Кристина Лорен
Красива сексбомба (4)

Четири
Макс Стела

Погледнах през задния прозорец. Бенет крачеше със стабилна крачка право надолу по тротоара. Погледна през рамо и веднага хвана такси. Вероятно е бил сигурен, че не можем да го видим. Мамицата му! Познавах го добре и с ръка на сърце можех да кажа, че нищо не е в състояние да го помръдне, да го разтревожи или събори. Никога. Но тази вечер Бенет не беше на себе си. Дори не си направи труда да се преструва, че нещо го боли поне още десет секунди, след като тръгнахме. Направо нямаше търпение да ни разкара.

Обърнах се напред и се облегнах в седалката си. Гледах морето от светлини и бутащите се из улиците туристи и мислите ми се върнаха към Сара. Сетих се, когато каза каква празнота изпитвала и колко много ме желаела. Господи, само споменът за тези думи беше в състояние да ме превърне в пълна развалина за втори път тази вечер. Тя почти никога не изискваше, не настояваше, не ме притискаше и дори в най-заетите седмици тя беше търпеливата, тя чакаше. Когато нямахме време дори да се видим, тя настояваше да изчакаме почивните дни и да си наваксаме за седмицата. Или в сряда. И когато ми каза, че иска повече, когато спомена за тази празнина, която изпитва при мисълта, че няма да сме заедно, не беше възможно да й откажа. Веднага след като го каза, в очите й видях колко съжалява, че е отворила дума. Просто е усетила, че като ми каже такова нещо, ще се разкъсвам между нея и задълженията си към Бен и момчетата, а тя не искаше това, сигурен бях.

И точно тогава получих съобщение от нея. Винаги ме побиваха тръпки как усещаше точно в коя секунда мисля за нея. А сега сякаш знаеше и какво си мисля за нея.

Добре съм, наистина. Съжалявам, че те разсейвам.

Усмихнах се и веднага й отговорих:

Уви, ти си любимият ми начин за разсейване.

Забавлявай се с момчетата тази вечер, отвърна тя. Нещо гръмна до мен и вдигнах глава да видя какво става. Хенри и Уил бяха отворили бутилка шампанско.

— Колко от нас мислят, че Бенет отиде да посети банята, за да го потърка с ръчички? — попита Уил и ми подаде чаша шампанско. Отказах. Исках да пийна нещо истинско в ресторанта.

— Излизаме от сексклуб за бога — обади се Хенри. — Оставете го на мира.

Трябваше да положа огромни усилия, за да запазя неутрално изражение. Уил и Хенри не знаеха, че момичетата са тук, но мисля, че бяха на прав път с догадките.

— Хенри е прав — намесих се. Учудвах се на себе си, че защитавам Бенет, затова че отиде да чука годеницата си и то първата вечер от ергенското си парти. Добре де, не вечер, а уикенд. — Може би са му трябвали няколко минутки. Момчето е печално известно с това, че основният пътеводител в живота му е пенисът му.

— Ха — излая Уил. — Много ме кефиш. Как деликатно намекваш, че си неговата пълна противоположност.

Прав беше, но какво от това. След като се разделих със Сара, не можех да мисля за нищо друго освен за нея — какво прави, с какво е облечена, и разбира се къде мога да я изчукам. От друга страна, обичах да споря с Уил и не можех да не си начеша крастата.

— Признавам, че много мисля за Сара — започнах.

— Напълно разбираемо — прекъсна ме Уил и ме погледна многозначително.

— Но — продължих, без да обръщам внимание на забележката му, — винаги съм напълно в състояние да държа главата на раменете си, когато се налага.

Той допълни чашата си, отпи от шампанското и се облегна назад.

— Мхм. Един истински мъж с глава на раменете, а не под кръста, никога няма дори да си помисли, никога няма да му мине през ума да зареже отговорностите си и… да речем приятелите си, заради жена.

Кимнах войнствено. Уил май ми готвеше капан.

— И когато забрави да ме вземеш от летището, когато се прибирах от Китай, защото било „спешен случай“, което разбира се означава, че Сара ти е духала на задната седалка на колата ти, ето на това му казвам да си държиш главата на правилното място.

Хенри стовари лапата си на гърба ми, предполагам да ме поздрави.

— Хитро копеле си ти — каза той, а аз му намигнах, но знаех, че Уил тепърва ме почва.

— И когато ме заряза с трима от най-скучните клиенти на света за цели два часа, за да чукаш Сара в библиотеката в къщата на Джеймс, това също беше пример как да си държиш главата, където трябва. Да, Райън определено трябва да вземе пример от теб и да спре да мисли с пениса си.

— Мисля, че си схванал идеята — засмях се.

— Да, само исках да се уверя, че ти си я схванал — усмихна се с най-чаровната си усмивка и вдигна високата чаша до челото си за наздравица.

Спряхме на един светофар на няколко метра от MGM и макар че очаквах с нетърпение да се навечеряме, все не можех да се отърва от мисълта, че можеше да изтичам до аптеката преди Бенет да се сети да забегне.

— Работата е там, че ако правеше нещата по-организирано и в по-строен график — продължи Уил, — щеше да имаш време и нямаше отчаяно да чакаш и да чукаш във всяка свободна секунда.

— График? — попита Хенри.

Наведох се напред и поясних:

— Има предвид календара си за срещи с жени. Нашият Уил, който не спира да раздава акъл цяла вечер, може и да не е закачен за някоя фуста, но никога не му липсва женска компания. Неговите връзки са „чисти, опростени и на принципа на ротацията“. Така поддържа календара за чукане — подредено, спретнато.

Уил гледаше ту мен, ту Хенри и изглеждаше много объркан.

— Чакай, искаш да кажеш, че планираш вечерите си за чукане?

— Не — отвърна Уил и ме изгледа лошо. — Това означава, че жените, с които се виждам, знаят една за друга. Освен това са напълно наясно, че в момента не търся нищо сериозно и така е много добре, защото те също не търсят връзка. Всеки получава каквото търси. Но не се правя, че ме боли язва и не бягам до аптеката, когато искам да чукам и не излизам по средата на бизнес среща, защото не мога да намеря време в програмата си за секс.

— Така е — казахме в един глас с Хенри.

Колата спря и тримата погледнахме през прозорците.

— Май най-сетне пристигнахме — каза Уил. — За бога, защо отне толкова много време, при положение че сме само на три пресечки от онова място.

Излязохме и се огледахме наоколо. Беше безумен, тотален хаос. Пред бордюра имаше заформена дълга колона от таксита. Разтоварваха хората и в същата секунда се качваха други и заминаваха още с отворени врати.

— Изглежда има счупен хидрант — каза шофьорът ни и посочи сградата. — Мога да ви оставя, но няма да мога да ви взема до час.

Уил и Хенри минаха зад колата и се присъединиха към разговора ни.

— Няма проблем — казах. — Ще вечеряме, а имам предчувствието, че няма да стане бързо.

Бях разкъсан между вечер с приятелите си и желанието ми да се уверя, че Сара е добре. Ставах все по-нервен, не можех да стоя на едно място, независимо че се бяхме разделили едва преди час. Шофьорът кимна и ние тръгнахме към казиното, после по знаците към ресторанта.

Очевидно клубът беше съвсем наблизо, защото докато вървяхме през лъскавия ресторант към нашата маса, вибрациите от музиката се усещаха по стените и през пода. Ритъмът на музиката отговаряше едно към едно на ритъма и темпото, с което се натрупваше напрежението в тялото ми. Сара Сара Сара. Като жужене под кожата. Погледнах телефона си за хиляден път. Никакви съобщения. Къде беше? Дали Бенет беше успял да намери Клоуи и ако я беше намерил, защо Сара не се бе обадила досега?

Прехвърлих някои от последните снимки на телефона ми: двамата, гушнати в леглото, нейна снимка — просната под мен, краката й натежали от удовлетворение след яко бързо чукане, снимка от близо на гърдите й, снимка на ръката ми върху дупето й, когато я чуках късно след работа в моя офис.

Очевидно бях загубил нишката на разговора, защото гласът на Уил проби замътеното ми съзнание. Точно изучавах, за кой ли път, снимката с червените устни на Сара около пениса ми.

— Макс — каза Уил и дори потропваше с кокалчетата на пръстите си по масата. Вдигнах поглед. Бях крайно изненадан да видя, че сервитьорът ни вече е застанал до масата и бързо изключих екрана на телефона си.

— Нещо за пиене, сър?

— Извинете — промърморих. — Уиски „Маккалън“. Чисто.

— Дванайсет, осемнайсет или двайсет и една годишно?

Очите ми се оживиха на секундата.

— Двайсет и една. Брилянтно!

Той записа поръчката и веднага направих опит да се върна към снимките в телефона си, но Уил се обади:

— Или ще споделиш с нас, или прибери това нещо. Знам какво гледаш, извратено копеле. Нали помниш защо сме тук? Никакви момичета?

Хенри кимна с глава и ме замери с парче хляб от другия край на масата.

— Никакви жени! Напълно подкрепям — каза.

— По принцип, причината, поради която се оставих да бъда убеден да дойда на това място, беше обещанието ти, че няма да съм резервното колело в багажника ти и че няма да ме зарежеш заради Сара.

Въздъхнах и прибрах телефона си. Прав беше. И точно тогава вдигнах поглед и видях Бенет. Вървеше право към нас.

— Я да видим кой е тук — казах саркастично.

Хенри издърпа един стол за брат си.

— По-добре ли си?

Бенет разкопча сакото си и седна.

— Значително по-добре — каза Бенет, ухилен до ушите. Бенет Райън се усмихваше.

Питиетата ни пристигнаха, пресегнах се за моето и го погледнах над ръба на чашата си.

— Бързичко стана, нали? — попитах и изпитах крайно задоволство, когато ухилената му мутра се намръщи. — Някои неща са далеч по-хубави, когато се правят бързо. Като ходенето до аптеката например.

— Нищо не е в състояние да направи един мъж така щастлив, както ефективността на работата на фармацевтките — отвърна Бенет със самодоволна усмивка.

— А ти не си обикновен мъж, ти си цар сред мъжете — казах и се засмях. После вдигнах скоча си за тост, а той вдигна чашата с вода. — Поръчай си един коктейл в чест на всички ефективни фармацевтки по света.

— Защо имам чувството, че разбирам само половината от разговора? — попита Уил с оглупял поглед. После присви очи. — Какво става? Нещо, което не трябва да знаем ли?

Аз се изсмях по възможно най-естествения начин.

— Не знам за какво говориш, пич. Само се ебаваме.

Хенри отвори менюто и се зачете, но Уил не беше никак убеден. Сигурен бях, че мисли, че го лъжа. Погледна встрани едва когато Хенри му посочи една количка, отрупана с меса, която приближаваше нашата маса. Реших, че това ще им задържи вниманието за известно време. Наведох се към Бенет и попитах много тихо:

— Къде е Сара?

— Много ли ти се иска да знаеш?

— Задник.

— Ей, ти започна пръв с изненадите — каза Бенет и се пресегна към чашата с уискито ми. Плеснах го по ръката.

— Аз ли? За какво говориш?

— Знаеш много добре. Клоуи, тук, във Вегас. Колкото и да съм ти благодарен, не се опитвай да ме убеждаваш, че не е била твоя идеята за танца в задната стаичка.

— Направих го за теб.

— За мен? — изсмя се той. — Да, точно за мен, за да мога да съм зает с нещо, докато ти чукаш Сара в същия клуб.

Май беше прав.

— Не се опитвай да ми обясняваш — продължи той, — че ако Сара те беше дразнила четирийсет и пет минути в сексклуб, нямаше да хукнеш на секундата и да… оправиш нещата. Дори и ако от теб се очаква да си с приятелите си на ергенското ти парти.

— Съвсем правилно — засмях се и казах много тихо: — Тази вечеря ще продължи поне два часа. Мога да се върна до двайсет минути.

Той пак посегна към напитката ми и този път му позволих да я вземе.

— Има среща с приятел — прошепна.

— Има среща с… какво?

— О, притесни се, нали? Нараних чувствата ти? Не съм сигурен дали е редно да ти казвам — заяви Бен и огледа лицето ми. — Очевидно цялата вечер е планирана в твой интерес, става дума само за теб, и няма нищо общо с ергенското ми парти. Единственото, което те интересува, е това, което мърда в гащите ти.

— Или пък — започнах, — мога да кажа на Хенри за онзи път, когато чука две момичета в неговото легло, докато той беше на работа и вършеше твоите задължения. И то по време на празници.

Това го свали на земята.

— Има приятелка, която танцува в „Планета Холивуд“. Клоуи спомена, че искала да се видят в почивките, за да я прослуша за танцьорка.

Това беше всичко, което ми беше нужно да чуя. Избутах стола назад и станах. Уил и Хенри ме изгледаха над менютата си.

— Къде отиваш? — попита Хенри. — Тука имат някакви стекове по кило парчето!

— В тоалетната — казах и сложих ръка на стомаха си. — Аз… Ох, не ми е добре.

— И на теб ли? — попита Уил.

Кимнах, поколебах се само за секунда и казах:

— Връщам се веднага.

Хукнах навън. Кръвта ми пулсираше в краката и под кожата, гореща и гъста от тежка потребност да усетя как Сара потръпва под ръцете ми.

Когато хукнах по тротоара, миризмата на асфалт ме удари в носа, но не вдигнах поглед — търсех в телефона си как най-бързо да стигна до „Планета Холивуд“. Пред казиното беше същински хаос, някои от колите не бяха помръднали, но не се виждаше пукнато такси. Мамка му, как да стигна?

Огледах се и погледнах колата до мен. Вратите бяха отворени, а ключът висеше на таблото на ключодържател с Айфеловата кула. Бяха ми нужни само пет минути да взема решение. Никога не бях крал, още повече кола. Как съм могъл да допусна това? Такъв непростим пропуск!

Не я крада, а я вземам назаем.

Да, опитах се да се убедя, че я вземам назаем. Огледах се във всички посоки, мушнах се през отворената врата и врътнах ключа. На седалката до мен някой беше оставил тъмна шапка. Завъртях я веднъж в ръцете си и я сложих. Е, когато си в Рим… знаеш как е.

Нямах никаква представа какво, по дяволите, правя. Знаех само, че вече форсирам колата и се отдалечавам от тротоара. Бях убеден, че от този миг нататък нищо не може да се обърка.

* * *

Оказа се, че крадената… не, взетата назаем лимузина се кара ужасно трудно. Беше тежка, не можех да преценя реалните й размери и със сигурност се забелязваше от хиляди километри. За мое щастие трафикът се оказа поносим, пристигнах много по-бързо отколкото очаквах.

Казиното блестеше пред мен с милиардите си неонови светлини. Влязох в подземния гараж, метнах ключовете и шапката на първия портиер, когото видях. Със сигурност задигането на чужда кола по време на ергенско парти във Вегас не беше заложено в програмата.

Качих се на един от ескалаторите и хукнах нагоре. Вземах по две или три стъпала наведнъж. Таванът беше опасан с пурпурни неонови светлини. Имаше и огромен полилей. Следвах знаците към Пийпшоу бара, който се оказа точно срещу казиното.

Влязох и се огледах из затъмненото помещение. Осветлението на сцената беше още по-наситено пурпурно. Плюшеният килим, седалките, дори няколкото души, които се разхождаха по сцената, изглеждаха окъпани в пурпурно. Беше тихо. Очевидно имаше антракт или следващото шоу не беше започнало.

Въпреки слабото осветление, намерих Сара на секундата и веднага тръгнах към нея. Вървях бавно, исках да я погледам, докато седи и не знае, че съм там. Исках да й се порадвам. Тя гледаше към някого на сцената и се усмихваше. Тази жена ми спираше дъха. И сега в пурпурната светлина исках да запомня всеки детайл: блясъка на косата й, гладката й безупречна кожа. Исках да я снимам точно такава.

Репетицията започна, музиката изведнъж стана по-шумна, а осветлението в залата — съвсем приглушено. И точно тогава седнах до нея. Едва виждах собствената си ръка пред лицето си, но тя сякаш ме бе очаквала, защото почти не реагира. Погледна ме спокойно, усмихна се. Нежните й пръсти се заиграха с деликатния медальон, който й бях подарил за Коледа. Сложих ръка на бедрото й и погледнах към сцената.

Някакъв мъж броеше десет, девет, осем… и на нула момичетата в оскъдни костюми, обшити с камъчета, се изправиха на палци и започнаха да се въртят. Зави ми се свят само докато ги гледах. Танцуваха, въртяха се и после се спряха под светлината на прожектора, за да се целунат.

Стиснах бедрото й по-силно, плъзнах палеца си под полата й и чух как дишането й леко се учести. Освен нас, в залата нямаше никой и се чудех… Тя обичаше да я гледат, но дали беше възможно това да се промени сега… дали щеше да й хареса да гледа някой друг?

Ръката ми се плъзна по-нагоре и остана между бедрата й. Наведох се напред и целунах ухото й. Тя въздъхна, наклони глава, докато събирах косата й, за да открия шията й и прокарвах език по нея. После се отдръпна съвсем лекичко, колкото да погледне в очите ми, обърна поглед към момичетата на сцената сякаш питаше Тук ли? Докато танцуват и се докосват на сцената?

Появи се друго момиче, което започна да танцува около златист пилон. Сега сценичното осветление падаше предимно върху нея. Движенията й бяха чиста акробатика, ръцете и краката й бяха много изящни, тялото й се огъваше с ритъма на музиката. Беше еротично. Бях възбуден не само от присъствието на Сара, но и от начина, по който реагираше на шоуто. Усмихнах се и прошепнах в бузата й:

— За какво мислиш?

— И питаш?

— Може би искам да чуя как го казваш.

Тя преглътна тежко.

— Ще го направим ли? — В гласа й се усещаше болката от желанието й, същата, която усетих по-рано в „Черното сърце“.

— Може би няма да можем да направим всичко, Цвете — казах и плъзнах пръст между краката й, отместих бикините встрани и прокарах пръст по клитора й. — Все още ли си мокра от мен?

Тя преглътна пак, езикът й се стрелна навън и навлажни сухите си устни.

— Да.

Вкарах пръста си.

— Все още ли ме усещащ? — Притиснах пръст по-дълбоко, тя почти изхълца, устата й изглеждаше мека, обла, устните й блестяха в оскъдната светлина на залата.

— Някой може да ни види — казах тихо. Тя бавно отпусна глава назад и затвори очи. Когато вкарах и втория пръст, тя се опита да каже нещо, но очевидно не намираше думите. Усмихнах се. Обичах да гледам какво мога да направя с нея — да я оставя без дъх и загубила дар слово.

— Нали това е целта? — каза накрая.

— Камерите… — Огледах се да видя къде приблизително бяха камерите. — И какво ще направиш, сладка Сара? Ако някой те види така? По-добре ли ще го направиш? Ще свършиш ли върху пръстите ми веднага щом чуеш стъпките им по стълбите?

Тя простена тихо и погледна надолу, където пръстите ми влизаха в нея. Разтвори крака по-широко и изви гръбнак да ги усети по-дълбоко. Обичах копнежа и нетърпението й, обичах я, когато беше такава, когато се предаваше и ставаше като глина, с която можех да правя всякакви формички, когато можех просто да вземам, да пия от нея. Харесвах я такава. Отчаяна, изгубена в усещането.

Простенах и стиснах пениса си през панталоните, защото… Господи… винаги ли щеше да е така? Винаги ли щях да я желая така, винаги ли щях да съм като ударен с мокра кърпа глупак, когато съм край нея. Винаги ли щях да се държа като пълен идиот?

Исках да я сложа в скута си и да я плъзна върху мен, да чувам как пищи, как вика името ми. Пак, и пак, и пак. Исках да чувам как ехото се удря във високия таван и как заглушава музиката, как кънти около нас и вибрира във въздуха. И тогава хората на сцената щяха да знаят, че е моя.

Но не можехме да направим нищо подобно. Когато от устните й се откърти тих стон, аз се наведох и прошепнах в ухото й да бъде много тиха. Кожата й настръхна под дъха ми. Очите й бяха заковани на сцената, където едно момиче танцуваше само по бикини. В непрогледния мрак се опитах да разчета чертите на лицето й. Погледнах надолу, привлечен от движението под блузата й. Дразнеше зърната си. И докато гледах как се възбужда от мен и от това, което ставаше на сцената… едва не свърших в панталоните си.

Сърцето ми блъскаше в ребрата, обхванах пениса си и усетих как оргазмът на Сара наближава. Светлините на сцената едва докосваха лицето й, но забелязах как една блестяща капчица пот се стича от челото й. С всяко движение на палеца ми върху клитора й стоновете й ставаха все по-дълги. Бедрата и тазът й се движеха по-бързо. Усещах как самият аз съм към края. Оргазмът се спусна по гръбнака ми.

— Сара — прошепнах, но тя се наведе напред и ме целуна грубо. Искаше ми се да мога да извадя телефона си и да снимам как зъбите й се впиват в устната ми. Исках да видя как изглежда отстрани, когато езикът й се стрелва напред да усети вкуса ми.

Дишаше бързо, грубо, усещах как оргазмът я залива, горещ и див. Музиката поглъщаше звуците й. После протегна ръка към ципа ми и аз я последвах почти веднага.

— О, мамка му, да! О, да! — казах и буквално се стопих в стола си. Главата ми се отпусна назад и се оставих на изживяването. — Мамка му, по-бързо, Цвете. Бързо!

Тя прокара ръката си само още три пъти и усетих как удоволствието се спуска по гърба ми, зад затворените клепачи очите ми буквално щяха да изскочат и свърших в пулсиращата й ръка.

Изведнъж музиката ми се стори ужасно силна, оглушителна. Отворих очи. Премигнах няколко пъти и с облекчение усетих как температурата на тялото ми бавно започва да се регулира. Сара ме гледаше и ми се усмихваше с най-широката си, щастлива усмивка, онази усмивка, която винаги грееше на лицето й, когато успееше да си докаже и да докаже и пред очите на който ни гледаше, че ме притежава, че съм нейна неприкосновена собственост.

— Тази случка трябва да се добави към списъка ни — казах и се загледах в танцуващите на сцената момичета. Видях как Сара се наведе и извади от чантата си мокра кърпичка да почисти ръцете си. — Напомня ми на добрите стари времена, когато ми казваше, че сме дотук и че трябва да си вдигна ципа и да си ходя.

Тя се засмя.

— Как успя да се измъкнеш?

— Казах им, че отивам до тоалетната и тръгнах.

Веждите й изчезнаха под падналата върху челото й коса и избухна в смях.

— И си в тоалетната толкова много време?

— Предполагам ще се опитат да изтръгнат истината. Майната им.

Оправих дрехите си, наведох се към нея и обгърнах лицето й с ръце. После прокарах пръст по нослето й:

— Трябва да тръгвам.

— Да, трябва.

— Обичам те, Цвете.

— И аз те обичам, страннико.