Кристина Лорен
Красива кучка (8)

Осем

Колкото и невъзможно да звучи, бях отегчен до смърт. И това в тази красива, огромна вила във Франция. Не се налагаше да чистя, нито една дейност в къщата не изискваше човешки усилия, връзката ми със сървъра на „Райън Медия“ беше толкова бавна, че не можех да свърша никаква работа и най-странното от всичко беше, че имах чувството, че е грешно… че има неща, които не бива да правя без нея, че трябва да я изчакам, преди да се насладя истински на това райско кътче.

Някак ми се струваше нередно да се гмурна в безобразно големия басейн, който навяваше чувство за безкрайност, докато тя не можеше да мръдне от Ню Йорк. Не исках да се разхождам из лозята и градините, защото ми се струваше, че е редно да открием тези неща заедно. Икономката на Макс беше извадила за нас бутилки хубави вина, но със сигурност само някой пълен задник би седнал да им се наслади сам.

Клоуи имаше право да се радва на това място точно колкото мен. Влизах в спалнята само да спя и преди тя да пристигне дори не исках да мисля за възможностите, които предлагаше голямото легло. Заедно щяхме да изберем къде ще прекарваме нощите. Разбира се, ако й кажех тези неща, тя щеше да ми се смее и да заключи, че драматизирам.

И ето затова исках да е тук. Нещо много голямо, значимо се бе случило онзи ден, когато използвах сигнала за спешни случаи. И това чувство на неотложност не си бе отишло и вероятно нямаше да си отиде, докато не дойде тук и не седне да чуе това, което исках да й кажа.

Разхождах се из градините, гледах океана в далечината, проверих си телефона и прочетох последното й съобщение за хиляден път:

„Изглежда «Еър Франс» имат едно свободно място.“

Беше го изпратила преди три часа. Макар че звучеше доста обещаващо, предишните й три съобщения бяха кажи-речи същите и всеки път се оказваше фалшива тревога. Очевидно за всеки полет й бяха отказвали или просто не е имало свободно място. Дори и да бе излетяла преди три часа, нямаше да е тук до утре сутринта. В най-добрия случай.

С крайчето на окото си забелязах една дребничка фигурка да излиза от къщата и да оставя плато с храна на масата до басейна. Погледнах часовника на телефона си. Бях успял да убия няколко часа и най-сетне бе дошло време за обяд. Макс ни беше изпратил и готвачката си. Казваше се Доминик и беше петдесет и няколко годишна. Печеше хляб всяка сутрин и до този момент ми бе готвила най-разнообразни неща — различни видове риба, зеленчуци, и смокини за обяд. Десертите бяха ръчно точени макарони, или малки курабийки с конфитюр. Ако Клоуи не пристигнеше скоро, щеше да се наложи Доминик да ме въргаля до вратата, за да посрещна приятелката си.

До таблата ми имаше чаша вино, и когато погледнах Доминик, тя стоеше на прага, посочи виното и каза:

— Изпий го. Ще откачиш от скука и самота.

Да, самотен бях, да, мамка му. И отегчен. Една чаша вино нямаше да ми навреди. Не празнувах, а се опитвах да оцелея, нали?

Благодарих на Доминик за обяда и седнах на масата, като се опитах да не обръщам внимание на нежния бриз, на топлото време, на перфектната температура, на звука на океана на по-малко от миля от къщата, на усещането за топлина под босите ми ходила. Не исках да се отпусна и да се насладя на нито едно от тези неща, преди да дойде тя.

Бенет, ставаш жалък.

Рибата беше превъзходна, както винаги. Салатата с малки лукчета и парченца сирене беше наситена с толкова много аромати, че преди да се усетя, бях изпил чашата с виното, а Доминик вече ми сипваше втора.

— Достатъчно, не ми се пие повече.

Тя ми намигна:

— Тогава не го пий.

Добре, няма да го пия.

* * *

След една бутилка вино започнах да се чудя защо все още не съм си купил вила във Франция. Все пак бях живял тук. Спомените ми от онова време бяха сладко-горчиви — далеч от приятели и семейство, изтощителен работен график. Живях тук във време, когато можех да осъзная значимостта на събитията много след като се бяха случили. Бях млад, едва започвах живота си, едва започвах всичко, наистина. Слава богу, че с Клоуи се срещнахме, когато животът все още бе пред нас.

По дяволите, ако Макс е успял да намери такова прекрасно място, значи и аз можех да намеря някое, може би дори по-хубаво. От виното ръцете и краката ми омекнаха, усещах ги топли. В главата ми се блъскаха объркани мисли без всякаква логика. Какво ли щеше да се случи, ако с Клоуи се бяхме срещнали, когато бяхме на по двайсет и две-три? Щяхме да съборим до основи това място и вероятно връзката ни нямаше да издържи повече от седмица. Не е ли странно как всичко в живота трябва да се случи, когато съдбата реши да се случи, как срещаш подходящия човек точно в най-благоприятното време, нито по-рано, нито по-късно.

Започнах да си играя с телефона си и след малко й изпратих съобщение.

„Щастлив съм, че се срещнахме тогава, когото трябваше да се срещнем. Макар че си такъв трън в гащите, ти си най-хубавото нещо в живота ми.“

Гледах напрегнато телефона, чаках отговор, но такъв не дойде. Да не би батерията й да е паднала? Или е заспала в хотела? Или ако е в самолета? Дали може да пуска съобщения от там? Започнах да смятам наум. Беше шест… не, седем часа назад…? Не, не можех да изчисля, прекалено беше сложно.

Усмихнах се на Доминик и тя ми наля още една чаша вино. Пуснах ново съобщение:

„Няма да изпия цялото вино, но това, което пия в момента е страхотно. Ще ти запазя малко от него. Обещавам.“

Станах и се препънах… в нещо. Погледнах към тревата и се зачудих да не би да съм стъпил върху някое малко животно.

Реших да не се замислям повече и тръгнах из градината. Протегнах ръце и въздъхнах щастливо. За първи път откакто бях чукал Клоуи, което беше преди около няколко ледени епохи, се чувствах спокоен и отпуснат. С пълен стомах и малко вино във вените, изведнъж осъзнах, че нямам достатъчно време да планирам посрещането й. Първо трябваше да свършим някои неща, да планираме някои неща.

Дали да я заведа в градината, да я сложа да легне на тревата до мен и да я накарам да слуша това, което имах да й казвам? Или да изчакам подходящ момент по време на вечеря и да отида, да я хвана за ръката, за да я накарам да стане, за да е по-близо до мен? Знаех какво искам да й кажа, бях премислял думите си милион пъти в самолета, но не знаех кога да ги кажа.

Или най-добре да я оставя да се аклиматизира за няколко дни и тогава да пусна чука върху главата й.

Затворих очи и погледнах към небето. Позволих си да му се порадвам за няколко секунди. Времето беше великолепно. Последния път, когато успях да се порадвам на слънцето с Клоуи, беше на барбекюто в Хенри седмица преди това, но не беше топло. След един ден слънце и вятър, се прибрахме у дома и правихме най-мързеливия и тих секс в историята на връзката ни.

Отворих очи и веднага сложих длан върху тях, за да ги предпазя от ослепителното слънце и изпсувах.

Доминик се появи отнякъде и започна да маха към вратата.

— Разходи се — каза и ме подкани да отида. — Пиян си.

Засмях се. О, да, бях леко подпийнал. Не знам кога успя да ми налее цялата бутилка вино.

— Пиян съм, защото ми наля цялата бутилка! — Мисля, че казах нещо такова.

Тя се усмихна и повдигна брадичка.

— Иди да купиш цветя. Питай за Матилда.

* * *

Идеята беше добра. Да намеря цветя. О, и да питам за Матилда. Наведох се да завържа обувката си, излязох от градината и поех към града. Доминик беше луда жена. Да ме напие и после да ме прати по задачи из града, само и само да не седя да се жалвам и да мрънкам из къщата. С Клоуи щяха да си допаднат идеално.

На половин миля от къщата видях малък цветарски магазин. Цветя извираха от всеки ъгъл. От вази, кошници, кутии. Над вратата имаше малка овална табелка, на която пишеше

МАТИЛДА.

Бинго.

Отворих вратата и звънчето над нея звънна. Една млада блондинка излезе от склада и ме посрещна в основното помещение на магазина. Поздрави ме на френски, огледа ме от главата до петите. Очевидно й харесваше това, което вижда.

— Американец сте, нали?

— Oui, mais je parle français.

— А аз говоря английски — тежкият й акцент се усещаше на всяка дума. — И понеже магазинът е мой, искам да си упражня английския. — Повдигна вежди с голяма доза флирт, сякаш да ме предизвика. Беше красива, няма спор, но усмивката й беше прекалено палава и очите й открито флиртуваха, затова ме накараха да се почувствам само неудобно.

И едва сега започнах да загрявам. Доминик усещаше, че съм отегчен и самотен, но вероятно изобщо не знаеше, че очаквам Клоуи. Напи ме и после ме прати при красивата руса дама на няма и миля от къщата.

О, боже!

Матилда се приближи до мен и започна да пренарежда цветята в една висока тънка ваза.

— Доминик каза, че сте отседнал в къщата на господин Стела.

— Познавате Макс?

— Да, познавам Макс — смехът й беше дрезгав и тих.

— О! Искате да кажете, че… го… познавате… като познавате отблизо? — казах с ококорени очи.

— Това не ме прави уникална, нали — каза и пак се засмя. После откъсна очи от цветята и попита: — За цветя ли сте тук, или Доминик ви е пратила за нещо друго?

— Приятелката ми идва утре. Имаше проблем с полетите, стачка, и най-сетне успя да намери полет и пристига. — Никога не се бе случвало да кажа такова дълго и объркано изречение пред непозната жена.

— Значи искате цветя — каза и се огледа из магазина. — Тази жена има голям късмет. Вие сте много красив мъж. — Очите й се плъзнаха по тялото ми. — Дано изтрезнеете, докато дойде.

Намръщих се, изправих рамене и промърморих:

— Не съм чак толкова пиян.

— Така ли? — Очите й грейнаха весело. Усмихна се и започна да подбира цветя от най-различен асортимент. — Чаровник сте, приятелю на Макс. Виното просто ви помага да се отпуснете. Обзалагам се, че ризата ви обикновено е закопчана догоре и се сърдите на хората, които вървят по-бавно от вас и ви пречат.

Не, не ми хареса как точно ме описа.

— Приемам работните си задължения много сериозно, но не съм такъв през цялото време.

Тя пак се усмихна и завърза букета с канап. После ми го подаде, намигна ми и каза:

— Тук не сте на работа. Не си закопчавайте ризата и не изтрезнявайте, докато приятелката ви дойде. В онази къща има девет легла.

* * *

Входната врата беше отворена. Да не би Доминик да си е тръгнала и да не я е затворила след себе си. Сковах се от паника. Ами ако нещо лошо се е случило, докато съм бил в града. Ами ако някой е влязъл и обрал къщата? Противно на съвета на Матилда, изтрезнях на секундата. Но нищо не беше пипнато, никой не беше влизал, всичко си беше точно както си го оставих. Като не броим отворената врата и нахлуващия през нея вятър.

Но… аз не бях излязъл оттук. Бях тръгнал направо от градината и не се бях връщал в къщата. Чух шум от течаща вода някъде от дъното на коридора и извиках:

— Доминик, благодаря за усилието, но компанията ми пристига утре.

Тази жена трябваше да разбере на секундата, че имам любима жена, преди да започне да води жени в къщата. Това ли е правила за Макс? Боже, този мъж грам не се е променил.

Когато приближих към най-близката спалня, разбрах, че течащата вода не е от кухнята, а е душ. И точно до вратата имаше куфари.

Куфарите на Клоуи.

* * *

Можеше да вляза и да си помисля, че е някой крадец и да й изкарам акъла. Как може да е толкова глупава да остави входната врата отворена и да влезе да се къпе! Челюстите ми изпукаха, ръцете ми се свиха в юмруци само като си представих какво можеше да стане, ако някой друг бе влязъл да се разхожда из къщата. И както не бях тук…

Мамка му. Не бях я виждал от дни и вече исках да я удуша. И после да я целувам до посиняване. Усетих как усмивката ми плъзва по лицето. Това бяхме ние. Поредната позната до болка битка между любовта и гнева, желанието и изтощението от спорове и кавги. Винаги натискаше всичките ми бутони да ме взриви и после намираше нови, за съществуването на които изобщо не подозирах, за да взриви и тях.

Пееше си тихичко и гласът й бавно изпълваше спалнята, която си заплюх първата вечер. Когато се приближих към вратата, видях дългата й мокра лъскава коса по голия гръб. После се наведе напред да обръсне краката си. Да, бях посрещнат от перфектния й задник. И продължаваше да си пее.

Исках да се кача при нея, да взема самобръсначката от ръката й и да довърша вместо нея и после да целувам гладката й кожа. Инч по инч. Друга част от мен ме буташе напред да се кача при нея и бавно, и внимателно да я чукам отзад.

Но най-много от всичко исках да я гледам. Като воайор. Тя все още не знаеше, че съм там и я гледам, докато си мисли, че е сама, докато си пее тихичко, може би дори докато си мисли за мен… беше като студена чаша вода в убийствено горещ ден. Никога нямаше да се изморя да я гледам. Във всяка поза, във всякаква ситуация, на което и да е място. А гола, мокра, под душа — това беше върхът на черешката за всеки сценарий, който имах в списъка си.

Тя изплакна краката си, изправи се и се обърна леко настрани да изплакне балсама от косата си. И тогава ме видя. Усмивката буквално експлодира на лицето й, а аз едва не разбих стъклената преграда на душкабината, за да стигна до нея.

— От кога си тук?

Свих рамене и огледах тялото й.

— Успях да се промъкна зад гърба ти, а?

— Искаш да кажеш, че продължаваш да ми се промъкваш зад гърба ми.

Приближих се още малко към нея, скръстих ръце пред гърдите си и се облегнах на стената.

— Кога пристигна? — попитах.

— Преди половин час.

— Мислех, че си се качила на самолета преди три часа. Все пак си направила някоя магия от наръчника на Хари Потър?

Тя се засмя и наведе глава назад под душа да доизплакне косата си и после спря водата.

— Хванах първия полет, за който ти писах. Но после решиш, че ще е по-забавно да ти кажа, че съм го изпуснала, за да те изненадам. — Събра косата си пред рамото и изстиска водата, без да откъсва поглед от мен. Очите й ме гледаха все по-гладно. — Предполагам съм се надявала да се прибереш у дома и да ме намериш под душа и да влезеш с мен под него, а не да седиш отстрани.

— Признавам, че идеята е много добра, защото съм напълно готов да се съблека.

Клоуи отвори подвижната стъклена преграда и застана пред мен.

— Искам тази красива уста върху мен от мига, в който чух, че флиртуваш с цветарката.

— О, моля те… А откъде знаеш за това?

Тя се усмихна.

— Доминик говори много добър английски. Каза, че й е писнало да те гледа как се жалваш по цял ден и те изпратила там, защото си бил много сладък, когато си ядосан. И аз съм напълно съгласна с последното.

— Какво?

— Радвам се, че не реши да доведеш Матилда тук. Щеше да се получи доста неловко.

— Можеше и да се получи нещо фантастично — пошегувах се и я придърпах да я увия в кърпата. Усетих как влагата от гърдите й попива в дрехите ми.

Тя е тук. Тя е тук. Тя е тук.

Наведох се и прокарах леко устни по нейните.

— Здравей, слънчо.

— Здравей — прошепна и уви ръце около мен. — Бил ли си някога с две жени? — попита и прокара ръце под ризата ми, докато се опитвах да изсуша тялото й. — Не мога да разбера защо едва сега ти задавам този въпрос.

— Липсваше ми.

— И ти ми липсваше. Отговори на въпроса ми.

— Да.

Ръцете й бяха студени, ноктите й се спуснаха по тялото ми и се впиха леко в кожата ми.

— А с повече от две?

Поклатих глава и прокарах нос по брадичката й. Мирише на „у дома“, на моята Клоуи, мек цитрус и нежния божествен аромат на нейната кожа.

— Не спомена ли, че искаш устните ми върху тялото си?

— Предимно между краката — инструктира набързо.

— Да, за това вече се бях досетил. — Наведох се, вдигнах я на ръце и я пренесох на леглото.

Сложих я да седне на ръба на леглото, тя се облегна назад на дланите си, сви краката си нагоре, опря стъпала на ръба на матрака и разтвори крака. После ме погледна и каза:

— Съблечи се.

Мили боже, тази жена щеше да ме убие с тази гледка пред очите ми. Изритах обувките напосоки из спалнята, но докато издърпвах ризата си нагоре през главата и изпънах тялото си, й дадох няколко секунди да си припомни как изглеждам гол. После се усмихнах, почесах се по корема и я попитах:

— Хареса ли си нещо?

— Представления ли ще изнасяме? — попита и ръката й моментално се плъзна по бедрата и между краката й. — И аз мога да правя шоу.

— Ти шегуваш ли се? — опитах се да кажа и с разтреперани ръце отчаяно се опитвах да разкопчея колана и копчетата на джинсите си, не знам как не изпопадаха от рязкото дърпане. Едва не паднах, докато се мъчех да измъкна крачолите от краката си. Тя спря да се докосва и протегна ръце към мен.

— Върху мен — каза тихо. Очевидно се отказа от устата ми. — Върху мен. Искам да усетя тежестта на тялото ти.

Ето това беше най-хубавото — не се преструвахме един пред друг, не се налагаше да играем роли и двамата искахме да правим секс, преди да се заемем с каквото и да било: да разглеждаме, да ядем, да си разказваме какво е станало тези дни, през които не бяхме заедно.

Кожата й беше хладна, а моята все още гореща от слънцето и ходенето по нагорнището към къщата и от вълнението да я видя така неочаквано. Контрастът беше поразителен. Под мен тя беше само гладка, мека кожа и тихи звуци. Ноктите й се забиха в гърба ми, зъбите й леко захапаха брадичката ми, после шията, раменете.

— Искам те в мен — прошепна, целувайки ме.

— Все още не.

Макар че издаде силен звук на недоволство, тя ми позволи да я целувам, просто да я целувам. Обожавах устните й под езика ми. Усещах всяка точка, в която телата ни се докосваха: гърдите й до моите, ръцете й на гърба ми, мускулите на бедрата й встрани от тялото ми. Когато прилепи крака около кръста ми, ги усещах като горещ компрес. Сложих ръка под коляното й, притиснах крака й до таза си и плъзнах пениса си по влажната кожа между краката й. Тя раздвижи бедрата си, изви гръбнак като дъга над леглото, и се притисна да усети потъркването ми между краката си, но без да бърза да влизам в нея. Целувките ни започнаха нежно, закачливо, но постепенно ставаха все по-гладни, поглъщащи и разпалени. И после пак забавяхме темпото — бавно, сластно. Тя ми позволи да стисна китките й над главата и да целувам и хапя зърната й почти до болка.

После ме попита какво искам, как ми харесва, или дали искам първо тялото, или устата й. Първият й инстинкт винаги е бил да достави удоволствие на мен.

Тази жена ме изумяваше. Вече започвах да забравям каква беше извън връзката ни. С мен тя можеше да бъде всякаква, да бъде всичко. Смела и изплашена. Рязка и нежна. Дяволски съблазнителна и невинна. Исках да бъда нейното „всичко“ по същия начин, по който тя беше всичко за мен.

— Обичам как се целуваме — промълви.

— Какво искаш да кажеш? — Знаех какво иска да каже. Просто исках да го чуя от нея, исках да видя как устните й казват колко съвършено е всичко между нас.

— Просто ми харесва как целуваме по един и същи начин. Че винаги някак знаеш какво искам и ми го даваш.

— Искам да се оженя — казах много преди да разбера какво правя. — Искам да се оженя за теб. Искам да се омъжиш за мен.

Мамка му!

И цялата ми внимателно подготвена реч излетя през прозореца. Годежният пръстен на баба ми беше в кутийка в тоалетката, на светлинни години от мен, и планът ми да коленича и да направя всичко както се прави от нормалните хора просто гръмна. Клоуи застина в ръцете ми.

— Би ли повторил какво каза?

Бях тотално прецакал целия план, но сега вече беше прекалено късно да поправя нещата.

— Знам, че сме заедно само от една година и малко — започнах да говоря много бързо. — Може би е прекалено рано? Да, бих разбрал, ако ми кажеш, че е прекалено рано. Просто не става дума само за начина, по който се целуваме. Не само това е изумителното. Всичко, което правим заедно е изумително, съвършено. И точно затова обичам толкова много… идеята за… нас. Обичам да съм в теб. Обичам да работя с теб. Обичам да те гледам как работиш. Обичам да се карам с теб. Обичам да седя на дивана и да се смея с теб. Когато те няма, Клоуи, аз съм изгубен. Не мога да се сетя за нещо или някой, който да има по-голямо значение за мен. Ти си най-важната. Във всяка секунда от живота ми. За мен ние сме нещо като женени. В съзнанието ми, в сърцето ми, ние сме обвързани. Просто искам да го направим… по официалния начин. Може би звуча като кръгъл идиот? — Погледнах я. Сърцето ми биеше като парен чук в гърлото. — Никога не съм очаквал, че е възможно да изпитам такова нещо.

Тя ме гледаше с широко отворени очи. Устните й се разтвориха, сякаш не можеше да повярва на това, което чува. Станах и хукнах към тоалетката, извадих кутията и се върнах при нея. Когато отворих кутията и й показах пръстена на баба ми с диамант и сапфири, ръката й полетя към устата й, сякаш да задуши вика си.

— Искам да се оженя — казах пак. Мълчанието й започваше да ме безпокои. И мамка му, как прецаках всичко с тези празни, несвързани приказки. — Да се оженя за теб… искам да кажа.

Очите й се напълниха със сълзи и тя започна да мига бързо, за да ги спре.

— Ти. Си. Непоносим. Задник.

Е, не очаквах това, наистина. Знаех си, че може и да е рано. Но задник? Защо? Наистина?

— Клоуи, едно простичко „Прекалено е рано“ щеше да свърши работа и щях да разбера.

За бога, аз сложих сърцето си…

Тя скочи от леглото и хукна към багажа си и започна да рови трескаво. Накрая извади една малка торбичка от плат. Тръгна към мен. Торбичката висеше от показалеца й закачена за панделка. Застана пред мен и я поклати пред лицето ми. Аз й правя предложение за брак, а тя ми носи сувенир от Ню Йорк? Какво, по дяволите?

— Какво, по дяволите, е това? — попитах.

— Ти си геният, ти кажи.

— Не ми се прави на многознайка, Милс. Това е торба. Доколкото те познавам, си сложила вътре тампоните си.

— Това е пръстен, глупчо. За теб.

Сърцето ми биеше толкова силно, че за секунда се зачудих дали не получавам сърдечен удар.

— Пръстен? За мен?

Тя извади малка кутийка, отвори я. Наистина беше пръстен. От гладка платина с лента от титан по средата на кръгчето.

— Искала си да ми правиш предложение за брак? — попитах, все още напълно объркан. — Жените правят ли такива неща?

Тя ме удари силно по ръката.

— Да, шовинист такъв. Направо ми свали предварително планираното представление. И обра овациите на публиката.

— И това „Да“ ли означава? — попитах все по-озадачен. — Ще се ожениш ли за мен?

— Ти ми кажи първо.

— Реално все още не си ми предложила.

— По дяволите, Бенет. Ти също не си ми предложил.

— Ще се ожениш ли за мен — попитах и се засмях.

— Ще се омъжиш ли за мен?

Изръмжах, взех кутията, пуснах я на пода и метнах Клоуи по гръб.

— Винаги ли ще се държиш по този безобразен начин?

Тя кимна с широко отворени очи и захапана устна.

Мамка му, за това можем да се разберем и по-късно.

— Хвани пениса ми — казах и целунах шията й. Пръстите й веднага се увиха около мен и дори не се опитах да сдържа стона си. — Вкарай го в теб.

Тя размърда бедрата си. Бях пред входа на влагалището й. Плъзнах се в нея много бавно, макар че всяка клетка в тялото ми крещеше да го направя бързо, грубо, буквално бях обезумял.

Тялото ми трепереше над нейното. Усетих как потъвам в нея. Ръцете й се увиха около врата ми, лицето й бе притиснато към шията ми. Само след две движения, вече не можех да остана бавен. Бях шумен и откачил.

— Дай ми го. Искам да свършиш заради мен — прошепнах, облизвах устните й, вдигнах крака й и влязох по-дълбоко. Очите ми се затвориха и за секунда помислих, че ще експлодирам в нея.

Тя притисна глава към възглавницата, отвори устни и простена, а аз веднага плъзнах език в устата й, да засмуча езика й.

— Така хубаво ли е? — прошепнах и стиснах кожата на таза й. Тя обичаше да е на ръба на удоволствието и болката. Бяхме открили тази тънка линия неотдавна. Тя кимна и започнах да се движа по-бързо, да поемам аромата й с всяко сетиво. Вкусвах шията й, ключицата й. Захапах рамото й.

— Ела тук — каза и ме издърпа към лицето си. — Целуни ме.

И я целунах. Пак, и пак, докато не започна да се гъне под мен и да ме кара да се движа по-бързо и по-бързо. Усетих как коремът й се стяга, как мускулите й се обтягат, как краката й се впиват в кръста ми. И после резките и викове и стонове в ухото ми.

Стиснах челюст и се опитах да задържа оргазма си, исках повече, по-дълго, да я усетя как свършва пак преди дори да си помисля за моето собствено облекчение.

Виковете й ставаха по-силни, изпищя, опита се да се отдръпне, но знаех, че може да свърши още веднъж. Знаех, че кожата й е много чувствителна сега, но можеше да го направи пак, можеше да поеме още.

— Не се дърпай. Не сме свършили още. Не сме и наполовина на плана. Дай ми още един оргазъм.

Бедрата й се отпуснаха в ръцете ми, пръстите й се заровиха в косата ми и започна да я опъва.

— О! — Не знам дали беше звук или дихание. В този единствен тих шепот можех да открия милион емоции.

Тласнах по-силно и тазът й се повдигна.

— Точно така.

— Свършвам — издиша в ухото ми. — Не мога… не мога… — Бедрата й трепереха, опитваше се да следва темпото ми.

— Не спирай! Мамка му, не спирай.

— Докосни ме там — каза без дъх. Знаех какво иска. Целунах шията й, облизах пръстите си и ги плъзнах отзад. Тя извика силно и свърши пак. Мускулите й се свиваха и впиваха около пениса ми. Поех дълбоко въздух и най-сетне позволих на оргазма да ме помете. Зад затворените си очи виждах искри. Почти не чувах дрезгавите й викове, защото кръвта пулсираше с оглушителна сила в ушите ми.

— Да, да, да, да, да… — не спираше да повтаря. Като в делириум. И след това тялото й се отпусна върху възглавницата.

Имах чувството, че стените все още кънтяха след виковете ни, а на фона на тишината в къщата беше почти страшно. Всичко в мен се тресеше от потребност. За… нея. Беше толкова объркващо.

— Да — прошепна за последен път.

И в този миг започнах да разбирам какво ми казва. Застинах над нея.

— Да?

Краката й все още трепереха до тялото ми, дишането й беше все така накъсано и задъхано. Усмихна ми се ослепително.

— Да, и аз искам да се омъжа.