Кристина Лорен
Красив играч (8)

Седем

Никога не бях обръщала внимание на звуците, които издават разгонените котки. Но сега вече знаех. Това скимтене, виене, мяукане бе започнало преди час и незадоволеното животно вече бе на ръба да превърти. Имах чувството, че дращи по прозореца. Лошото е, че знаех точно как се чувства. Благодарих на Живота с главно Ж, че ми предоставяше възможност да чуя истинската, жива метафора на моето състояние.

Изсумтях и се претърколих по корем, търсейки в мрака възглавница, която да пъхна под корема си или да използвам да се удуша. Това тепърва щях да го обмислям.

Бях се прибрала от срещата с Дилън преди три часа и не бях мигнала. Въртях се из леглото и бях на ръба на нервна криза. Гледах в тавана, сякаш очаквах да видя решението на проблема ми и отговорите на милионите ми въпроси написани върху мазилката.

Защо всичко беше толкова сложно? Нали това исках? Да излизам с мъже? Да имам социален живот? Да изживявам оргазма си в присъствието на друг човек, а невинаги сама?

Тогава? Какъв, за бога, ми е проблемът?

Проблемът беше, че Дилън не искаше да сме само приятели. Беше повече от ясно дори за мен. Проблем беше и това, че бяхме отишли в любимия ми ресторант, а аз през цялото време бях в зоната на здрача и не можех да спра да мисля за Уил вместо да флиртувам и да пърхам с мигли пред Дилън. Не мислех за усмивката на Дилън, когато дойде да ме вземе, когато ми отвори вратата на колата, не мислех и за откровеното обожание в очите му през цялата вечер. Но вместо да се съсредоточа върху това, аз си представях изкусителната усмивка на Уил, изражението на лицето му, докато докосвах пениса му, сияещото му лице, начина, по който ми казваше търпеливо какво да направя. И какъв божествен звук издаде, когато свърши! И как се възхищаваше на кожата ми!

Изръмжах ядно, обърнах се по гръб и изритах завивките на земята. Беше март, навън падаше лек сняг, а аз се потях като състезателен кон. Два часа през нощта, а не бях мигнала, и на всичкото отгоре бях изнервена до предел.

Най-трудно ми беше да мисля за Уил на партито. Колко беше мил, нежен, загрижен. Бях сигурна, че това ще премине към секс. Той ме насърчаваше, казваше думите, които исках да чуя, но не поиска нищо повече от това, което бях готова да му дам, и… мамка му, колко беше секси. И тези ръце. И тази уста. И как засмукваше кожата ми, сякаш бе чакал години да се случи, и най-накрая Господ му слагаше в ръцете най-желаното и съкровено нещо.

Исках да ме чука, исках повече от всичко друго на света и това вероятно беше следващата логична стъпка: и двамата бяхме там, беше тъмно, и само Бог знае колко бях готова и как щях да експлодирам всеки миг. Имаше легло… но нещо не беше както трябва, стори ми се неправилно, грешно. Може би наистина не бях готова.

На всичкото отгоре не ме бе накарал да правя нещо, за което не се чувствам готова, не бе настоявал. Всъщност колкото и да очаквах, че ще е неловко и странно, не беше. Той бе единственият човек, на когото можех да кажа за Дилън. И ме насърчи! В таксито към къщи той ми каза, че е важно да излизам, да се забавлявам. Каза ми, че няма да избяга, че ще е до мен и че това, което сме направили, е било много хубаво, дори съвършено. Каза ми да експериментирам, да се опитам да бъда щастлива. И, разбира се, това ме накара да го желая още повече.

Време беше да призная, че губя битката и никога няма да заспя. Скочих от леглото и тръгнах към кухнята.

Отворих вратата на хладилника и напъхах главата си вътре да я охладя. Болката между краката ми беше непоносима. Бяха минали само шест дни, откакто Уил ме бе докосвал там, и вече ме болеше за… него.

Всяка сутрин тичахме и три пъти закусихме заедно. Беше толкова лесно и спокойно. С Уил всичко беше лесно.

Винаги. Но всеки път когато бях около него, исках да го попитам дали може да го докосна пак. Все още усещах вибрациите от пръстите му, все още усещах движенията им, но вече не можех да вярвам дори на спомена си. Не е възможно да е било чак толкова хубаво!

Влязох в хола и погледнах през прозореца. Небето беше тъмно, сребристосиво около луната. Покривите на сградите грееха, покрити със скреж. Преброих уличните лампи и изчислих колко са от нас до тях. Почудих се дали има вероятност да е още буден. Дали се чувства като мен, или е поне на една стотна от моето състояние?

Сложих пръсти върху пулса на врата си. Сърцето ми биеше доста силно. Казах си, че трябва да си легна. Или пък може би сега му беше времето да опитам хубавото бренди, което татко винаги държеше в хола. Опитах се да се убедя, че да се обаждам на Уил по това време е много, много лоша идея. Нищо добро нямаше да излезе от това.

Казах си, че съм умна, гледам на нещата логично и рационално и премислям всичко, за да не правя глупости.

Изведнъж се почувствах ужасно уморена от мислене.

Да, съзнанието ми ме предупреждаваше, но кой да му обърне внимание? Грабнах яке, шапка, чанта и тръгнах.

Снегът се бе разтопил през деня, но сега тротоарите бяха заледени. Кората се пропукваше под ботушите ми. Но колкото повече приближавах до апартамента на Уил, толкова повече хаосът от объркани мисли се настаняваше като жужене някъде зад съзнателната дейност на мозъка ми. Като фон.

Стигнах до сградата. Погледнах нагоре, извадих телефона си. Ръцете ми трепереха. Едва намерих снимката, до която беше телефонът му. Написах първото нещо, което ми дойде на ум.

Спиш ли?

Едва не изтървах телефона, когато отговорът дойде след половин секунда.

За нещастие, не.

Ще ме пуснеш ли да вляза?

Дали наистина исках да ме пусне, или се надявах да ми се скара и да ме изпрати у дома? Нямах никаква представа какво искам.

Къде си?

Поколебах се.

Пред вас.

МОЛЯ? Слизам.

Нямах време дори да помисля и сама да си отговоря на въпроса какво правя тук. Едва бях успяла да погледна назад към улицата, по която бях дошла, и той отвори входната врата.

— Какъв студ! — извика и погледна към паркиралото наблизо празно такси. — За бога, кажи ми, че си дошла с такси!

— Ами… вървях пеша — признах.

— В три часа сутринта? Полудяла ли си?

— Знам, знам. Аз само…

Той поклати глава и ме издърпа вътре.

— Влизай бързо! Ти си напълно луда и в момента ми иде да те удуша! Не можеш да се разхождаш из Манхатън в три сутринта, Хана!

Топлина се разля в стомаха ми, когато каза името ми. И бих стояла цяла нощ навън, ако за награда щеше да го каже пак. Той обаче ме изгледа заканително и аз смирено го последвах към асансьора. Вратите се затвориха, той се облегна на отсрещната стена и ме изгледа.

— Сега ли се прибираш от срещата си? — попита. Изглеждаше сънлив, беше рошав и прекалено секси за състоянието на духа и тялото ми. — Пусна ми съобщение, преди да тръгнеш за ресторанта.

Поклатих глава и се загледах в шарките на килима, опитвайки се да разбера какво по-точно съм си въобразявала, когато реших да дойда тук. Не бях помислила! Това беше проблемът!

— Не, прибрах се около девет.

— Девет? — попита, но май не беше много впечатлен.

— Да, девет — казах предизвикателно.

— И? — Тонът му беше равен, лицето безизразно, но по начина, по който изстрелваше въпросите и скоростта, с която ги мяташе към мен, ми подсказа, че нещо го яде и е ядосан.

Започнах да пристъпвам от крак на крак. Не знаех какво да му кажа. Срещата не беше напълно опропастена.

Дилън беше сладък и интересен, но аз просто не бях там. Стигнахме до неговия етаж и реших, че ми се е разминало да разказвам за срещата. Тръгнах след него по дълъг коридор и наблюдавах как раменете и гърбът му се движат грациозно с всяка стъпка. Беше в синьо долнище на пижама и бяла тениска, през която се виждаха очертанията на татуировките му.

Трябваше ми огромна воля да спра ръцете си, които напираха да го погалят, да му съблекат тениската, за да ги видя всичките. Очевидно бе направил доста нови от времето, когато бях на шестнайсет, но ми беше любопитно каква история крие мастилото в кожата му.

— Ще ми кажеш ли? — попита.

Беше спрял пред вратата на апартамента си и ме гледаше.

— Какво — попитах притеснено и се осмелих да го погледна.

— За срещата, Хана!

— О! — измънках, премигнах и погледнах встрани, за да спечеля време и да сложа някакъв ред в хаоса в главата ми. — Вечеря и ала-бала, празни приказки. После си взех такси до къщи. Сигурен ли си, че не те събудих?

Той въздъхна дълбоко и ме подкани с ръка да вляза.

— Не, за жалост, не ме събуждаш — каза и ми метна едно одеяло. — Не можах да заспя.

Искаше ми се да обърна повече внимание на това, което казва, но изведнъж се огледах и установих, че се намирам сред толкова много парченца от живота на Уил.

Апартаментът му се намираше в една от новите сгради, но беше скромен, макар и доста модерен. Той включи малката електрическа камина и пламъците се съживиха с приятен пукащ звук и трепкаща светлина.

— Стопли се, докато ти направя нещо за пиене — каза и ми показа килимчето пред камината. — И ми разкажи повече за срещата, която свърши в девет.

От всекидневната виждах какво става в кухнята. Гледах как отваря и затваря шкафове, после напълни с вода някакъв стогодишен чайник и го сложи на котлона. Апартаментът му беше по-малък, отколкото си го бях представяла. С паркет и големи библиотеки, наблъскани до тавана с книги с прегънати краища на страници, на които е прочел нещо интересно, дебели учебници по генетика и една цяла стена с комикси. Доста впечатляваща колекция! В хола имаше два дивана, а по стените — скици и рисунки в семпли рамки, бамбукова поставка, претъпкана със списания, писма над камината, голяма стъклена чаша, пълна с капачки от бира. Опитах да се съсредоточа върху въпроса му, но всеки предмет в този дом бе удивителен, уникален, защото беше парченце от пъзела Уил и от неговия живот.

— Няма кой знае какво за казване — казах разсеяно.

— Хана!

Изръмжах недоволно, свалих си якето и го метнах на облегалката на стола.

— Просто не бях там… сякаш беше мач, а аз седях на резервната скамейка — казах, но при вида на изражението му веднага млъкнах. Очите му бяха широко отворени, устните му — разделени. Обходи с поглед цялото ми тяло.

— Какво има? — попитах.

— Какво, за бога си… — закашля се. — Дошла си дотук облечена само с това?

Погледнах се и ако до преди малко се бях чувствала притеснена от решението си да дойда, то сега вече ми се искаше да умра. Бях излязла по къси гащи и потник! Очевидно съм имала време само да намъкна долнището на пижамата си, пухените ботуши и огромното палто на Йенсен. Потникът ми едва ли оставяше много работа за въображението. Зърната ми се виждаха през прозрачната материя, а сега на всичкото отгоре бяха втвърдени като костилки.

— Опа! — извиках и скръстих ръце пред гърдите си, опитвайки се да прикрия факта, че очевидно навън ще да е било зверски студ. — Трябвало е да се погледна в огледалото, преди да тръгна, но исках да те видя… Странно ли е?

Странно е, нали? Предполагам, че в момента нарушавам около петнайсет от правилата, които ми каза.

— Мисля, че има клауза, която позволява изключение, в случай че някой се появи в такова облекло — каза, с мъка откъсна очи от гърдите ми и се захвана да довърши започнатото в кухнята.

За първи път изпитах удоволствие, дори надмощие, че му действам по този начин. Опитах се да не изглеждам прекалено самодоволна, когато излезе от кухнята с две чаши с нещо топло. Парата се виеше над тях.

— И защо срещата е минала така зле? — попита.

Седнах на пода пред огъня и опънах крака напред.

— Просто… мислех за други неща.

— Като например?

— Ами… наприииимеееер… — Опитах се да разтегна думата колкото е възможно повече, за да не се налага да отговарям. Но накрая бях принудена да изплюя камъчето. — Като например за партито.

Последва дълъг миг на тежко мълчание.

— Аха… Разбирам.

— Да.

— Е, ако не си забелязала, нека ти припомня, че и аз не спях пети сън.

Кимнах и се обърнах към огъня. Не бях сигурна как да продължа.

— Винаги съм била способна да контролирам мислите си, да им давам насока. Ако е време за училище или лекции, значи тръгвам натам. Ако е време за работа, значи мисля за работа. Но напоследък концентрацията ми е нула.

Той се засмя нежно и седна до мен.

— Вярвай ми, знам точно за какво ми говориш.

— Не мога да се съсредоточа.

— Да… — Почеса гърба си и ме изгледа изпод черните си мигли.

— Не спя добре, никак даже.

— И аз.

— Толкова съм напрегната, че не мога да издържа на едно място повече от минута. — Чух как въздъхна, после бавно, много бавно пое въздух и едва тогава разбрах колко близо седи до мен и ме гледа. Очите му изучаваха всеки сантиметър от лицето ми.

— Не знам… Никога не съм бил така… разсеян. Никога не съм позволявал някой да ме разконцентрира по този начин — каза.

Бях толкова близо, че можех да видя всяка мигла, огряна от светлината на камината, виждах дори съвсем дребните лунички по носа му. Без да мисля, се наведох напред и устните ми погалиха неговите. Очите му се разшириха. Усетих как застива и секунда след това раменете му се отпуснаха с нечовешко облекчение.

— Не трябва да искам това — каза. — Нямам никаква представа какво правим.

Не се целувахме, не истински, просто устните ни се докосваха, дишахме един и същи въздух, вдишвахме и издишвахме заедно. Можех да усетя аромата на сапун и паста за зъби. Виждах отражението си в зениците му. Той затвори очи и ме целуна. Само веднъж. С разтворени устни.

— Кажи ми да спра, Хана.

Ала не можех да го спра. Просто вдигнах ръце, обвих ги около врата му и го придърпах по-близо. И после… целувката му стана настоятелна, сякаш някаква сила се отприщи в него, а аз трябваше да се хвана за тениската му, за да не падна.

Той отвори уста и засмука долната ми устна, езика ми. Под стомаха ми се разля горещина. Топях се и щях да се топя, докато от мен остане само едно пулсиращо като обезумяло сърце и ръце, вплетени в неговите.

Паднахме на пода, един до друг.

— Не знам… — започна с напрегнат глас и насечено дишане. Кажи ми какво искаш да направя.

Усетих ерекцията му до бедрото си и се зачудих от колко време е така. Дали бе мислил за това, както бях мислила и аз? Исках да го докосна, да го гледам как се разпада, да виждам отчаянието в лицето му, като на партито, като в съзнанието ми, в спомена ми. Устните му се плъзнаха по шията ми.

— Отпусни се. Ще го направя хубаво. Кажи ми само какво искаш.

Ръката ми се плъзна под тениската му. Когато се претърколи върху мен, усетих здравите мускули на гърба и на ръцете му. Прошепнах името му. Гласът ми звучеше слаб и сякаш не беше мой, но имаше нещо ново, нещо сурово и отчаяно между нас. А аз исках още и още от това ново нещо.

— Преди, когато бях по-малка, обичах да си представям какво ли би било да те усетя върху себе си — казах, но не бях сигурна откъде се взеха тези думи. Той ме покри с тялото си и се настани между разтворените ми крака. — Когато лежахте с брат ми във всекидневната и си приказвахте, когато събличаше тениската си навън, преди да измиеш колата.

Той простена леко и направи пътечка с палец по лицето ми.

— Не ми казвай това, моля те.

Но аз мислех само за това. Това беше всичко, което изплуваше в съзнанието ми. Какъв го виждах тогава и какъв бе сега. Не е възможно да пресметна колко пъти си го бях представяла без дрехи, колко пъти се бях чудила какви звуци издава, когато изживява оргазма си. И ето го сега над мен. Тежкото му тяло бе покрило моето, ерекцията му бе между краката ми, усещах здравите му мускули под тениската му. Исках да запомня всяка татуировка, всяка извивка на прекрасната му фигура.

— Гледах те през прозореца — казах и дъхът ми замря, когато усетих твърдия му пенис точно пред клитора ми. — Господи, когато бях на шестнайсет, ти беше основният герой във всеки мой сън.

Той се надигна колкото да ме погледне. Явно беше крайно учуден.

— Не трябваше ли да ти казвам това? — преглътнах тежко.

— Аз… аз… не знам… — Изглеждаше зашеметен, объркан, сякаш водеше някаква вътрешна битка. Не можех да откъсна очи от устните му. — Знам, че не трябва да си мисля, че това е възбуждащо, но не мога да се боря със себе си. За бога, Хана, ако свърша в пижамата си, не вини мен, а себе си.

Нима наистина мога да постигна такъв резултат?

Думите му сякаш детонираха някаква бомба в гърдите ми и изведнъж исках да му кажа всичко, да махна товара от себе си и да го прехвърля на него.

— Понякога мастурбирах — прошепнах. — Чувах гласа ти от другата стая и си представях… питах се какво ли би било, ако си при мен, ако говориш на мен. И когато свършвах, си представях че това не е моята ръка, а твоята.

Той изруга, целуна ме дълго, страстно, нетърпеливо, после захапа устната ми.

— И какво си представяше, че ти казвам?

— Колко е хубаво да си в мен и колко много ме желаеш — казах в устните му. — Не бях много изобретателна по онова време, нямах и достатъчно въображение. Убедена съм, че устата ти е много по-мръсна от това, което съм си представяла тогава.

Той се засмя. Беше нисък, гърлен смях, дрезгав и суров, усетих как вибрира и влиза под кожата ми.

— Добре, хайде да си представим, че си на шестнайсет и току-що съм влязъл в стаята ти — каза. Беше малко несигурен. — Няма нужда да си събличаме дрехите, ако не си готова.

Не знаех какво да отговоря. Да, исках, много исках да съм напълно гола под него, да разбера какво е да го имам в себе си, но… истински секс с Уил сега, тази вечер?.. беше прекалено рано. Прекалено опасно.

— Покажи ми. Не знам как се прави с дрехи — казах и добавих шепнешком: не съм сигурна, че знам как се прави и без дрехи. Едва ли е новост за някого.

Той се засмя, целуна ухото ми и захапа меката му част. Как само движеше ръце по тялото ми, как тялото му се плъзна върху моето! Едва докосваше кожата ми. Беше толкова обиграно движение, сякаш му бе втора природа, като инстинкта му да диша! Усетих тежкия му дъх върху шията си.

— Просто се движи под мен, опитай се да намериш сама това, което ти харесва.

Кимнах. Раздвижих се под него и усетих твърдия му пенис между краката си.

— Усещаш ли го? — каза и го притисна към клитора ми. — Така добре ли е?

— Да. — Зарових пръсти в косата му и дръпнах рязко. Той пое въздух през зъби, изсъска като змия и започна да се движи по-бързо.

— Мамка му, Хана! — Вдигна тениската ми нагоре, събра я на топка над гърдите, наведе се и пое зърното ми дълбоко в устата си и силно го засмука. Въздухът буквално се изпари от дробовете ми. Повдигнах бедра, търсеха го.

Впих нокти в кожата му и всеки път, когато го драсках като дива котка, той ме възнаграждаваше с животинско стенание.

— Точно така. Не спирай! — Пръстите му вървяха по пътечката, която устните му оставяха по кожата ми. Затворих очи и се предадох на усещането от горещия му език навсякъде по тялото ми. Целуваше устните ми, шията. Болката между краката ми бе непоносима, усещах колко съм мокра, колко съм… празна… колко много желаех да почувствам устните му там, пръстите му, пениса му в мен! Плъзнахме се по пода, нещо одраска гърба ми, но не ми пукаше. Исках само да не прекъсвам контакта с тялото му.

— Близо съм — казах почти без дъх. Той ме погледна изненадано, косата падаше над очите му, устните му бяха разтворени.

— Наистина ли? — попита развълнувано.

Имах сили само да кимна. Светът изчезна, около мен имаше само мъгла, болката между краката ми бе толкова тежка, гореща, потребността ми… непоносима, неотложна. Исках да изпълзя от кожата си, да го моля да свали дрехите ми, да ме чука, да ме накара да го моля.

— Мамка му, не спирай това, което правиш — каза, без да спира да трие таза си върху мен. — Почти съм готов.

Пръстите ми се увиха около тениската му в юмрук. Започвах да падам. Затворих очи, оргазмът се спусна по гърба ми и експлодира между краката. Извиках името му, усещах как започва да се движи по-бързо. Пръстите му се впиха в бедрата ми, започна бясно да трие пениса си между краката ми и свърши с тежък стон.

Сетивата се връщаха в тялото ми едно по едно. Почти не усещах крайниците си. Бях толкова изтощена. Едва държах очите си отворени. Уил се строполи върху мен. Дъхът му опари шията ми. Кожата му беше мокра, гореща от камината и от физическото усилие… предполагам.

Той се подпря на лакти и ме погледна някак замаяно, толкова сладко и леко срамежливо.

— Здрасти — каза и дяволитата му усмивка отново огря лицето му. — Извинявай, че се промъкнах в спалнята на малката шестнайсетгодишна Хана.

Издухах мокрия кичур от лицето си и отвърнах на усмивката му.

— Пак заповядай. По всяко време.

— Аз… не че бързам или нещо… но май трябва да ида да се измия.

Целият абсурд на ситуацията се надигна като сапунен балон. Не се стърпях и избухнах в смях. Лежахме на пода в апартамента му, под гърба ми имаше обувка или нещо подобно, а той бе свършил в долнището на пижамата си.

— Ей, не се смей! Казах ти, предупредих те, че ти ще си виновна, ако стане нещо такова.

Почувствах жажда. Облизах сухите си устни и казах:

— Бягай! — И го потупах по гърба. Той ме целуна веднъж, оттласна се от пода, стана и тръгна към банята.

Останах да лежа на пода няколко минути. Усещах как потта започва да засъхва по тялото ми и как сърцето ми се връща към нормалния си ритъм. Беше много странно чувство. От една страна, бях далеч по-добре, но от друга… доста по-зле. По-добре, защото изведнъж усетих умора, и по-зле, защото вече знаех какво е да усещам пениса на Уил да се движи между краката ми. А това вече беше нещо, което можеше напълно да ме извади от равновесие за дълго време. Беше далеч по-силно изживяване от случката на партито и щеше да се превърне в спомен, който нямаше да забравя през дните и нощите занапред.

Обадих се за такси, отидох в кухнята, пих вода и си наплисках лицето. Той се върна в хола. Беше обул чисто долнище. Миришеше на сапун и паста за зъби.

— Извиках такси — казах и го погледнах успокоително, исках да го уверя, че нищо лошо няма да ми се случи.

Лицето му посърна… или поне така ми се стори. Беше наистина мигновена реакция, от която той се окопити страшно бързо, така че не знам дали не беше само игра на въображението ми.

— Добре — каза тихо, тръгна към мен и ми подаде тениската. — Мисля, че сега ще мога да заспя.

— Е, значи ти е трябвал само един оргазъм — засмях се.

— Всъщност… — Гласът му беше гърлен, замислен. — Да, пробвах няколко пъти тази вечер, но не стана… преди да дойдеш.

Умората ми се изпари като лятна роса. Сега цяла нощ щях да си представям как Уил мастурбира и какво ли е да си там в някое ъгълче и да гледаш. Не бях сигурна, че ще мога да заспя до края на живота си.

Той ме изпрати до таксито, целуна ме по челото и се загледа, докато се качвах. Колата се отдалечаваше от тротоара. След секунди получих съобщение.

Пиши ми, когато се прибереш у вас.

Живеех само на седем пресечки, бях си у дома след няколко минути. Покатерих се на леглото, свих се върху възглавницата и написах:

У дома съм.