Кристина Лорен
Красив играч (7)

Шест

Нещо се беше променило, нещо напълно се беше объркало през последните дни. Усещах тежест и напрежение между нас. Като щанга, която и двамата едва крепяхме. Започна преди няколко сутрини. Хана беше тиха, разсеяна, падна и кракът й се схвана. После на закуска беше явно агресивна и раздразнителна. Но това беше лесно за разбиране — очевидно се бореше с нещо. И се дразнеше по същия начин, по който изпусках нервите си и аз. Сякаш се бореше със силата на мощен магнит, който никой на света не можеше да премести и който ни дърпаше в съвсем различна посока, в друга зона, където хората не бяха „само приятели“.

Телефонът ми иззвъня на масичката за кафе. Подскочих в мига, в който видях снимката й на екрана. Опитах се да пренебрегна топлото и леко приповдигнато чувство. И това само защото бе решила да ми се обади.

— Искам да дойдеш с мен на едно парти тази вечер — каза направо. Изобщо не си направи труда да губи време в поздравления и празни приказки. Типично за Хана, когато е нервна. — Освен ако… Мамка му, днес е събота. Освен ако нямаш някоя платонична среща или планиран и регулиран във времето секс с някоя НЕприятелка.

Изобщо не обърнах внимание на последното дълго и засукано изречение, защото се съсредоточих върху първото. Просто си представях парти в някоя от залите за конференция на факултета по биология в Колумбийския университет, една двулитрова бутилка газирана вода, пържени картофи, плувнали в кетчуп и магазина.

— Какво парти?

— За освещаване на къща — каза след кратка пауза.

— Каква къща?

Тя изсумтя и се предаде.

— Добре, добре. Студентско парти. Не е къща, а квартира. Едно от момчетата в катедрата се премести в нов апартамент.

Сигурна съм, че е гадна дупка. Ще ми се да ида и искам да дойдеш с мен.

Засмях се и попитах:

— И ще има ли много газирана вода, солети и чипс?

— Доктор Самър, не бъдете сноб! — каза с въздишка.

— Не съм сноб. Аз съм мъж над трийсет години, завършил съм преди векове и за човек като мен див купон е, когато накарам Макс да даде над хиляда долара за бутилка скоч.

— Просто ела. Обещавам ти, че ще изкараш страхотно.

Въздъхнах, загледах в наполовина празната бутилка с бира на масата.

— Аз ли ще съм най-старият там?

— Вероятно — призна тя. — Но със сигурност знам, че ще си и най-сексапилното парче.

Това ме накара да се засмея. Но после си помислих каква нощ ме чака без това смешно предложение. Бях се обадил на Кристи да й кажа, че не мога днес. Все още не знаех защо.

Лъжа! Много добре знаех защо. Почувствах се много странно, много кофти… че не съм съвсем честен с Хана, че я лъжа, както не бях откровен с всички останали жени, а тя ми даваше толкова много, даваше ми всичко от себе си, стараеше се.

Когато казах на Кристи, че искам да отложим, бях сигурен, че усети в гласа ми нещо повече от обикновеното „Дай да отложим днес, че съм зает“. Тя не попита защо, не се опита да го отложи за друг ден. Кити би питала, би се опитала да насрочи среща за след ден или два. Подозирах, че едва ли някога ще се видя отново с Кристи.

— Уил?

Въздъхнах, станах и тръгнах към обувките си до вратата.

— Добре, ще дойда. Но искам да облечеш прозрачна тениска или риза, за да мога да се наслаждавам на зърната ти. За да не умра от скука.

Тя се засмя някак задъхано, но прозвуча едновременно като щастливо дете, което е получило своето, и в същото време доста съблазнително.

— Съгласна съм.

— Беше точно както си го бях представил — мизерна квартира на безпаричен студент. До болка позната картинка. Натисна ме носталгия по моите студентски времена. Беше претъпкано с народ. Диваните бяха изкорубени, покрити с петна.

Телевизорът беше сложен на някаква дъска, опъната между две щайги за бутилки за мляко. Масичката за кафе определено бе виждала и по-добри дни, дори години, след което я бяха дали на тези момчета да я дотрошат.

В кухнята се бе събрала орда брадясали хипстери, събрани около голяма бъчонка с бира. Имаше най-различен алкохол, някои от бутилките бяха наполовина празни. На барплота имаше безразборно оставени безалкохолни за разредител. Но от изражението на Хана можех да предположа, че за нея това е раят. Пружинираше от щастие до мен, лицето й грееше. Хвана ръката ми и я стисна:

— Толкова се радвам, че дойде!

— Я ми кажи честно, ходила ли си някога на купон? — попитах.

— Веднъж — каза и ме задърпа навътре в бърлогата. — В колежа. Изпих четири шота „Бакарди“ и повърнах върху обувките на някакъв. Все още нямам представа как съм се прибрала вкъщи.

Само като си го представих, и стомахът ми се обърна. Бях виждал това винаги изумено момиче с ококорени очи, готово да опита всякаква лудост, да опита какво ли не, за да изглежда като другите. Бях го виждал буквално на всяко едно парти в училище и в университета. Но не исках да си представям, че в очите на някого другиго това неопитно, наивно момиче е била Хана. В моите очи тя бе много по-умна, напълно наясно със себе си и с реалността. Тя все още разказваше, но едва я чувах заради оглушителния шум, затова наведох глава към нея.

— … Играехме на някоя тъпа игра в общежитието и пиехме узо. Това бяха дивите ни купони. Като казвам „да пием“, имам предвид, че другите пиеха, а аз гледах. Само като вдигна тази напитка към устата си, ми иде да повърна, какво остава да я пия. Съквартирантката ми беше гъркиня — каза през рамо.

Хана ме представи на група студенти, предимно момчета. Имаше един Дилън, един Хау, един Арън и доколкото разбрах… Анил или нещо от сорта. Единият й подаде коктейл с много саке от череши и малко сода. Знаех, че не може да пие, и някакъв бащин или майчински инстинкт се задейства у мен.

— Искаш ли нещо безалкохолно? — попитах високо, така че да ме чуят и останалите.

Мамка му, какви задници! Бутат ти алкохола в ръката, без дори да те питат дали искаш, или не. Те изчакаха отговора й, тя обаче не каза нищо, направо отпи и съобщи почти напевно:

— О, това е много хубаво. Майко мила! Обаче гледай да не изпия повече от едно — прошепна, но очевидно напитката й хареса. И докато ми говореше, се настани плътно до мен. — В противен случай не съм отговорна за действията си.

Е, майната му на всичко. С последното й изречение се изпариха всичките ми планове да играя големия батко, който пази сестричката си на обикновен студентски купон.

Тя изпи коктейла си доста бързичко. Бузите й порозовяха, лицето й грееше, очите й искряха от щастие, усмивката не слизаше от лицето й. Господи, колко е хубава! Искаше ми се да сме сами в моя апартамент, да гледаме филм… и си поставих за цел да го направим много скоро.

Огледах се. Междувременно бяха дошли още хора, нямаше как да се влезе в кухнята. Една студентка, която завършваше с Хана, се приближи към нашата групичка и започнаха разговор за най-лудите професори в университета. После момичето ми се представи и застана между мен и Дилън. Усещах как Хана следи реакциите ми. Около нея винаги внимавах много и се опитвах да се погледна с нейните очи. Тя беше права, когато каза, че забелязвам красивите жени, но макар че момичето беше много хубаво, не означаваше нищо за мен, особено в присъствието на Хана. Дали наистина вярваше, че имам навик да чукам всяка по-прилично изглеждаща жена по всяко време, независимо от мястото? Погледнах я с укор. Тя се засмя и каза:

— Много добре те познавам — каза само с устни.

— Не, наистина не ме познаваш — измърморих и после… майната му… казах, така че да ме чуят всички — Какво още има да опознаваш!

Тя не откъсна очи от мен през следващите няколко дълги, заредени с електричество минути. Виждах как вената на врата й пулсира, как гърдите й се надигаха с учестеното й дишане. Тя сложи ръка на бицепса ми, спусна пръсти по татуировката на фонографа, която си направих, когато дядо ми почина. Двамата като по сигнал направихме няколко крачки назад и излязохме от групичката. Гледахме се и се усмихвахме тайно един на друг.

Мамка му, това момиче ме кара да се чувствам като врата без панти. Откачен.

— Разкажи ми за тази — прошепна.

— Направих си я преди година, когато дядо почина. Той ме научи как да свиря на бас китара. Дядо не слушаше музика само когато спеше.

— Кажи ми за някоя, която не съм виждала — закова поглед в устните ми. Затворих очи.

— Имам една на лявото ребро. Дума е. Пише „Не“.

Тя се засмя и се приближи плътно до мен. Толкова плътно, че усещах аромата на сакето от череши в дъха й.

— Защо?

— Направих си я в гимназията. Пиян до козирката. Нещо в знак на протест срещу теорията, че Бог е създал Ева от реброто на Адам.

Тя отметна глава назад и се засмя. Харесвах, когато се смееше така — сякаш смехът й идваше от стомаха и разтърсваше цялото й тяло.

— Дяволски си красива — казах тихо и без да мисля, плъзнах палец по бузата й.

Тя изправи глава. С поглед, закован в устните ми, и с палава усмивка ме хвана за ръка и ме изведе от кухнята.

— Къде отиваме? — попитах, но я оставих да ме води по някакъв тесен коридор със затворени стаи.

— Тихо. Няма да си удържа нервите, преди да стигнем дотам. Просто ела с мен.

Знаех, че не познава добре апартамента, но се оставих да ме води. Щях да я следвам дори ако пред нас избухнеше пожар и се наложеше да минем през него. В крайна сметка бях дошъл на това бохемско парти в тая кочина заради нея.

Тя спря пред една затворена врата, почука и зачака. Притисна ухо до вратата, усмихна ми се и натисна дръжката.

Стаята беше тъмна и, слава богу, нямаше никого. Освен това изглеждаше чиста в сравнение с кухнята и хола. Имаше легло. Личеше, че чаршафите са току-що сменени. До ъгъла имаше тоалетка, но до отсрещната стена бяха наредени много кашони.

— Чия е тази стая? — попитах.

— Не знам. — След което се обърна, заключи вратата, погледна ме с усмивка и каза — Здравей.

— Здравей, Хана.

Тя зяпна от изненада, а сивите й очи се разшириха от изумление.

— Не ме нарече Зиги?

— Да, знам — прошепнах с усмивка.

— Кажи го пак — гласът й беше дрезгав, сякаш ме молеше да я докосна, да я целуна.

И може би, когато я нарекох Хана, за нея е било като докосване, като целувка. Поне за мен беше така. Част от мен… една много голяма част от мен реши, че нищо не ме интересува повече. Не ме беше грижа за случилото се преди дванайсет години между мен и сестра й, че брат й е един от най-добрите ми приятели, нито че Хана е седем години по-малка от мен и в много отношения много по-невинна. Бяхме сами в тъмна стая и цялата ми кожа вибрираше от желанието да ме докосне.

— Хана — прошепнах отново. Двете срички изкънтяха в мозъка ми. Пулсът ми се качи за наносекунди. Тя се усмихна на нещо свое си и пак погледна устните ми. Плъзна език по пресъхналата си устна.

— Какво става, Мистик? — прошепнах. — Какво правим в тази тъмна стая? Разменяме си еротични погледи?

Тя вдигна ръка и ме прекъсна.

— Все едно тази стая е Лас Вегас. Каквото се случи във Вегас, остава във Вегас. Тоест, каквото си кажем тук, остава тук.

Кимнах, но в интерес на истината не можех да мисля за нищо друго, освен за изумително съблазнителната извивка на устната й.

— Да…

— Ако ти се струва странно или ако прекрачвам границата на приятелството, която не знам как и благодарение на какво чудо не съм прекрачила досега, просто ми кажи и можем веднага да си тръгнем. И после всичко ще е като преди — неловко и смешно.

— Добре — казах пак съвсем тихо и я наблюдавах как поема дълбоко въздух. Гърдите й трепереха. Беше леко подпийнала и много притеснена. Усещах как нетърпението и очакването буквално се стичаха по гърба ми.

— Толкова съм напрегната, когато съм около теб — каза тихо.

— Само около мен? — попитах с усмивка.

— Искам да ме научиш… на разни неща. Не само как да се държа с мъжете, а… как да бъда с мъж. Непрестанно мисля за това. И знам, че за теб не е проблем да го правиш, без да си емоционално ангажиран, и не се налага да имаме връзка… Ние сме приятели, нали?

Много добре знаех накъде отиват нещата.

— Каквото и да поискаш, ще го направя.

— Но ти не знаеш какво ще поискам.

— Искай тогава — казах и се засмях тихичко.

Тя направи крачка напред, сложи ръка на гърдите ми. Наложи се да затворя очи, за да поема ударната вълна от усещания. Топлата й длан се плъзна надолу по корема ми. Чудех се дали е усетила как сърцето ми прави опити да пробие ребрата ми. Усещах пулса си навсякъде — в гърдите, вените, по кожата си.

— Гледах още един филм… порно де.

— И?

— Тези филми всъщност са много кофти — каза тихо, сякаш се притесняваше да не накърни мнението ми за порното.

— Така е — казах със смях.

— Жените са толкова неестествени, почти през цялото време са гримирани и красиви, но сега, като се замисля, и повечето мъже са някакви напудрени, прекалено хубави.

— Почти през цялото време? — попитах.

— Да, почти. Например накрая е някак грозно — каза тя толкова тихо, че едва я чувах. — Малко преди края, го вади и свършва върху нея, навсякъде върху нея.

Плъзна пръсти под ризата ми, усетих гъдел по косъмчетата под пъпа ми, после заопипва колана на панталона ми. Пое дъх през зъби и плъзна ръце нагоре.

Мамка му! Няма да издържа!

Толкова бях възбуден, едва се удържах да не я докосна, да я хвана за бедрата. Но исках тя да води, тя да говори. Тя ме доведе тук, тя започна това. Исках тя да каже какво очаква от мен и после да остави останалото на мен. И тогава вече нямаше да се налага да си стискам ръцете една в друга.

— В порното винаги е така — казах. — Мъжът никога не свършва в жената.

Тя ме погледна и каза:

— Всъщност тази част ми хареса.

Вече не само бях надървен, бях напълно вцепенен, почти до безчувственост. Едва преглътнах.

— Така ли?

— Хареса ми, защото това беше единственото реално в този филм. Мисля, че едва сега започвам да се замислям над тези неща. Не съм го пробвала преди или може би не съм искала да експериментирам с мъжете, с които съм била. Но откакто започнах да се виждам с теб, не мога да спра да мисля за това. Искам да разбера какво харесвам, какво обичам, какво може да ми достави удоволствие.

— Това е много хубаво решение. — Не биваше да й отговарям веднага. В гласа ми се долавяше отчаяние, а не исках да е така, не исках да разбере. Ала повече от всичко исках да ме помоли да я занеса до леглото и да я чукам толкова настървено, че цялото парти да разбере къде и кой я чука.

— Наистина не знам кое е хубаво за мъжете. Казваш, че са лесни, но за мен не са, никой не е лесен за мен.

Без да откъсва очи от лицето ми, тя взе ръката ми и я сложи върху гръдта си. Усетих я — сочна, пълна, мека; кожа като сметана. Беше хиляди пъти по-прекрасна, отколкото си бях представял. Не исках никога да спирам да я усещам под дланта си. И това беше единственото, което ме спря да не я премажа между себе си и стената.

— Искам да ми покажеш как — каза тя.

— В какъв смисъл… да ти покажа?

Тя затвори очи, преглътна:

— Искам да те докосвам и да те накарам да свършиш.

Поех дълбоко въздух и погледнах към леглото в средата на стаята.

— Там ли?

Тя проследи погледа ми и поклати глава:

— Не, не там. Не е задължително да е легло. Просто… — Тя се поколеба и след това попита тихо: — Съгласен ли си всъщност?

— Разбира се, че съм съгласен. Не съм сигурен, че мога да откажа, дори и да се налагаше.

Тя захапа устна, за да прикрие усмивката си и сложи ръката ми върху ханша си.

— Искаш да кажеш, че ще ми направиш… ръчна? — попитах и присвих колене, за да я погледна в очите. Не можех да повярвам, че водя този разговор.

Никога не бях задавал такива директни въпроси. Положението бе напълно сюрреалистично, но трябваше да знам точно какво иска от мен, за да не отивам прекалено далеч и да не си позволявам да изгубя напълно контрол.

— Питам, за да съм сигурен, че съм разбрал правилно.

Тя преглътна тежко и кимна срамежливо.

— Да.

Направих крачка към нея и когато усетих аромата на шампоана й, разбрах колко съм притеснен. Никога, абсолютно никога в живота си не съм бил нервен преди подобно преживяване, но сега бях ужасен. Не ми пукаше дали аз бих се чувствал добре, дали за мен би било удоволствие. Исках сексът да е забавление, да е красиво и дълбоко изживяване за нея, да спре да мисли, че е нещо скучно.

Знаех, че ще бъде или прекалено бавна, или прекалено бърза, или няма да го държи здраво, или ще го стиска прекалено силно, но знаех също, че каквото и да направи и както и да го направи, ще се разпадна в ръцете й. Категорично не исках да се затваря пред мен, исках да е отворена и пряма с мен във всеки миг от живота си.

— Няма проблем, можеш да правиш каквото поискаш — казах, като се опитвах да намеря баланса между нежността и желанието да бъда по-груб и изискващ в секса.

Тя разкопча колана ми, а аз отделих ръце от ханша й и ги плъзнах до горното копче на ризата й. Усмивката й беше закачлива, наведе глава, опита се да я скрие, но не успя. Нямах никаква представа как изглеждам, но може би съм стоял пред нея с отворена уста, с разтреперани върху копчетата й ръце, с широко отворени очи. Плъзнах блузата по раменете й.

Забелязах, че се колебае, преди да свали ципа ми, пръстите й бяха несигурни. Направи крачка назад и ризата падна на пода.

Стоеше пред мен с най-обикновен бял сутиен. Пресегнах се зад гърба й, погледнах я да се уверя, че ми е позволено да го разкопчая. Измъкнах го през ръцете й.

Нищо на света не би могло да ме подготви за гледката на голите й гърди. Стоях и я гледах като идиот, като пълен глупак.

— Само да ти кажа, че не си задължен да правиш каквото и да е с мен — каза тя.

— Само да ти кажа, че няма начин да си вържа ръцете зад гърба. Не е възможно точно в този момент.

— Искам да се съсредоточа, а ти може да ме… разсейваш.

Господи, та тя ме убива така!

— Много изпълнителна ученичка имам — казах с неодобрение и се наведох да целуна гънката между рамото и шията й. — Но няма да стоя като препариран и да се правя, че не забелязвам гърдите ти. Предполагам, че ти е направило впечатление — леко съм… обсебен от тях.

Кожата й беше мека, миришеше божествено. Отворих уста и захапах леко. Тя простена и се притисна към мен с цялото си тяло. Най-божествената, най-искрената и най-желаната от всеки мъж реакция. В съзнанието ми нахлуха всякакви фантазии: как пръстите й се забиват в гърба ми, как отварям уста и я впивам в зърното й, докато тялото ми я покрива.

— Докосни ме, Хана!

Повдигнах гърдата й в ръката си, стиснах леко. Майчице, можех да я изям. Тя отново бе сложила пръсти на ципа ми, но се колебаеше, не мърдаше.

— Покажи ми как да го направя.

Мисля, че това бе най-възбуждащото нещо, което бях чувал от устата на жена. Или може би бе от гласа й, малко дрезгав и много гладен. Или може би беше фактът, че знаех колко завършена и съвършена е тя и че единствено тази „задача“ я караше да се чувства неумела и далеч от удобството и увереността, с която обитаваше собственото си тяло и съзнание. Или може би това, че бе помолила мен. Или може би просто бях луд по тази жена. Когато ме помоли да й покажа как да ми достави удоволствие, се почувствах силен и уверен. Искаше ми се да се опълча срещу вселената и да извикам: Това не е твое, това е само мое.

Преместих ръцете й на колана на джинсите ми, разкопчахме ги и ги свалихме заедно с боксерките. Тя не откъсваше очи от мен. Вдигнах ръце и ги плъзнах в косата й. Наведох се и целунах шията й.

— Господи, колко си вкусна!

Бях толкова възбуден, че усещах пулса си по цялата дължина на пениса. Трябваше да се освободя от това кошмарно напрежение.

— За бога, Хана, увий ръка около мен.

— Покажи ми, Уил — примоли се тя и плъзна пръсти по корема ми и надолу едва докосвайки пениса ми. И двамата погледнахме надолу. Телата ни се движеха в синхрон. Взех топлата й ръка и я увих около пениса си. После й показах как да я движи надолу и нагоре. От устните ми се откърти животински рев:

— О, мамка му, мамка му!

Тя простена тихичко, развълнувано и в същото време някак напрегнато. Само този звук бе в състояние да ме довърши.

Стиснах здраво очи, да се овладея, наведох се и целунах шията й, и продължих да я напътствам с ръка. Беше толкова бавно. Не ми бяха правили ръчна от… не помня кога. В сто процента от случаите минавах на свирка или направо към чукане. Но точно сега, в нашето положение, на мястото, където се намирахме, това беше може би най-правилното решение.

Устните й бяха толкова близо, усещах аромата на сакето от череши.

— Странно, че те докосвам там, а дори не сме се целунали — прошепна тя.

Поклатих глава, погледнах надолу към пръстите й, увити около пениса ми. Не можех да мисля.

— Няма грешно или правилно в секса. Няма правила.

Тя вдигна поглед и закова очи в устата ми.

— Не се налага да ме целуваш — каза.

Гледах я и не вярвах на ушите си. Исках да я целуна. От седмици исках.

— По дяволите, Хана, трябва.

Плъзна език навън, навлажни устните си.

— Добре.

Наведох лице към устата й, не спирах да движа ръката й по пениса си. Просто я гледах.

Устните й бяха на един дъх разстояние, от тях се отломваха нежни кратки стонове, когато докосваше главичката на пениса ми. Беше прекалено хубаво, за да е просто една обикновена ръчна. Всичко беше прекалено интимно за само приятели. Погледнах очите й, после устата й и преминах последното делящо ни разстояние, за да я целуна. Най-сетне да я целуна!

Беше толкова сладка и топла. Първата ни целувка беше… неземна, съвсем различна.

Само прокарвах устни по нейните, сякаш я молех: Нека направя това за теб. Позволи ми да те целуна и обещавам да бъда нежен и внимателен с всяка частичка от прекрасното ти тяло. Целунах я няколко пъти. Внимателни, деликатни целувки. Исках да знае, че ще го направя бавно, толкова бавно, колкото тя иска. Отворих леко уста и захапах долната й устна. Тя простена. Изтръпнах. Господи! Как исках да я вдигна, да я чукам с език, да я закова за стената и да я чукам истински, да я усетя отвътре, да гледам как по лицето й минават всички чувства, да наблюдавам как изживява всяка секунда от… мен.

Тя се дръпна леко назад и започна да изучава устата, очите, челото ми. Бях сигурен, че това, което вижда, й е забавно, истински вълнуващо. Без съмнение разбираше, че никак не съм безразличен към случващото се.

Нищо не бе в състояние да ме извади от транса. Никакви фойерверки навън, никакъв шум пред вратата, дори пожар в коридора не можеше да ме върне обратно на земята.

Желанието ми един ден да вляза в нея, да я притежавам, цялата… тази потребност се забиваше като шипове под ребрата ми. И тези шипове притискаха гърдите ми. Болеше.

— Нали ще ми кажеш, ако не правя нещо както трябва? Не искам да изглеждам непохватна — каза тихо.

— Бих ти казал, но не си непохватна. Всичко, което правиш, е толкова хубаво. И не забравяй, че сега ме докосваш само с ръка!

Тя ме изгледа притеснено и попита несигурно:

— Другите жени правят ли това?

Преглътнах тежко. Не исках да споменава за другите, беше крайно неприятно. Точно сега не исках да мисля за друга жена. Преди време „другите“ бяха постоянното присъствие в живота ми, на всеки купон, на всяко парти. Но с Хана исках да изтрия с гума сенките им, исках да изчезнат, да ги няма.

— Тихо.

— Искам да кажа… дали обикновено правиш секс или и това.

— Харесва ми това, което правим в момента. Сега не искам нищо друго. Моля те, съсредоточи се върху това, което държиш в ръката си.

Тя се засмя, а аз усетих как пулсирам до пръсване в дланта й. Ето това правеше с мен смехът й.

— Добре. Само исках да уточня основните правила.

— Харесва ми, че искаш да се научиш как да ме докосваш.

— Харесва ми да те докосвам — каза с устни в моите. — И ми харесва да ми показваш.

Започнахме да се движим по-бързо. Показах й как да стиска по-силно. Казах й, че трябва да движи ръката по-бързо и здраво. Това я изненада.

— Стисни — прошепнах. — Обичам да е мощно, здраво.

— Не те ли боли?

— Не, не ме боли, напротив…

— Нека опитам — каза и избута ръката ми.

Сега имах свободна ръка да докосвам гърдите й. Обхванах едната, подухнах леко върху зърното и го засмуках. Тя простена и забави темпото, след това се окопити и продължи по-бързо.

— Мога ли да продължа да го правя докато свършиш? — попита.

Засмях се, без да отделям устни от зърното й. Бях в ужасно състояние. Треперех като пале пред нея и се налагаше да полагам нечовешки усилия да не свърша буквално всеки път, когато пръстите й се въртяха около връхчето.

— Всъщност… се надявах да стане точно така.

Засмуках врата й, затворих очи и се почудих дали би се разсърдила, ако й оставя червено петно. Искаше ми се да го видя там сутринта. Исках всички да го видят.

Земята се въртеше с по-голяма скорост, ръката й работеше повече от добре, но това, което ме довършваше, направо ме убиваше, беше самото й присъствие, близостта с нея, интимността на това, което правим. Ароматът и вкусът на гладката й стегната кожа, звуците на удоволствие, които пробягваха между устните й, удоволствието, че ме докосва. Тя беше много сексуална, отговаряше на всяко мое движение някак инстинктивно и много бързо. Беше любопитна. А аз… аз не можех да си спомня последния път, когато съм бил толкова възбуден.

— Хана, моля те, малко по-бързо! Моля те! — Думите ми прозвучаха толкова интимно, естествено, усещах как вибрират накъсани и задъхани върху кожата й.

Тя се поколеба само секунда, после изпълни молбата ми. Започна да движи ръката си по-бързо и по-здраво. А аз бях толкова близо… толкова скоро, прекалено рано! Но не ми пукаше. Дългите й пръсти около пениса ми! И ми разрешаваше да целувам и смуча устните й, шията й. Бях сигурен, че цялата й кожа, всяко кътче в тялото й е вкусно, сладко и ароматно.

Исках да й покажа какво е усещането да те чукат истински. Представих си как падам върху нея и как се заравям между краката й и я карам да свърши с мен.

Молех я да ме хапе. По раменете, по врата… където и да е. Не ми пукаше как звуча, знаех, че няма да се сърди за откровението ми. Без колебание, тя се повдигна леко на пръсти и заби зъбите си във врата ми. Мислите ми се превърнаха в пара, не виждах, бях сляп и глух за всичко наоколо, усещах всяко нервно окончание в тялото си като заредено с електричество и в същото време разкачено от останалите. Бях… раздробен. Ръката й се плъзна бързо, оргазмът ми се спусна по гърба с плашеща бързина и се изсипа в ръката й и върху голия й корем.

Тя престана да движи ръката си точно навреме, но не ме пусна. Гледаше надолу, следеше спазмите ми и тогава плъзна длан само веднъж, ей така, да види какво ще стане. Дръпнах се малко по-рязко.

— Не, повече не, моля те — казах. Гласът, дрезгав и напрегнат, сякаш не беше мой.

— Извинявай — каза и плъзна палец по белезникавата течност в ръката си. После я втри в кожата над ханша си. Очите й бяха широко отворени, пълни с детинско изумление. Дишаше тежко, гръдният й кош буквално подскачаше.

— Майко мила!

— Беше ли… — Стаята сякаш се изпълни с недовършения й въпрос и с моето тежко дишане. Зави ми се свят. Исках да я грабна, да я придърпам с мен на пода и вероятно… да загубя съзнание.

— Хана, беше страхотно!

Тя ме погледна почти триумфално. Сякаш бе направила велико откритие.

— Права бях. Когато свършваш, издаваш възможно най-красивия човешки звук.

Светът сякаш пропадна в бездна, защото… ето, топях се в ръцете й и единственото, което исках да разбера, беше дали това, което направи с мен, я бе възбудило. Исках да знам дали е мокра.

— Мой ред ли е сега? — попитах, допрял устни до меката кожа на шията й.

— Да, моля. — Дъхът й потрепваше.

— Ръцете ми ли искаш? Или искаш нещо повече?

Тя се засмя нервно.

— Не съм готова за повече… но мисля, че не мога да стигна до края с ръце. Убедена съм, че така не става при мен.

Отстъпих назад и я погледнах скептично. Разкопчах джинсите й, сякаш да я предизвикам да ме спре, но тя не го направи.

— Искам да кажа, че не мога да свършвам с пръсти… когато са в мен, ако ме разбираш — поясни тя.

— Разбира се, не можеш да свършиш, ако пръстите са само вътре. Клиторът е отвън, нали?

Пъхнах ръка под памучните й бикини и застинах. Кожата й беше гладка, напълно обезкосмена.

— Хана, не съм очаквал, че си правиш кола маска тук.

Тя се притесни.

— Клоуи говореше за… бразилска кола маска. Бях любопитна й…

Плъзнах пръст между устните й. Господи, не беше мокра, направо течеше!

— Харесва ми — призна с устни, допрени до шията ми. — Харесва ми да усещам кожата си такава.

— Толкова си мека! Искам да оближа всеки инч от това тук.

— Уил…

— Бих сложил устните си там на секундата, ако не бяхме в спалнята на някакъв… непознат човек.

Тя потрепери, като я докоснах и простена тихичко.

— Нямаш представа колко пъти съм си го представяла!

Какво, за бога! Не бяха минали и две минути и аз бях отново надървен!

— Сигурен съм, че ще се разтопиш като бучка захар. Ти как мислиш?

Тя се засмя и се хвана за раменете ми.

— Май вече се топя.

— И аз така подозирам. Ще се разтопиш върху ръката ми и после аз ще я оближа. Шумна ли си, когато свършваш, Черешке?

— Когато свършвам сама, не съм — прошепна леко задавено.

Само това ми трябваше! По дяволите! Можех да прекарам няколко десетилетия да разигравам в съзнанието си всякакви сценарии върху последното й изречение. Хана с разтворени крака на дивана си или в леглото и се докосва…

— Когато си сама какво правиш? Докосваш само клитора ли?

— Да.

— С някоя играчка или…?

— Понякога.

— Обзалагам се, че мога да те накарам да свършиш и без играчка — казах и плъзнах два пръста в нея. Тя буквално ги засмука и ги стисна здраво. Потърках нос в нейния.

— Харесва ли ти да усещаш двата ми пръста? Да усещаш как те чукат?

— Уил… говориш толкова мръснишки!

Засмях се и захапах челюстта й.

— Мисля, че това ти харесва.

— А аз мисля, че искаш да сложиш мръсната си уста между краката ми — каза нежно тя.

Простенах. Започнах да движа пръстите си по-силно и настоятелно.

— Мислил ли си за това? Сега мислиш ли за това? Да ме целунеш там?

— Да — признах. — Мислил съм и сега мисля, и съм убеден, че никога няма да ми се наложи да изплувам оттам за въздух.

Не вярвам да ми се наложи дори да дишам.

Колко е мокра. Въртеше таза си, усукваше цялото си тяло върху ръката ми и издаваше онези прелестни звуци, които толкова отчаяно исках да чувам. Извадих пръстите си, без да обръщам внимание на негодуванието й. Нарисувах влажна линия по брадичката й, по устните. Секунда след това покрих влажната пътечка с уста. Езикът ми жадно попиваше соковете от лицето й.

Имаше невероятен вкус. На жена. Мек и омайващ. Езикът й беше все още лепкав от напитката. Имаше вкус на череша, сочна, зряла обла и малка. Когато ме молеше за още и по-бързо, се чувствах като истински властелин.

Рязко свалих джинсите и бикините й до долу и изчаках да излезе от купа с дрехи. Стоеше напълно гола пред мен. Ръцете ми трепереха от неконтролируема потребност, нужда, желание, копнеж да се плъзна в меката й влажна топлина. Тя хвана китката ми и нетърпеливо сложи ръката ми между краката си.

— Лакомо момиче.

Очите й се разшириха от неудобство и срам.

— Аз само…

— Шшшт! — Сложих устни върху нейните и тя млъкна. Засмуках устните, езика й.

Отдръпнах се съвсем леко и я успокоих:

— Харесва ми да правя това с теб. Искам да те накарам да експлодираш.

— Така и ще стане — каза и плъзна пръстите ми по клитора си. — Никога не съм изпитвала такова нещо.

— Толкова си мокра.

Когато пръстите ми започнаха да се движат в нея, тя рязко пое дъх през зъби. Не откъсваше очи от устните ми, от очите ми, следеше всяка моя реакция. Беше толкова любопитна, не искаше да пропусне нищо, а това ми харесваше. Много ми харесваше.

— Ще ми направиш ли една услуга? — попитах. Тя кимна. — Когато наближиш към края, моля те, кажи ми.

— Да, ще ти кажа — каза задъхано. Ще… Уил… моля те… моля те…

— За какво ме молиш, Черешке?

— Да не спираш. Моля те, не спирай.

Плъзнах пръстите си по-дълбоко, започнах да ги движа по-бързо, галех клитора й с палец, правех малки кръгчета. Да, готова е!

Бях много възбуден. Притисках пениса си в голия й ханш, където бях свършил преди няколко минути, а сега усещах как оргазмът ми наближава за втори път, така скоро!

— Хвани пениса ми! Можеш ли? Задръж малко. Господи, колко си мокра…

Господи… аз.

Тя сложи ръка около пениса ми и стисна така, че да мога да чукам юмрука й. Всяка мисъл в главата ми се въртеше около това колко е гладка около пръстите ми, сочна като узрял плод, дивях се пред пълните й с желание устни и сладкия й език.

Усетих първите й конвулсии, тялото й не можеше да издържи повече. Не спираше да повтаря: О, Господи!, а това беше единственото цяло изречение и в моето съзнание.

— Кажи го…

— Ще… — и не довърши, изхълца, стисна ме здраво, а аз не спирах да чукам юмрука й.

— Кажи го, мамка му!

— Уил! Господи! — Бедрата й започнаха да треперят, обвих с ръка кръста й, за да я държа да не падне. — Свършвам…

И с едно последно завъртане на ханша си около пръстите ми, оргазмът я разкъса, треперещ и мокър. Пръстите й се забиха в раменете ми. Другата й ръка здраво стисна пениса ми. Това бе всичко, от което се нуждаех. Как, за бога, знаеше какво искам? Моят стон последва силния й вик и оргазмът ми се изля, горещ и течен и върху ръката й.

Краката ми трепереха, облегнах се на тялото й и я залепих за стената.

Дали сме били прекалено шумни? Бяхме доста навътре в коридора, партито беше през няколко стаи, но нямах никаква идея какво се случва из света навън, докато моят свят се топеше като пролетен сняг в ръката на Хана.

Усещах дъха й, топъл и сладък върху кожата на врата си. Внимателно измъкнах пръстите си и погалих влажната плът между краката й.

— Хубаво ли е? — прошепнах в ухото й.

— Да — каза тихо, обви ръце около раменете ми и притисна лице в гънката на шията ми. — Господи толкова беше хубаво!

Оставих ръката си, където си беше. Съзнанието ми бе напълно размътено и объркано. Прокарвах много внимателно и нежно пръст по клитора й, до входа на влагалището, по нежните извивки на устните й. Никога преди не ми се бе случвало да е толкова хубаво от самото начало! Всеки първи път с жена е бил малко или много незадоволителен. И като се има предвид, че сега го правехме само с ръце!

— Май трябва да се върнем на партито — каза с устни, допрени до кожата ми.

Извадих ръката си с огромно нежелание и замигах срещу ярката светлина, когато тя включи осветлението. Започнах да обувам джинсите си, но не откъсвах очи от нея. Все още напълно гола и окъпана в светлина.

Кожата й беше толкова гладка, гърдите й бяха разкошни и пълни, формите й бяха извити и женствени. Лицето и врата й грееха с топлината на току-що преминалия оргазъм.

— Гледаш ме — каза и се пресегна да вземе мокри кърпички от тоалетката. Почисти кожата си и метна кърпичката в кошчето за боклук. Закопчах набързо колана си и седнах на леглото. Гледах я как се облича. Тя беше невероятно сексапилна, но нямаше никаква представа как изглежда и какво е в очите на мъжете.

В стаята миришеше на секс. Тя усещаше прикования ми в нея поглед, но не бързаше да се облече. Всъщност беше щастлива и спокойна, остави ме да огледам всяка извивка на тялото й. Наблюдавах как обува бикините си, после джинсите, сложи сутиена си и бавно закопча блузата си.

Погледна ме и навлажни устните си. Сърцето ми леко забърза при мисълта, че все още може да усети аромата на собствените си сокове, които бях втрил там. Запитах се дали някога ще дойде време да забравя този аромат. С горчивина и известно притеснение установих, че едва ли някога ще забравя.

— Сега какво? — попитах и станах.

— Сега — хвана ръката ми, докосна леко татуировката с двойната спирала на ДНК и продължи: — Сега се връщаме на партито да пийнем по едно.

Обикновеният й, делови дори глас накара кръвта ми да замръзне за секунда. Не беше вече молещ, настоятелен, задъхан.

Тя беше отново онази Хана, които всички виждаха. Не беше вече моята Хана.

— Добре — казах.

Тя огледа лицето ми, дълго изучава очите, скулите, брадичката ми.

— Благодаря ти, че се държа толкова нормално в ситуацията, в която те поставих.

— Шегуваш ли се? — Наведох се и я целунах по бузата. — Защо да не се държа нормално, нямаше нищо странно.

— Да, ние само се докосвахме по… интимните места — прошепна тя. Засмях се и оправих яката на ризата й.

— Да, забелязах.

— Мисля, че с най-голямо удоволствие мога да приема нашето приятелство с този малък бонус. Толкова е лесно, толкова е… освобождаващо. И сега просто ще излезем и ще се върнем при останалите — засмя се широко и ми намигна. — И никой няма да знае, че току-що свърших върху ръката ти и ти в моята. Само ние ще знаем.

Тя завъртя дръжката на вратата и пусна оглушителния шум от партито в стаята. Нямаше начин някой да ни е чул.

Можехме дори да се преструваме, че нищо никога не се е случило. Бях го правил и преди. Десетки пъти. Хващам някоя, чукам я в някоя стая, после се връщам и се потапям в някакво друго… забавление.

Като цяло хората бяха доста приятни, но не можех да откъсна очи от нея. Всяка секунда трябваше да знам къде е и какво прави. Първо във всекидневната, където прекара векове да си приказва с азиатското момче, което се представи като Дилън.

Гледах как тръгна по коридора и ми помаха, преди да влезе в тоалетната, как си пълни пластмасовата чашка с вода в кухнята, как ме гледа от другия край на стаята.

Дилън я намери отново, прошепна нещо в ухото й, а тя не спираше да се усмихва. Дилън имаше широка усмивка, дрехи, които подсказваха, че излиза доста често и минава за нещо като сексбог в студентските среди. Изглеждаше притеснително заинтригуван от нея.

Наблюдавах как усмивката й става все по-топла и широка, после той й каза нещо и тя го погледна леко колебливо и объркано. Прегърна го и се загледа след него, докато той вървеше към кухнята. Нямах никаква представа какво се случва.

Просто ми беше хубаво да видя, че се забавлява. Но желанието за нещо… повече започна да ме яде и не ми даваше мира.

Бяха минали два часа от приключението зад затворена врата и вече исках да я заведа у дома, където можехме да докосваме и да усещаме всяка част от телата си, да се наслаждаваме един на друг цяла нощ.

Извадих телефона от джоба си и й написах:

Искаш ли да се махнем оттук, да отидем у дома и да останеш при мен тази нощ?

Точно преди да натисна бутона за изпращане, забелязах, че и тя пише нещо. Спрях и изчаках.

Дилън ме покани на среща.

Гледах телефона си и препрочитах написаното. Вдигнах поглед и срещнах напрегнатите й, изпълнени с очакване очи.

Изтрих това, което бях написал преди минутка, и написах:

Какво му каза?

Тя прочете съобщението ми и веднага отговори:

Казах му, че ще го измислим в понеделник.

Искаше съвет, може би дори… разрешение. Допреди месец правех секс с две или три различни жени на седмица. Не знам точно в кой момент съзнанието ми бе напълно обсебено от Хана. Мислите ми бяха прекалено объркани, за да мога да прочета нейните в този момент.

Получих ново съобщение от нея.

Не е ли странно след това, което направихме току-що? Не знам какво да правя, Уил!!!

Тя има нужда от това. Приятели, срещи с мъже, живот извън лабораторията. Нямаш право да искаш да бъдеш единственото нещо в живота й.

За първи път, откакто я познавах, не можех да дам простичко обяснение и отговор на един съвсем елементарен въпрос.

А досега при нас нещата винаги бяха точно в обратната последователност — тя задаваше сложни въпроси, аз давах простички отговори.

Не е странно. Това се казва да излизаш на среща с мъж.