Кристина Лорен
Красива кучка (2)

Две

Докато се опитвах да стискам волана с две ръце, нейните бяха навсякъде — по врата ми, по гърдите, по корема, около пениса. Не бях сигурен, че ще успеем да стигнем живи. Особено когато повдигна дясната ми ръка, наведе се между краката ми, разкопча ципа ми и след секунда вече прокарваше език по пениса ми. Исках да стигнем до нас, ама майната му, и така става.

— О, господи — прошепна и го пое в уста. Целият, до долу.

— Мили боже! — Едва успях да свия в най-бавното платно. Беше абсолютно съвършено!

Ръцете и устата й се движеха в ритъм, нежните и стонове вибрираха по цялото ми тяло, сякаш никога не е искала нищо друго така силно, както да ме усети по този начин. Започна бавно, вкарваше го до долу, езикът й дразнеше връхчето, поглеждаше към мен през гъстите си мигли, и тогава вече бях сигурен, че ще откача. Но тя ме усети, както винаги. Знаеше кога да спре, кога да забърза, кога да движи устните си бавно и само да дразни, кога по-грубо, кога да стисне по-силно. А това, което ме възбуждаше най-много, беше нейната реакция, вълнението й.

Очите й станаха тъмни, умоляващи, дишаше задъхано, все по-възбудено. И накрая с яки, звучни псувни свърших в устата й. Нямам никаква представа как успях да завия в моята улица. Как съм минал по алеята към гаража си остава загадка и досега, но успях някак да се приберем живи и здрави, макар и с разтреперани ръце и крака.

Тя целуна пъпа ми и облегна глава на бедрото ми. В колата настана пълна тишина. Не си представях първия ни път след раздялата точно по този начин, но това бяхме ние… спонтанни и сексът… на крак.

Тя се облегна на ръката ми и се оттласна да седне, а аз започнах да закопчавам ципа и колана си.

— Какво по дяволите? — попита и започна да се озърта през прозореца. Изненадата й някак проби размътеното ми съзнание. — Това твоята къща ли е? Защо сме тук?

— Искаше да се върнем у вас ли?

Тя сви рамене и каза:

— Не знам защо реших, че ще се върнем в моя апартамент. Нямам нищо с мен.

— Нямаш нищо и у вас.

— Но имам резервни четки за зъби. Ти имаш ли?

За какво говори, по дяволите?

— Можеш да ползваш моята. Какво за бога!

Тя въздъхна, отвори вратата и промърмори:

— Боже, какъв мъж!

— Нека поясня. — Излязох от колата и тръгнах след нея. — Доведох те в моя апартамент, защото по принцип трябваше да те доведа тук след Сан Диего. Щях да те завържа за леглото и да те чукам до припадък. И все още имам това намерение. След всичко, което преживях, и след всичко, на което ме подложи.

Клоуи спря на верандата с гръб към мен. Минаха няколко дълги, смущаващи и напрегнати секунди, след което тя се обърна, изгледа ме продължително и бавно промълви:

— Какво каза, би ли повторил?

— Да не би да съм заеквал, докато съм говорил? — попитах и след като тя не отговори, а продължи само да ме гледа, поясних: — Да, разделихме се, защото се държах като задник. Но и ти не се държа по-добре.

Очите й се присвиха, потъмняха. Бях колкото възбуден, толкова и уплашен при мисълта, че всеки миг ще се нахвърли да ме обезкости. Тя тръгна към мен, залепи ме на входната врата, пръстите й се увиха около вратовръзката ми в юмрук. После рязко я дръпна и доближи лицето ми до нейното.

— Дай ми ключовете си.

Бръкнах в джоба си, извадих ключовете и ги пуснах в отворената й длан, без дори да питам защо са й. Гледах как ги разглежда и всъщност намери правилния ключ за входната врата от първия път.

— Това е за горната ключалка в…

Тя сложи пръст на устните ми.

— Тихо, никакви приказки.

Опитах се да разбера какво се случва. Очевидно не бе очаквала да повдигна въпрос за това как ме напусна, без дори да ме предупреди, как ме заряза, без да обясни. Може би тази вечер бе очаквала, че всички дискусии по въпроса са останали в миналото, в залата преди презентацията й, когато се сдобрихме. Не исках да ми се извинява, но не смятах за нужно да й се извинявам повече. Но бяхме разделени няколко гадни месеца, така че не считах, че разговорът е съвсем приключил. И наистина едно напляскване по дупето бе може би най-разумният начин да си го изкараме един на друг и да забравим.

Ръката й дори не трепна, когато вкара ключа в ключалката. Чух познатото изщракване и тя се облегна на вратата и я отвори и се обърна с лице към мен.

— За хола е направо — предложих. — Или по коридора за леглото?

Тя тръгна на заден ход към хола. Без да пуска вратовръзката ми. Погледът й се местеше между вратовръзката и лицето ми, и от време на време се обръщаше да хвърли едно око на къщата. Все пак за първи път идваше в дома ми.

— Хубаво е — прошепна и като че се замисли какво да ме прави, но после ме придърпа по-здраво. — Толкова е… чисто… Толкова е… като теб.

— Благодаря — казах и се засмях. — И аз така мисля.

И тогава като че се сети, че трябва да ме наказва за нещо. Хвърли ми суров поглед и каза хладно:

— Стой тук.

И изчезна нанякъде. Макар че се изкушавах да видя какви ги е намислила, реших да изпълня инструкциите й. След няколко секунди тя се върна със стол с висока облегалка. Беше един от столовете около масата ми за хранене. Сложи го зад мен, натисна раменете ми и ме накара да седна. После тръгна към уредбата, взе дистанционното и започна да натиска копчетата.

— Първо пусни…

— Тихо! — Без да се обръща към мен, тя вдигна ръка да ме накара да млъкна. Затворих уста и усетих как челюстта ми пропуква. Клоуи започваше опасно да преминава границите на търпението ми. Ако не изпитвах известни подозрения, че иска да си играем, и ако не ме беше нагласила на тоя стол, досега да й бях заголил дупето и да я напляскам. Сериозно.

След няколко секунди в стаята прозвуча песен, изпълнявана от дрезгав женски глас. Клоуи стоеше пред стереото и сякаш се колебаеше. Раменете й се повдигаха с учестеното й тежко дишане.

— Бейби, ела тук — прошепнах с надежда да ме е чула въпреки силната музика.

Тя се обърна, върна се при мен и застана толкова близо, че бедрата й опираха в коленете ми. Лицето ми беше на нивото на гърдите й. Не можех да й устоя. Наведох се напред и ги целунах през блузата, но ръцете й веднага ме избутаха назад. Тя ме обкрачи и седна върху мен. Двете й ръце си играеха с вратовръзката ми.

— Това, което каза навън… Може би трябва да поговорим за тези неща — прошепна.

— Добре.

— Но ако не искаш да говорим за това сега, можем да отидем в спалнята ти и можеш правиш с мен каквото искаш. — Вдигна поглед. Очите й ме питаха, търсеха отговора в моите. — Можем да говорим и след това.

— Мога да говоря за всичко, което ти искаш — преглътнах тежко и й се усмихнах. — И после ще те заведа в леглото си и ще правя с теб всичко, което аз искам.

Едва дишах. Вдигнах ръка, за да разкопчея горното копче на ризата си, но тя я хвана, свали я долу и ме погледна въпросително. После бавно развърза вратовръзката и я измъкна изпод яката на ризата, като я усукваше около юмрука си като боксова ръкавица. Бях толкова възбуден от начина, по който контролираше положението, че дори не забелязах кога премести ръцете ми до краката на стола. Имах истински болезнена ерекция; наложи се да се размърдам, за да наглася пениса си. Сърцето ми блъскаше в ребрата. Какво, по дяволите, ще прави?

— Кажи ми, че ме обичаш — прошепна.

Кръвта ми се стрелваше и пулсираше във вените.

— Обичаме те. Безумно. Аз съм… — Бях си представял този миг милион пъти, но сега, когато наистина се случваше, всичко ми се струваше толкова по-силно, заредено с електричество и думите ми излизаха бързи и запъхтени. Поех дълбоко въздух. — Аз съм безумно, лудо влюбен в теб.

— Но ми беше сърдит, когато напуснах. Беше бесен.

Стомахът ми се сви на топка. Защо го правеше? Искаше да го обърне на скандал? Да се караме? А един скандал сега… дали би довел до нещо лошо, или… хубаво?

Клоуи доближи лице до моето, целуна брадичката ми, устните, бузата. После усетих устата й до ухото си, и чак тогава ме заболяха китките и почувствах някакво стягане около тях. Без да разбера кога, бе завързала ръцете ми зад стола.

— Няма страшно — каза. — Не се тревожи. Просто искам да поговорим за това.

Тя иска да говори? Искаше да се успокои, като й кажа, че съм бил бесен, че съм й бил ядосан? Но първо трябваше да ме завърже? Усмихнах се и улових устните й за целувка.

— Да, бях ти ядосан. Ти ми разби сърцето. Болката беше преобладаващата емоция, но бях и ядосан.

— Кажи ми защо ми беше ядосан. — Устата й се плъзна по шията ми и засмука кожата ми, докато аз обмислях как да й отговоря.

Имах чувството, че раздялата ни се бе случила преди милион години, но в същото време я изживявах, сякаш всичко бе станало преди часове. Да, тя беше тук, седеше в мен и осъзнавах, че това е вече история, но болката в гърдите само при спомена… когато ме напусна… Тази болка не си бе отишла.

— Ти не ми даде възможност да ти обясня, да се извиня. Обаждах се, идвах до апартамента ти, направих всичко и бях готов да направя всичко, за да оправим кашата.

Тя не каза нищо, не се и опита да се защити. Вместо това стана, наведе се и разкопча каишката на обувките си. Събу ги и се върна при мен. Прокара пръсти през косата ми и придърпа лицето ми към гърдите си.

— Знаехме, че няма да е лесно да преминем прехода от „Мразя те, чукай ме“ към „Обичам те“, но въпреки това при първата ми грешка, ти ставаш и ме напускаш? — Говорех, прилепил устни в меката материя на блузата й.

Тя разкопча копчетата на джинсите си, бавно свали ципа и ги плъзна по краката си. След няколко секунди блузата последва джинсите. Стоеше пред мен напълно гола. Само по сутиена и миниатюрните бикини. Под слабото осветление в стаята кожата й изглеждаше като коприна.

Мамка му. Мамка му. Мамка му.

— Едва бях осъзнал, че те обичам, че съм влюбен в теб от… доста време, и на следващата секунда ти изчезваш. — Погледнах в очите й с надежда да не съм отишъл прекалено далеч. Тя се плъзна върху мен. Повече от всичко на света исках ръцете ми да са свободни, за да ги прокарам по силните й бедра. Вместо това гледах в онази точка между краката й, която почти опираше в пениса ми и не можех да откъсна поглед.

— Съжалявам — прошепна. Премигнах крайно изненадан и я погледнах в очите, а тя продължи: — Не бих променила нищо дори и да можех да върна времето назад, защото чувствах, че трябва да постъпя точно така. Но знам, че те засегнах много. И знам, че не беше честно да те изоставя и да не ти дам никакво обяснение.

Кимнах и наведох глава, за да може да целуне брадичката ми. Устните й се залепиха за моите. Бяха топли и влажни. Един едва сподавен стон се отрони от тях.

— Благодаря ти, че дойде тази сутрин — каза.

— Щеше ли да дойдеш при мен? — попитах.

— Да.

— Кога?

— Утре сутринта. Реших го още преди седмица. Че ще дойда при теб след презентацията си.

Наведох глава и се опитах да я целуна, но тялото й се огъна назад и успях да целуна само брадичката й.

— Виждал ли си се с друга жена, докато бяхме разделени?

Гледах я с отворена уста, сякаш ме бе зашлевила.

— Това сериозен въпрос ли беше? Не, не съм.

По лицето й се плъзна широка усмивка.

— Просто исках да го чуя.

— Ако си позволила на друг да те докосне, Клоуи, кълна се, ще…

— Спокойно, тигре — каза и притисна два пръста към устните ми. — Не съм.

Затворих очи и целунах пръстите й. Ужасното видение за Клоуи с друг мъж бавно започна да избледнява в съзнанието ми, но сърцето ми не искаше да се укроти. Усетих дъха й върху шията си точно преди да попита:

— Мислеше ли за мен?

— Няколко пъти в минута.

— Представяше ли си как ме чукаш?

Всички думи избягаха от главата ми. Всяка дума в английския език се изпари и започнах да се мърдам под нея. Толкова отчаяно я желаех в този интимен, откровен и тих миг в нашата връзка! Имах чувството, че напълно ще превъртя в момента, в който ми позволи да махна панталоните си.

— В началото не — успях да кажа накрая. — Но след няколко седмици опитах.

— Опита да се докосваш и да мислиш за мен? Сякаш твоята ръка е моята?

Гледах как изражението й се променя. Любопитството отстъпи на хищническа усмивка.

— Да.

— Свърши ли?

— За бога, Клоуи! — И защо беше толкова възбуждащо да си на барбекюто на Клоуи и да те върти като пиле на грил? Тя не помръдна, дори не кимна. Просто си чакаше отговора.

— Кажи ми.

Не можех да не се усмихна. Това момиче можеше да ти строши топките, без дори да ги докосва.

— Няколко пъти. Не беше хубаво, защото винаги мислех за теб, а това беше колкото хубаво, толкова и болезнено.

— И за мен беше така — каза. — Толкова ми липсваше. Изпитвах физическа болка. Липсваше ми на работа, у дома, в леглото, не знам как изобщо изтърпях болката. Единственото време, когато не мислех за теб, беше когато…

— Си бягала — прошепнах. — Толкова си отслабнала!

Тя ме погледна с повдигната вежда.

— Ти също.

— Аз… доста пих — признах. Нали не се съревновавахме кой колко кила е свалил? Нямаше нужда да ми напомня, че се е справила далеч по-добре от мен. — Първият месец… все още не помня какво се случи.

— Сара ми каза как изглеждаш. И ми каза, че не съм справедлива с теб. Че не трябва да стоя далеч от теб.

Не можех да повярвам. Сериозно? Сара й е казала такова нещо?

— Направила си така, както си решила за необходимо.

Тя се облегна и огледа тялото ми. После пак погледна в очите ми. Мисля, че изглеждаше изненадана и бях любопитен да разбера защо.

— Позволи ми да те вържа?

— Разбира се — казах, без да откъсвам очи от нейните.

— Просто не бях сигурна, че ще ми позволиш. Мислех си, че съм успяла да те измамя. Бях сигурна, че ще откажеш.

— Клоуи, ти ме притежаваш от първата секунда, в която те видях. Ако първия път в залата за конференции беше казала, че искаш да ме завържеш, щях да ти позволя.

— Но ако беше поискал да те завържа, нямаше да го направя — каза и се усмихна.

— Добре. Ти си по-умна от мен. — Наведох се за целувка.

Тя стана, разкопча сутиена си и го плъзна по ръцете си и после го видях как плавно лети към пода.

— Мисля, че и двамата знаем това. От много време.

Желанието ми беше като тежка, непоносима, нестихваща болка. Бях толкова възбуден, че усещах всеки удар на сърцето си в пениса си. Зрението ми се бе променило, виждах всичко много цветно: червеното на бикините и устните й, кафявото на очите й, кремавото на кожата й — всички цветове бяха нереално ярки. Тялото ми пищеше за нейното, да ми позволи да вляза в нея, но съзнанието ми не можеше да спре да попива всеки детайл.

— Позволи ми да те почувствам.

Тя се върна при мен, сложи гърдите си пред устата ми. Наведох глава напред, поех едно от зърната й и бавно раздвижих език по него. Без предупреждение, тя се отдалечи, обърна ми гръб, погледна палаво през рамо и се усмихна.

— Какво правиш — попитах без дъх.

Палците й се закачиха на дантелата на бикините, завъртя таза си и започна да ги сваля. Много бавно.

Не. Не. Няма да стане. Няма начин.

— Да не си посмяла! — ръцете ми на секундата се освободиха от нескопосания възел и застанах над нея като буреносен облак. — Тръгвай по коридора и се качвай на леглото. Ако само още веднъж ти мине през ума да си събуваш бикините сама, ще се погрижа сам за себе си и ти ще гледаш как свършвам.

Очите й се разшириха. Бяха като две огромни черни езера в тъмната стая. И без да кажа и дума повече, тя се обърна и хукна по коридора към спалнята ми.

* * *

И с този спомен денят ми окончателно замина по дяволите. Тази нощ беше най-интимната нощ в целия ми живот и през тази нощ ние се отдадохме един на друг, врекохме се един в друг. Край на чукането с омраза. Никога няма да забравя как използва крехката си уязвимост, как я превърна в сила, как пое командването. И после как ми позволи да обърна местата и позициите, като се остави да я вържа за леглото си и да засмуча всеки сантиметър от тялото й. Въздъхнах тежко. Дали се очертаваше да прекараме такава вечер скоро?

Взех телефона.

„Обяд?“ — написах.

„Не мога. Имам среща с Дъглас от дванайсет до три. Застреляй ме“, дойде веднага отговорът й.

Погледнах часовника. Едва 11:36. Плъзнах телефона на бюрото и се залових със статията, която пишех за „Джърнал“. Засега не бях стигнал доникъде. Не можех да свърша никаква работа. Две минути по-късно грабнах телефона и й пуснах ново съобщение с нашия таен код „прилеп“.

Тя веднага отговори: „Идвам“.

* * *

След няма и минута външната врата се отвори, затвори и чух почукването на токчетата й в офиса пред моя. Преди беше неин, но когато се върна в „Райън Медия“ след дипломирането, й дадоха собствен офис в източното крило. Нейният офис така и си остана празен. Опитах да работя с няколко различни асистентки, но не се получи. Андрея плачеше през цялото време, Джеси постоянно чукаше с химикала по бюрото си и имах чувството, че работя с кълвач, а Брус не можеше да пише на компютър. Очевидно единствено и само Клоуи можеше да ме изтърпи, за което й отдавам заслуженото.

Вратата на кабинета ми се отвори и тя влезе със свъсени вежди. Сигналът с прилепа го използвахме предимно при кризисна ситуация на работа и за секунда се зачудих дали не преигравам.

— Какво се е случило? — попита и застана на около метър от мен с кръстосани пред гърдите ръце. Готвеше се за професионална битка, да ме защитава, да ме брани, но аз исках да се боря за нещо много по-лично.

— Не е свързано с работа — казах и потърках брадата си. — Аз… — Спрях, не знаех как да продължа. Гледах всяка извивка на лицето й: очите й се свиха както правеше винаги, когато се налагаше да се концентрира, устните й — притиснати една в друга от тревога, гледах нежната й кожа и разбира се, погледът ми моментално се спусна към гърдите й, защото ги бе приклещила под скръстените си ръце и… ами… Е, мамка му.

— Гърдите ми ли гледаш?

— Да.

— Изпращаш ми сигнал за тревога, за да ми гледаш циците?

— Спокойно, не пали метлата. Изпратих ти сигнала, защото ми липсваш.

Ръцете й се отпуснаха до тялото и видях как смутено започна да си придърпва края на пуловера си.

— Как може да ти липсвам? Нали останах при теб снощи?

— Знам. — Много добре разбирах какво прави — как винаги е готова да те изрита с коляно, само и само да не накърни чувството си за самосъхранение.

— И прекарахме целия уикенд заедно.

— Да. Ти и аз, и Джулия и Скот — напомних й. — И Хенри и Мина. Не бяхме сами, нали? Не и така, както очаквахме.

Клоуи извърна глава и се загледа през прозореца. За първи път от седмици денят беше слънчев и топъл. Исках да я изведа навън и просто да седнем някъде.

— Напоследък имам чувството, че ми липсваш постоянно — прошепна тя. Възелът в гърдите ми леко се разхлаби.

— Наистина ли?

Тя кимна и пак ме погледна.

— Толкова много пътуваш — наведе се напред и повдигна вежда. — И не ме целуна за довиждане тази сутрин.

— Целунах те, но ти спеше — усмихнах се.

— Не се брои.

— Търсите повод за кавга ли, Милс?

Тя сви рамене, опита се да прикрие усмивката си и внимателно огледа лицето ми.

— Можем да прескочим кавгата и ти можеш… примерно да ми подухаш за около десетина минути — предложих.

Тя направи крачка напред, прегърна ме и притисна лице в шията ми.

— Обичам те. И те обичам, затова че ми изпрати сигнал за тревога, защото ти липсвам.

Бях толкова изненадан от реакцията й, че дълго време не успях да отговоря. Когато отворих уста, гласът ми излезе като грачене:

— И аз те обичам.

Не че Клоуи не умееше да показва чувствата си. Напротив. Но когато бяхме сами, тя беше най-експресивната във физическо отношение жена. Но докато аз постоянно й казвах какво изпитвам към нея, за цялото това време можех да преброя не повече от десет пъти, когато ми бе казвала, че ме обича. Самите думи „Обичам те“… не че исках да ги казва по-често, но всеки път когато ги чувах от устата й, звучаха толкова истински. И ми въздействаха толкова силно.

— Сериозно… може би имам нужда от едно на крак. Върху моето бюро — прошепнах с надежда за компромисно решение.

Тя се засмя и поклати глава, но ръката й се спусна към пениса ми и веднага го обхвана в дланта си. Знаех тази игра. Беше напълно възможно да направи нещо доста опасно, което ме възбуждаше, и в същото време ужасяваше. Но вместо да ме погледне с онези очи, които винаги бяха сигнал за приближаването на нещо рисковано и така възбуждащо, тя ме целуна по врата и каза:

— Не мога да отида на срещата с Дъглас и да мириша на секс.

— Винаги миришеш на секс. Нали не си въобразяваш, че не се надушва от километри?

— Невинаги мириша на теб — поясни и облиза врата ми.

— Да бе, да. Вярвай си.

Толкова отдавна не бяхме правили нищо в офиса, нямах търпение да я почувствам. Исках да си разкъсам панталоните, да й вдигна полата на кръста, да избутам всичко от бюрото си на пода и да я просна, да я чукам.

И тя се смили. Плъзна тяло по моето и се свлече на колене пред мен. Вдигна леко полата си, за да не я мачка. Не, не за да не я мачка… застанала на колене пред мен, тя продължи да вдига полата си чак до кръста и плъзна ръка между краката си. С другата ръка бързо разкопча ципа ми. Затворих очи и направих неуспешен опит да се успокоя, но тя вече го бе извадила от панталона ми и засмукала в устата си. Бях почти надървен и усещах как се втвърдява и расте. Топлите й влажни устни се движеха по дължината ми, а тя отваряше уста все по-широко, за да може да поеме уголемяващия ми пенис. Усещах дъха й върху пъпа си — накъсан и горещ, чувах как пръстите й се движат между краката й, на колене и леко разкрачена.

— Докосваш ли се?

Тя кимна и усетих как ръцете й помръдват.

— Беше ли вече мокра за мен?

Тя застина за секунда и после вдигна ръка над главата си. Наведох се и засмуках пръстите й.

Мамка му.

Порази ме колко силно ме желаеше. Бях се научил да разпознавам различните й аромати. Когато се прибирах късно от работа и я изненадвах с езика ми между краката й, имаше прелестен вкус, но когато беше истински готова, когато я бях възбуждал дълго, тогава ухаеше съвсем различно — на похот. Това, което усетих върху пръстите й, беше върхът на възбудата й. Зави ми се свят.

Колко време бе мислила за това? Цял ден? Откакто излязох сутринта? Но тя не ми даде възможност да се чудя прекалено дълго. Ръката й бързо се върна между краката й. Искаше ми се да можех да виждам какво става там.

Гледах как главата й се движи, как устните й се плъзгат по цялата дължина и се опитвах да се успокоя, но дори когато бях заровен в устата й, аз винаги исках повече. Не беше възможно да имам всичко наведнъж, да я чукам по всички възможни начини, но поне можех да си представям цял дългометражен филм от всевъзможни пози, звуци, ръцете ми в косата й и в същото време в устата й, на таза й, около бедрата й. Всичко наведнъж.

Плъзнах ръце в косата й и тя разбра, че искам по-бързо, а когато тазът ми започна да се движи по-интензивно, разбра, че вече е минало времето на дразненето, че не трябва да губи и минута… особено когато срещата й беше след пет минути.

И точно в този миг си спомних, че вратата на офиса ми не е заключена. Клоуи бе влязла с нагласата да обсъждаме нещо по работа. Външният офис бе затворен, но не и заключен.

— О, мамка му — простенах, защото мисълта, че някой може да ни хване ме побърка. — Клоуи…

И оргазмът ми се спусна като гюле по гръбнака ми. Остър, горещ, толкова интензивен, че краката ми се разтрепериха, а ръцете ми се свиха в юмруци в косата й. Гръбнакът й се изви, ръката, с която се докосваше, започна да трепери и звуците на приближаващия й оргазъм излизаха приглушени около пениса ми. Погледнах към нея и видях как наблюдава реакцията ми… Разбира се, че гледаше! Очите й бяха разширени, но меки, и изглеждаше сякаш гледа нещо крайно забавно и интересно. Бях сигурен, че и аз я гледам така, когато я карам да свършва. Опитах се да възстановя дишането си, коленичих на пода с лице към нея. Ръката ми покри нейната, с която се докосваше, тя се размърда и ми позволи да поема от тук нататък. Пъхнах два пръста и тя едва не падна назад, сякаш удоволствието я събаряше. Цялата се впиваше в пръстите ми. Сложих другата си ръка на таза й да я задържа, и целунах червените й леко подпухнали устни.

— Близо съм — каза и плъзна свободната си ръка около врата ми за опора.

— Харесва ми, когато ми го казваш.

Бях очаквал, че с времето, когато я любя с пръсти, ще й омръзне, че ще се отегчи от начина, по който я чукам, но всеки път когато палецът ми докоснеше клитора й, ставаше по-интензивно, по-горещо от предишния път.

— Още един — успя да каже с пресипнал глас. — Моля те… Искам…

Така и не довърши изречението си, нямаше и защо. Плъзнах трети пръст в нея и гледах как главата й се килва силно назад, как устните й се разтварят, и как прегракналите, съскащи звуци на оргазма й, които се опитваше да заглуши с надежда да не ни чуят, излетяха през устата й.

Позволи ми да я гушна за няколко секунди. Вдишвах аромата на косата й и си представях, че сме някъде другаде. В моя хол или в нейната спалня, само не на пода на офиса ми, при това при незаключени врати. Мисля, че точно в този момент, тя се сети за вратата, вдигна бикините си, придърпа полата си надолу и ми подаде ръка да я вдигна. Както всеки път след подобно изпълнение, останах поразен от тишината край нас. Запитах се дали винаги сме успявали да се прикриваме така ловко и да се контролираме във или извън офиса.

Тя се огледа замаяно и ми се усмихна мързеливо:

— Сега не знам как ще остана будна по време на тая дълга среща.

— Изобщо не съжалявам и няма да се извиня — казах тихо и се наведох да целуна врата й.

После тя се обърна и тръгна към банята на офиса ми, нави ръкави, за да може да измие ръцете си до лактите. Тръгнах след нея, притиснах тяло в нейното и започнах да движа ръцете си по нейните под течащата вода. Пяната се плъзгаше между пръстите ни, а тя облегна глава на гърдите ми. Бях готов да измия аромата на соковете й от ръцете й, само и само за да съм близо до нея.

— У вас ли ще бъдем тази вечер? — попитах. Изборът къде ще прекараме нощта винаги е бил един от най-трудните. Моето легло беше по-удобно за игри, но в нейната кухня имаше повече храна. Тя спря водата и започна да суши ръцете си в кърпата ми.

— У вас. Имам да пера.

— И после да не съм те чул да кажеш, че романтиката била умряла.

Избърсах си ръцете и пак я целунах. Тя не отвори устни, не отговори на целувката ми, а само ме гледаше. Отдръпнах се озадачен.

— Бенет?

— Ммм?

— Знаеш, че е така, нали.

— Какво да знам и какво е така.

— Че те обичам. Може би не го казвам често. Може би затова ти използва сигнала за тревога.

Усмихнах се, но сърцето ми се сви.

— Знам, че е така, наистина. И не пуснах съобщението затова. Просто напоследък нямам честта да се радвам постоянно на вниманието ти, а аз съм алчно копеле. Майка ми не те ли е предупредила, че не мога да деля нищо с никого?

— След като се преместим в Ню Йорк, нещата ще се успокоят и ще имаме повече време.

— В Ню Йорк? Време? Съмнявам се. И дори и да се успокоят, няма ли да е хубаво да се махнем за малко, преди да започне цялата тази лудница.

— Кога? — попита и се огледа, сякаш на всяка свободна повърхност имаше по един планер, претъпкан със задачи за деня, седмицата, годината.

— Никога няма да има подходящо време. И когато се преместим, в началото ще е пълна какофония.

Тя се засмя и поклати глава.

— Е, едно знам — сега точно е най-неподходящото време. Може би към края на лятото.

После ме целуна бързо, погледна часовника, очите й се разшириха от паника.

— Трябва да бягам.

Хукна към бюрото ми, грабна телефона си, и така темата бе приключена.

Но думата „ваканция“ не излизаше от главата ми.