя търпение. Копнежът ми по нея се раздуваше в гърдите ми. И в същото време тялото ми се сковаваше от напрежение и нетърпеливо очакване. Като при ръгби мач… но доста по-дълбоко и навсякъде, не само в стомаха. От гърлото и гърдите до пръстите на краката и ръцете. Трябваше да стигна до нея и да й дам това, за което ме бе помолила и за което беше дошла тук.

Когато преди седмица й казах, че единственият уикенд, в който всички мъже можем да се съберем за ергенско парти, съвпада със Свети Валентин, първата й реакция беше да се изсмее и да ме увери, че мрази този празник. Анди винаги я прецаквал на този ден и ми каза, че така или иначе не искала да го правим на голям проблем. Освен това празнувахме връзката си всяка вечер. В моето легло. И всяка сряда вечер в Червената луна. Свети Валентин беше незначимо събитие на фона на всичко останало.

Но това беше първата й реакция. След нея последва втора — бавно се приближи към мен, сложи ръце на гърдите ми, попита дали може да дойде с мен.

— Обещавам, няма да проваля останалата част от партито — прошепна. Големите й очи ме гледаха мистериозно със смесица от несигурност и страст. — После може да си продължите както сте си го планирали. Искам да си поиграем в Черното сърце. Само веднъж.

Преди дори да успея да й отговоря, вече се бях навел да я целуна и от една целувка ръцете ми се оказаха върху гърдите й, а нейните в косата ми, което доведе до як, бърз секс на плота на кухнята.

После, докато дишах запъхтяно и бях пред истински колапс, опрял глава във врата, й казах:

— Да, мамка му. Можеш да дойдеш във Вегас.

Положих големи усилия да изглеждам по-спокоен, седнах и усетих, че Бенет ме гледа с огромно внимание. Вдигнах чашата.

— За какво става дума? — попита и погледна към Джони, който изчезна зад черното перде.

— Става дума за това, че ти приготвят стая.

— За мен? — Бенет сложи ръка на гърдите си и вече го усещах, как се дърпа и го изпускам. — Пак ти казвам, Макс, мисля да пропусна.

— Няма начин да откажеш.

— Ти май не се шегуваш.

Поспорихме още малко и за щастие забелязах първи признаци, че започва да обмисля идеята. Винаги когато се загледаше в питието си, значи мислеше. После обърна гимлета и каза:

— Майната му, да става каквото ще! — Остави чашата, стана рязко от стола и тръгна с маршова стъпка към коридора.

Едва се удържах да не скоча веднага след него и да хукна. Името на Сара пулсираше в съзнанието ми с ритъма на сърцето ми. Обичах я като безумец. Цяло чудо, че това не беше моето ергенско парти. Не знам колко пъти й бях предлагал… почти. Броят им е близо до безкрайността. Не й го бях казал с думи, да, но се надявах да го види в очите ми, на лицето ми: онзи момент, когато с поглед я умолявах да замине с мен за уикенда и исках да й кажа да се оженим… да се премести при мен, да бъдем винаги заедно… И после не казах нищо и тя ме попита какво съм искал да й кажа, а аз, вместо да й споделя, че никога няма да се успокоя, докато не се оженим, взех че й казах колко е хубава.

Често си напомнях, че са минали вече шест месеца, с първоначалната ни уговорка почти девет, а Сара беше доста скептична по отношение на всичко, което касае брака като институция. Беше задържала апартамента си, но честно казано не разбирах защо! През първия месец след като се сдобрихме, прекарвахме времето ту в единия, ту в другия. Но в моя апартамент имаше повече място, беше по-добре обзаведен и в спалнята ми имаше по-добро осветление за снимки. После започнахме да прекарваме вечерите само у нас. Да, тази жена щеше да бъде само моя, но мамка му, защо все си напомнях да не бързам, че е рано, че не бива да я притискам?

След като Бенет тръгна към коридора, изчаках… да речем допустимото време, колкото да не изглежда прекалено грубо, наведох се напред и погледнах Уил и Хенри.

— Господа, ще ви напусна за малко. Едно прекрасно момиче ме чака да ми потанцува малко в скута.

И двамата гледаха с отворени усти какво се случва на сцената, съмнявам се, че изобщо ме чуха. Можех да стана и да тръгна, без дори да забележат отсъствието ми. Никой не погледна накъде отивам.

По коридора вляво от сцената стаите с имена на планети бяха частни. Предимно за лапдансинг. Нещо като това, което получаваше Бенет в момента. По мое мнение единственото интересно из тези стаи тази вечер беше, че Бенет щеше да бъде изненадан с такъв танц от бъдещата си съпруга.

Но стаите вдясно от сцената, маркирани само като цветове, бяха за нещо съвсем различно. Никой нямаше право да влиза, освен персонала и много малка и внимателно подбрана клиентела. Зоната, оградена с въже, беше за клиенти, които бяха платили безумни пари да гледат секс. В общи линии подобно на „Червената луна“ в Ню Йорк, „Черното сърце“ във Вегас се грижеше за част от богатите воайори.

Както и очаквах, нито Уил, нито Хенри ме погледнаха, когато станах. Минах зад тях и се изплъзнах в по-слабо осветената част от заведението, близо до стената и се отправих към най-отдалечения ъгъл. Въпреки че не гледаха, не ми се искаше да отпраша директно през средата на бара и да ме гледат как подтичвам към коридора, забранен за външни лица.

Застанах пред въжето. Един охранител, висок почти колкото мен, облечен в черен костюм и с обеца на ухото ми кимна безмълвно, разкопча въжето и ме пусна да мина през тежката тъмночервена завеса. Имах пълен достъп до мястото. Освен това никой от компанията ни нямаше да влезе тук, защото колкото и убедителни и сладкодумни да бяха двамата братя Райън, вече бях говорил с Джони да се погрижи да не се натъкнат по някаква случайност на мен и Сара, ако решат да се разходят из клуба.

Със Сара бяхме ходили толкова много пъти в „Червената луна“, че не се налагаше да гледам какво правят в другите стаи. Всичко ми беше до болка познато. В Червената стая един мъж удряше с камшик една жена, докато друг капеше горещ восък по гърдите й. В Бялата стая една жена беше просната и завързана като разпъната на кръст за една маса, а ръката на един мъж бе изчезнала някъде до над китката между краката й. В Розовата стая мярнах три жени да чукат един мъж.

Килимът беше дебел. Обувките ми оставяха следи като в пясък. За разлика от „Червената луна“, прозорците за зрителите тук бяха по-малки. Но за сметка на това бяха повече — сякаш през всеки прозорец гледаш различно шоу, различна гледна точка към една и съща сцена. Това е нормално при воайорите. През последните няколко месеца разбрах, че участниците идваха предимно да задоволят фетишите си и рядко, да не кажа никога не показваха нещо повече от похот. В това нямаше нищо лошо, разбира се. Според Джони, повечето от зрителите идваха да видят нещо екстремно, нещо, което не може да се види по порноканалите, нито в спалните им.

Но имаше хора, които идваха само в сряда, за да гледат Сара и мен. Срядата беше вечер, която не можехме да жертваме за нищо на света. Беше отговорност, която идваше преди работата, преди семейството, преди всичко. „Червената луна“ ни даваше възможност да изразим нещо, от което и двамата се нуждаехме. През последните месеци установихме, че и двамата имаме фетиш към ексхибиционизъм. След това винаги с часове го обсъждахме в леглото.

Пред стаята ни нямаше зрители, така че можех да се вмъкна отзад незабелязано. Както и очаквах, вратата на Зелената стая беше отключена. Никой клиент не би и помислил да отвори някоя от вратите отзад, никога, за нищо на света. Не и в клубовете на Джони.

Стаята беше малка, като останалите. Празна, ако не броим обикновения метален стол и масата. Липсата на мебели означаваше само едно — цялото внимание на зрителите щеше да е заковано върху жената, облегната на масата. Очите й бяха завързани. Перфектният й задник съблазнително вдигнат нагоре. Лежеше спокойно излегната по корем на масата. Не усетих никакво напрежение в гръбнака й. Когато чу вратата да се затваря зад нея, тялото й потрепери и захапа устна.

— Аз съм, Цвете.

Нямаше защо да го казвам. По тялото й веднага познах, че е усетила, че съм аз, но исках да я успокоя… за всеки случай. Изглеждаше толкова спокойна. Обърна глава настрани и бузата й опря на масата.

Позволих си няколко секунди да я огледам. Глезените й бяха завързани за краката на масата и бедрата й бяха широко отворени за мен, за да мога да правя каквото искам между тях. Ръцете й бяха завързани за гърба, точно над пречупеното й кръстче. С панделка, както вече спомена Джони. Кожата й беше гладка, безупречна, устните й влажни и леко разтворени. Тя сякаш усети къде е концентрирано вниманието ми и вдигна дупето си още по-нагоре. Приближих се до нея и притиснах ръка към кожата между раменете й. Тя потръпна леко и простена от удоволствие, когато ръката ми се плъзна надолу по гръбнака и по дупето й.

— Дяволски си красива, Цвете.

— Ръката ти е студена — прошепна. — Усещането е страхотно.

Кожата й гореше. Предположих, че вълнението и очакването в допълнение към факта, че не знаеше кога ще се появя, я бяха възбудили и вече пламтеше. Освен това не знаеше кой може да я види, преди да се появя аз. Плъзнах пръст надолу и го потопих в соковете й. Беше мокра. Пенисът ми не се побираше в панталоните ми. Достатъчно ми беше само да я гледам и да я докосвам, за да стигна до такава болезнена ерекция. Когато плъзнах и втория си пръст, с облекчение забелязах, че Джони не я бе вързал много здраво.

Сара се бе запознала с Джони на дневна светлина, след като се сдобрихме в края на миналия август. Макар че се бяха видели за малко след първото ни ходене в клуба му в Ню Йорк, Сара искаше да седне и да говори с него, но не сред онази атмосфера и далеч от онзи съвсем различен свят. Каза, че не би изпитвала вина или неудобство от това, което правим, ако се запознаела с мъжа, който стои зад всичко това.

Срещнахме се в едно заведение в Бруклин, за да изпием по едно кафе. Джони беше буквално поразен, зашеметен от нея… Кой ли не е? Особено когато Сара го целуна по бузата да му благодари за всичко, което прави за нас.

Те просто си паснаха. Като ключ и ключалка. От мига, в който я видя, Джони можеше да я чете така, както само аз мислех, че мога. Беше луд по нея, защитаваше я, бранеше я и от тази вечер беше вторият мъж, на когото позволяваше да я докосва. Доверието, което имаше в него, бе гаранция за доверието, което имаше в мен.

Огледах кремавобелите й извивки, яркия остър цвят на червената панделка около китките и глезените й, силната, но гладка и деликатна извивка на гръбнака й. Гърдите ми се свиха от такава нечовешка болка и желание, че когато отворих уста да говоря, звучах сякаш някой ме души.

— От колко време си тук?

Тя сви рамене и каза:

— Джони излезе преди около десет минути. Каза, че ще дойдеш скоро.

Кимнах и се наведох да целуна рамото й.

— Вече съм тук.

— Вече си тук.

— Тежко ли ти беше да чакаш толкова много?

Тя облиза устните си.

— Не.

— В другите стаи вече има хора. Има и зрители. Предполагам са минали оттук и са те видели как ме чакаш. Сама! — казах и целунах гърба й.

Тя потръпна и издиша накъсано.

— Обзалагам се, че си знаела. Обзалагам се също, че дяволски ти е харесало.

Тя кимна.

— Знаеш ли колко те обичам?

Тя пак кимна и от врата по гърба й се плъзна червенина. Повече от всичко на света Сара обожаваше някой да ни гледа как се любим. Не се случваше често да иска да е вързана. Понякога тя водеше шоуто: покатерваше се върху мен и ме яздеше или слагаше уста около пениса ми. Когато тя контролираше положението, обичаше да гледа лицето ми. Широко отворените й очи попиваха всяка моя реакция. Все още не можеше да повярва в каква абсолютна, тотална забрава и нирвана изпадах, когато бях с нея. Но понякога, макар и много рядко, искаше да е със завързани очи и да си представя как изглеждам, докато я гледам, чувствам и чукам.

Пресегнах се и развързах панделката около китките й. Имах чувството, че разопаковам подарък. Тя размърда ръцете си и се протегна напред и се хвана за ръба на масата.

— Знаеше ли, че точно това се канех да ти предложа? — попитах.

Тя се усмихна през рамо в посока на гласа ми.

— Имах такова усещане.

И тогава и двамата го чухме — ужасен шум, сякаш някой изтърва цяла табла с напитки. Никога не знаехме откъде, кой и колко дълго ни гледат. В „Червената луна“ стените бяха звукоизолирани, а тук не, макар че бяха достатъчно дебели, за да не се чува какво си говорим.

Сара потръпна и гърбът й се огъна надолу.

— Очевидно са планирали да останат достатъчно дълго и са си поръчали по питие — казах и плъзнах ръце по масата под гърдите й и ги обхванах в дланите си. — Красиво мое момиче. — Целунах раменете й, врата, ръцете ми се плъзгаха под тялото й. Ближех гърба и, хапех го, не можех да й се наситя. — Мамка му! Съвършена, брилянтна — прошепнах и придърпах стола достатъчно близо, за да захапя дупето й. — Мисля, че нямаме много време, но все пак мога да те вкуся за малко поне.

Сложих ръце на дупето й, разтворих я и се наведох напред да целуна клитора й, да усетя сладкия й топъл вкус.

— Макс? — Гласът й беше много напрегнат, буквално изцеди името ми през гърлото си.

— Ммм? — прокарах пак език между краката й и затворих очи. — Точно тук си абсолютно съвършена. Мамка му… точно тук. — Целунах я на входа на влагалището.

— Моля те, сега. — Бедрата й трепереха в ръцете ми.

— Не искаш ли да свършиш върху устата ми? — попитах, но вече ставах и разкопчавах колана си.

— Знам, че нямаме много време. Искам да те почувствам в мен, преди да се наложи да си тръгнеш.

Събух боксерките си надолу и започнах да я дразня с върха на пениса си. Прокарах го няколко пъти по клитора й и казах:

— Преди да започнем, искам мнението ти по един въпрос.

Тя простена и се притисна назад, търсеше ме.

— Искаш да знаеш в коя дупка да го вкараш?

Аз се засмях и се наведох да целуна гърба й.

— Не, палаво, перверзно момиче. Нямаме време за това.

Тя облиза устните си и зачака. Вкарах само връхчето и попитах:

— Може ли да те чукам без презерватив? Имам презерватив в джоба си.

Дишането й се учести.

— Без презерватив — каза задъхано.

Гърдите ми бяха като свити в преса. Гледах и чаках… да се насладя на този миг, колкото е възможно по-дълго. Завързана на масата, гола и готова за мен. Мили боже колко възбуждаше тая жена! У дома никога не ползвахме презервативи, но в клуба и при положение че й предстоеше цяла нощ навън… беше малко по-различно.

Наведох се напред, притиснах тялото си до нейното и влязох толкова бавно, че с всяка клетка в тялото си усещах как се разтваря и разпъва милиметър по милиметър под бавната ми атака. Тя извика, повдигна бедрата си още по-нагоре, за да ме поеме по-плътно. В тази поза, при разликата във височината ни, можех да се наведа и да нашепвам в ухото й.

— Сигурна ли си?

— Сигурна съм.

— Защото сега съм в теб без никаква защита. И ако свърша в теб, тези, които си изтърваха чашите навън, ще знаят, че принадлежиш само на мен.

Пръстите й се вкопчиха в ръба на масата. Простена.

— И?

— И ще остана в теб много след като ме няма. Това ли искаш?

— А ти ще знаеш, че си там — каза тихо и завъртя дупето си да посрещне движенията ми.

— Това искам. Когато се върнеш при момчетата и когато отидете на вечеря, да мислиш как все още мога да те усетя в себе си.

— Много правилно. — Мушнах ръка под корема й и притиснах клитора й с пръсти.

Започнах бавно, дразнех я, дразнех и себе си, гледах как излизам и потъвам в нея, все по-хлъзгав и мокър. Но после реалността ме удари. Знаех, че нямаме часове да се насладя напълно на това изживяване. Щеше да е едно бързо удоволствие, но знаех, че щях да намеря време и начин да я изпия до последната капка. По-късно. Може би доста по-късно.

Когато излязох и тласнах бързо и с все сила обратно в нея, тя почти изпищя. Увеличих темпото. Масата скърцаше и се мърдаше по пода. Имах чувството, че ще се разпадне с грохот под нас. Разкошният й задник го поемаше гладно. Движеше се назад, за да ме посрещне, да ме почувства по-дълбоко. После Сара простена тихичко:

— Макс, свършвам.

Пръстите ми бързо се движеха по клитора й. Познавах тялото й може би по-добре, отколкото познавах своето. Знаех колко бързо го иска, колко силно и в кой момент. Знаех колко обича да казвам името й.

— Цвете, искам да усетя как свършваш върху мен.

Тя изви врата си нагоре, притисна тила си към рамото ми.

— Още. Още.

— Мамка му, колко те обичам, Сара.

И това я изстреля. Държеше се за масата толкова силно, че кокалчетата на ръцете й побеляха. Оргазмът й започна да се излива около мен, конвулсиите й я раздираха в ритъма на виковете й.

— Кажи ми какво чувстваш? — успях да кажа с притиснати зад ухото й устни. — Сила? Контрол? Гледам те, просната гола, завързана на тази метална маса и… мамка му… Напълно съм изгубен в теб. Не мога да си поема дъх.

Сара въздъхна тежко и като че потъна в металната маса. После успокоено каза:

— Любов.

Оргазмът ми приближаваше, спусна се по гръбнака, под стомаха, тазът ми се движеше по-бързо.

— Завързана си за метална маса, току-що свърши пред кой знае колко хора и изпитваш любов? Вероятно си болна от моята болест. Или сме се изгубили на едно и също място.

Тя обърна глава, успя да улови устните ми, даде ми устата си, езика си, дрезгавите си гладни звуци, и край, дотук бях. Ръмжах, напълно изгубил ритъм, бедрата ми се удряха в дупето й, ставах все по-трескав, като изгубен в мъгла, без всякакъв контрол. Цялото ми тяло застина и оргазмът ме повали.

Останах неподвижен, замаян и се наслаждавах на бавните й целувки. Стаята като че изчезна и знам, че е голямо клише… но времето спря. Тази нощ беше за Сара. За тялото й, за устните й, за отворените й очи, които ме гледаха меко, докато се целувахме.

Бавно излязох от нея и я накарах да спре за малко целувката, само за да мога да се наситя на формата на устните й. Прокарах два пръста между краката й и се оставих на помитащото чувство да я усещам как потръпва под мен. Пръстите ми попиваха соковете на моето и на нейното удоволствие.

— Палаво момиче — прошепнах и ги вкарах обратно в нея. Издърпах ги леко и се усмихнах, когато видях как недоволства и се опитва да ги стисне между краката си да ме задържи.

Уви, беше време да я вдигна. Прекалено дълго бе лежала в тази поза. А аз трябваше да се връщам към моята нощ с момчетата. Изправих се, закопчах панталоните си и се наведох да развържа краката й. Тя изпъна гръбнака си, седна на масата и ме придърпа да застана между краката й.

— Какво ще правите сега? — попита и прокара ръце по гърдите ми.

— Надявам се да вечеряме. — Отстъпих назад, само за да взема робата й от ъгъла на стаята. Стига са я зяпали. — А вие?

— Вечеря — каза и сви рамене. После не съм сигурна. — Погледна ме лукаво и добави: — Може да отидем в някой друг клуб.

— И какво? — Засмях се. — Ще гледате как някакви момчета с бананови кори около кръста си размахват клонките из лицата ви? Не, Цвете.

Очите й се разшириха и сякаш прие предизвикателството.

— Е, ти отивай да се забавляваш както си знаеш, а аз ще се забавлявам както си знам.

Усмихнах се, наведох се да я целуна, тя сложи ръце от двете страни на лицето ми, зарови ръце в косата на врата ми и плъзна дълбоко език в устата ми.

— Имам чувството, че мога да те чукам с часове — прошепна и не знам как пак не откачих. Сара рядко използваше вулгарни думи, но когато го правеше, бях готов да я чукам веднага. — Усещам някаква празнина… от това колко много те желая тази вечер.

Въздъхнах и притиснах лице във врата й.

— Да, знам, знам — каза недоволно, опря се на гърдите ми и стана от масата. — Сигурна съм, че Клоуи е готова. Трябва да тръгваме.

Излязохме от същата врата, през която бях влязъл. Предпочитах задния вход в „Червената луна“. Едно е да знаеш, че навън може и да е имало хора, съвсем друго е да попаднеш на тях и да ги видиш лице в лице. За щастие, дори и да е имало хора пред стаята ни, вече си бяха тръгнали, може би още докато я загръщах в робата.

Когато тръгнахме по коридора, минахме покрай хората, които гледаха пред другите стаи, и не можех да не се запитам дали са ни гледали?