Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Stonehenge Legacy, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Яна Маркова, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Сам Крайстър
Заглавие: Завещанието Стоунхендж
Преводач: Яна Маркова
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: СофтПрес ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман (не е указано)
Печатница: ФолиАрт ООД
Излязла от печат: 08.08.2011 г.
Главен редактор: Димитър Риков
Редактор: Росица Златанова
Коректор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-685-622-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10155
История
- — Добавяне
166
Кейтлин чу звука, от който се страхуваше най-много. Стърженето на метал в метал. Превъртането на стар ключ в ръждясала ключалка. Вратата на килията се отвори.
Бяха дошли за нея. Сега щеше да започне ритуалът. Щеше да умре.
Гидиън отново я прегърна:
— Бъди готова — прошепна в ухото ѝ. — Каквото и да направя, когато и да го направя, бъди готова да се бориш за живота си.
Сърцето ѝ биеше толкова силно, че той усещаше ударите му върху собствените си гърди. Тя трепереше от главата до петите.
— Време е — разнесе се нетърпелив глас от вратата.
Кейтлин се притисна по-плътно към Гидиън.
— Бъди смела. Бъди силна! — Свали ръцете ѝ от себе си и стисна дланта ѝ. — Аз ще бъда с теб.
Тя си пое дълбоко въздух. Нареди си да запази самообладание. Да не откача, да не се разпада точно сега. Това би било най-лошото възможно развитие. Каза си, че битката не е приключила, все още имаше някаква надежда. Дълбоко в себе си намери кураж и гордост, издърпа ръката си от тази на Гидиън и тръгна към двамата мъже, които я чакаха на прага.
Дракон кимна на Гидиън, после посочи писмата на леглото. Гидиън го разбра и побърза да ги вземе. После тръгнаха по коридора на смъртта между огнения шпалир на горящите по стените факли. Стигнаха до помещението за пречистване.
Издърпаха Кейтлин встрани от Гидиън, съблякоха я и я положиха в дълбокия каменен трап. От каналите в каменния таван върху нея се изля чиста ледена минерална вода. Тя започна да трепери. Не можеше да си поеме въздух.
Гидиън се обърна настрани, когато Очистващите я измъкнаха от водата и я облякоха в дългата жертвена роба. Един от Наблюдателите се приближи към него и тихо го подкани:
— Ела с мен, Феникс. Трябва да я изчакаш в Голямата зала. Огненият кръг е запален. Те също я очакват там.
Гидиън не желаеше да я оставя сама, но някой го дръпна за лакътя. Той погледна назад към Кейтлин. Не виждаше лицето ѝ, а искаше. Искаше да се свърже по някакъв начин с нея, да ѝ предаде мислите си. Само че не можеше. Край нея имаше прекалено много хора.
Когато се озова в Голямата зала, спря и заоглежда безпомощно. Усети миризмата на прясно разтопен восък от свещите. Вдигна поглед и видя, че звездните канали са отворени. Слънцето се бе скрило и небето бе сиво. Скоро щеше да настъпи здрач. Времето изтичаше.
Очите му се спряха върху Оброчния камък — мястото, където щяха да разпънат и завържат Кейтлин, а после да издълбаят знаците на трилитоните върху краката, ръцете и гърба ѝ. Отвън се разнесе някакъв шум. Водеха я. Ритуалът щеше да започне всеки момент.
В този миг през вратата се подаде полускритата под качулката глава на Дракон. Тъмните му очи се втренчиха в Гидиън:
— Ела с мен веднага! Голямата зала трябва да бъде опразнена. Има промяна в плана.