Джийн Райън
Игра на нерви (23)

Благодарности

Тази книга се роди с много помощ и насърчение. Искрено благодаря на семейството и приятелите си, близки и далечни, които ме окуражаваха дълги години, докато преследвах мечтата си да пиша романи. Вашата подкрепа и вълнение ме зареждаха с енергия в трудните дни.

Благодаря на редактора си в Dial Хедър Алекзандър, чиито напътствия ми помогнаха да развия историята посмело и задълбочено, отколкото мислех, че е възможно. И на Андрю Харуел, чиято визия продължи да влияе на книгата дълго след като самият той напусна проекта.

Големи благодарности на изключителния ми агент, Ами-Джоун Пакет, чийто остър поглед и нюх ми помогнаха да придам форма на ръкописа и която никога не спира да ме окуражава. На всички писатели желая да имат моя късмет.

Купища благодарности на множеството ми критични партньори, които видяха как историята съзрява от необработеното си начало до нещо, годно за печат. На местните писателски групи, които винаги са готови да разискват идеи и не ме изоставиха в продължение на пет ръкописа (и вече са повече!): Аника де Грут, Лий Харис, Кристин Пътнам и Леели Рийс. На критиците ми онлайн, които ме предизвикаха да намеря по-добро начало и така Вий се озова в театъра: Кели Дикстърхаус, Кристи Хелвиг (която прочете книгата за грешки непосредствено преди издаването й), Джоан Линдън, Мери Луиз Санчес и Ники Шонфелд.

На сестрите и племенничката ми, които винаги се отзоваваха да четат и помагат със съвет, когато ме обземаха съмнения: Мери Райън, Рейчъл Райън и Мадлин Андерсън (чийто телефон, сякаш хирургически свързан с тялото й, ми даде идеята за сюжет, в който тези устройства играят ключова роля). На брат ми от друга майка, Ти Бошам, на когото мога да се обадя двайсет и четири часа в денонощието, за да ми разясни поредния технически детайл, който ме е препънал. В тази книга това бяха оръжията. Всички евентуални грешки в това отношение са моя заслуга, не негова.

Един от най-верните ми помощници още от първия ми ръкопис е скъпата ми приятелка Лиза Берглънд, която ЗНАЕШЕ, че един ден книгите ми ще бъдат издадени. Единственият облак, помрачаващ синьото небе, когато това най-после се случи, е, че тя вече не е тук, за да празнуваме заедно. Ако на небето има литературен клуб, сигурна съм, че тя е президентът му.

И накрая, благодаря на съпруга и децата си, които ме подкрепяха през онези безброй вечери, когато „мама трябва да отиде в кафенето, за да пише“. Те са извор на огромно насърчение и активно участват в процеса — от обсъждането на идеите до описанието на отделните сцени. Обичам ги повече, отколкото може да се изрази с думи. И по груби сметки им дължа около 1509 домашно приготвени вечери.

Посетете сайта на Джийн Райън: http://jeanneryan.com/