Кристина Лорен
Красива кучка (3)

Три

Планът за тази вечер беше доста натоварен: да направя вечеря, да се нахраним заедно, да решим най-накрая кой апартамент да наемем в Ню Йорк, да обсъдим кое от моя и кое от неговия апартамент ще пренесем там, да решим как ще намерим време да опаковаме всичко това! И може би точно от там трябваше да се започне.

О, и да прекарам останалите часове в преговор — как изглежда всеки сантиметър от красивото тяло на моето божествено копеле. Два пъти.

Но това беше преди Бенет да влезе и да ме завари да готвя в кухнята. Без дори и да остави сакото и ключовете си, той буквално се втурна през хола към мен и докато се усетя, вече бе засмукал кожата под ухото ми, сякаш не ме бе виждал от седмици. Няма защо да споменавам, че планът бе драстично съкратен. Бенет очевидно бе решил да прескочи повечето от задачите.

Първо: вечеря. Второ: голи. И май искаше да съкращава и вечерята.

— Никога няма да седнем да се нахраним, ако я караш така — казах, докато целуваше шията ми. Топлият му дъх опари кожата ми и ножът, с който режех, падна на дъската за рязане.

— Е, и? — прошепна и се притисна към дупето ми и после ме обърна с лице към него.

Усещах твърдата повърхност на шкафовете зад гърба си и още по-твърдия пенис на Бенет пристиснат в мен. Беше се надвесил като кула над мен. Винаги се учудвах колко е висок, особено когато не бях с обувки с високи токове. Устните му погалиха шията ми.

— И… — Затруднявах се с отговора. — Като цяло хората отделят прекалено много време за хранене.

Той се засмя нежно и плъзна ръце по ханша ми.

— Точно така. И освен това… Боже, имам чувството, че не съм те докосвал от седмици.

— От днес следобед — поправих го и се отдръпнах леко назад, за да го погледна в очите. — Беше днес следобед. Когато ти направих свирка зад бюрото в офиса ти?

— О, да. Май си спомням нещо такова, но ми е малко мъгляво. Може би… ще опресниш спомена ми… език… пенис…

— Страхотен изказ, Райън. Майка ти знае ли какво си прасе?

Той се засмя с глас.

— Ако се съди по начина, по който ни гледаше, когато ни видя да се чукаме в гардеробната на сватбата на братовчедка ми, мисля, че вече е наясно.

— Тогава не те бях виждала две седмици — казах и усетих как бузите ми пламват. — И не се опитвай да изглеждаш толкова самодоволно секси, задник такъв!

— Но за сметка на това съм твоят задник — каза и притисна устни към моите и ме целуна бавно и дълго. — Не се преструвай, че не ти харесва.

Не можех да споря. Бенет наистина прекарваше повечето време извън Чикаго, но беше мой. Само мой. И никога не ми бе дал повод да мисля обратното.

— И като стана дума за задници — ръката му се плъзна надолу и леко стисна моя. — Само като си помисля какво ще направя с твоя тази вечер…

Исках да споря, да кажа нещо умно, да бъда достоен вербален партньор, но не се сещах какво да кажа.

— Исусе, онемя ли — попита с широко отворени от изненада очи. — Ако знаех, че това ще те накара да млъкнеш и че ще си осигуря малко тишина и спокойствие, щях да повдигна въпроса преди много време.

— Аз… аз… — Отварях и затварях устата си, но нищо не излизаше. Това беше нещо ново.

Когато таймерът изпищя и разсече въздуха с пронизителния си шум, се опитах да се отделя от него, но се олюлях, все още не бях възвърнала самообладанието си.

Извадих хляба от фурната и отцедих водата от спагетите. Бенет се движеше с мен с брадичка, опряна на рамото ми и ръце около кръста ми.

— Толкова хубаво ухаеш — каза. Устата му пак се залепи за шията ми, а ръцете му бавно се плъзнаха към полата ми. Бях повече от изкушена да му позволя да продължи, но вместо това казах:

— Би ли довършил салатата?

Той изпъшка недоволно, разхлаби вратовръзката си и се захвана със салатата на другия плот. Мърмореше нещо, което така и не успях да чуя.

Когато смесих пастата и соса, парата се вдигна във въздуха и образува красиви причудливи формички. Приличаха на панделки. Из кухнята се разнесе лек аромат на чесън. Опитах се да подредя мислите си, но както винаги, това беше напълно невъзможно в негово присъствие. Сякаш когато Бенет Райън влезеше в стаята, изсмукваше целия въздух и оставах като риба на сухо. Все още не разбирах как стана така, кога се бях влюбила толкова сляпо в него.

Когато го нямаше, ми липсваше до болка. Понякога си говорех сама с празната спалня. „Как беше днес в офиса?“, питах. И си отговарях: „Новата ми асистентка е ужасно смешна“. И после си казвах на глас: „Този апартамент винаги ли е бил толкова празен и тих?“

Понякога, след като дни наред бях носила неговата риза и вече губеше от аромата на Бенет, отивах в неговата къща. Сядах на стола, който гледаше към езерото, и се питах какво ли прави. Чудех се дали изобщо е възможно да му липсвам така, както ми липсваше той. Исусе, така и не можех да разбера тези момичета, които се радват, когато приятелите им заминават в командировка. Преди си мислех, че просто се радват, че ще се наспят добре за няколко дни.

Не знам как стана, но истината е, че Бенет успя да се промъкне във всяка част от живота ми. Беше все така инат, упорит, мотивиран и винаги държеше на своето и аз наистина се радвах, че връзката ни не го промени в това отношение. Той се отнасяше с мен като с равна; макар че знаех, че ме обича повече от всичко на света, никога не отстъпваше, когато вярваше, че е прав; не правеше компромиси и винаги ми казваше, когато греша. Ето защо го обичах още повече.

Пренесох чиниите, подредих ги на масата и се обърнах да го погледна през рамо. Бенет все още мърмореше и ядно кълцаше един домат.

— Още ли се цупиш? — попитах.

— Разбира се — каза, донесе салатата, плесна ме по дупето и я сложи на масата, след което издърпа стола ми да седна. После наля по една чаша вино и седна на стола срещу мен. Наблюдаваше ме, докато отпивам, погледът му се спусна от очите към устните и пак към очите. Усмихна ми се мило, но после премигна, сякаш се сещаше за нещо неприятно.

— Канех се да те питам как е Сара.

Сара Дилън завърши същата програма по магистратура като моята, но след дипломирането си напусна „Райън Медия“ и започна работа в друга компания. Тя беше една от най-добрите ми приятелки и Бенет й предложи работа като финансов директор на новия клон в Ню Йорк, но тя отказа. Каза, че не иска да напуска семейството си и живота си в Чикаго. Бенет прояви разбиране, но денят на откриването на офиса наближаваше, а той не бе успял да намери никой за тази позиция и започваше да се тревожи.

Спомних си разговора със Сара в ранния следобед. Онзи задник, годеникът й, бе цъфнал по вестниците как целува някаква жена и най-сетне Сара започваше да си отваря очите за това, което всички ние виждахме от години. Анди й изневеряваше от самото начало.

— Добре е… май. Анди все още твърди, че тази снимка била само провокация, че го били нагласили, но името на другата жена е навсякъде из вестниците. Всеки ден. Знаеш каква е Сара. Никога няма да покаже пред хората какво й е, но знам, че тази история тотално я разби.

Той се замисли и попита:

— Мислиш ли, че е окончателно приключила с него? И няма да го прибере пак?

— Кой знае? Заедно са от години, тя беше едва на двайсет и една години, когато се запознаха и заживяха заедно. Ако не го е оставила досега, може и да остане с него завинаги.

— Сега съжалявам, че не го смазах от бой миналия месец на коктейла в Смит Хаус. Какво нещастно мекотело!

— Опитах се да я убедя да дойде в Ню Йорк, но тя е такъв инат.

— Инат? Направо не мога да разбера как сте се сприятелили — каза с каменно лице, но знаех, че едва прикрива усмивката си. Замерих го с едно доматче чери.

* * *

През останалата част от вечерята говорихме за работа, за новия офис, за ремонта, който трябваше да направим, за всички неща, които предстояха, преди дори да започнем да ремонтираме. Обсъждахме дали семейството му ще пътува често до Ню Йорк.

— Кога се върна баща ти? — попитах.

Чаках да ми отговори, но когато не го направи, вдигнах поглед и за моя изненада видях обърканото изражение на лицето му. Подбутваше храната в чинията си и мълчеше.

— Райън, наред ли е всичко?

Минаха няколко секунди, поколеба си и накрая каза:

— Липсва ми… че не работиш за мен.

— Какво? — попитах с разширени очи.

— Знам, и аз не мога да се разбера. Бяхме кошмарен екип. Ситуацията беше извън контрол.

„Много слабо казано“, бих добавила. Фактът, че успяхме да работим заедно в един офис десет месеца, без да се пролее кръв, все още ме изненадва.

— Но… — Погледна ме и продължи: — … тогава те виждах всеки ден. Това правеше деня предсказуем, ти беше константата и го изпълваше със смисъл. И упорство. А аз те бутах назад и бутах, и бутах. Беше толкова забавно. Най-хубавото време в цялата ми кариера. И аз глупакът го бях взел за даденост.

Оставих чашата на масата и го погледнах в очите. Господи, колко обичах този мъж.

— Това… мога да разбера — казах и търсех подходящите думи. — Не мисля че на онзи етап разбирах какво имам… какво означава да те виждам всеки ден, независимо че по двайсет и седем пъти на ден се налагаше да се боря с импулсивното си желание да те отровя.

— И аз — каза той и се засмя. — И понякога се чувствам виновен, затова че толкова пъти си представях как те мятам през прозореца. Но със сигурност планирам да ти се реванширам за това — каза и отпи голяма глътка.

— Така ли?

— Да, имам списък.

Погледнах го въпросително.

— Първо, ще обеля тази пола от тялото ти. — Наведе се, навря глава под масата, изправи се и продължи: — Разбира се бих те наказал, затова че носиш тази дантела само да ме дразниш, но мисля, че и двамата знаем колко много ми харесва.

Облегна се и сложи ръце зад врата си. Вниманието, с което ме изучаваше, ме накара да настръхна. Всяка друга на мое място би се почувствала неловко — все още помнех времената, когато и аз се чувствах така. Но сега усещах пълзящия във вените ми адреналин, вълнението и очакването като изстрелян в тялото ми куршум, който се настани тежък и парещ под стомаха ми.

— А жилетката — започна с очи, вперени в гърдите ми. — Искам да я разкъсам и да чуя как тези малки копченца се късат и падат, и се търкалят по пода.

Кръстосах крака и преглътнах бавно. Той забеляза, и това ме накара да се усмихна.

— И след това ще те просна на масата — каза и за да докаже, че е сериозен, разклати масата, за да провери дали е стабилна. — Ще сложа краката ти на раменете си, ще те смуча, докато започнеш да молиш, да плачеш за пениса ми.

Опитах се да се престоря, че думите му не ми действат, опитах се да откъсна очи от неговите. Не можех. Устата ми беше пресъхнала. Наложи се да се покашлям, за да проговоря.

— Можеше да го направиш снощи.

— Не. Снощи бяхме изморени и исках само да те чуя как свършваш. Тази вечер не искам да бързам, искам да те съблека, да целуна всеки сантиметър от тялото ти. Да те чукам. Да гледам как ти ме чукаш.

Защо стана толкова топло в тази стая?

— Много си уверен в себе си.

— Разбира се.

— И кое те кара да си мислиш, че нямам други планове?

Изправих се, съвсем забравила за десерта, минах покрай масата и застанах пред него. Вече беше възбуден. Едва се побираше в панталоните му. Имах чувството, че ще разпори ципа. Той проследи погледа ми и се засмя. Зениците му бяха толкова разширени, че давеха бадемовото кафяво на ирисите му. Исках да разкъсам дрехите си и да усетя горещината на този поглед върху кожата си, да се събудя сутринта изтощена, протъркана между краката, и все още да усещам натиска на пръстите му върху кожата си, по цялото ми тяло, в мен.

Как беше възможно да ме накара да се чувствам така само с един поглед и няколко мръсни думи?

Бенет разтвори крака и аз веднага застанах между тях и протегнах ръка да махна рошавата му коса от челото. Тази коса, която му придаваше вид на прясно изчукан мъж. Меките кичури се плъзнаха в пръстите ми. Бутнах главата му назад и го накарах да ме погледне.

Толкова ми липсваше. Остани. Не заминавай толкова далеч никога повече. Обичам те.

Това исках да му кажа, но думите ми заседнаха в гърлото и единственото, което успях да произнеса, беше едно „Здравей отново“. Бенет наклони глава настрани, усмивката му стана още по-широка.

— Здравей и на теб — каза и веднага стисна ханша ми и ме приближи до себе си. Каза го закачливо, смехът му бе леко ироничен. Господи, как ме четеше като разтворена книга, виждаше всяка моя мисъл като написана с мастило на челото ми. Не че се срамувах да му кажа, че го обичам. Не че се чувствах неудобно, но никога не го бях казвала на никого преди Бенет и беше… страшно… Все едно да отвориш гръдния си кош пред някого, да изтръгнеш сърцето си и да му го дадеш.

Ръката му се плъзна по гърдите ми, палецът му погали вдлъбнатинката между тях.

— Не мога да не се запитам какво ли има под тази красива и много мъничка жилетчица — каза. Поех рязко въздух. Зърната ми се втвърдяваха под мекия кашмир. Той плъзна едно копче през илика, после още едно, и още едно, докато жилетката се отвори и очите му се преместиха върху много малкия ми, почти… невидим сутиен.

— Нов е — каза със задоволство.

— И скъп. Не го унищожавай — предупредих.

Усмивката не можеше да се побере на лицето му.

— Никога не бих си помислил такава низост.

— Бенет, ти ми купи прашки за четиристотин долара и после ги използва да ми вържеш ръцете за леглото.

Той се засмя, плъзна жилетката по раменете ми, разсъбличаше ме бавно, като скъп и отдавна чакан подарък. Дългите му пръсти се преместиха към полата ми и мекият звук на ципа изпълни тихата стая. Направи това, което обеща — наистина я обели от тялото ми, бавно и мъчително, докато останах само по дантеления сутиен и доста оскъдните бикини.

Климатикът се включи и усетих лекия полъх на хладен въздух върху голата си кожа. Бенет ме сложи да седна в скута му с крака от двете страни на таза му. Материята на панталоните му леко гъделичкаше голите ми бедра и на практика голия ми задник. Може би трябваше да се чувствам ранима или прекалено крехка и оголена така пред него, при положение че той бе напълно облечен, но не, не изпитвах нищо подобно. Напротив, харесваше ми. Много. Беше като първата ни вечер заедно след презентацията ми. Тогава бяхме в неговата къща, вече си бяхме признали, че се обичаме, и аз го бях завързала за стола, за да мога да събера смелост да чуя колко много съм го наранила.

Започвах да разбирам, че ме бе поставил в тази позиция с цел, защото предполагам мислеше за същата нощ.

Очите му бяха натежали от такъв глад, от такова чувство на обожание, че не можех да не усетя прилива на сила, на контрол, сякаш нямаше нещо, което не би направил за мен, само ако отворех уста да го поискам. Сложих ръце на копчетата на ризата му. Исках го гол над мен, под мен навсякъде около мен. Исках да го вкуся, да го раздера с ноктите си, да му оставя следи навсякъде, да направя с устни и зъби пътечка между тези следи. Исках да го просна на масата и да го чукам, докато и двамата обезумеем, докато изтрия всяка мисъл от съзнанието и на двамата.

Някъде в апартамента звънеше телефон. Застинахме. Никой не казваше нищо. Просто чакахме с надежда да е било грешка или да не сме чули добре и че сега ще последва тишина. Но острият звук на телефона му, който познавах болезнено добре, отново наруши тишината. Работа. Това беше рингтонът му за спешни случаи. Не обикновеният спешен рингтон, а онзи за сериозни проблеми. Бенет изпсува с устни върху гърдите ми, а сърцето ми биеше прекалено силно, дишах прекалено шумно за ситуацията.

— Еба си! Мамка му! Съжалявам. — Телефонът продължи да звъни. — Трябва да…

— Знам — казах и станах и се облегнах на гърба на стола, за да не падна. Краката ми трепереха. Бенет прокара ръце по лицето си, сякаш не можеше да повярва. Стана и прекоси стаята. Намери телефона в джоба на сакото си. Беше го захвърлил на дивана.

— Да! — каза и се заслуша.

Наведох се за жилетката и я метнах на раменете си. Намерих и полата си и я обух набързо.

Занесох чиниите в кухнята. Той говореше. Опитвах се да не слушам, да му дам пространство и спокойствие да проведе разговора си, но започнах да се тревожа, когато гласът му внезапно се покачи няколко октави.

— Какво значи това? Как така не могат да го намерят? — изкрещя.

Облегнах се на вратата и го загледах как крачи като обезумял пред широката стена от прозорци.

— Това нещо е утре! И някой е сложил официалния, единствения файл на място, което никой не може да открие? Не може ли някой друг да се заеме с това? — Последва пауза, през която реално наблюдавах как кръвното му се покачва. — Шегуваш ли се? — Нова пауза. Бенет затвори очи, стисна ги здраво и пое дълбоко въздух. — Ще съм там до двайсет минути.

Затвори. Нямаше сили да ме погледне.

— Всичко е наред — казах.

— Не е.

Прав беше. Не беше наред. Цялата ситуация вонеше до небесата.

— Не може ли някой друг да отиде?

— Кой? Нямам доверие на никого за нещо толкова важно. А това, с което разполагам, са няколко малоумни задници. Утре тръгва сделката с Timbk2, а в отдела по маркетинг не могат да намерят последния оригинален файл с финансовите спецификации.

Той млъкна и заклати глава, сякаш отказваше да повярва, че това се случва. Взе сакото си и каза:

— Господи, за Ню Йорк ще ни трябва някой, който знае какво прави! Толкова съжалявам, Кло.

Бенет знаеше колко много се нуждаехме от тази нощ. Но имаше и работа, и беше длъжен да отиде. Знаех това по-добре от всеки друг.

— Тръгвай — казах и се приближих до него. — Когато се върнеш, ще съм тук, ще те чакам.

Подадох му ключовете, надигнах се на пръсти и го целунах.

— В моето легло?

Кимнах.

— И ще си облечена в моята риза?

— Само по риза.

— Обичам те.

Усмихнах се.

— Знам. Сега отивай да спасяваш света.