Умберто Костантини
За богове, за хорица и полицаи (19)

XVIII

От главен инспектор Гусо (Федерална главна дирекция за сигурност) до инспектор Бевилакуа (участък 45)

Драги Бевилакуа,

Моля те в бъдеще да избягваш всякаква кореспонденция от личен характер. Не съответства на поста, който заемам. Освен това нямам вяра, и моля те да ми простиш, нито в интелигентността ти, нито в дискретността ти, няма какво да се прави.

По изключение отговарям на писмото ти от 28 т.м. (което току-що изгорих) и се надявам, че за последен път ще ми се наложи да ти правя забележка. Доста години вече си полицейски инспектор и струва ми се, че трябваше да си натрупал достатъчно опит.

Ще ти кажа без заобикалки, Бевилакуа, че никак не ми се нрави начинът, по който вървят работите в твоя участък. И веднага ще ти дам пример. Това мижаво подофицерче, което ми изпрати, има нахалството (безочието, би казал баща ми) да попита чрез дежурния офицер „дали вече е готов отговорът на писмото ти, защото закъснявал“. Само заради тебе не го натиках в карцера, а се отърва с едно хубаво чакане до четири часа сутринта за отговора, който така и не му връчих.

Ще ми кажеш, че това е просто недомислие от страна на подофицера и че ти нямаш нищо общо със случая. Може и така да е, но държане като това, драги ми Бевилакуа, обяснява достатъчно добре тежкото провинение на заместник-инспектора Дилео. Това, което ти твърде безотговорно наричаш „глупост“. Разбери най-после, Шкембо, не е глупост, а сериозно нарушение на дисциплината, което ще трябва строго да накажеш и на което ти сега теглиш последствията. Ще си платиш, инспекторе, бих ти казал, ако не се познавахме от толкова години.

Но да се разберем, Бевилакуа. „Грешки“ като тази на Дилео НЕ БИВА ДА СЕ ПОВТАРЯТ ПО НИКОЙ НАЧИН.

Още по-малко можеш да споменаваш в писмата си така, през просото, подробности и признания, които, както ще разбереш, те компрометират до гуша.

Ние, Бевилакуа, живеем в много трудни времена. Знам, че ти остава малко до пенсия. Знам също, че никога не си проявил искрен интерес към курсовете за усъвършенстване в Щатите, които няколко пъти ти предлагах. Но трябва да разбереш, че днес в Буенос Айрес не можеш да се справиш с манталитета на провинциален инспектор, както преди двайсет години, когато аз бях писарче и се подчинявах на заповедите ти в 45-и участък.

Ако моята кариера, както ми каза оня път на банкета, бе „главозамайваща и блестяща“, то е, защото веднага разбрах в какво мръсно време ни се налага да живеем, и главно, защото днес ние трябва да се борим с един нов тип престъпност — подривната. И защото разбрах също, че за да се борим успешно с нея, са ни крайно необходими курсовете за усъвършенстване в чужбина. Ето къде се крие, Бевилакуа, тайната на моята „главозамайваща и блестяща“ кариера.

Сега ми разреши да ти обясня. Това, че твоят подофицер си позволил да попита дали вече е готов отговорът ми, не е случайно; напротив, то е тясно свързано с „глупостта“, извършена от заместник-инспектора Дилео. И ще бъда съвсем искрен, Бевилакуа. Вината е изцяло твоя.

По напълно ясни причини няма да навлизам в подробности (не искам да знам подробностите, изяснявам ти), но предполагам вече си научил, че оня тип, когото Дилео е задържал, а на тебе ти се изплъзнал, е племенник на един депутат. И това не би било толкова страшно, ако този депутат не беше в прекрасни отношения с някои генерали от армията. Как ти се струва?

Много съжалявам за молбата ти, Бевилакуа, но нищо не мога да направя за тебе. Всичко зависи от това, какво ще решат командванията на трите рода войски в близките седмици по няколко въпроса, които привидно имат известен интерес да разкрият. И ако нещата продължат в същия дух, много се боя, Шкембо, че ще трябва да поискаш да те пенсионират. Най-вероятно наистина е да не се стигне до проливане на кръв, но все пак не ти остават много възможности.

Засега си трай и се моли на бога. Това е всичко, което мога да ти кажа по въпроса.

Друго нещо — за охраната на висшите офицери от Въоръжените сили (моля те да не употребяваш повече думата „войскари“ в писмата си, макар и да са лични). Ти на кой свят живееш, Бевилакуа? Какво има да се колебаеш дали да поставиш охрана на едно или друго място, щом за това те моли началникът на Първа армия? По дяволите предприятията, драги мой. И ако няма друг изход, твоят висш персонал да се завре в огнеупорна каса, но ти не бива дори да си помисляш, че можеш да не изпълниш тая заповед. Не се чуди, Бевилакуа, но именно постъпки като тази могат да обяснят факта, че понякога се чувстваш забравен, недооценен или кой знае още какво. Разбираш ли?

А сега по въпроса, който ти поставяш на трето място, но който несъмнено е най-важният — подривната група на „Теодоро Вилардебо“ 2562. За щастие мисля, че старшият офицер Фариас правилно е постъпил. Впрочем с помощта на Фариас узнах за някои твои грешки, допуснати в тоя случай, но за това ще говорим друг път. Внимателно прочетох всички доклади, и по-специално тоя на Фариас. Отлично е работил ефрейтор Никодемо Рамирес. Това момче много ме заинтересува. Изпрати го при мене в понеделник в десет сутринта. Мисля, че може да сътрудничи пряко на нашето ведомство.

По повод на молбата ти, изпращам копия от досиетата. Всъщност, както сам ще видиш, това са резюмета, за да се улеснят обичайните процедури. Има хора, които се вбесяват от твърде подробни досиета. Мисля, че ме разбираш.

Ще видиш какви ангелчета имаш в района. Но внимавай много, Бевилакуа — от този момент нататък случаят „Теодоро Вилардебо“ 2562, минава в ръцете на Главната дирекция за сигурност. Ясно ли е?

Както ще разбереш, подривната престъпност, почти разгромена в селските райони, сега съсредоточава силите си в гъсто населените градове. Това ни стана известно от курсовете на мистър Томас. Така че въпросът с групата от „Теодоро Вилардебо“ сега придобива огромно значение. Въоръжените сили ще набележат мерките, които ще се вземат в бъдеще.

Разбери добре това, бъди благоразумен и не се намесвай, каквото и да стане, ясно ли е? Ако имаме нужда от съдействието ти, ще те уведомим.

Тактиката, приложена спрямо Мастандрея, се оказа правилна досега, признавам, и според уверенията ти не е възбудила никакви подозрения. Може и така да е. Във всеки случай тоя тип няма какво повече да каже и ми се струва рисковано да се използва в бъдеще. Сега не става дума да се разследва грабежът на магазина за мебели на булевард „Форест“, а за нещо много по-важно, което е свързано със свещените интереси на отечеството. А на типове като Мастандрея не бива да се разчита. Забрави го и остави работата в мои ръце. Ако това те интересува, мога да ти кажа, че името ти няма да се появи никъде.

Според данните, с които разполагаме, групата развива активна дейност. А когато ние започнем да действаме, навярно ще излязат наяве куп терористични прояви в тоя район. По-специално Ромуалдо Чавес и Сара Цимерман, изглежда, са отговорни кадри в подривната организация. Също и Хосе Мария Пуличикио, за когото се знае, че е извънредно опасен. Въпреки че групата действа под прикритието на Полимния, не е изключено наличие на оръжие в сградата на „Теодоро Вилардебо“. В такъв случай престъпниците ще се опитат да окажат отчаяна съпротива. Затова ще действаме само ние. Не излагай на излишни рискове хората си.

Не искам да свърша това писмо, което става вече доста дълго, преди да изясня напълно някои подробности:

1) Не разбирам, нито искам да разбера нещо по тоя въпрос с часовниците. Забранявам ти да го споменаваш повече.

2) Не знам какво имаш предвид, като споменаваш някакъв тип по прякор Козела. Нямам представа кой е и не искам и да знам. Племенникът на депутата никога не е бил задържан в 45-и участък. Следователно никой не го е измъквал оттам. Да не вземеш да потвърдиш това, което вестниците пишат за някакви параполицейски групи и т.н.

Изпращам ти, значи, копия на съкратените досиета, на отделен лист са всички имена по азбучен ред, заедно с номерата на личните карти и последните адреси. Прегледай ги, но си трай. От утре, 00:00 часа наблюдението поемаме ние. Имай го предвид и пак ти повтарям — не се намесвай за нищо на света. Давам ти този съвет за твое добро и се надявам да ме разбереш.

Благодаря ти за поканата, но в събота съм зает, а и доста време ще бъда така.

Поздрави,

ЧАВЕС, РОМУАЛДО — по прякор Златната уста или Галисиеца

Испанец, на 59 години, ерген, чиновник.

Роден във Виляпандо (Самора), Испания, през 1917 г.

Нямаме данни за дейността му в родината. След пристигането му в Аржентина през 1934 г., между февруари и юли 1937 г., името му няколко пъти се появява в списъците на дарителите на Международния Червен кръст.

В 1938 г. активно участва в многолюдната антифашистка манифестация по Авенида де Майо, където е задържан, заедно с други 42-ма испанци, открити привърженици на червените. За този случай, макар че не можа да се докаже, съществува твърдението, че е носил републиканско знаме с огромни размери. Остава на свобода поради „липса на улики“.

През 1958 г. фигурира като член на ръководството на социалния спортен клуб „Аржентински изток“ — пропагандистка организация на ложата „Изток“, тясно свързана със Синархията чрез международното франкмасонство.

Ергенското му жилище на улица „Архерич“, което е под наблюдение, освен от жени с леко поведение, е посещавано и от млади мъже и жени, които носят книги или пакети със съмнителен вид, както и от негови сънародници с доказани марксистки убеждения. Три жени от дружество Полимния посетиха апартамента по време на сегашното наблюдение. И в трите случая портиерът на сградата уведомява, че през вратата се чувала музика от плочи на стари болера, а също така и звън на чаши. Позната практика, с която, освен че заглушават разговорите, те се опитват да прикриват тези явки, очевидно от голямо организационно значение, и да ги представят за обикновени любовни срещи.

Важно: Като шеф на отдела за продажба в агенцията за недвижими имоти „ДЕЛОС“, името му на два пъти се появява във връзка с продажбата на имоти, които след време са били използвани за явки от подривни елементи. Един от тях е сградата на улица „Кондарко“, където по време на обиск славно загина сержант Ретамар. И в двата случая, благодарение на умелата намеса на адвокати, той е бил оправдан. Трябва да се отбележи, че един от тези адвокати е бил доктор Франсиско Сотомайор, по прякор Пако, наскоро убит от неизвестни лица, обвинен е във фаворизиране на подривни елементи и петни доброто име на полицията с обвинения за предполагаеми мъчения.

Чавес е обигран в юридическите изплъзвания. Изглежда, че е отговорен кадър в престъпна организация. Макар че е пръв заместник на Цимерман, той фигурира като председател на Полимния.

БЕНГОЕЧЕЯ, ИРЕНЕ

Аржентинка, на 39 години, неомъжена, учителка в религиозни училища.

Изглежда е родственица на известния анархист Пруденсио Бенгоечея, пристанищен докер и ръководител на РФАР^[1], загинал при злополука във Второ комисарство в Авелянеда през 1932 година.

През 1957 г. тя участва в хора на дружеството на баските „Еускади“. Същата година хорът взема участие в един прокомунистически фестивал в Луна парк. По данни на Интерпол някои от членовете на дружество „Еускади“ понастоящем са свързани с терористичната организация на баските, наречена ЕТА.

От 1961 г. е учителка по испански език и литература в колежа Святото сърце. Нашият осведомител в колежа я определя като революционна привърженица на Третия свят.

Освен в сбирките на Полимния, където заема важния пост на финансов ревизор, тя периодично участва в срещите на бившите ученички от колежа „Богородицата от Уетре“ — свърталище на кюрета, защитници на Третия свят, и място за срещи на подривни елементи, привърженици на перонизма.

Ходи на черква всяка неделя и се изповядва при отец Корея. Отец Корея е бил в Куба през 1971 г. и вследствие на това пътуване бил обект на няколко атентата.