Лий Чайлд
Вечерен курс (27)

27

Ричър тръгна по алеята. Беше тясна, едва около метър и половина. Наподобяваше коридор в евтина жилищна сграда. Пред него се появи правоъгълник от светлина. Утринен сумрак, пясъчни нюанси. Нито следа от хора. Вероятно се бяха наредили покрай стените от двете страни на изхода.

Ричър навлезе в мрака, като опря върховете на пръстите си в каменните стени отстрани, за да остане по средата на алеята. Пристъпваше шумно и шляпането на подметките му отекваше първо от стените, а после и от покрива. Отпред нищо не се промени. Утринна светлина и боядисан цимент. Стени, боядисани в земни нюанси. Светли и чисти. Тухлена пътека като на някои тротоари. Никакви препятствия. Нито сондажни тапи, нито хидрантни кранове. Модернизъм в стила на петдесетте години.

Ричър продължи напред.

Последните три крачки в края на алеята измина тичешком, в резултат на което влетя в двора, спря едва когато се озова в средата и се обърна.

Осем души.

Всичките притиснали гърбове към стената. Очевидно очакваха по-предпазлива поява. Четирима от тях бяха старите му познайници от бара, в който бе отишъл първия път. Германия за германците. Явно се бяха възстановили от онази среща. Трима от останалите изглеждаха по сходен начин, но още не бяха пострадали. Като че ли бяха малко по-възрастни. Вероятно бяха избрани по заслуги. Един не държеше нищо в ръцете си. Друг стискаше бейзболна бухалка. Трети — счупена бутилка от кафяво стъкло, назъбена като миниатюрна корона. Този пръв ще се озове на земята, реши Ричър. Другият с бухалката може да почака. Бухалката е безполезна в подобни мелета. Първите четирима няма да посмеят да атакуват първи. Ще имат едно наум. А примамката от отсрещния вход изобщо няма да го нападне. Задачата му е съвсем различна. Следователно първите нападатели ще бъдат трима. Не е голям проблем. Макар че в края на краищата кой знае.

Мъжът с бухалката нападна пръв. Което бе глупаво, но предвидимо. Това бе най-голямото им оръжие. То задаваше тона. Но бе напълно безполезно в ръцете на тичащ човек. Никой не може да удря с бухалка, докато тича по стадиона. Нито Бейб Рут, нито Джо Димаджо, нито Мики Мантъл. Нито дори Тед Уилямс в най-добрите си години. Безполезно усилие, но показателно за примитивната им тактика.

Явно възнамеряваха бухалката да свали Ричър на земята, след което да се появи онзи с бутилката и да започне да забива острите й ръбове в тялото му. Което означаваше, че нападателят със счупената бутилка ще последва приятеля си с бухалката, ще тръгне на две крачки след него и ще чака момента си на слава. Всъщност тук ставаше въпрос за един друг, механичен момент, наричан още инерция.

Който бе нож с две остриета.

Ричър пристъпи встрани, за да избегне нападателя с бухалката, и се сблъска с другия, който стискаше бутилката. Срещата между двете тела, устремили се едно към друго с висока скорост, приличаше на челен удар на магистралата. Ричър не откъсваше поглед от бутилката, която онзи мъж бе протегнал напред в дясната си ръка и сега, изпаднал в паника, насочваше към лицето му. Така нещата се свеждаха до преценка на подходящия момент. Което бе далеч по-лесно, отколкото да удариш бейзболна топка. Ричър замахна с лявата си ръка като човек, който гони пчела на пикник, и удари дясната ръка на нападателя, в резултат траекторията на бутилката рязко се промени и тя прелетя на безопасно разстояние над лявото рамо на Ричър. Това му предостави достатъчно време и пространство, за да замахне с дясната си ръка и да стовари мощно кроше в лицето на мъжа. Благодарение на вложената огромна кинетична енергия ефектът бе като от удар с пневматичен чук. Нападателят се стовари на земята далеч по-бързо, отколкото изискваше земното притегляне, а Ричър се завъртя и натисна с крак бутилката, за да не може никой друг да я използва. После се обърна с лице към типа с бухалката, който бе залитнал безпомощно зад гърба му.

Ричър реши да вземе бухалката.

Мъжът успя най-накрая да стъпи на крака, присви се, сякаш се готвеше за скок, и направи опит да замахне. Движението му обаче приличаше повече на удар с ракета за тенис, отколкото с бейзболна бухалка. Имаше вид на човек, който се кани да направи предпазлив ретур с две ръце на корта или дълъг замах на игрището за голф. В резултат на това центърът на тежестта му се измести назад, много назад и той не успя да замахне навреме, когато Ричър се озова в обхвата на бухалката му. Така всичко се сведе отново до преценка на подходящия момент. Единственият начин да се предпазиш от връхлитаща бухалка е да влезеш в обхвата й много рано, в идеалния случай още преди началото на замаха, а в най-лошия — не по-късно от първата му педя. Тогава получаваш лек страничен удар, който наподобява блъскането в ограда нощем. Въпросното изпреварващо движение изисква рязко ускорение, което трудно се постига от едър мъж като Ричър, но в случая се получи съвсем естествено благодарение на мотивацията. Благодарение на разликата между лекия страничен удар и счупеното бедро, ръка или ребра. Ричър буквално се изстреля в посока към нападателя и се озова пред него в мига, в който бухалката бе изминала едва няколко сантиметра, което му даде достатъчно време да я блокира с длан, да я хване и дръпне рязко, а после да забие дръжката й в главата на противника си, сякаш бе приклад на автомат.

Нападателят залитна настрани и се свлече на земята, а Ричър се обърна и се огледа за следващата мишена. Тя се появи сама в образа на третия нападател, който тичаше към него невъоръжен, вдигнал двете си ръце с отворени длани, сякаш възнамеряваше да му приложи някаква хватка от свободната борба. Ричър завъртя бухалката доста непохватно. Приличаше на слаб бейзболист, който се опитва да достигне висока топка. Третият нападател обаче бе далеч по-едър от бейзболна топка, а това означаваше, че точният прицел не играе съществена роля. Където и да го удареше между главата и гърдите, можеше да смята, че е попаднал в десетката. Лакътя, горната част на ръката, врата, черепа. Или четирите едновременно. Тъкмо това се случи. Мъжът вдигна ръка, за да предпази главата си, бухалката се стовари върху лакътя и трицепса му и силата на удара запрати ръката му обратно към челюстта, точно там, където вратът се среща с черепа. Нападателят се залюля, но не изгуби съзнание. Затова Ричър замахна отново, този път както трябва, не особено силно, но далеч по-точно и адекватно от гледна точка на човешката анатомия. В резултат нападателят му се завъртя настрани и падна по лице на земята.

В този момент часовникът в главата на Ричър му подсказа, че боят продължава малко повече от четири секунди. Човекът, който бе стоял на пост във входа на сградата срещу хотела, не бе отлепил гърба си от стената. Боят не влизаше в задълженията му. Четиримата здравеняци, които Ричър бе ступал пред първия бар, се бяха размърдали. Бяха напуснали позициите си и се бяха устремили хаотично към него. Без да следват някакъв ред, логика или тактика. Напълно безразборно. Което бе проблем. С първите двама щеше да се справи съвсем лесно. Третият също нямаше да го затрудни. Четвъртият обаче щеше да създаде проблем. Ричър го виждаше. Това предопределяха времето, пространството и движенията. Като в астрономията. Приличаха на планети, излезли от своите орбити и поели курс към неминуем сблъсък. Орбити, ъгли, относителни скорости. Четвъртият щеше да стигне до Ричър, преди третият да се е озовал на земята. Нямаше друга възможност. Посоките им на движение и законите на гравитацията изключваха останалите варианти. Първият, вторият и третият не бяха свързани от каквато и да било логическа последователност. Дори поредността им нямаше значение.

Ричър съжали, че бе наредил на Нили да изчака точно две минути. Оставаха му минута и петдесет и пет секунди. Логиката подсказваше, че няма да оцелее. Беше изправен срещу злобни, отмъстителни противници. Трябваше да остави Нили да вземе решение по свое усмотрение. И тя щеше да влезе в двора веднага щом се увереше, че вниманието на нападателите е насочено изцяло към Ричър, което означаваше, че щеше да се скрие в сенките на алеята точно където пътеката влизаше в двора, и да направи същите инстинктивни умозаключения като Ричър. В резултат на което щеше да неутрализира четвъртия нападател.

Основното задължение на сержанта е да се грижи за безопасността на своя офицер.

Може би нямаше да изпълни заповедта му.

И тя, разбира се, не я изпълни. Ричър замахна срещу първите двама, като използва бухалката като юмрук, форхенд и бекхенд, и се подготви да посрещне третия. Завъртя се с нужната бързина, елегантност и икономичност. Както можеше да се очаква обаче, четвъртият, който тичаше едва на половин стъпка след третия, изникна пред Ричър, преди той да е вдигнал бухалката, за да удари отново.

И тогава четвъртият нападател просто изчезна. Сякаш земята се бе разтворила под краката му. Като специален ефект в киното. В единия кадър го има, в следващия го няма. Третият се свлече на земята и Ричър видя зад гърба му Нили да отдръпва ръка, след като бе нанесла саблен удар в гръкляна на четвъртия.

Човекът от входа само вдигна ръце.

— Благодаря, сержант — каза Ричър.

— Трябваше да вземеш бутилката — отвърна Нили. — По-добра е от бухалката.

Ричър отиде до мъжа и заяви:

— Кажи на шефа си да престане да ми губи времето. Кажи му да дойде да се срещне лично с мен. Един срещу друг. Ще свърнем в някоя уличка. Ще обсъдим различните си възгледи.

Тръгнаха обратно по алеята, която водеше към улицата — първо Нили, после Ричър. Спряха, облени от слънчевата светлина, разкършиха рамене и се отправиха към хотела.