Нанси Теър
Изненади по Коледа (21)

20

Наистина крепостта беше някакъв подслон, но ставаше все по-студено, а вятърът се усилваше. Вече беше късен следобед, а момчето, което го наричаше Пух, не му бе донесло нищо за ядене от предната вечер, когато му даде онова чудно месо.

Притесняваше се, че детето го е забравило. Светлината, която бе дошла с утрото, вече избледняваше. Това беше хубаво, защото Сникс трябваше да се измъкне навън и да притича до някой храст да се изпишка. Така нямаше да го видят от ярко осветената къща. Но не беше хубаво за търсенето на храна. Също и снегът, който трупаше навсякъде. Вече беше станал толкова дълбок, че Сникс едва вадеше късите си крачка от него. Един-два пъти затъна и му стана още по-студено. Върна се на подскоци в крепостта, а козината му беше цялата в снежинки.

Той облиза вледенените си бели крачка и плешки, а после се търкулна на възглавниците. Опита се да избута едната възглавница към другата, за да си направи ниша, в която да се сгуши, но не се получи добре. Вятърът беше толкова силен, че клатеше сгъваемите столове и повдигаше краищата на картоните и одеялата.

Не разбираше защо момчето не се върна. Мислеше си, че може би хората са такива: един ден те прегръщат и хранят, а на следващия напълно те забравят.

Или Сникс не беше достоен за обич. Не беше хубавец — това си го знаеше. Беше твърде дребен за пазач. Беше твърде дребен дори за да прегази преспите сняг и да си потърси храна. На кого му трябваше такова куче?

Коремчето му къркореше от глад. Той жално заскимтя.

Момент! Чу някакъв шум. Задната врата се отвори. Той пропълзя до края на тунела от сгъваеми столове и надникна навън.

Не беше момчето. Сърцето му се сви.

Беше жена, която носеше тежък найлонов чувал с боклук и дори през пелената от сняг Сникс подуши пластовете от готвена и сурова храна. Само че тези хора имаха голям пластмасов контейнер за боклук с плътно прилепнал капак, който се затвори с такъв решителен трясък, че Сникс нямаше да успее да го вдигне по никакъв начин.

Но той никога не се беше чувствал толкова отчаян. Щеше да изчака жената да се прибере, а после да нападне контейнера с цялата си сила.