Нанси Теър
Изненади по Коледа (18)

17

След вечеря всички, освен Кенеди, помогнаха на Никол да отнесе чиниите, чашите и таблите в кухнята. Дори Мадокс с готовност занесе приборите и салфетката си. Кенеди седеше на масата, пухтеше като цепелин и слушаше как всички останали си бъбрят, докато зареждат миялната и изхвърлят остатъците. Колко весело звучаха. Тя подпря лакти на масата и отпусна глава в ръцете си.

— Мадокс, къде отиваш? — чу Джеймс да пита.

— Забравих нещо в крепостта си — отвърна синът й.

Задната врата се тръшна.

— Ами якето! — извика отново Джеймс, а после тихо добави: — Това дете. Откъде намира толкова енергия?

Той запали външната лампа. Вратата отново се тръшна зад Мадокс, който вече се прибираше.

— Друг път не излизай без яке — предупреди го баща му. — И си изтръскай краката на изтривалката. Иначе ще разнесеш сняг из цялата къща.

Себастиян плесна с ръце в коридора.

— Елате, всички! Време е да видим Коледната земя!

— Какво е това, дядо?

— Ще видиш. Облечи си якето. Няма да слизаме от колата, така че не е нужно да се опаковаш целият. — Себастиян влезе в дневната. — Нали ще дойдеш с нас, Кенеди? — После сниши глас и добави примамващо: — До Крайбрежния път, прилича на Северния полюс. На някои улици има всевъзможни украси. Дядо Коледа с елените и шейната на покрива, снежният човек Скрежко, красиви сцени на Рождество в реални размери.

Кенеди сложи ръце на корема си.

— Много ми се иска, но не се чувствам добре. Не съм сигурна, че тази храна ми понася. Патешкото е много мазно.

— Искаш ли сода?

— Би било чудесно, татко, благодаря ти.

Баща й отиде в кухнята. Кенеди се надигна от масата и бавно се заклатушка към дневната, за да се отпусне на дивана.

— Мамо, ти няма ли да дойдеш? — попита Мадокс.

— Не тази вечер, миличък. — Кенеди приглади разрешената коса на сина си. — Ти върви с татко и дядо.

— И с Никол. — Очите на Мадокс блестяха от вълнение, а бузите му бяха поруменели от излизането на студа.

— Голямото ми момче. — Кенеди го прегърна силно. — Обичам те.

Другите се събраха в коридора и си сложиха ръкавиците и палтата, докато Никол отново се правеше на светата мъченица на домакинството, като примъкна купчина списания за Кенеди и зави краката й с одеяло. Мадокс подскачаше от вълнение. Себастиян помогна на Никол да облече пухеното си яке. Кенеди се цупеше като дете. Всички бяха весели. А тя беше като Скрудж в дебело женско тяло.

Щом фаровете на джипа се стопиха в далечината, тя стана от дивана. Изкачи се тежко по стълбите до втория етаж и тръгна по коридора до последната малка стая, която ползваха като килер. Светна лампата и със задоволство установи, че нищо не се е променило. Венчалната рокля на баба й още висеше в дъното на килера, прибрана в калъф за дрехи. Кънките за лед, ските и ролерите й си стояха още тук заедно с някои от по-забележителните й костюми за Вси светии и якето на брат й от футболния отбор в гимназията. По едната стена бяха наредени лавици, пълни с книги. Любимите си детски книжки беше откраднала, за да ги чете у дома на Мадокс. Годишниците й от гимназията и колежа обаче още бяха тук.

Също и семейните албуми със снимки. Ха.

Детството на Кенеди беше преминало преди ерата на цифровите фотоапарати, така че родителите й старателно бяха снимали, бяха давали филмите за проявяване и копиране, а после бяха подреждали най-хубавите снимки в красиви албуми с кожени подвързии. Сега й беше трудно да ги достигне, понеже бяха сложени на най-ниските рафтове, което означаваше, че Кенеди трябва да клекне — а това не беше най-лесната поза, — за да ги измъкне от натъпканата полица. Бяха тежки, дебели и обемисти. Въпреки това тя не се отказа и постепенно ги издърпа, като ги редеше в купчина. После ги занесе два по два до масичката долу в дневната. Отне й доста време. Можеше да вдига само по два албума наведнъж, при това трябваше да ги притиска към тялото си с една ръка, за да се държи с другата за парапета на стълбите. Четиринайсет огромни албума, скътали в себе си толкова години от живота на семейството й. С пъшкане и пъхтене, задъхана и със свистящи гърди, Кенеди се качваше и слизаше, а кръстът я болеше, негодувайки срещу тежестта.

Най-после всичките се озоваха на масичката в хола. Чудесно. Превзетата коледна стая на Никол с елхата, чорапите и малката дървена сценка от Рождество бе засенчена от купчината албуми. Кенеди се отпусна като камък на дивана, за да си поеме въздух. Гърбът й се беше превърнал в нажежени до червено клещи, притиснали гръбначния й стълб, но още не беше готова за почивка. Пръсна възможно най-много албуми по масичката и ги отвори. Останалите нареди на малки кули от спомени.

След като си отдъхна, тя прегледа албумите, докато намери онзи със снимките си на тригодишна възраст, пухкава и ухилена в обятията на баща си, а до тях стоеше майка й. О, била е такова сладко детенце. Тригодишната Кенеди седеше усмихната в коледната сутрин и прегръщаше кукла. Катя беше облечена в червено-зелен копринен халат и изглеждаше смайващо красива, седнала на дивана; Себастиян я беше прегърнал през кръста и двамата бяха поруменели от удоволствие. Кенеди остави албума отворен, така че Никол непременно да види снимката.

Облегна се на дивана и се отдаде на самосъжаление. Защо всичко се променяше?

В албума имаше и няколко снимки на бавачката й Пати. Кенеди с удоволствие си припомни жената, която ухаеше на захар, брашно и бебешка пудра. Ето я Кенеди, която правеше първите си смели стъпки към Пати. Ето ги и двете на брега на океана. Спомените от ранните й години изглеждаха нереални, но постепенно, докато разтваряше нови и нови албуми, някои от сцените започнаха да се връщат в съзнанието й.

Вси светии, когато беше на девет, облечена като принцеса. Изобщо не искаше да съблича блестящите дрехи. Даже, спомни си тя, се скара с Пати, защото искаше да отиде с роклята и коронката на училище.

Коледата, когато беше на десет. Помнеше я, защото тъкмо бяха освободили Пати: Кенеди вече беше твърде голяма за бавачка. Семейството замина за Аруба за Коледа. Искрящата тюркоазеносиня вода, палмите, вилата без телевизор.

Годините се сменяха, а с тях и островите за празниците. Джунгли, сламени къщички без стени, хотелски стаи с телевизори, майка й, изтегната на шезлонг на плажа и със слънчеви очила на очите, почерняла от слънцето, а после — облечена за вечеря и танцуваща със Себастиян и приятелите им. В това време Кенеди си поръчваше храна в стаята и гледаше филми.

Дрехите на Катя. Летящи коприни, елегантни черни бикини, прилепнал по кожата сатен. Сега, като възрастна, Кенеди още повече оценяваше красотата на Катя и усилията, които майка й бе полагала, за да я поддържа. Не само строгите диети и физическите упражнения, но и часовете, прекарани в салона за красота, където боядисваше и подстригваше косата си и си правеше кола маска на краката и веждите. А Катя не понасяше болка също като Кенеди. Всички приятелки на Кенеди се подлагаха на пълно обезкосмяване на интимната зона, но Кенеди не можеше да се насили. Едва изтърпяваше кола маската на краката.

На всички снимки ноктите на Катя бяха идеално оформени и лакирани. На пръстите и ушите й, на шията и ръцете й искряха дискретни, но скъпи бижута. Но майка й не мислеше само за себе си. Беше научила на всичко това и дъщеря си и Кенеди й беше благодарна. Катя й беше показала как да се храни леко, но здравословно, така че да не се разболее от анорексия или булимия като много други момичета в пансиона. Това беше истинска победа.

Катя сигурно е обичала страстно Себастиян, за да пожертва великолепното си тяло заради бременността и раждането. Кенеди не можеше да разбере как майка й е успяла да си възстанови фигурата след това. Сигурна беше, че тя самата ще прилича на спукан балон с вода до края на живота си.

— Мамо! — Вратата се отвори със замах. Мадокс влетя в стаята и забравил от вълнение, че трябва да бъде внимателен с Кенеди, се хвърли върху нея още преди да си е съблякъл якето и да си е свалил ръкавиците. — Видяхме Дядо Коледа в шейната! И Рудолф! И Чарли Браун, и Снупи в кучешката колибка! Една къща беше ЦЯЛАТА в лампички!

Джеймс също влезе в стаята.

— Ей, хлапе, внимавай с мама и бебето.

Кенеди целуна Мадокс по челото.

— Рудолф имаше ли червен нос?

— Имаше, мамо!

Кенеди леко се завъртя, за да измести тежестта на сина си, и попита:

— А имаше ли снежен човек?

— Да! Пред една къща имаше цяло снежно семейство!

Във вълнението си детето удари Кенеди с коляно в корема. Тя не можа да сдържи вика си.

Джеймс забеляза. Вдигна сина си на ръце и каза:

— Ела да съблечем якето, Мадокс. Време е да се успокоиш и да се приготвиш за лягане.

Кенеди усети погледа на съпруга си, който й даваше секунда да предложи да помогне за приспиването на сина им, да го попита за разходката, да го погледне признателно. Тя не му обърна внимание, втренчена в албума. Грижеше се за Мадокс през деветдесет и девет процента от времето. Сега беше ред на Джеймс. Освен това имаше план, който трябваше да осъществи.

Себастиян и Никол влязоха в дневната, носейки полъх от студен въздух, и Кенеди потрепери.

— Как си, Кейби? — попита баща й.

— Добре.

— Утре може да дойдеш да видиш и ти украсите — предложи Никол. — Невероятни са…

— Кенеди, какво е всичко това? — прекъсна я Себастиян. — Мили боже, нали не си влачила сама всички тези албуми по стълбите?

Окуражена от загрижеността на баща си, Кенеди наведе лекичко глава и го погледна под миглите си.

— Исках да ги разгледам. Исках да си спомня прекрасните празници със семейството си.

— Но, миличка, можеше да пострадаш. Трябваше да изчакаш да се приберем и да ти ги донесем.

Никол коленичи до масичката, загледана в албума, който Кенеди беше оставила отворен на снимката на най-младата и ослепителна Катя.

— Катя е истинска красавица — отбеляза тя, като докосна снимката с показалец. — Но знаеш ли, Себастиян, мисля, че дъщеря ти е още по-красива.

Какво? На Кенеди й се догади. Тази жена с всичкия си ли беше? Да не й бяха правили лоботомия? Не, тя беше прикрит гений: не допускаше Кенеди да я подмами, държеше се като човек без сянка от ревност, толкова лигаво.

— Никол е права — отвърна Себастиян. — Ти си по-прекрасна от майка си, Кенеди.

Устната на Кенеди затрепери.

— Благодаря, татко. — Тя се стегна и тромаво се опита да надигне издутото си тяло от дивана. — Май ще си лягам. Наистина се изморих с всичките тези албуми. Но ми оправиха настроението, така че си струваше.