Юси Адлер–Улсен
Убийци на фазани (40) (Вторият случай на комисар Карл Мьорк)

38.

Сутринта преди ловния излет Торстен Флорин, верен на навика си, се събуди под звуците на класическа музика и шума от леко пристъпващи крака. Пред него се изправи млада тъмнокожа жена с голи гърди. С изкуствена усмивка протегна напред сребърен поднос. На Торстен Флорин изобщо не му пукаше дали й е до усмивки. Не му бе притрябвала нито привързаността, нито топлите й чувства. Нуждаеше се единствено от ред, което ще рече ритуалът да се изпълнява до последната подробност. Беше спазвал този ритуал десет години и възнамеряваше да продължава да го прави. Част от богаташите изтъкват своята дисциплинираност, за да се издигнат в очите на бизнес партньорите си, а Торстен следваше стриктно една и съща схема само за да осигури ежедневното си оцеляване.

Той взе салфетката, вдиша уханието й, затъкна я над гърдите си и пое чинията с четирите пилешки сърца, твърдо убеден, че ако не изяде органите на прясно закланите пилета, ще залинее.

Изяде първото сърце на една хапка и се помоли за сполука по време на днешния лов. После изяде и останалите три сърца. Тогава жената избърса лицето и ръцете му с кърпа, напоена с камфор. Действаше с отработени движения.

Когато прислужницата приключи, той й махна с ръка да го остави сам. Отпрати и мъжа, охранявал го през нощта — всъщност съпруг на прислужницата, — и се наслади на проблясъците на зората сред дърветата. След няколко часа започваха. В девет дружинката се събираше. Този път нямаше да преследват плячката в сутрешната дрезгавина, защото бясно животно се гони само посред бял ден.

Торстен вече предвкусваше взривоопасната комбинация между болестта и инстинкта за оцеляване у пуснатата на свобода лисица. Тя ще се спотаи някъде и ще издебне сгоден момент, щом гоначите се приближат. Впие ли зъби в нечии слабини, край с човека.

Торстен обаче познаваше сомалийските си гоначи: те няма да позволят на лисицата да се приближи до тях. Повече се притесняваше за ловците. Е, притеснение вероятно беше леко пресилено, защото повечето от дружинката бяха опитни ловджии, участвали десетки пъти в излетите на Торстен. Дишаха, за да се движат по ръба на бръснача. До един влиятелни особи, с ключови постове в държавата. Мъже, превъзхождащи простолюдието по размах на мисълта и широта на мирогледа. Именно затова ги бе допуснал до този ловен излет. Защото бяха замесени от подходящото тесто. Не, Торстен не се тревожеше за тях. По-скоро тръпнеше в очакване.

Ако бяха успели да решат проблема с Кими, ако проклетият полицай не бе ходил да разпитва Крум и ако полицията не бе възобновила следствието по дела, които отдавна трябваше да са потънали в архивите — като нападенията в Лангелен, побоя над Кайл Басет и смъртта на Коре Бруно, — денят щеше да бъде перфектен.

Реши да обмисли стратегията си след лова.

Откъде, по дяволите, се взе този проклет полицай и как беше събрал толкова много информация?

В стъклената зала цареше какофония от най-различни животински звуци. Торстен наблюдаваше лисицата, докато сомалийците издърпваха клетката от ъгъла. С обезумели очи животното се хвърляше към решетките и впиваше зъби в тях, все едно разкъсва жива плът. Мисълта за свирепата й захапка и смъртоносните бактерии в слюнката й предизвика тръпки по гърба на Торстен.

Майната й на полицията, майната й на Кими и на всички дреболии по света. Предстоящата стъпка по ръба на бръснача — лов на животно, болно от бяс, пуснато свободно из ловната територия, — надминаваше всичко друго.

— Съвсем скоро ще те споходи отредената ти участ, Кума Лисо — Торстен размаха юмрук към клетката.

Огледа помещението. Божествена гледка! Повече от сто клетки с най-различни животни. Последното попълнение, свирепа хиена, пристигна от зоомагазин „Наутилус“ в специална клетка за хищници. Сега звярът, превил гръб, гледаше хищно. Щеше да заеме мястото на лисицата и да попълни колекцията с потенциални плячки. Ловните излети до Коледа бяха подсигурени благодарение на Торстеновата предвидливост.

От алеята се чу хрущене изпод автомобилни гуми. Торстен се обърна с усмивка към вратата.

Улрик и Дитлеу пристигаха точно навреме както винаги — поредното качество, което отличава избраните от простолюдието.

Десет минути по-късно тримата навлязоха в стрелбищния тунел. Стискаха арбалетите, готови за лов. Улрик се намираше в обичайното си мазохистично настроение и се тресеше от въодушевление, задето още не знаят къде е Кими. Вероятно бе изсмъркал една линия повече от обичайното. Дитлеу, от своя страна, изглеждаше с бистър ум и нащрек. Арбалетът представляваше естествено продължение на ръката му.

— Благодаря, нощес спах отлично. Кими може да заповяда — а с нея и който още желае — отговори той на Торстеновия въпрос. — Готов съм за всякакви предизвикателства.

— Чудесно.

Торстен не искаше да разваля настроението на ловните си другари и отложи разговора за досадния Карл Мьорк за след пробната стрелба.

— Радвам се, че си се настроил за изненади. Защото очаквам да има много такива.