Кристина Лорен
Красива сексбомба (6)

Шест
Макс Стела

Сред неспирния говор, подрънкването на чаши, жуженето на слот машините в залата и навсякъде около нас от време на време, само през две минути се чуваше и гръмогласният смях на най-големия чикиджия на света — Уил.

— Питам се дали някога мъжка проститутка ти е правила свирка — замисли се той. — Без да разбереш?

Свих рамене, но ситуацията беше толкова смешна и абсурдна, че започна да бълбука в мен и да напира да избие.

— Дори и да ми се е случвало и да не съм разбрал, обзалагам се, че е било фантастично.

— Да, поне щеше да стиска здраво — съгласи се Бенет, който не бе спрял да се смее от доста време.

— И по-голям език за големия уред — добавих.

— Мамка му, както го описвате, започвам да съжалявам, че не му дадох шанс — каза Уил и вдигна празната си чаша към сервитьора да му подскаже да донесе още едно от същото. — Къде отиваме след това?

— Мислех да атакуваме „Кристалния бар“ — предложих, при което Бенет се изправи в стола си и каза:

— Или да се върнем в „Беладжио“?

— Всъщност някой знае ли къде е Хенри? — попита Бенет и започна да се оглежда, но май не му пукаше особено, защото не си направи труда да стане и да го потърси.

И точно тогава Клоуи и Сара се появиха зад ъгъла хванати ръка за ръка и се отправиха директно към масата за блекджек на няколко метра от бара. Лицето на Бенет се изопна, раменете му се изправиха инстинктивно, което веднага привлече вниманието на Уил и той погледна в посоката, в която гледахме и ние.

— Това какво е? Пак някаква шега? — попита гневно той и едва успя да промърмори някакво „благодаря“ на сервитьора, който му донесе напитката. — Те не знаят, че сте тук, нали? О, БОЖЕ! Знаят! Ето защо се държите като пълни идиоти цялата вечер. Вие четиримата да не би да имате имплантирани в гениталиите си някакви уреди за сигнализиране при нужда от секс. — Въздъхна. — Да, сега вече всичко си идва на мястото.

С Бенет се изправихме като по команда. Изпънах ръце над главата си и оправих ризата в панталоните си. Уил може да ме ебава, колкото си иска. Това ще е после. Сега обаче отивах при Сара.

— Е, поне ще имаш време да си допиеш коктейла — казах и кимнах с глава към чашата на Уил. — Господа, моля да бъда извинен. Нападам масата за блекджек.

Проправих си път през бара към масата, където момичетата вече бяха подредили чиповете си и им раздаваха картите. Намерих свободно място до Клоуи. Сара седеше през едно място от мен. Намигнах й.

— Здравей, Макс — каза и се усмихна.

— Здравей, Цвете — кимнах вежливо, извадих няколко чипа от джоба си и помолих крупието да ми ги развали на по-дребни и да ме включи в играта.

— Възнамерявам да спечеля малко пари — каза Клоуи, сякаш да информира цялата маса.

— Иска ми се да видя как го правиш — казах тихо и веднага се намръщих, когато видях първата си карта. Беше петица купа.

— Както и аз — каза Бенет и се настани на последния свободен стол до Сара и точно срещу Клоуи. Между мен и Сара седеше слаб мъж с шапка, която навяваше асоциации за петрол, много пари и Далас. Освен това имаше изключително интересен мустак. Естествено с резултат двайсет и пет загубих, но имах време да го заговоря.

— Имаш страхотен мустак. Абсолютно уникален.

И той загуби с двайсет и две, бутна бомбето си назад и ме огледа.

Дилърът обяви, че Сара има асо и вале пики. Казиното имаше обърнато вале на масата, но втората карта беше поп. Клоуи спечели. Дилърът изплати печалбата й и обра картите по масата.

— Казах ти! — изчурулика Клоуи, заподскача на стола си и прати въздушна целувка на Бенет. — Тази нощ имам късмет.

Той й отговори с леко повдигане на веждата.

Погледнах към бара. Уил си пиеше питието и ровеше в телефона си. Вдигна очи и ме погледна с онзи поглед, който може да означава само едно „Да ти го натреса“. Започнах да му обяснявам с ръце, че се връщам при него след минутка.

Проблемът е, че блекджек се оказа изключително забавна игра. Клоуи печелеше ръка след ръка и макар че Бенет и аз губехме на всяко раздаване, нямаше значение. Дилърът беше дружелюбен, смехът на Сара — заразителен, а Мустакът започна да пуска страхотни лафове след всяка загубена ръка и между раздаванията разказваше жестоки вицове.

— Един лекар влиза в стаята — започна той, приглади мустак и намигна на Клоуи. — Поздравява пациента, който лежи готов за преглед и взема картона му да напише нещо. — Дилърът раздаде картите и всички погледнахме да видим първата си обърната карта. — В този момент осъзнава, че държи термометър и казва „Странно, в чий ли задник съм напъхал химикала си“.

Сара, която винаги е имала чувство за мръснишки хумор, буквално се срина от смях и опря чело в ръба на масата. Изглеждаше дяволски красива. Лицето й беше леко зачервено от алкохола, но изглеждаше божествена, неземна. Когато погледна нагоре и улови погледа ми, усмивката й замръзна, сякаш нещо горещо се изля във вените й, погледът й се насочи върху устата ми. Решението ми да се върна и да я намеря в залата беше най-доброто за цялата нощ. И сега като се замислих, май беше единственото добро решение от началото на този уикенд.

— Вие двамата ще се чукате ли, или ще играете карти? — попита Клоуи, след като каза, че запазва деветката си. Казиното загуби с шестица и деветка.

— Затваряй си устата, проклета жено — изсъсках закачливо.

— Млад мъж влиза в бар — започна да разправя Мустака, докато дилърът събираше картите от масата. Мамка му, този мъж беше най-добрата възможна компания за карти. Дилърът започна да бърка картите. — Поръчва си десет шота уиски. Барманът казва „Проклети хлапетии!“, но му нарежда десет шота на бара.

Мустака ми харесваше заради мустака разбира се, но също и защото изглеждаше като човек, който прекарва рождените си дни сам. Имаше нещо в изражението му, нещо като сплав между спокойствие и отчаяние. Гледах го и се дивях на финеса, с който разказваш виц след виц, и то на напълно непознати и доста подпийнали хора. Нямах нищо против дори когато гледаше към Сара като надрусан и й се усмихваше през минута. Можех ли да виня човека? Аз самият нямах избор пред нея. Можех само да се оставя да ме завлече в пропастта на любовта, защото Сара беше като гравитацията — не можеш да направиш нищо, освен да й се предадеш.

— И така, стоят си десетте шота на бара, момчето ги обръща един след друг без да мигне, барманът го гледа почти с адмирация и накрая го пита: „Впечатлен съм. Какво празнуваш?“.

Сара вече се смееше, а аз я гледах с възхищение. Никога нямаше да спре да ме учудва. Беше като възел от мистерии, който никога нямаше да успея да разплета. А сега с нетърпение очакваше края на мръсния виц от устата, или да кажем по-точно изпод мустака на напълно непознат човек. И то в казино във Вегас. Мустака се засмя, поклати глава и продължи:

— „Първата ми свирка“, казва момчето. Барманът го гледа с почуда и казва: „В такъв случай имаш още един от мен. Честито“.

Мустака спря да говори и погледна към Сара с очакване. Сара вдигна ръце нагоре като след грандиозна победа и изкрещя:

— Момчето клати тъжно глава и казва: „Не, благодаря, пич. Ако десет шота не могат да ми отмият кофтия вкус, едва ли ще стане с още един!“.

Хората около нас избухнаха в гръмотевичен смях и едва тогава разбрах, че край нас се е събрала голяма тълпа. Клоуи печелеше ръка след ръка, Мустака беше абсолютно гениален и в почти два сутринта бяхме на масата, на която се случваха истинските забавления. Масата за игра на карти се превърна в маса за пиене и мръсни вицове. Победоносните викове на Клоуи бяха прекъсвани през няколко минути от истеричния смях на Сара.

Изведнъж усетих силен пристъп на вина и се обърнах да потърся Уил. Май беше доста отдавна, когато му казах, че няма да се бавя, но бях загубил представа за времето.

Нямаше го.

Извадих телефона от джоба си, погледнах с известна тъга последните два останали в джоба ми чипа от двайсет и пет долара и му пуснах съобщение.

Готови сме. Къде си?

Той отговори едва след няколко минути.

Ще се видим в „Кристалния бар“. Един пич ми прави свирка.

— Задник — промърморих точно когато Мустака започна да разправя нов виц, но изведнъж всички на масата замлъкнаха. Усетих как една твърда ръка стиска рамото ми.

— Господин Стела?

Обърнах се. Мъжът беше облечен в тъмен костюм и ме гледаше с крайно сериозно изражение.

— Да, приятелю?

— Налага се вие и господин Райън да ме придружите, моля.

Без да задаваме никакви въпроси, двамата станахме, спогледахме се с недоумение и тръгнахме след мъжа. Обърнах се и погледнах Сара окуражително и се опитах да й кажа само с устни, че всичко е наред. В крайна сметка, какво толкова бяхме направили?

* * *

Мъжът ни поведе през служебния вход по дълъг, празен коридор и през една врата, на която нямаше никаква табелка. В стаята имаше само една метална маса, която по нищо не приличаше на онази, на която бях започнал вечерта си, и три метални сгъваеми стола. После се обърна да излиза.

— Какво става? — попита Бенет. — Последвахме ви дотук само от любезност. И от вас се очаква поне да ни обясните защо ни накарахте да напуснем масата.

— Чакайте Чука — каза мъжът и кимна към третия засега празен стол.

* * *

Облегнах се на стола, но Бенет не искаше да сяда. Крачеше нервно напред-назад няколко минути, след малко въздъхна дълбоко, и седна. Извади телефона от джоба си и започна да пише съобщение. Предполагам на Клоуи.

— Баси лайната — изръмжа.

Точно отварях уста да се съглася, когато по коридора се чуха стъпки. Идваха право към нашата врата. Бяха двама. Яки мъже в черни костюми, остригани почти до кожа, с една дума горили. Не бяха по-високи от мен, но така като ги гледах, бяха участвали в повече сбивания и тренировки по пребиване на човек — факт, който не беше съвсем за подценяване.

Гледаха ни няколко минути — тежки, тихи и безкрайни минути. И ни преценяваха. Усетих как по челото ми избива пот. Питах се дали това не са собствениците на лимузината, която откраднах… не, взех назаем за краткото пътешествие до Сара. Или бяха охрана или шофьори, обучени за охранители. Или може би бяха ченгета под прикритие и бяха разбрали, че сме наели проститутка… независимо от пола. А дали изобщо платихме на човека? Възможно ли беше да са я проследили до нас? Или… мамка му… хванали са ни със Сара как си играем в оная зала и сега са тук да ни заковат за непристойно поведение на публични места. Започнах да прелиствам наум списъка от хора, на които трябваше да се обадя, ако бяха решили да ме заковат за последното: адвокат, Сара, майка ми, истеричните ми сестри. И после си представих всички вестници и снимките с текста под тях за мъже и жени, хванати да се чукат в колите си, по разни мостове, в дворовете на училищата. Ето защо аз и Сара се придържахме само към клубовете на Джони. Нашият фетиш беше много по-изискан от тези простотии.

Погледнах към Бенет, който седеше на стола си съвсем спокоен, както на заседание на борда на директорите, оглавявано от самия него, с една ръка в джоба и другата на бедрото му. Гледаше право напред в двете маймуни.

— Добър вечер, господа — обадих се накрая, защото все някой трябваше да започне веселбата. Господата бяха горили, биячи, масивни плиткоумници, които черпеха вдъхновението си от комиксите и от филмите на Тарантино. Беше толкова лесно да се позабавляваме с тях. Поне малко. Първо проговори по-ниският. И като казвам по-ниският, с това казвам само, че беше по-нисък от другия. В никакъв случай не можеше да се каже, че беше ниско момче. Гласът му беше плътен и дълбок. Като на петгодишно момиченце.

— Аз съм Чука, а това е Ким.

Бенет Райън беше достатъчно пиян, за да каже:

— Признавам си, дълбоко оценявам иронията.

Мъжът, който се представи като Чука, го изгледа продължително и накрая попита:

— Знаете ли защо накарахме Лирой да ви доведе тук?

— Хм… не — казах аз, но Бенет имаше алтернативен отговор.

— Определено не е, защото сме разорили казиното.

И едва сега за първи път ми светна, че най-логичната причина да сме тук е свързана само и единствено с играта на масата и с факта, че Клоуи печелеше ръка след ръка. Едва ли имаше нещо общо с непристойно поведение на обществени места. Това, от друга страна, означаваше само едно — вместо да ни запишат имената и да ни пуснат, сега щяха да ни чупят пръстите един по един. Евнух на име Чук и наемен убиец, който се казваше Ким. Велико.

Чука се изхили и каза:

— Имате ли представа колко задници като вас са седели на тази маса? Домъкват се за уикенда със сифилистичните си приятели и с наръчник за начинаещи „Как да броим карти“ и се опитват да измамят казиното, за да се върнат после при грозните си дебелогъзи приятелки и да се опитат да ги впечатлят с петстотинте долара, които са спечелили?

Бенет се покашля и каза:

— Приличаме ли на мъже, които биха се развълнували от перспективата да спечелят петстотин долара? Това сериозно ли?

Ким, който беше доста по-дебел и не ме притесняваше така, както Чука може би заради рубинените обеци на ушите му, се наведе напред и удари по масата с юмруци. Честно, цялата стая се разтресе, стени и столове трепереха. Бенет не помръдна, не мигна, лицето му беше като камък, но аз… аз буквално подскочих, защото реших, че металната маса ще падне върху краката ни.

— Какво си мислиш бе, гъз? Това да не е шибаната къща на майка ти? — каза Ким и гласът му никак не беше като на петгодишно момиченце. — Да не си мислите, че играете на „Да хванем златната рибка“ на някаква шибана маса с мушама?

Бенет седеше, без да мръдне, лицето му не издаваше грам емоция. Ким се обърна към мен и повдигна вежди, сякаш от мен се очакваше да отговоря от името на двама ни.

— Не — казах и пуснах в ход най-чаровната си усмивка. — Ако бяхме в къщата на мама, щеше да ни предложи пържени картофки и бира.

Без да обръща внимание на мъдростите ми, Чука направи крачка напред.

— Какво според вас прави казиното, тоест нашата къща, когато спипаме някой да брои карти?

— Пич, не бих могъл да се науча да броя карти дори и ако самият Рейнман ми беше учител. Тези неща не ги разбирам.

— Мислиш се за забавен или к’во?

Облегнах се и въздъхнах изморено. Това беше пълен ташак.

— Не, мисля, че нищо не разбирам и няма никаква логика. Загубих всичките си чипове, което значи, че дори и да можехме да броим карти, което не е така, но ако приемем, че е така, значи никак не сме добри, нали? И изобщо не мога да разбера защо сме тук. Никаква идея.

— И най-добрите си позволяват да загубят от време на време. Защо си мислиш, че винаги можеш да печелиш с тези номера?

Въздъхнах, сложих лакти на коленете си и се наведох към тях. С тези риторични въпроси диалогът не вървеше на никъде.

— Искаш ли да ти кажа една тайна?

Чука ме погледна изненадано, изправи се и каза:

— Давай.

— Никога през целия си живот не съм играл блекджек. До тази вечер. А този тук? — Погледнах към Бенет. — Той преговаря за цените на напитките, когато седнем на маса в ресторант и те са безплатни. Той не залага, той печели, без да се налага да играе в казино.

Ким изсумтя и каза:

— И ето ви и двамката, и сте стъпили на по седемнайсет, двойно след делене.

Бенет се наведе напред откровено заинтригуван.

— Това английски ли беше?

За първи път откакто влязоха, видях как устната на Ким затрепери, като да се разсмее. Или пък бърках — да изръмжи. Не бях съвсем сигурен.

— Имате право на избор — каза Чука. — Първият — да ви строшим пръстчетата, а вторият — да ви смачкаме мутрите.

Не можех да не изпитам дълбоко задоволство и гордост, че съвсем правилно бях предвидил наказанието, но нещо в цялата работа ми понамирисваше. Макар че не бях играл комар в Лас Вегас, това не означаваше, че сега излизах от пещерната ера. Трошене на пръсти и размазване на лица ми се струваше малко извън нормалното за двама души, заподозрени в броене на карти.

— Дай да видим ръчичките — каза Ким и потропа по масата.

— Дори не си го помисляй — каза Бенет и започна да се смее с глас.

— Ще започна с кутрето — каза Чука и устните му потрепериха. — И без това на кой му трябва кутре?

— Майната ти — изръмжах. Почвах да губя ориентация, търпение и усещах как възмущението ми се надига в гърдите със заплашителна скорост. — Майната му на акцента. Аз съм американски гражданин, задник такъв. Ако ще чупите пръсти и глави, искам ченге и адвокат. Веднага.

Вратата се отвори и оня шибаняк Уил влезе в стаята и започна бавно да пляска с ръце.

Имах чувството, че някой изля ледена вода във вените ми.

— Баси чикиджията — въздъхнах.

— Страхотно изпълнение! — обърна се Уил към Чука и Ким. Бавно отпуснах глава в дланите. Трябваше да се сетя! — Беше ядосан, но много убедителен — продължи Уил вече към мен. — Можеше да удариш с юмрук по масата за по-драматичен ефект, но онази част дето си бил американски гражданин много ми хареса. Разчувства ме. Сгря сърцето ми — каза и потупа гърдите си. Гледаше ме с меки, топли, благодарни очи. Чука и Ким направиха крачка назад и не спираха да се смеят.

Бенет се изправи и тръгна към Уил. В първия момент си помислих, че ще го удари или ще го изрита в топките. Но той само се усмихна. Погледна Уил в очите, потупа го по рамото и тръгна към вратата.

— Страхотен номер — каза и изчезна по коридора.

Чука и Ким се приближиха към мен, протегнаха ръце и се усмихнаха от сърце.

— Извинявай, пич — каза Чука и се засмя. — Господин Френч каза някои доста убедителни добри думи за Уил и за нас беше удоволствие да изпълним молбата му, а и беше кеф да се позабавляваме с вас.

— Това ми се стори най-лесният начин да ви издърпам от момичетата — каза Уил.

— Е, докато ние седяхме тук, за да ви забавляваме, Клоуи вероятно е докарала казиното до фалит.

— Да, добри пари изкара — съгласи се Уил. — Поне няколко хилядарки.

— Хайде — каза Ким и ме потупа по рамото. — Отивай да поркаш.

— Едно знам. — Поех протегната му ръка. — Никога повече няма да пипам карти.

* * *

— Аз съм американски гражданин! — извика Уил и падна на дивана в истеричен смях.

Казваше го поне за десети път през последните петнайсет минути.

— Значи си платил на онези двамата да ни изплашат? Хиляда долара? Оправда ли се инвестицията? — попитах.

— Е, няма да споря, че не успях да ви сплаша — призна Уил. — Но патриотичният ти изблик и този искрен вик „Аз съм американски гражданин“ ще топли сърцето ми до края на дните ми на този свят.

— Да, наистина беше жестоко. Право в десетката — съгласи се Бенет.

Седяхме около ниска кръгла маса в луксозния бар „Беладжио“, тоест почти бяхме налягали по меките велурени дивани и обръщахме може ми милионния за вечерта коктейл. Алкохолът някак много бързо започна да ме дави. До този момент не бях почувствал влиянието му, поради динамиката на нощта, но сега адреналинът полека ме отпускаше. Знаех, че момичетата са си в леглата и че нищо не може да им се случи и това допълнително ме отпусна. Усещах ръцете и краката си натежали от алкохола и многото събития тази нощ.

Барът беше спокоен и тих. Беше вече след два и повечето народ играеше в казината или се бяха изсипали в по-дивите места и се бяха отдали на ексцентрични забавления. С ъгълчето на окото си забелязах как един мъж се приближава към масата ни. Хубаво сако, пиърсинг на ухото. Сервитьорките се разбягаха да работят нещо и притеснено го поздравиха. Очевидно беше някой местен големец, и понеже Уил беше на масата с нас, нямах основание да мисля, че ни е скрил втори номер.

— Господа — каза мъжът и застана пред масата ни. — Вие трябва да сте Бенет, Макс и Уил. — Кимнахме и си разменихме някакви вели любезности. — Господин Райън, брат ви реши да се присъедини към масата с големите залози — каза той. Ето къде е бил Хенри през цялото време. — Но батерията на телефона му свърши и помоли да дойда да видя как сте. Казвам се Майкъл Джей Ястреба и съм заместник-завеждащ отдела за връзки с клиентите в „Беладжио“.

Погледнах към приятелите си да видя какво мислят по въпроса. И като си помислиш, че за някои хора този човек беше просто Майк Ястреба. Уил затвори очи за секунда, преглътна тежко, и пак отвори очи. Виждах, че едва се сдържа да не гръмне. Бенет кимна и захапа горната си устна, за да потисне смеха си.

— Исках да се уверя, че прекарвате добре и няма никакви проблеми — продължи господин Ястреба и ни изгледа един по един.

— Няма никакви проблеми, всичко е страхотно — казах, но не можех да откъсна очи от Бенет. Не го бях виждал такъв от едно десетилетие. Горната му устна трепереше и той сложи пръст, за я прикрие. Очите му се насълзиха. И най-накрая просто се предаде. Погледна ме и тотално изригна. Ръцете му покриваха лицето, цялото му тяло се тресеше от смях, предостатъчно пиян, преуморен, беше му дошло до гуша като на всички нас от напрежението и цялата лудост на тази вечер. И сега за капак на всичко Майк Ястреба бе застанал пред масата ни да ни пита дали сме добре! Кой не би превъртял. Уил рязко почервеня, покри лице с длани и накрая каза с прегракнал глас:

— Съжалявам, господин Ястреб. Не сме искали да прозвучим грубо или невъзпитано. Просто всичко дойде малко в повече.

Погледнах човека и му се усмихнах.

— Много благодарим, че минахте да ни видите. Предайте на Хенри, че сме добре.

Господин Майк Ястреба не беше висок мъж, изобщо не изглеждаше като повечето изпълнителни директори на казина във Вегас, нищо общи с имиджа им във филмите. Човекът си беше среден на ръст, с обло дружелюбно лице и разбиращи очи. Той се засмя, поклати глава, пожела ни приятно изкарване и си тръгна.

— Искам да бъде отбелязано, че само аз не се подрисках от смях. Аз съм най-железният пич на тази маса — казах.

— Майк Ястреба! — Бенет буквално изкрещя в лицето ми и отпусна ръце. Очите му бяха червени от смях, сълзи се стичаха по бузите му. — Как да не се подрискаш от смях с това име? Това е като среща с някой шибан еднорог.

Уил се засмя, облегна се на дивана, въздъхна и каза:

— Това май беше най-якото тая вечер.

— Рано е да се каже — обади се Бенет. Беше започнал да заваля думите, но съвсем нормално, в рамките на приемливото. Погледна към Уил и попита: — Искаш ли още едно?

— Не, прекалено е късно да ме напивате и да ми погаждате гадни номера или да се възползвате от задника ми.

— Garçon! — извиках ухилен. — Донеси цялата бутилка с уиски за красивото момче тук.

— Казах ти, Макс, няма да пия. Прекалено е късно да се преструваш колко ме обичаш.

Сервитьорът плъзна чашата пред него и нареди бутилката скоч до нея. Уил изгледа бутилката, после мен и каза категорично:

— Не.

* * *

— Работа е там — изфъфли Уил и метна отпусната си ръка през рамото ми. — Работата е там, че жените са измамни. Знаят разни трикове. — Не спираше да размахва пръст пред лицето ми. — Колко жени си срещал, с които можеш да седиш ей така и да си лафишшш. — Той разтегна това „ш“ около минута, и после политна напред да вземе чашата си, която странно защо се изплъзваше от пръстите му.

— Само една — признах. — Но когато Сара е с нас е някак различно. Не псувам толкова много. — Потърках лицето си и помислих. — Е, поне се опитвам.

— Когато се опитваш да не псуваш, е като да се опитваш да не… правиш… нещо… Гладен съм. — После погледна часовника си, а аз часовника на телефона си. Беше почти четири и половина. — Уморен съм. Да се видим на закуска в десет и да започнем това ергенско парти, както си му е реда. От утре.

Тримата станахме, платихме сметката и тръгнахме към ескалаторите. Всички бъркахме като идиоти да търсим ключовете от стаите си, за да ги покажем на охраната. После мълчаливо изчакахме да ни отворят вратата към хотелската част. Бях блажено пиян и готов за ранна среща с моето момиче, което ме чакаше горе. Нямах търпение да видя какво ще се случи утре.