Кристина Лорен
Красив играч (21)

Двайсет

На няколко метра от финалната линия, Хана продължи да върви в малки кръгчета, после се наведе и опря ръце на коленете си.

— Господи, беше страхотно! Чувствам се страхотно! — каза задъхано, без да откъсва поглед от земята.

Няколко доброволци се втурнаха към нас да ни дадат енергийни напитки. Изпихме ги на един дъх. Толкова се гордеех с нея. Не можах да се въздържа и я прегърнах. Целунах я по челото.

— Беше невероятна! — казах и притиснах лице към косата й. — Толкова се гордея с теб, Хана.

Тя застина в ръцете ми, плъзна длани около кръста ми и просто ги задържа там. Зарови лице във врата ми. Усещах всяко нейно вдишване и издишване, трепереше. Не знам защо си помислих, че не се дължи само на адреналина от успеха.

— Май трябва да си вземем нещата — прошепна.

През цялата седмица бях изпадал с бясна скорост във всевъзможни състояния. От увереност и оптимизъм до пълен срив, но сега, когато бях с нея, не исках да я изпусна от очи дори за миг. Тръгнахме към стартовата линия, която беше само на няколко пресечки от финала. Слушах дишането й, гледах стъпките й, знаех, че е крайно изтощена.

— Предполагам, че си чул за Сара — каза и започна да маха безопасните игли, с които бе закачен номера му. Свали го и го погледна.

— Да — усмихнах се. — Не е ли удивително!

— Видях я снощи — каза тя. — Много се вълнува.

— Видях Макс във вторник — казах и преглътнах. Изведнъж се почувствах много напрегнат и притеснен. Хана забави крачка.

— Излязох с момчетата тогава. Както може да се очаква, Макс е щастлив и в същото време доста разтърсен от новината.

Тя се засмя. Господи, колко ми бе липсвал искреният й смях!

— Какво ще правиш после? — попитах и наведох глава, за да я накарам да ме погледне в очите. Там беше. Онова нещо, което видях миналата седмица в къщата на родителите й. Когато за втори път каза: „Не ме прекършвай“, а в крайна сметка прекършеният бях аз.

Тя сви рамене, погледна встрани и продължи да си проправя път през тълпата. Усетих как паниката ме заковава на място. Не бях готов да й кажа сбогом.

— Мислех да се прибера да си взема душ, да обядвам — каза и лицето й помръкна. — Или да обядвам някъде навън. Май няма нищо в хладилника или ако има, едва ли става за ядене.

— Да, старите навици трудно си отиват — казах сухо. Тя сбърчи виновно лице.

— Да… почти не съм излизала от лабораторията тази седмица. Просто… за да има за какво да мисля.

Думите ми изскочиха забързани, слети просто защото се борех за въздух.

— Много ми се иска да… останем заедно… имам всичко за салата и сандвичи. Можеш да дойдеш и да… — Не успях да продължа. Тя спря и ме погледна. Изглеждаше озадачена и ме гледаше с… благодарност. Гърдите ми се свиха болезнено.

Опитах се да преглътна абсурдната надежда, която бе започнала да пълзи към гърлото ми.

— Какво? — попитах доста по-раздразнено, отколкото ми се искаше — Защо ме гледаш така?

Тя се усмихна и каза:

— От всички мъже, които познавам, ти си единственият, чийто хладилник е винаги зареден.

И това ли беше всичко? Заради великото си прозрение спря и ме гледаше така? Сложих ръка на врата си и промърморих:

— Обичам да имам здравословна храна вкъщи, за да не се налага да излизам и да ям боклуци навън.

Тя направи крачка към мен. Изведнъж беше толкова близо, че когато вятърът подухна, едно паднало от опашката й кичурче погали врата ми, достатъчно близо, за да вдишам аромата на потното й тяло, а това веднага ми напомни за случаите, когато се бях наслаждавал на този аромат и колко хубаво бе тогава. Погледнах устните й. Толкова исках да я целуна, чак кожата ме болеше от копнеж.

— Ти си удивителен мъж, Уил — каза и навлажни устните си. — И не ме гледай така. Човек трудно поема такава голяма доза… Уил за един ден.

Преди да успея да разгадая посланието зад тези думи, тя се обърна и тръгна към женската тента, а аз към мъжката.

Прибрах си ключовете, допълнителния чифт чорапи и документите, които бях свил на руло. Когато излязох, тя стоеше и ме чакаше, стиснала малка раничка.

— И така… ще дойдеш ли? — попитах и с мъка запазих прилично голямо разстояние между нас.

— Наистина трябва да се изкъпя… — каза и се загледа през рамото ми към улицата, която водеше към апартамента й.

— Може да се изкъпеш и вкъщи. — Не ми пукаше как говоря. Не исках да я пусна, не можех да я пусна. Липсваше ми и ме болеше. Нощите бяха ад, сутрините — още по-зле. Липсваше ми задъханото й бърборене, стъпките ни в синхронизиран ритъм по пътечката за тичане.

— И да взема назаем някакви чисти дрехи? — попита закачливо.

— Да — кимнах без колебание.

Но когато видя, че не се шегувам, усмивката й буквално стопи.

— Хайде, Хана, само ще хапнем. Обещавам.

Тя сложи длан над очите си, за да се предпази от слънцето.

— Сигурен ли си?

Не й отговорих. Обърнах се и тръгнах. Тя закрачи до мен и когато пръстите ни случайно се докосваха, ми се искаше да я хвана, да я притегля до себе си, в себе си, да я притисна до някое дърво. Беше си същата весела и закачлива Хана, но само за няколко безкрайно кратки мига. С всяка измината пресечка, тя ставаше все по-тиха, по-неуверена. Когато стигнахме до блока, отворих вратата и й направих път, после минах напред и натиснах бутона на асансьора. Зачакахме. Ръцете ни се докосваха. Най-малко три пъти чух как поема рязко въздух, сякаш се кани да говори, да каже нещо, но после забиваше поглед в обувките си, разглеждаше ноктите на ръцете си, разучаваше затворените врати на асансьорната шахта. Гледаше къде ли не, само не и към мен.

Когато влязохме, огромната кухня ми се стори като балон, който някой бе пукнал, и сега се смаляваше светкавично.

Нямаше как да побере надигащото се напрежение. Сякаш започвахме оттам, където бяхме свършили във вторник, когато ме разкара. Хиляди неизречени думи изпълваха пространството.

Сипах й син Пауърейд, защото знаех че е любимата й енергийна напитка, налях си чаша вода и се загледах в устните, шията, дългите й пръсти около бутилката, докато жадно пиеше.

Толкова си красива, НЕ казах аз.

Токова те обичам, НЕ казах аз.

Когато остави бутилката на плота, изражението й бе натежало от всички неизречени мисли. Криеше, като мен. Знаех, че иска да ми каже нещо, но нямах представа какво.

Стояхме прави, в мълчание. Почти чувах как телата ни наваксват загубата на течност след бягането и възстановяват нормалния си цикъл. Позволих си да я огледам тайничко, но явно не толкова тайно, защото устните й се извиха в усмивка, с която ми показваше, че разбира какво се опитвам да направя. Погледът ми се плъзна по лицето, брадичката, по блесналата й от потта кожа, по гърдите. Досега бях успял да се въздържа да не поглеждам поне там. Усетих познатата болка. Гърдите й — моето любимо място. Исках да седна и да заровя лице в тях. Потърках очите си с длани. Какъв глупак съм да я извикам тук! Ужасна идея! Исках да я съблека както е потна, да усетя как тялото й, се плъзга по моето. Посочих към банята и попитах:

— Искаш ли да влезеш първа?

Тя наклони глава и се усмихна:

— Гърдите ми ли гледаше?

Попита така леко, без никакво притеснение, сякаш никога нищо не се бе случило! Гневът се изсипа в кръвта ми.

— Хана, недей! — изстрелях думите. — Не искам да мисля за теб като за момиче, което обича да си играе игрички и да бърка в мозъка на хората. Няма и седмица, откакто ми каза да си го начукам! — Изненадах се, че стана точно така, че прозвуча толкова грубо. Ядните ми горчиви думи се удариха в стените.

Усмивката й застина на лицето. Изглеждаше съсипана.

— Съжалявам — прошепна.

— Мамка му! — Стиснах очи. — Няма за какво да съжаляваш. Само недей… — Отворих очи. — Само недей да играеш тези игрички с мен.

— Дори не се опитвам — каза. Тихата настоятелност в гласа й изкривяваше думите й. Бяха остри, дрезгави. — Съжалявам, че изчезнах миналата седмица. Съжалявам, че постъпих толкова… гадно. Аз… си помислих…

Издърпах един стол и седнах. Половин маратон не беше в състояние да ме изтощи така, както ме повали тази ситуация.

Любовта ми към нея беше тежко, пулсиращо, живо… нещо! Караше ме да се чувствам обезумял, изпълнен с тревога, гладен, жаден. Не исках да я виждам изплашена от думите ми, но още повече мразех начина, по който с лекота разбиваше сърцето ми. Колкото и да беше неопитна, колкото и да не знаеше как се прави, тя успяваше. И сега съдбата ме бе метнала в непохватните й ръце, за да прави с мен каквото си иска.

— Липсваш ми — казах.

Усетих стягане в гърдите.

— Липсваш ми, Хана. Нямаш представа колко ми липсваш. Но чух, помня много добре какво ми каза във вторник. След като не искаш… да е така, трябва да измислим начин да си останем поне приятели. Питаш ме дали гледам гърдите ти, но това не ни помага да намерим решение. Не мърдаме напред и на йота.

— Съжалявам — каза пак. — Уил… — започна, но после думите й се изрониха в тишината и тя пак се втренчи в обувките си.

Исках да разбера какво се бе случило след онази нощ, когато правихме луда, страстна любов. Само преди седмица.

— Онази нощ — започнах и се замислих. — Не, не само онази нощ. Всяка нощ е била страхотна, винаги между нас нещата са били такива, но миналата събота нещо се промени. Мислех, че всичко е вече различно. Явно само съм си въобразил, защото на следващия ден… По дяволите… през целия път. По дяволите, не знам, не разбирам какво се случи.

Тя се приближи достатъчно близо, за да я хвана за бедрата, да застана между краката й. Но не го направих. Разбра, че нямам намерение да направя крачка към нея и ръцете й бавно застинаха до тялото й.

— Случи се това, че чух какво каза на Йенсен. Знаех, че има и други жени в живота ти, но се заблудих, че си приключил с тях. Отбягвах този разговор и нямах никакво право да искам това от теб, но просто си помислих, че си прекратил с тях.

— Не и официално, но нито една не е била в леглото ми, откакто ме помъкна по оня шибан коридор и ме помоли да те докосна. По дяволите, какво говоря! Много преди това!

— А аз откъде да знам? — попита и увеси глава, забила поглед в пода. — И като чух какво каза на брат ми… не беше кой знае каква драма, но тогава разбрах, че е време да говорим. Обаче после видях съобщението от Кити. И го прочетох. — Направи още една малка крачка и долепи бедрата си до моите. — Бяхме правили секс без презерватив предишната нощ, а според съобщението Кити имаше големи очаквания за вторник. И се опитвах да…

— Не съм я чукал във вторник! — прекъснах я. — Да, писах й и я помолих да се видим, но исках да й кажа лице в лице, че нещата между нас са приключили. Не е била…

— Знам — прекъсна ме тихо. — Тя ми каза днес, че отдавна не е била с теб.

Мина време, докато осъзная за какво ми говори, но не исках да знам какво й е казала Кити. Нямаше никакво значение.

Нямах какво да крия. Винаги съм бил откровен с хората. Може би трябваше да приключа с Кити в мига, в който казах на Хана, че искам повече от секс, но като оставим това настрана, никога не бях лъгал нито едната, нито другата.

— А аз се придържах към правилата, които ти наложи! Нямаше да повдигна въпроса за връзката ни отново, може би никога, защото ти беше… ти си напълно убедена, че съм неспособен на такава връзка.

— Знам — каза бързо. — Знам.

И толкова, нищо повече. Погледна ме в очите и зачака да… какво? Какво можех да сторя? Какво различно очакваше?

Нима не бях казал вече всичко? Достатъчно много пъти? Въздъхнах и станах.

— Ще влезеш ли да се къпеш? — попитах. Беше толкова неловко, много по-зле от първия ден, когато се видяхме пред парка и на практика почти не се познавахме. Тя се принуди да направи крачка назад, за да ми позволи да мина.

— Не, ти отиди.

— Пуснах водата на душа. Исках да е гореща. Мускулите не ме боляха все още, но със сигурност след няколко часа щях да се скова от мускулна треска. Не, това не ме притесняваше. Притесняваше ме, че дори врялата вода няма да отмие стреса от прекалено дългото чакане да правим любов… докато я удуша. Но парата и врялата вода ми подействаха доста добре.

Вероятно Хана искаше отношенията ни да са като преди. Секс и дружба. Удобство, сигурност без никакви очаквания. А аз я желаех толкова много! И пак щях да се подхлъзна и да потъна. Знаех колко е лесно да се влюбиш в нея, докато се наслаждаваш на тялото и приятелството й, и колко е трудно да не си позволяваш да копнееш за нещо по-дълбоко. Не, не исках повече повърхности неща. С никоя, най-малко с нея.

Сапунисах се, затворих очи, поех с пълни гърди парата и започнах да отмивам спомена за състезанието, потта, физическото изтощение. Искаше ми се да отмия и кашата в съзнанието си, и пълната бъркотия в чувствата.

Точно тогава чух как вратата леко се отвори. Усетих пощипването на студения въздух. Адреналинът напомпа вените ми за секунди, сърцето ми биеше в гърлото, зави ми се свят от лудешката мисъл, която нахлу като ураган. Притиснах лице към стената от страх да не би да се обърна и да я погледна, от ужас, че всичко, за което си бях дал дума, щеше да замине по дяволите. Една малка частичка в мен вярваше, че имам сили и трябва да се съпротивлявам. Останалата част бе готова да й даде всичко каквото поиска, както го поиска.

Тя прошепна името ми и затвори вратата. Пристъпи към мен и притисна голите си гърди към гърба ми. Кожата й беше студена. Погали ме по гърба.

— Уил — каза и премести ръце към гърдите и корема ми. — Погледни ме.

Хванах китките й и я спрях, не исках да ме докосва по-долу. Не исках да усети ерекцията ми само от един мимолетен допир. Бях като състезателен кон зад някаква малка, едва закрепена вратичка. Мускулите на ръцете ми бяха напрегнати, потръпваха. Мисля, че я държах за китките по-скоро за да се предпазя да не я докосна.

Облегнах чело на стената и останах така, докато набера смелост да я погледна без риск да я хвана и да я стисна в прегръдката си. Когато се убедих, че мога да устоя, се обърнах, но не пуснах ръцете й.

— Не мога да го направя — прошепнах, без да откъсвам очи от нейните.

Косата й бе пусната, мокрите кичури се бяха залепили за лицето, шията и раменете й. Гледаше ме учудено, очевидно не разбираше какво й казвам. Но след това сякаш осъзна, затвори очи и цялата пламна от смущение и унижение.

— Извини…

— Не — прекъснах я. — Исках да кажа, че не мога да продължа както преди, не искам. Не желая да деля момичето, с което съм. Не мога да го направя, ако искаш да излизаш с други мъже.

Тя отвори очи, погледът й бе като замъглен, дишането й се учести.

— Не мога да те виня или да те спра, ако искаш да експериментираш — казах и стиснах по-здраво китките й при мисълта, че това е една от възможностите. — Но не мога да спра чувствата си към теб да стават по-силни, по-дълбоки. Не искам да се преструвам, че съм просто приятел за секс. Дори и заради Йенсен, дори и пред Йенсен. Знам, че ще продължа да вземам каквото решиш да ми дадеш. Каквото ми подхвърлиш. Но ще бъда нещастен, ако знам, че за теб всичко е само секс и нищо повече.

— Мисля, че за мен връзката ни никога не е била само секс — каза тя. Пуснах китките й, огледах лицето й и се опитах да разбера какво ми предлага. — Когато ме нарече „моята Хана“ тази сутрин, исках да е истина, исках да бъда твоята Хана. — Дъхът ми заседна в гърлото като парче тухла. Под деликатната кожа на шията й видях пулсиращата й вена. — Искам да кажа… аз съм твоя. Вече.

Тя се вдигна на пръсти с широко отворени очи и внимателно засмука долната ми устна. Взе ръката ми и я обви около гърдите си. Облегна се на дланта ми. Ако това, което изпитвах в момента, бе дори една частица от страха й, че мога несъзнателно да я нараня, значи вече бях в състояние да проумея защо бе стояла встрани толкова дълго. Да си влюбен по този начин, толкова дълбоко, е нещо много страшно, ужасяващо.

— Моля те — умоляваше тя, целуна ме, протегна ръка и се опита да сложи моята около тялото си. — Толкова много желая да съм с теб, че едва си поемам въздух.

— Хана! — Името й излезе като сподавен стон. Наведох неволно глава и сега вече можеше да ме целуне. Обвих ръка около нея и погалих зърното й.

— Обичам те — прошепна тя и целуна брадичката, после шията ми. Стиснах очи. Сърцето ми блъскаше в гърдите. С тези нейни думи цялата ми решителност отиде по дяволите. Отворих уста. Тя плъзна език върху моя, простена, заби нокти в раменете ми, притисна корема си до втвърдения ми пенис.

Обърнах я и я залепих към студените плочки. Дъхът й спря, когато се наведох и поех зърното й в устата си. Засмуках ненаситно. Не, страхът ми не си бе отишъл. Напротив. Когато ми каза, че ме обича, изпитах ужас, защото с думите й идваше нова надежда, че тя би могла, че и двамата бихме могли да намерим начин да оправим нещата.

Сложих устни върху нейните. Помислих, че полудявам за кой ли път, изгубен в трескавите й целувки. Знаех, че това, което се стича по бузите й, не е само вода, защото изпитвах същото — разрушителната сила на облекчението и помитащата потребност да бъда в нея. Хванах бедрата й и я повдигнах така, че да може да увие крака около кръста ми. Усетих хлъзгавата топлина на влагалището й и започнах да се движа бавно в нея, като с всяко движение пропадах все по-дълбоко в чувствата си към нея, влюбвах се за кой ли път в задъханите й, дрезгави и нетърпеливи стенания.

— Никога не съм правил това преди — прошепнах. — Нямам никаква представа какво се случва.

Тя се засмя, впи зъби във врата ми и се хвана здраво за раменете ми. Бавно притиснах тяло в нейното, а когато устните ни се срещнаха, застинах. Знаех, че това ще свърши бързо. Отметна глава назад и я опря на плочките. Гърдите й се повдигаха рязко с бързи, тежки и накъсани дихания.

— За бога, Уил!

— Чувстваш ли това, което чувствам и аз?

Тя изхълца и започна да се движи доколкото й беше по силите, притисната между мен и стената.

— Това не е само секс — казах и засмуках кожата под ключицата й. — Толкова е хубаво, че чак боли. И така е било всеки път, когато съм бил в теб, Черешке. Така се чувства човек, когато прави любов с жената, по която е обезумял от любов.

— С човек, когото обичаш? — попита с допрени до ухото ми устни.

— Да — казах и започнах да тласкам по-бързо в нея. Бях толкова близо.

Трябваше да я занеса до леглото, да изсмуча соковете между краката й, да я чукам, докато и двамата загубим съзнание.

Беше невероятно и в мига, в който започнах да се движа в нея, знаех, че никога няма да се наситя на усещането да я любя без никаква преграда между нас.

Свършвах. Прекалено бързо, прекалено рано. Излязох от нея и започнах да движа ръка по пениса си. Извинявах се като тийнейджър.

— Не успях да дочакам, прекалено е… много е… Не мога, на ръба съм.

Тя поклати глава, ноктите й се впиха в кожата ми, притисна устни до ухото ми и каза:

— Обичам, когато не можеш да се въздържиш. Винаги съм обичала, защото знам, че аз правя това с теб.

Простенах. Оргазмът ми се спускаше с бясна скорост надолу надолу надолу.

Никога през живота си не бях свършвал толкова светкавично. Изпитвах истинска еуфория, но в същото време бях леко стреснат от бързината, с която ме докарваше до оргазъм. Хана зарови пръсти в косата ми, придърпа главата ми, търсеше устните ми. Целунах я бързо и паднах на колене. Разтворих краката й и плъзнах един пръст по мекото връхче на клитора й.

Засмуках и затворих очи, изцяло отдаден на близостта ми с най-съкровеното й място. Краката й трепереха, може би изтощени от тичането или защото грубо и настоятелно я притисках към стената. Пъхнах ръце под бедрата й, вдигнах ги на раменете си, и здраво стиснах дупето й.

Чух вика й, усещах как опипва стената и търси нещо, за което да се хване, но в крайна сметка се хвана за косата ми и пристисна главата ми между бедрата си. И през цялото време не откъсна удивените си, безумни очи от мен.

— Близо съм! — Гласът й, тялото, мускулите й трепереха.

Усмихнах се и продължих да движа бавно глава и да смуча. Никога не се бях чувствал така. Беше като да… преживяваш любовта по всички възможни начини. Топлина заля гърдите ми. Това беше нашето истинско начало. Точно тук, скрити сред парата от врялата вода, намерихме решението и си отговорихме на всички въпроси.

Улових точно мига, в който оргазмът й приближи. Кожата на гърдите й пламна, червенината плъзна нагоре по шията и лицето и достигна до устните й точно когато простена с първите спазми. Никога нямаше да се наситя да я слушам. Това бе най-мощното, най-завладяващото и обсебващо удоволствие, което някога бях изпитвал. Гледах как оргазмът я разтърси, как писъкът изчезна измежду отворените й устни.

Тя се отпусна и много внимателно я сложих да стъпи. Краката й трепереха. Изправих се и се загледах в лицето й. Вдигна ръце и се хвана за врата ми, за да не падне.

Беше мека и топла. Имах чувството, че ще се разтопи в ръцете ми. Сега беше толкова различно. Никога, дори и през онзи уикенд, не беше същото, тогава не усещах тази силна връзка с нея. Като спойка. Не беше същото дори и в най-интимните моменти, когато бяхме „само приятели“. Сега я чувствах моя.

— Обичам те — прошепнах в косите й. После се пресегнах за сапуна и внимателно отмих следите от оргазма си върху деликатната кожа между краката й. През цялото време целувах устните, очите, скулите й. Излязохме от душкабината, увих я с кърпа, после метнах една около кръста си и я поведох към спалнята. Изсуших набързо косата й и я сложих да легне на матрака.

— Ще донеса нещо за ядене — казах.

— Идвам с теб — отвърна и се опита да избута ръцете ми настрани, но аз я притиснах към матрака, наведох се и засмуках едното й зърно. — Остани тук и си почини. Имам намерение да те държа в това легло цяла нощ, така че искам да се нахраниш, за да имаш сили — прошепнах.

От косите й все още се стичаха ситни капки вода, зениците й се разшириха и разляха индиговочерно в сивото на ирисите й. Тя плъзна ръце към раменете ми и се опита да ме притегли към себе си и… мамка му, бях готов… Но трябваше да се нахраним.

— Ще отида само да сложа в една чиния това-онова за ядене и идвам.

Ядохме сандвичи голи, седнали на ръба на леглото, говорихме за състезанието, за уикенда със семейството й и най-накрая си споделихме как сме се чувствали, когато мислехме, че всичко между нас е свършено.

Любихме се, докато слънцето се скри зад хоризонта, после спахме до полунощ и се събудихме, гладни за още любов. А тогава вече се любихме лудо, шумно, точно като преди, както винаги е било: открито, честно. Когато се наситих… за малко, отворих нощното шкафче, взех химикал и отново написах: Рядкост сред най-трудните за намиране неща с надеждата, че бих могъл да бъда рядкост за нея, преобразен играч, който Хана заслужаваше.