Умберто Костантини
За богове, за хорица и полицаи (4)

III

От един висок самотен връх на Олимп влюбената в усмивките Афродита отправяше божествения си поглед, помръкнал от огорчение, към една стара къща на сенчестата улица „Теодоро Вилардебо“, където група целомъдрени и добре облечени смъртни с благоговение слушаха думите на госпожа Джанело.

До богинята стоеше бързоногият Хермес, когото огорчението на Афродита изпълваше с неясен страх, а малко встрани, опряна важно на тежкото си яко копие, седеше Атина, непокорната дъщеря на Зевс, чиито светли очи блестяха от гордост и радост от последната победа.

И ето че, натъжен и загрижен, защото Раздорът се бе вмъкнал жестоко между двете богини, и уплашен от злото, което това разногласие можеше да стовари върху покровителствания от него ловък търговец господин Фругони, заговори красивият Хермес, със златните сандали, и отправи към Афродита следните крилати думи:

— О, несравнима дъще на Уран, русокоса Афродита с прекрасна снага, от чиято съвършена гръд се раждат желанията и под чийто нежен и пламенен взор бързо покълват безброй цветя, всички животни се разгонват, а мъжете и жените изпадат в сладката лудост на любовта, кажи ми, моля те, коя е причината за огорчението, което също като черен облак, изникнал внезапно от бурното море в летен ден и покрил бързо земята, помрачава божественото ти лице, обичано от богове и смъртни.

И отвърна тъй родената от морска пяна прекрасна Афродита:

— Защо питаш мен, божествен Вестоносецо, когото веднъж пламенно любих? По-добре попитай онази, която въоръжена с мощно копие, бди сякаш е самият кървав бог на войната, онази, в чиито очи на кукумявка блестят победата и радостта от безчестието, извършено срещу моя любимец на една сенчеста улица във Виля дел Парке.

Попитай я, нека тя сама отговори на думите ти и каже с каква хитрост, недостойна и за смъртна, си послужи с Малодушието и Нерешителността, така че моят любимец Пуличикио, с обзето от боязън сърце, да не се обясни в любов на безукорната Ирене с русите къдрици, чиято гръд аз бях изпълнила с нежна страст, превърната за тази цел в светулка, която светваше и угасваше мъничкото си фенерче и чакаше усърдно в една тъмна градина на улица „Маркос Састре“.

Но без да остави Афродита да довърши печалната си реч, разтърсвайки конската опашка на блестящия си шлем, обзета от ярост, се изправи и заговори страшната дъщеря на Зевс, светлооката Атина:

— Млъкни веднъж завинаги, бъбривке, своднице, развратнице, непоправима прелюбодейке, която законният ти съпруг, прекрасният ковач Хефес, хвана в тънка мрежа с любовника ти — войнствения Арес, и така ви изложи цял един ден на присмеха на безсмъртните.

Вярно казваш, че побързах да изпратя Малодушието и Нерешителността да закръжат над улица „Маркос Састре“, докато аз, превърната в креслива кукумявка, бдях за изпълнението на точните ми заповеди.

То беше с цел да онемее безсрамният език на покровителствания от тебе Хосе Мария Пуличикио, касиер на Полимния, и така да спася целомъдрената Ирене Бенгоечея — покровителствана от мене, защото е девица, обича да плете и изцяло се е посветила на интелектуална дейност — от смутовете, безумието и огорченията на непостоянната любов, която отклонява смъртните от добродетелта и правия път.

И не само сторих всичко това, леконравна и разюздана Афродита. Вдъхнах също така строгото чувство за съпружески дълг в колебливото сърце на господин Фругони, любимец на Хермес, когото пламенната госпожа Мастрокарбоне де Джанело, подведена от теб, о, неуморна интригантке, възнамеряваше да отнеме от законната му съпруга, за да сподели с нея презряното й легло на прелюбодейка.

Но трябва да знаеш, ти, своднице, погубваща мъжете: не ще позволя да плетеш интриги, тъй като снажният и прекрасен шофьор на камион Теофило Джанело отдавна е под мое покровителство; той не е голям любител на удоволствията на леглото и е абсолютно верен съпруг, въпреки че седнал в грамадния си камион, прави предълги пътешествия, затова не ще позволя законната му съпруга, подпомагана от тебе, да го покрие с безчестие.

Това изрече неукротимата Атина, а пренежната Афродита трябваше да сдържи гнева си, защото бляскавият щит и тежкото копие на богинята заплашително се поклащаха от порива на божественото й възмущение.

А крайчецът на жезъла и леките крила на шлема и сандалите на божествения Хермес трепереха от страх, защото гневът на Атина беше като предвещание за ужасна буря, и младият красив Вестител не се осмеляваше да защити с красноречиви слова някогашната си любима, розовобузестата Афродита, а още по-малко да се опита да прогони с жезъла си необузданото Разногласие, загнездило се между двете богини.

И уплашен от нещастието, което този божествен гняв можеше да причини на смъртните, и по-специално на господин Анибал Фругони, на когото бързоногият Вестоносец осигуряваше успех в търговията и многобройни доходоносни продажби в магазина „Лилиев цвят“, обзетият от безпокойство Хермес отправи поглед към ъгъла на „Маркос Састре“ и „Теодоро Вилардебо“ в сенчестия квартал Виля дел Парке.

А там, подобно на огромен хищен лешояд, който неумолимо кръжи все по-ниско над издъхваща крава, една черна сянка заплашително надвисваше и чертаеше бавни кръгове над къщата на „Теодоро Вилардебо“ 2562, в квартал Виля дел Парке.

И заговори крилатият Хермес, когото тъмната сянка бе изпълнила със страх и злокобни предзнаменования, и се обърна към двете богини със следните разумни слова:

— Обични богини, сдръжте поне за миг ужасния си гняв, отправете, умолявам ви, очите си към улица „Теодоро Вилардебо“ и погледнете тази бавна ужасяваща сянка, която неумолимо кръжи над дома, където, неподозиращи нищо и слушайки с наслада пламенната госпожа Джанело, са събрани покровителстваните от нас смъртни.

Почакайте ме да се върна, моля ви, преди да продължите спора си, а аз, бърз като мисълта, ще стигна до улица „Теодоро Вилардебо“, между „Байгория“ и „Маркос Састре“, старателно ще проуча коя е тази сянка, кой я изпраща и какво търси или чака на това прекрасно място, а после ще се върна и ще ви донеса най-достоверни новини.

Съгласиха се двете богини с леко кимване на красивите си глави и тъй както хвръква крилатата стрела от опънатия до краен предел от могъщата ръка лък, така полетя Вестоносецът Хермес към потъналата в глицинии къща на „Теодоро Вилардебо“ 2562.